Решение по дело №131/2020 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 260003
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Венцислав Стефанов Вълчев
Дело: 20204320200131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

    

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ….

 

гр. Луковит, 26.01.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

 

При секретаря: МАРИАНА ДОЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 131 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

                                                                                                                                                                                      

Образувано е по повод жалба от В.Х.П., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № ************от 09.12.2019 г., издадено от Началник РУ МВР гр. Луковит, с което на основание чл. 175, ал. 1, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размери на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи, че наказателно постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалните и процесуални правила. Твърди се, че в НП е изнесена фактическа обстановка, която не съответства на действителната такава. На посочената дата 28.08.2019 г. около 17,00 часа, в гр.Луковит, на ул.“В.“ 82 при извършена проверка е констатирано, че жалбоподателя управлява МПС с транзитни табели с изтекъл срок след 07.08.2019 г., което не е регистрирано по надлежния ред. Твърди се, че в НП е посочено, че управляваното МПС е с временна регистрация, а не е МПС, което не е регистрирано по надлежния ред - по реда на Наредба № 1-45 от 24.03.2000, което не означава, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е бил нерегистриран по надлежния ред, или да без табели с регистрационен номер. Сочи се, че нормата на чл. 175 ал. 3 ЗДвП е свързана с изискването на чл. 140 от ЗДвП, която норма е препращаща към разпоредби на Наредба 1-45 от 24.03.2000 г. В описателната част на АУАН и НП е налице твърдение, че управлявания автомобил е с рег. № *******, като регистрационните табели на автомобила не са свалени, но са с изтекъл срок, за което на жалбоподателя е съставен друг акт и наложено наказание по обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че наказателното постановление е издадено при съществено процесуално нарушение, допуснато от органа при налагане на административното наказание. Налице е нарушаване на чл. 40, чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощния си по делото представител адв. С.Х., излага доводи за незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи, че както в НП, така и в постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно производство е прието, че на дата 07.08.2019 г. МПС е било с транзитни табели и с посочен рег. № 205 М 485, т.е. МПС е било с временно разрешение за движение, регистрирано по съответния ред. Сочи, че разпоредбата на чл. 140 ЗДвП препраща към Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., която урежда регистрацията и движението на МПС-та и ремаркета. Съгласно тази Наредба е възможно МПС да е с временна регистрация, която определена с Наредбата е до 3 месеца, като междувременно транзитна регистрация до 1 месец е отменена с изменението на самата Наредба от 2017 г. В случая при временната регистрация се издава свидетелство за регистрация и в него е определен и срока на валидност на самата регистрация, докато преди изменението, срокът на валидност на транзитните табели е вписан в самите транзитни табели. Твърди, че в приложеното свидетелство за транзитна регистрация не се присъства срок на валидност на временната регистрация. В документ представен от административно-наказващият орган /АНО/ е записана вид регистрация - транзитна, валидна до 01.01.1900 г, което не може да даде информация за точната дата на валидност на регистрацията. Сочи, че съгласно чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, който АНО твърди за нарушен, се наказва водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано по надлежният ред, но е без регистрационни табели. В случая не е налице нито едно от изпълнителните деяния описани в чл. 175, ал. 3 ЗДвП, тъй като процесното МПС е регистрирано по надлежният ред, било е с регистрационни табели на определените за това места, но твърдението на АНО е, че са с изтекъл срок на валидност. Изтеклият срок на валидност е вследствие на допусната регистрация по наредбата. Излагат доводи, че вмененото нарушение на жалбоподателя е несъставомерно на посочената от АНО санкционна норма. Наказващият орган не е съобразил обстоятелството, че в случая водача на МПС и негов собственик, все пак е извършил първоначална регистрация на МПС и не е могъл от издаденото му свидетелство за регистрация да разбере, какъв е срокът на временната му регистрация. Излагат се доводи и за явна маловажност на случая, каквато преценка административно наказващият орган не е извършил и не е събрал доказателства, поради което така издаденото НП се явява необосновано, неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – Началника на РУ МВР гр. Луковит не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност: Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.11.2019 г. на РП Луковит; Докладна записка от 29.10.2019г. на РУ Луковит; Обяснения от В.Х.П. от 29.10.2019 г.; Обяснение от В.Н.Б. от 29.10.2019г.; АУАН № ***/ 28.08.2019 г.; Справка за първоначална регистрация - транзитна на л.а. Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ; Справка за нарушител/водач; Справка за съдимост от 28.11.2019 г. на РС Плевен; Заповед рег. № ********г.; Заповед рег. № 8121з-825/ 19.07.2019 г.; Удостоверение № УРИ ***** г.; Удостоверение от 15.02.2017г. на ОД МВР Ловеч; Писмо УРИ № ******* г. на РУ Луковит с приложение на заверени копия на: МС № ********* в едно с допълнение МС ********** г., Докладна записка от служител РУ Луковит; Справка за пътувания на лице-български гражданин относно В.Х.П. за периода 01.01.2019 г. до 04.08.2020 г.; писмо рег.№ ******** на ОД МВР Плевен Сектор ПП; Акт № ***/ 28.08.2019г. и картон на Акт; Справка за първоначална регистрация на л.а. Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ; Справка по история на превозно средство с рег. № *******/ 10.08.2020 г.; Трудов  договор № ***. сключен между „Бендер 21“ ЕООД с. Казичене и В.Х.П.; Свидетелство за регистрация на л.а. Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ, приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.08.2019 г. за времето от 08.30 до 20.30 часа, младши автоконтрольор В.Б. бил на работа съгласно утвърден график. Съвместно с колеги ЗЖУ гр.Плевен работели по контрол на пътното движение в гр. Луковит по ул. „В.“. Около 17.40 часа служители ЗЖУ гр.Плевен, в т.ч. и свидетелят С.З.И., спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270“ с peг. № ******* с водач В.Х.П. ***. При проверката П. представил лична карта, СУМПС и разрешение за временна регистрация на МПС № ******* г., при което В.Н.Б. - младши автоконтрольор при РУ МВР гр. Луковит установил, че поставените на автомобила български временни транзитни табели са с изтекъл срок.

За констатираното нарушение на водача, свидетелят Б. съставил на нарушителя АУАН GT № *** от същата дата, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като с АУАН били иззети двете временни табелите с peг. №******* и СРМПС № ********* - който акт жалбоподателят подписал без възражения. В хода на проверката П. заявил пред проверяващите, че е бил на път в чужбина и е забравил за срока на валидност на табелите.

От страна на жалбоподателя не са представени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Според представената справка /л.16/ за автомобил с рег. номер *******, се установява, че същият е собственост на В.Х.П. ***, първоначалната регистрация е извършена въз основа на заявление в рег. № ************ от 08.07.2019 г., вид регистрация „транзитна“, валидна до: 01.01.1900.

От административнонаказващия орган не са представени доказателства, че регистрацията на автомобила с рег. № ******* е била прекратена на основание разпоредба на ЗДвП.

От представеното от жалбоподателя и прието по делото като писмено доказателство – Свидетелство за регистрация част 1, се установява, че процесният лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270“ е бил регистриран на 29.08.2019 г. на името на жалбоподателя с рег. № ********.

От представената справка за пътувания на лице-български гражданин относно В.Х.П. за периода 01.01.2019 г. до 04.08.2020 г., се установява, че в този период жалбоподателят е пътувал извън страната, често влизайки и излизайки поради естеството на работата си, като в периода от 08.07.2019 г. /първоначалната регистрация на МПС/ до 28.08.2019 г. /датата на проверката/ той е пътувал три пъти извън страната /три пъти излизал и три пъти влизал/ и през по-голяма част от времето не е бил в страната.  

От съдържанието на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.11.2019 г. на Районна прокуратура гр.Луковит, се установява, че прокурорската преписка е образувана по повод на изпратени материали по административно преписка по описа на РУ МВР гр. Луковит, касаеща съставен АУАН, за извършено на 28.08.2019 г. в гр. Луковит административно нарушение от В.Х.П. живущ ***.

След преценка на материалите по преписката прокурорът е приел за установено, че на 28.08.2019 г. в гр.Луковит, В.Н.Б. - младши автоконтрольор при РУ МВР гр.Луковит изпълнявайки служебните си задължения, около 17,40 часа на ул. „В.“, е спрял за проверка МПС - лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ с peг. № *******, с водач В.Х.П., живущ ***. В хода на проверката П. представил лична карта, СУ МПС и свидетелство за регистрация на МПС, като от последното станало ясно, че той собственик на автомобила. След извършена проверка било установено, че поставените на автомобила временни транзитни табели били с изтекъл на 07.08.2019 г. срок на валидност. На водача бил сьставен АУАН, за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като със същия били иззети СРМПС и двата броя регистрационни табели № *******.

