РЕШЕНИЕ
№
17.11.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и пети септември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №772 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.А.Т., ЕГН ********** *** против Наказателно
постановление №36-0000221 от 27.04.2020 г. на И.д. Директор на РД „АА” гр.Пловдив, с което на същия за нарушение на чл.37а, т.3 от Наредба №2 от 15.02.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, на основание чл.93, ал.1, т.1
от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 2 000 лв.
Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно,
поради несъставомерност на нарушението. Навеждат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си в писмено становище поддържа жалбата. Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата РД „АА” гр.Пловдив
не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа че НП
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвръдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
съществото си е ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 20.02.2020 г. около 10.50
часа в гр.П., на автогарата, управлява автобус „…“ с рег. №…, категория М2,
собственост на ЕТ „АГБ – А. Б.“, като извършва обществен превоз на пътници по
редовна линия от гр.Г.Д. за гр.П. със заверено копие №********* на лиценз за
международен превоз на пътници, като извършва следното нарушение:
Водачът извършва превоза без маршрутно
разписание за автобусна линия Гоце Делчев – Пловдив за ЕТ „АГБ – А. Б.“. Водачът представя маршрутно
разписание №1101 на автобусна линия П.-Г. Д. на „Ив Травел“ ЕООД и пътен лист
№418068/20.02.2020 г.
От направената в информационна система
Лицензи, моторното превозно средство е в лиценза на ЕТ „А. Б.“.
Това представлявало нарушение на чл.40,
ал.1, т.5 от Наредба №2 от 15.02.2002 г. на МТС.
Въз
основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление, като е вменено
нарушение на чл.37а, т.3 от Наредба №2 от 15.02.2002 г. На МТС.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетеля А.И.– актосъставител, както и
писмените доказателства приложени поделото.
Възражение за допуснато съществено процесуално
нарушение, поради несъответствие на правната квалификация на нарушението в АУАН
и НП, съдът счита за неоснователно.
Безспорно е, че административнонаказателното
производство започва с АУАН, в който е отразено нарушение, който следва да
съдържа определени реквизити посочени в чл.42 от ЗАНН. Актът се съставя от
определени длъжностни лица за констатиране на съответното нарушение, извършено
от конкретно посочено лице. Едва след цялостната преценка на
законосъобразността и обосноваността на акта и на възраженията против него и на
основанията на прилагане на чл.28 и чл.29 ЗАНН, ако намери, че нарушителя
виновно е извършил деянието, наказващият орган издава НП, с което налага
съответното административно наказание. Логическото и систематичното тълкуване
на нормите по раздел IV, уреждащи производство по налагане на административните
наказания води до извода, че следва да има идентичност както между описанието
отразено в акта и в НП, както и правната квалификация на същото. Безспорно
целта, е да се създадат гаранции за нарушителя за реализиране правото на защита
против НП издадено въз основа на акта.
В настоящия случай е налице разминаване между АУАН и
НП в квалификацията на нарушението.
Но съдът намира, че това не нарушение не от
категорията на съществените, тъй като не е довело до невъзможност нарушителят да разбере
за какво нарушение е обвинен.
Квалификацията на административното нарушение, като един от основните реквизити на АУАН и НП и представлява подвеждане на фактическия състав, т.е деянието с неговите
фактически белези, под онази административнонаказателна норма, която е нарушена.
Словесното описание на констатациите довери до
съставянето на АУАН напълно съответстват на описанието на нарушението в
обжалваното НП.
В съответствие с изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН
наказващият орган е извършил проверяка на акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост. Издал е НП съобразно възможността дадена му с
чл.53, ал.2 от ЗАНН, а именно и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто според съда е настоящия случай.
Съдът
счита, че АУАН и НП съдържат всички реквизити изискуеми съответно по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и описанието на нарушението в АУАН съвпада с това посочено в НП.
Съдебният
контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като въз основа
на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и
правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност
и обоснованост на същото.
Съгласно
чл.37а, т.3 от Наредба №2 от 15.02.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси вменен
като нарушен, водачът на автомобил за обществен
превоз на пътници е длъжен да не извършва превоз по автобусна линия, за която няма валидни
маршрутно разписание и договор.
От представените по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят работи по трудов договор, като шофьор на автобус
в ЕТ „АГБ- А. Б.“.
На инкриминираната дата той е управлявал автобус „…“
№… по силата на договор за наем, представен по делото, по силата на който ЕТ „АГБ- А. Б.“ е отдал
под наем, въпросното превозно средство на „Ив травел“ ЕООД във връзка с
извършване на превоз на пътници по редовна линия от гр.Гоце Делчев до гр.Пловдив
и обратно на 20.02.2020 г.
По делото е представено валидно маршрутно разписание
№1101 на автобусна линия Пловдив-Г. Д. възложено на „Ив
травел“ ЕООД от
Община Г. Д. с договор №7-2/28.04.2014 г. със срок на действие до приключване
на процедура за избор на нов превозвач. Представено е и Удостоверение от Община
Г. Д. от 02.04.2019 г., че от 01.04.2019 г. е обявена процедура за възлагане на
превоз на пътници.
Следователно
за конкретната автобусна линия, по която жалбоподателят е извършвал превоз на
пътници, е имало валидни маршрутно разписание и договор, което същият е
представил на проверяващите. Същите са били издадени на „Ив травел“ ЕООД, което притежава Лиценз №10449/07.10.2016 г. за международен автобусен
превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение.
От описанието в НП и от показанията на свидетеля И.
се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС е било вписано в списъка
на моторните средства към лиценза на ЕТ „АГБ – А. Б.“, а следвало
при извършване на превоза на 20.02.2020 г. да фигурира в лиценза на „Ив травел“ ЕООД, на което е възложено маршрутното разписание.
Но
тези фактически обстоятелства, сочат на нарушение на чл.93 от ЗАвП, съдържащ
диспозиция и санкция, според който се наказва, с налагане на глоба, водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Това
произтича и от разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, според който моторните превозни
средства, с които превозвачът извършва дейността (на разположение на
превозвача), се вписват в регистъра по чл.6, ал.1 от
Закона за автомобилните превози.
Или
по друг начин казано, нарушението се изразява в това, че превозвачът е бил „Ив травел“ ЕООД, притежаващ валиден договор и маршрутно разписание за съответната
автобусна линия, в чиито лиценз е следвало да бъде вписан автобусът управляван
от жалбоподателя и за което същият е следвало да притежава и представи при
превоза удостоверение за регистрация, което той не е сторил.
Следователно
фактическите фактически констатации, потвърдени от доказателствата не
съответстват на правната квалификация на деянието.
Но
е недопустимо е при съдебния контрол, съдът да извежда волята на
административноноказващия орган по метода на тълкуването и в този смисъл да
замества органа в неговата дейност по вземане на решение за налагане на
съответно наказание при констатации за извършено нарушение при виновно
поведение.
Поради
формалния характер на административнонаказателното производство не е от
компетентността на съда при въззивната проверка за първи път да квалифицира
нарушението.
Неправилната
квалификация на деянието представлява съществено процесуално нарушение и води
до необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, което
следва да бъде отменено.
По
делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в
негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В
този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По
делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на
адв.Петров за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума от
400 лв.
В
случая няма направено възражение от насрещната страна за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С оглед на това и резултата
по делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за
основателна, поради което следва да бъде осъдена ИА „АА“ гр.София да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат в размер на 400 лева.
Именно в тежест на посочената Агенция следва да бъде възложено заплащането на
разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.1
Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация“,, а РД
„АА“ Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и отменено с настоящото
решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП
№36-0000221
от 27.04.2020 г. на И.д. Директор на РД „АА” гр.Пловдив, с което на И.А.Т., ЕГН ********** *** за нарушение
на чл.37а, т.3 от Наредба №2 от 15.02.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/ е наложена ГЛОБА в
размер на 2 000 лв.
ОСЪЖДА ИА
„АА“ гр.София да заплати на И.А.Т., ЕГН ********** направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: