РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7149
гр. София, 10.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. Д. Й. Н.
като разгледа докладваното от И. Д. Й. Н. Наказателно дело частен характер
№ 20241110204643 по описа за 2024 година
Производството по НЧХД № 4643/2024г. по описа на СРС е образувано въз основа на
тъжба от Г. Х. К. /чрез адв. С/ срещу Е. Г. В..
В тъжба с вх. № 102893 от 28.03.2024г. и допълнението към нея с вх. № 182891 от
04.06.2023г. се твърди, че на 18.10.2023г. К. е бил призован да се яви в РУ на МВР –
Самоков във връзка с проверка № 8121з-1561 от 27.09.2023г. на ОДМВР – София и на
същата дата се е запознал с молба УРИ № 5785р-24836 от 22.08.2023г. Считано от
18.10.2023г., тъжбата се явява подадена в 6-месечния срок по чл.81, ал.3 от НПК. Поради
това следва да се прецени дали деянието, описано в тъжбата, съставлява престъпление.
В тъжбата се посочва, че от 21.06.2023г. Г. К.е назначен и работи като Началник
Сектор на База за отдих „Къпина – Боровец“ към Отдел „Социални дейности“ при Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР. В тъжбата и допълнението
към нея се посочва, че Е. В. и другите шест лица подписали молба УРИ № 5785р-24836 от
22.08.2023г. Молбата е била колективна (подадена от седем сезонни служители на База за
отдих „Къпина“ в к.к. Боровец) и била адресирана до Министъра на вътрешните работи. От
тук следва, че клеветата, която се вменява на В., се твърди да е извършена в гр. София,
където се намира Министърът на вътрешните работи и пред когото се твърди да са
разпространени въпросните твърдения. Следователно СРС е компетентен да се произнесе по
реда на чл.247б, ал.2 от НПК.
В молба с вх. № 182891 от 04.06.2023г. се уточнява тъжбата, като се посочва, че
искането на подателите на молба УРИ № 5785р-24836 от 22.08.2023г. било да се извърши
„повторна проверка на дейността на Г. К. като началник на БО Къпина“. Иска се
Министърът да се запознае с Доклад на ревизионна комисия, където били описани
нарушения на К., както и да се опази здравето и живота на подателите на молбата и техните
близки. Без значение на конкретното съдържание на вменените на В. изрази, принципно при
данни за подадена жалба или сигнал до държавен орган следва да се преценява дали става
въпрос за клевета или за упражнено право на жалба. В случая инкриминираните твърдение
са част от молба УРИ № 5785р-24836 от 22.08.2023г., подадена от седем служителя на База
за отдих „Къпина“ в к.к. Боровец, адресирана до Министъра на вътрешните работи. Воден от
принципните постановки, дадени в Решение № 248 от 18.05.2009г. по н.д. № 220/2009г. на I
НО на ВКС, този съдебен състав счита, че и в случая следва да се прави разграничение
между деяние, с което се упражнява правото да се сигнализира за извършено нарушение или
престъпление, и деяние, съставляващо клевета (разгласяване на неверни обстоятелства или
1
приписване на престъпление). В първия случай, деецът не съзнава, че липсва извършено
нарушение/престъпление, докато, във втория случай - съзнателно приписва другиму
твърдения или престъпление, за които знае, че не са истина. Ръководейки се от това
разграничение и твърдението на тъжителя, че В. и още шест служителя на база за отдих
„Къпина“ са подали молба до ръководството на МВР, в чиято структура работят и
тъжителят, и подсъдимата, и останалите автори на молбата, съдията – докладчик приема, че
в случая става въпрос за упражнено от тях и в частност от В. право да подават жалба/сигнал,
а не за клевета. За да приеме този извод съдът съобрази, че в случая в молба с вх. №
182891/04.06.2024г. изрично се посочва, че желанието на подателите на молбата до
Министъра на вътрешните работи е било да се извърши проверка на дейността на К. като
Началник на База за отдих „Къпина“. Според чл.108, ал.2 от АПК никой не може да бъде
преследван само заради подаването на сигнали. Поради това и в светлината на практиката на
Европейския съд по правата на човека СРС приема, че в случая молба УРИ № 5785р-24836
от 22.08.2023г., подписана от Е. Г. В. и съдържаща твърдения за поведението на Г. Х. К. на
работното му място, адресирана до Министъра на вътрешните работи, следва да се приеме
като упражнено от страна на В. и колегите й право на жалба срещу прекия им Началник,
адресирана до по-високо стоящ в йерархията началник, какъвто за В. и за Кишишев се явява
Министърът на вътрешните работи. Доколкото гражданите имат право на жалба,
регламентирано в чл.45 от КРБ, то и лицата, подали конкретния сигнал (наименуван молба)
не следва да носят наказателна отговорност за това, че са упражнили едно свое
конституционно закрепено право. За правомерното упражняване на това право на
жалба/сигнал е без значение какъв е резултатът от проверката, тъй като правото на жалба
съществува вън и независимо от основателността на оплакването. Ето защо, дори и да бъдат
доказани конкретните изрази, самото обвинение се явява негодно да получи осъдителен
диспозитив поради това, че В. е упражнила правото си на жалба.
Като отделно основание следва да се изтъкне и това, че според Решение № 435/1955г.
на ВК на ВС за изнесените в молбите до съответните власти позорни обстоятелства
гражданите не носят отговорност за клевета, ако са убедени, че случаите отговарят на
истината. Самият факт, че молба УРИ № 5785р-24836 от 22.08.2023г. е подадена от седем
служителя на База за отдих „Къпина“ показва, че тези лица /не само В./ са били убедени в
истинността на оплакванията си и целта им не е била на оклеветят Началника си, а същият
да бъде проверен. Това следва и от факта, че във въпросната молба не се изнасят само факти
за действията или думите на К. (че отправял закани, че налитал на бой, че заплашвал с
уволнение, че дерибействал, че твърдял, че се ползва с политически протекции, че се
хвалил, че сегашното ръководство на МВР били негови хора, които „яли и пили“ при К., че
се заканвал към работещите в базата за отдих и близките им), а се сочат и обстоятелства
относно това как се чувстват подателите на молбата – страхували се за здравето и живота си.
Поради това и на основание чл.247б, ал.2, т.1, вр. чл.250, ал.1, т.2 от НПК съдията –
докладчик приема, че са налице основанията за прекратяване на наказателното
производство, тъй като деянието, описано в тъжбата, не съставлява престъпление.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че описаното в тъжбата се явява и
негодно да получи осъдителен диспозитив (дори и да се събират доказателства в хода на
съдебно производство), поради разминаване между вменените на В. думи с тъжбата и
реалното съдържание на молба УРИ № 5785р-24836 от 22.08.2023г., обективирано в молба с
вх. № 182891/04.06.2024г. Съображенията на съдията – докладчик са следните :
Първо - К. обвинява В. за това, че тя е разгласила позорни обстоятелства като се е
подписала под молба, в която били изложени неверни клеветнически твърдения за него. От
допълнението към тъжбата става ясно, че упрекът на подателите на молбата са, че след
произнасянето на съда, без още да е официално възстановен на работа, К. започнал до се
разпорежда като ползвал базата за спане и ядене, разпоредил се да му възстановят „неговата
2
маса“ в столовата, която се ползвала за банкети, които в повечето случаи били за сметка на
почиващите служители на МВР. В молбата е пояснено, че който не изпълнявал капризите на
К, той се заяждал с него, заплашвал го с уволнение и постоянно го стресирал. И най-
малкият опит за справедливост бил туширан от Кишишев със заплахи, закани, налитане на
бой, закана за децата на служителите. От тук следва, че не отговаря на съдържанието на
молба УРИ № 5785р-24836 от 22.08.2023г. твърдението от тъжбата. При сравнение между
думите, посочени в тъжба с вх. № 102893 от 28.03.2024г. и в молба с вх. № 182891 от
04.06.2023г. се установява, че В. не е разпространила въпросните твърдения като такива,
случили се спрямо нея, а като такива, отнасящи се до неопределен кръг лица, които не
изпълняват капризите на началника си. Сходно – в тъжбата се посочва, че В. се страхувала
за здравето и живота си защото след възстановяването на работа на К. той не спирал да сипе
закани към нея и близките й, а в молба с вх. № 182891/04.06.2024г. пише, че подателите на
молбата се страхували за здравето и живота си, защото след възстановяването на работа на
К. той не спирал да сипе закани към тях и близките им. Излиза, че твърденията (така, както
са записани в тъжбата) не отговарят на съдържанието на документа, от който са изведени.
Липсата на тъждество означава, че тъжителят е вкарал своя интерпретация на думите,
обективирани в молбата до Министъра на вътрешните работи. Доколкото отговорност може
да се носи за казаното/написаното, а не за онова, което е искано да се каже или внуши,
конкретно повдигнатото срещу В. обвинение с тъжба с вх. № 102893 от 28.03.2024г. се явява
негодно да получи осъдителен диспозитив, тъй като от молба с вх. № 182891 от 04.06.2023г.
стават ясни две неща – първо, че думите не са лично на В., а са написани общо и второ, че
твърденията /без значение дали са позорни или не/ се отнасят до определени лица, а не
лично до В., както е написано в тъжбата. Поради това и доколкото наказателната
отговорност е лична, а в случая не се твърди В. да е написала молбата, а само се твърди да я
е подписала, тя не може да носи отговорност за чужди думи, вкл. и за начина на изразяване
на друго лице.
На следващо в тъжбата се казва, че К. дерибействал и отделно - твърдял, че се ползва
с политически протекции, хвалил се, че сегашното ръководство на МВР били негови хора,
които „яли и пили при него“, а в молба с вх. № 182891 от 04.06.2023г. е записано, че
тъжителят „винаги“ е твърдял, че се ползва с политически протекции на бившите министри
на вътрешните работи, хвалил се, че и сегашното ръководство на МВР били „негови хора“,
които „яли и пили при него“ и именно „тези позиции“ му давали сигурност да дерибейства и
да се разпорежда със служителите на базата и с държавното имущество като негова
собственост. И тук се наблюдава разминаване между обвинението според тъжбата и
обективно написаното в молба УРИ № 5785р-24836 от 22.08.2023г. Следва, че тъжителят, за
да повдигне обвинение срещу В., е извел конкретни думи от молбата до Министъра на
вътрешните работи, без да съобщи контекста на твърдението. Доколкото, обаче, позорността
на определени обстоятелства не следва да се извежда от субективния прочит на тъжителя, а
следва да се обсъжда в контекста на конкретно казаното/написаното за него, в случая
упрекът, че К. „дерибейства“ е обоснован в молбата до Министъра от конкретни
обстоятелства, предхождащи извода. Това означава, че изразът „дерибейства“ е оценъчно
съждение, за което не може да се носи отговорност за клевета (виж стр.56, „Обида и клевета.
Материалноправни и процесуални въпроси“, д-р П. Р.в, изд. „Фенея“, София, 2009г.). Освен
това думата „дерибейства“ няма еднозначно значение в българския език, тъй като е дума,
взаимствана от турски език и е възможно да й се придаде различно значение в следствие на
превода. Това също прави невъзможно постановяването на осъдителен диспозитив за тази
част от обвинението.
Процесуалното правомощие на съда по чл.250, ал.1 от НПК включва и оценка на
твърденията в тъжбата по същество, защото само така може да се постигне целта на закона –
да се провеждат съдебни заседания единствено по годни да получат осъдителна присъда
обвинения - в случай, че бъдат доказани (виж Решение № 1389/15.12.2017г. по ВНЧД №
3
2235/2017г. на СГС, НО, III-ти въззивен състав). Поради това съдия-докладчикът счита, че
са налице няколко отделни съображения, от които следва, че описаното в тъжбата не
съставлява престъпление и на основание чл.247а, ал.2, т.1, вр. чл.250, ал.1, т.2 от НПК
наказателното производство, образувано по тъжба на Г. Х. К. срещу Е. Г. В. следва да се
прекрати.
Така мотивиран, съдията-докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 4643/2024г. по описа на
СРС, НО, 10-ти състав, образувано по тъжба на Г. Х. К. срещу Е. Г. В..
ДА СЕ ВРЪЧИ на основание чл.250, ал.3 от НПК препис от настоящото
Разпореждане на частния тъжител Г. Х. Кишишев и на повереника му - адв. Симитчиев –
като в призовките до лицата се направи изрично отбелязване за това, вкл. като се цитира
номерът и датата на настоящия съдебен акт.
Разпореждането подлежи на обжалване или протест пред СГС по реда на глава
XXII от НПК в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4