Наблюдаващият прокурор е приел, че нарушителят В.Х.П. формално е осъществил признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, но поради наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК /малозначителност/ деянието на П. не е общественоопасно, тъй като през последните десет години е наказван веднъж с влязло в сила наказателно постановление, за извършено нарушение по ЗДвП, то ест не е системен нарушител. Приел е, деянието извършено от П. е административно нарушение по ЗДвП. 

Въз основа на постановлението на прокурора е съставено Наказателно постановление № ************от 09.12.2019 г., на Началника на РУ МВР гр.Луковит, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки, за това, че на 28.08.2019 г. в 17.40 часа в гр. Луковит, ул. „В.“ № 82, е управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270“ с рег. № *******, лична собственост, като при проверката било установено, че транзитните табели са с изтекъл срок след 07.08.2019 г. МПС не е регистрирано по надлежния ред, на основание Постановление № 779/ 2019 г. на Районна прокуратура гр. Луковит за отказ да се образува досъдебно производство по чл. 345, ал. 2 от НК.

Представена е заповед с рег. № ********г. на Министъра на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган, както и надлежно издадени удостоверения.

От разпита на свидетелите В.Н.Б. работещ на длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ МВР гр. Луковит и С.З.И. работещ на длъжността „младши инспектор“ в Зонално жандармерийско управление гр. Плевен, се установява, че на процесната дата 28.08.2019 г. на територията на гр. Луковит служители от РУ МВР гр. Луковит и ЗЖУ гр. Плевен съвместно са извършвали специализирана полицейска операция. Служителите на ЗЖУ са спрели за проверка лекия автомобил управляван от жалбоподателя, при което установили, че същият е изтекли транзитни номера. На място за да вземе отношение по случая бил изпратен свидетелят Б., който в хода на проверката констатирал, че спреният лек автомобил е с изтекла временна транзитна регистрация. Същият приел, че управлявания от жалбоподателя автомобил не е регистриран по надлежния ред, съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП и съставил АУАН на водача, който го подписал без възражения. Жалбоподателят споделил пред проверяващите, че е бил в чужбина и не е имал възможност да пререгистрира автомобила, тъй като работи като шофьор. Според показанията на свидетеля Б. към автомобила имало временен талон за транзитна регистрация, на който е указана датата до която важи транзитната регистрация

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.05.2020 г. и е обжалвано на 28.05.2020 г.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН в производството пред съда за разглеждането на жалба срещу процесното наказателно постановление се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно пък разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административното нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да бъде обективно извършеното от жалбоподателя административно нарушение, то трябва да бъде виновно, като съгласно чл. 11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, тоест деянието на жалбоподателя, следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл. 7 ал. 2 от ЗАНН.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против В.Х.П., за това, че на 28.08.2019 г. в 17.40 часа в гр. Луковит, ул. „В.“ № **, е управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270“ с рег. № *******, негова собственост, на който автомобил транзитните табели са с изтекъл срок след 07.08.2019 г. и МПС не е регистрирано по надлежния ред

Видно от приложената по делото административно-наказателна преписка Акт за установяване на административно нарушение АУАН GT № *** от 28.08.2019 г. е издаден против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят В.Н.Б. изцяло поддържа отразените в същия констатации, като заявява, че е установил нарушението при извършената проверка на жалбоподателя като водач на процесното МПС.

Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи положителен извод не спомогнаха и показанията на актосъставителя, макар дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая.

Правната уредба на табелите с регистрационни номера и регистрацията на моторни превозни средства се съдържа в действащата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от същата, при използване на издадени не по установения ред табели с регистрационен номер и/или документи или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите и документите се изземват от органите на пътната полиция, като това обстоятелство се отбелязва в акта за административно нарушение като няма пречка превозното средство, чиито табели са били иззети, да бъде регистрирано по съответния ред /в настоящия случай МПС веднага е регистрирано/ - то ест при изтичане срока на валидност на табелите, това не е пречка превозното средство да бъде регистрирано по съответния ред и следователно налице е самостоятелност на сроковете на валидност на табелите с регистрационен номер и срока на валидност на регистрацията на превозното средство. Невъзможността да бъдат използвани такива табели, които подлежат и на изземване от компетентните органи съвсем не означава, че се прекратява и регистрацията на превозното средство. Управлението на въпросния лек автомобил от жалбоподателя с поставени табели с транзитни регистрационни номера на съответното място, но с изтекъл срок на валидност на същите не може да се приравнява на управление на нерегистрирано превозно средство, за да попадне в част от първата хипотеза на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като макар и с изтекъл срок на същата, превозното средство продължава да е регистрирано.

Нещо повече, сочената от наказващият орган като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП урежда две кумулативни изисквания за водачите на посочените превозни средства в тази хипотеза - да е налице регистрация на превозното средство и да има регистрационни табели, поставени на предназначените за това места, което означава, че за да бъде нарушена освен липсата на регистрация, следва кумулативно да е налице липса на поставени на съответните места регистрационни табели. Именно поради това описаното от актосъставителя и в постановлението на прокурора, а след това и от АНО нарушение не може да попадне в тази първа хипотеза на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото автомобилът е имал и транзитна регистрация. Съществува възможност за санкциониране по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП - нарушаване на издадени подзаконови актове по прилагане на ЗДвП, но при посочване на всички цитирани по-горе норми от подзаконовия акт, което не е направено нито от актосъставителя, нито от наказващия орган. 

В АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП без да е конкретизирано коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена, която правна квалификация не отговаря на словесното описание на нарушението, като по този начин е нарушен е чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и наложената санкция, поради което е нарушена нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН. Словесното описание на твърдяното нарушение не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и не може да бъде санкционирано по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Цитираните две правни норми имат съвсем други хипотези. Констатираното от актосъставителя, че временните peгистрационни табели са с изтекъл срок, не попада в нито една от хипотезите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респ. по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. От друга страна, нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е бланкетна и съдържанието й се запълва от конкретни разпоредби, които следва да бъдат указани. Указаната такава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е ирелевантна в случая и не попада в хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Нещо повече, нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е бланкетна по своя характер, тъй като единственото, което предвижда е, че ,,по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места“ – то ест визира общото задължение водачите да управляват регистрирано МПС и с поставени на определените места табели. Посочването на горецитираните разпоредби от ЗДвП е довело до неяснота и вътрешно противоречие в текстовото описание на деянието в НП, като наказващият орган е допълнил, че жалбоподателят „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“, то ест цитирайки съдържанието на сочената като нарушена правна норма.

Не на последно място според съда в конкретния казус може да намери приложението на чл. 28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано след като през последните десет години жалбоподателят е наказван веднъж с влязло в сила наказателно постановление, за извършено нарушение по ЗДвП, то ест не е системен нарушител.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н.д. № 1/ 2005 г., административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно-наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол.

Правилото на чл. 11 от ЗАНН сочи, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съответно, според чл. 93, т. 9 от НК – „Маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Според представената Справка за нарушител/водач /л.17.18/, жалбоподателят е правоспособен водач и през последните десет години жалбоподателят е наказван веднъж с влязло в сила наказателно постановление, за извършено нарушение по ЗДвП, то ест не е системен нарушител. На следващо място, периода през който П. е пропуснал да извърши надлежна регистрация на придобития от него автомобил е около 20 дни, като за този период са събрани данни, че е работел на Трудов  договор № ***. сключен между него и „Бендер 21“ ЕООД с. Казичене на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил, че е професионален шофьор и извършва международни превози, като в периода от 08.07.2019 г. /дата на първоначалната регистрация/ до 28.08.2019 г. /датата на извършената проверка/ е пътувал многократно извън страната, което е видно от Справка за пътувания на лице-български гражданин относно В.Х.П. за периода 01.01.2019 г. до 04.08.2020 г.

Не се твърди и не се установява, този пропуск на задълженото лице, да е станал причина за извършването или да е създал някакви предпоставки за извършването на някакви други административни нарушения или престъпления. Не се твърди и не се установява автомобила да е с нередовен идентификационен номер (VIN) или пък да е бил придобит от П. по неправомерен начин.

Също така, следва да се отчете и отказът на Районна прокуратура гр. Луковит, да образува наказателно производство по отношение на жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, с мотивировката за наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК /малозначителност/ - деянието на П. не е общественоопасно

            При това положение, макар в случая формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе факти и обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Ето защо налагането на глоба и лишаването от право да управлява МПС дори в минимално предвидения в нормативния акт размер от 200,00лв. и за срок от 6 месеца, се явяват несъразмерно тежки наказания, спрямо степента на обществената опасност на деянието.

Предвид всичко гореизложено и атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

От страните по делото, с оглед нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН не бяха направени искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът

 

    Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ************от 09.12.2019 г. на Началника на РУ МВР гр.Луковит, с което на В.Х.П., ЕГН **********,***, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: