МОТИВИ
към
присъда по НЧХД №381/2014 год. на ЛРС,
VІІІ
наказателен с-в
Срещу подсъдимата С.И.К. ***,
били предявени с частна тъжба обвинения за престъпление по чл.144, ал.1 от НК,
за това, че на 22.02.2014г. в с. Александрово, Ловешка област се заканила на М.Г.Д.
*** с престъпление против неговата личност – нанасяне на побой, като това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, и същото е било осъществено.
И за престъпление по чл.144, ал.1
от НК, за това, че на 23.02.2014г. в с. Александрово, Ловешка област се
заканила на М.Г.Д. *** с престъпление против неговата личност – нанасяне на
побой, като това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, и същото е било
осъществено.
Тъжителят в съдебно заседание се
явява лично и с повереник адв. Ст. Г. от ЛАК, който излага,
че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства изцяло се е потвърдило
изложеното от тъжителя в тъжбата, относно извършените от подсъдимата деяния,
както и начина на тяхното извършване. Излага, че тъжителят е имал връзка с дъщерята на подсъдимата, свид. Е.К..
Подсъдимата и нейните близки били остро против тази връзка поради което свид. К. често се оплаквала за това на тъжителят. Във връзка със силно
влошени отношения между тъжителят и подсъдимата в резултат от казаното по-горе
подсъдимата започнала в един период от време в началото на т.г. често да
заплашва тъжителят както лично, така и
чрез своя брат по скайп връзка и др. начини за
комуникация, който живеел и работел дълги години извън страната. Тъжителят
търсел съдействие от полицията, но не получил адекватно такова. Като резултат от тези отношения на 22.02.2014
г. /събота/ привечер тъжителят бил заедно със свидетелката Е.К. ***, където
разговаряли. Другият брат на подсъдимата, който тогава бил в България ги видял, направил им скандал и заявил, че ще
се обади на майката на свидетелката К.. През това време се появила и
подсъдимата и казала на дъщеря си да
слиза от колата на тъжителят като последна неохотно сторила това, защото се
страхувала. Същевременно подсъдимата започнала да крещи срещу тъжителят като му казвала, че ще позвъни на своя брат, който живее в
Америка и ще се случи нещо много лошо. Казала, че нейният брат ще плати и ще
прати хора които да го пребият, след което се прибрали. Излага, че тези нейни
думи и закани се потвърждават изцяло от показанията на св. Е.К., която казала,
че майка й се е обадила и й казала, че ще види с М. какво ще се случи. Излага,
че тона на подсъдимата бил заплашителен. Излага, че през това време сестрата на
тъжителят му се обадила по телефона и му казала, че Е. е отишла
в домът им, където тя живеела, където живеел и тъжителят. М. се видял с Е.
и я попитал какво е станало като, тя му заявила, че нейната майка й е
събрала багажа и я е изгонила от къщи,
като й казала, че ще я изпрати да живее при своя баща, който живеел в гр.
Троян. Излага, че тъжителят отново
позвънил в полицията и отново не получил съдействие. Същевременно продължили
обажданията по телефона като този път се обадил братът на подсъдимата от
Америка и започнал отново да заплашва тъжителят
като му казал, че „било платено на хора и те щели да го пребият“. Това
било потвърдено по телефона и от подсъдимата,
която се обадила от своя телефон на телефона на своята дъщеря и казала
това. Излага, че такова обаждане се потвърждава от няколкократните обаждания
отразени в справката на мобилния оператор „Виваком“
за времето от около 17.20 часа до 17.45 часа на 22.02.2014 г. Излага, че тъжителят
се изплашил и закарал св. К. до домът й, за да спрат скандалите, но след малко
тя успяла да избяга от домът си и отново отшила при него като повторила думите,
че подсъдимата е казала пред нея, че на хора било платено и те щели да дойдат
най - късно до ден, два, за да го пребият. Излага, че на следващия ден в неделя
св. К. отишла до домът си, за да си вземе дрехи и като се върнала разказала на
тъжителят, че майка й я изгонила, запалила дрехите й на двора и заявила, че
хората чакали нареждане от нея, за да пребият тъжителят. Излага, че действително
такива закани и заплахи е имало и през този ден, което се установявало от
показанията на св. Е.К., която казала по отношения на тъжителят „….майка ми
каза, че ще се случи много лошо с него……“. Излага, че едно изключително
категорично доказателство в тази връзка,
че такива заплахи и закани са били отправяни е тяхното осъществяване, което
било извършено на 23.02.2014г. /неделя вечерта/, когато непознати за тъжителят
лица го извикали от домът му и пред входа на същия му нанесли жесток побой, което
било видно от представената по делото полицейска преписка. Излага, че що се
отнася до това, че тези деяния са предизвикали в тъжителят основателен страх за
осъществяването на заканите и заплахите, счита, че от показанията на св. Е.К.,
както и тези на полицейския служител св. Х.П. станало ясно, че действително
тъжителят е преживял такива страхови усещания, макар, че неговите брат и сестра в
показанията си някак си се опитали да го героизират, че бил смел и не се уплашил, но резултата,
който бил настъпил от заканите ясно показвал, какво е било неговото обективно и
субективно състояние в резултат на извършеното от подсъдимата. Излага, че по
описания начин подсъдимата на 22.02.2014г. и на 23.02.2014г. в с. Александрово,
Ловешка област се заканила с престъпление, нанасяне на побой на тъжителят като
това е възбудило в него основателен страх за осъществяването, което от своя
страна съставлявало престъпление по чл.144, ал.1 от НК. Излага, че се касае за
две деяния извършени умишлено на посочените дати, които са породили съставомерния основателен страх за осъществяване на тези
закани в тъжителят. Излага, че било налице нещо повече, тъй като тези закани
намерили своето отражение в нанесения на 23.02.2014г. побой на тъжителят. Излага,
че за двете деяния следвало да бъдат уважени и гр. искове за причинени
неимуществени вреди в размер на по 2500 лв. Излага, че се касае за деяния със
засилена степен на обществена опасност, довели не само до основателен страх, но
и до реализиране на заканите. Излага, че макар, че съществували други водени
наказателни дела против неизвестен извършител относно преките извършители на
деянието по всичко личало, че побоя който е нанесен е именно в резултат на тези
закани отправени от подсъдимата. Излага, че се касае за множество престъпления,
поради което не може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК за
освобождавана на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, като освен това същата била осъждана. Моли при
определяне на вида и размера на наказанието съдът да съобрази предвиденото в
специалната част на НК наказание за този вид деяние като отчетете и тежките
последици настъпили за тъжителя. Излага, че страхът е субективно състояние, но
това субективно състояние намира външни проявления, които са обективни и
показват наличието му или отсъствието му. Излага, че в случая наличието на този
страх се установява от многократните обаждания и търсене на помощ от тъжителят,
до полицията, отразява се в показанията на разпитаните свидетели Е.К. и Х.П..
Излага, че не може един човек, който не
се страхува да търси съдействие от полицията и
помощ от нея. Излага, че счита, че този елемент от състава на
престъплението е безспорно доказан. Излага,
че не на последно място проявление на резултата от тези закани е било именно
нанесения побой върху тъжителят. Излага, че не вижда кой не би се изплашил,
както и каквото да говорели свидетелите.
Подсъдимата С.И.К., редовно
призована се е явила лично в с.з. и с адв. С. от МАК. Подсъдимата е дала обяснения по делото, от които се установява, че не знаела
защо я съди М., тъй като нищо не била направила, и не била карала хора да го
пребиват. Установява се, че брат й наистина се бил обаждал, но тя винаги му била
казвала да не прави нищо. Установява се, че не била против дъщеря й да ходи с тъжителят,
но че той й се подигравал. Установява се, че дъщеря й излизала от къщи и се
връщала в 4-5 часа сутринта. Установява се, че тя й казвала „ Емилио, като искаш да бъдеш с него да се ожените, нямам
нищо против, че аз съм туркиня, а той е влах”. Установява се, че питала
тъжителят „Марине, ще се ожениш ли за Е.?”, а той й
отговорил „Аз дъщеря ти никога няма да я взема за жена”. Установява се, че
нейния брат от Америка знаел на всичките „скайповете”
и телефонните номера, че тя нищо не му била казвала, а че той се научавал от
хората как тъжителят я е биел и как се подигравал с нея, че всичката работа
тръгнала от нейната дъщеря - Е.. Установява се, че живеели на центъра и М.
спирал в 24.00 часа колата си и въртял гумите, тя го питала какво прави там, а
той отговарял „къде е Е.”, като тя през това време била
при баща си в гр. Троян. Установява се, че дъщеря давайки показания не била казала
истината, че нейните хора я били гледали докато стане на тези години, и тя не
била лишена от нищо. Установява се, че брат й я е гледал много и след като се
научил за побоищата и за абортите, от там тръгнала цялата работа, за да се
случи това. Установява се, че била казала на тъжителят „Марине,
престани бе”, а той бил казал пред полицая, че не иска да има работа с дъщеря й,
че не държи на нея, което означавало, че той се е подигравал с дъщеря й през
цялото време. Излага, че толкова време е гледала дъщеря си, и че се е ядосвала,
и че може да е казала някакви заплахи, но не е позволила това на брат си. Установява
се, че дори когато били тъжителят понеже знаела, че същия не работи казала на
брат си ако го е бил „.....дай да му плащаме осигуровките, защото чух, че
момчето не е добре…”. Установява се, че не е позволила на брат си да прави тези
глупости, и че не била казвала, че ще звънне на брат си да праща хората. Установява
се, че в събота вечерта брат й Р. дошъл за един рутер в къщата й и я попитал
къде е Е., която преди това й била казала „майко дай
ми пари да изляза на кафе”. При което тя отговорила, че е отишла на кафе.
Установява се, че тогава брат й отишъл и видял, че я няма, върнал се и й казал,
че ще я намери. Взел я с колата и я закарал при майка й в долната къща. След което
излязъл някъде може би, за да потърси Е.. Върнал се и казал „сестра ми знаеш
ли, че Е. пак се занимава с него дето й се подиграваше”. Установява се, че тя му отговорила „остави я
да си прави каквото иска”, но той я накарал да тръгне с него и тя се качила в
колата. Отишли и видели точно до пресечката, спряна колата на тъжителят, като
дъщеря й чакала вътре в колата на М.. Тя
се ядосала понеже Е. й казвала през цялото време, че вече не се занимава с М. и
се скарала с нея като я попитала защо й
е казала, че вече не се занимава с тъжителят. Казала на дъщеря си да слезе и се
прибере в къщи, но тя не искала. После слязла и се прибрала сама, като явно
телефона й останал в колата на тъжителят и нямало как тя да избяга и да бъде
пак с него. Малко след като влязла вътре в тях избягала и заминала с тъжителят.
След като дъщеря й избягала от тях тя не я е била търсила по телефона и не й се
била обаждала. Установява се, че не знае какво е говорил с Кемал другият й
брат, но че тя нищо не му била казвала. Установява се, че дъщеря й объркала много
голяма каша, и че тя била казала на вуйчо си, че е бременна, и че е направила
аборт при което брат й побеснял. Установява се, че когато тъжителят бил в
Белгия дъщеря й накарала брат й да му пише и да го заплаши. Защитникът й адв. С.
моли съда да оправдае подзащитната му за извършени
деяния по чл.144, ал.1 от НК. Излага, че видно от събраните по делото
доказателства, не се доказало по безспорен начин, че у пострадалият е възбуден основателен
страх относно извършване на деянието. Счита, че повдигнатото обвинение е несъставомерно. Излага, че не се били събрали преки
доказателства, които са били причина за осъществяването на деянието. Излага, че
от свидетелските показания на брата и сестрата на тъжителят, не се установили
думите, които били вменени във вина на подзащитната
му, и че те препредавали обстоятелства, за които бил направен опит да бъдат
вменени във вина за извършено деяние по чл.144, ал.1 от НК. Излага, че единствено
дъщерята на подзащитната му споменавала относно
възмущението от страна на майката, която била против тази връзка. Излага, че това е напълно естествено тъй като
всеки един родител при неодобряването на каквато и да е връзка на неговото дете
ще доведе до някакви негативни отношения, но че тези негативни отношения счита,
че са изчистени от думите на дъщерята, която е единствения свидетел, без да има
други свидетели, които да потвърдят тези обстоятелства. Излага, че от разпита
на св. Е. К. се установявало, че тя била казала „...дори майка ми искаше да не
се занимавам с него…“. Излага, че тъй като тя била споделила тези обстоятелства
с нейните близки по отношение на изречените думи от нейния брат,
който е в Америка, те не могат да бъдат безспорни доказателства, които да се
вменят във вина за извършеното деяние от подзащитната
му. Излага, че отново се връща на свидетелските показания, и че да бъде
осъществено такова деяние по чл.144, ал.1 от НК е трябвало в пострадалия да се
възбуди основателен страх от неговото осъществяване. Счита, че в залата няма
героизъм, а това е вътрешното им убеждение на двамата свидетели неговата сестра
и брат, които по категоричен начин доказали, че в пострадалия не е възбуден
основателен страх за осъществяването на това деяние. Излага, че още по
достоверно, когато е извършено някакво деяние върху пострадалия с нанасяне на
телесно увреждане не можело по безспорен и категоричен начин да бъде връзката между едното и другото
независимо от каквито и да са преписки, които са образувани в РУП Ловеч, тъй
като същите са образувани против неизвестен извършител. Излага, че в случая, не
бил установен извършителя на това деяние и не се установило по безспорен и
категоричен начин, че извършителите са били подбудени и накарани да извършат
деянието в следствие изречените думи на подсъдимата. Излага, че тогава може да
има една пряка връзка между заканите и осъществяването на това деяние. Излага,
че що се касае до образуваното ДП, счита, че то е на етап доказване, което не
можело да послужи като доказателство за извършено деяние от подзащитната
му по чл.144, ал. 1 от НК. Излага, че счита, че с думите на дъщерята на подзащитната му се установило, че тя е искала да бъде
запазен пострадалия, и че от тук било видно,
че нямало виновно поведение с предявената тъжба за обвинението по чл.144, ал.1
от НК. Излага, че счита, че със събраните до момента доказателства, не може да
се направи обосновано предположение и всяка една присъда не можела да почива на
предположение и на неустановени безспорни факти и доказателства, които да се
вменят във вина и да бъде осъдена подзащитната му. Излага,
че не били събрани доказателства, които конкретно да докажат, че подзащитната му е извършила това деяние с изричането на
описаните в тъжбата закани, и че най-важното било, че в случая е бил възбуден
основателен страх от осъществяването на тези заканителни думи вечерта, когато
са дошли извършителите на това деяние, и че при нанасянето на телесно увреждане
е излязла сестрата на тъжителят, която се е прибрала в къщи и е извикала брат си.
Излага, че именно от този факт се установява, че ако действително е имало страх
от извършване на деяние върху пострадалия, същият е нямало да излезе сам,
независимо от каквито и да са други обстоятелства, което е предизвикало срещата
с непознатите. Излага, че именно по тези обстоятелства не може да се вмени във
вина извършеното деяние. Излага, че по отношение на предявения гр. иск, счита,
че същият е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Излага, че по отношение
телефоните, които са изисквани от мобилните оператори, счита, че не могат да
бъдат едно безспорно доказателство от което да се извлече извода, че с
обаждането на доверителката му същата е отправила закани, които са описани в
тъжбата. Излага, че дори в разговорите преди всичко е отправен телефонен разговор
с дъщерята на подзащитната му, като било напълно
нормално да си търси детето, където и да е. Излага, че в случай, че съдът счете
подзащитната му за виновна, което не можело да бъде
доказано по безспорен начин постановяването на каквото и да е решение ще страда
от безспорни факти и обстоятелства, при условие, че липсват преки доказателства
, относно извършено деяние по предявената жалба.
Тъжбата е подадена в преклузивния срок по чл.81,
ал.3 от НПК. В същия срок тъжителят чрез процесуалният си представител устно е направил
корекция в тъжбата като е предявил същата за две деяния извършени на
22.02.2014г. и на 23.02.2014г. по чл.144, ал.1 от НК.
От събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, от показанията на свидетелите П.Г.Д., В.Г.Д., Е.А.К.,
Х.И.П., от обяснението на подс. С.И.К., съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят М.Г.Д. живеел в с.
Александрово, обл. Ловешка на адрес ул. „Опълченска”
№28.
Подсъдимата С.И.К. живеела в с.с.
на адрес пл. „Съединение” №8.
Тъжителят Д. от около две години имал
връзка с дъщерята на подсъдимата К. - свид. Е.К.. Още
от началото подсъдимата и нейните роднини били против тази връзка, като не
разрешавали на св. Е.К. да се среща с тъжителят. Подсъдимата непрекъснато
правела скандали, заплашвала дъщеря си и тъжителят.
Подсъдимата имала брат, който от
дълги години живеел и работил в САЩ. Същият по „скайп”
връзка също многократно заплашвал тъжителят, заявявайки му, че ще изпрати пари,
за да бъде пребит, ако не се откаже от племенницата му.
В много от тези случая тъжителят
търсил съдействието на полицията, но от там не предприели никакви мерки.
На 22.03.2014г., събота вечерта
тъжителят бил със св. Е.К. ***. Двамата били в колата на тъжителят. Другият
вуйчо на св. Е.К., който се казвал Р. ги проследил и ги намерил, когато двамата
били в колата и си говорели. Вуйчото на св. К. като отишъл при тях казал на
същата да се прибира веднага и че ще отиде да извика майка й. Св. К. се
изплашила много и казала, че ще я пребият. Тъжителят слязъл от колата и отишъл
при вуйчото като го попитал защо ги следи и какво иска от тях, че Е. не е малка
и да я оставят на мира. Той им отговорил да чакат, че отива да извика
подсъдимата. В това време се появила и подсъдимата и казала на св. К. да излиза
от колата. Св. К. не искала да излезе, защото се страхувала. Тъжителят слязъл и
я помолил да слезе, при което тя го направила. Подсъдимата в това време
започнала да крещи срещу тъжителят, като му викала, че ще отиде да позвъни на
брат си в Америка и „много лошо му се пишело”. Подсъдимата казала, че брат й
Кемал ще изпрати пари от там и тя ще звънне на „хората” да дойдат да го
пребият. След което подсъдимата взела св. К. и се прибрала.
Тъжителят се стреснал и много се
уплашил. Седнал в близкото заведение, за да се успокои. През това време по
телефона се обадила сестра му и го попитала какво е станало, защото Е. избягала
от тях и отишла в дома на сестра си, където живеел и той. Тъжителят тръгнал
веднага. На улицата срещнал Е. и я попитал какво е станало. Тя му казала, че
майка й е събрала багажа и я изпраща при баща й в Троян.
Тъжителят се уплашил от всичко
това и веднага позвънил в полицията. Там обяснил, че подсъдимата му се заканва,
че е изгонила дъщеря си. Полицаят му казал, че не може да му окаже съдействие,
и че тя може да си говори, каквото иска.
Същата вечер по телефона на
тъжителят се обадил вуйчото на Е. от Америка и започнал да го заплашва. След
неговото обаждане подсъдимата му се обадила на телефона на св. К. от номер ********** на номер ********** и му
казала, че миналата седмица е отървал кожата, че хората на които била платила,
били дошли у тях, видели кой е, къде живее и само чакали да им каже да го
потрошат – крака, ръце…каквото тя кажела. Разговорът бил на високоговорител и
бил чут и от св. К..
Малко след това тъжителят закарал
св. К. у тях, за да спрат скандалите. Тя го помолила да изчака някъде, защото
много се страхувала.
Малко след това св. К. избягала
от тях, дошла при него и му казала, че майка й говорила с брат си в Америка,
разказала му всичко и пред Е. казала, че ще се обади на хората, на които било
платено и те щели да дойдат най – късно до понеделник /24.02.2014г./ и да го
потрошат.
Тъжителят и св. К. се прибрали в
домът му, като същия бил много уплашен и още на следващия ден – неделя, отишъл
в полицията, но там нямало никого. Тъжителят не смеел да излезе повече от тях.
На следващия ден – неделя – св. К.
си отишла до тях за да си вземе дрехи. Като се върнала казала, че дрехите й
били запалени на двора, а майка й и казала, че „хората” чакали нареждане от
нея.
Тъжителят си легнал вечерта,
когато около 21.30 часа на вратата се извикало името му. Сестра му попитала кой
го търси и мъжки глас и отговорил, че е от хората, от които искал да купува
къща /тъжителят имал уговорка да си купи къща в с. Александрово и чакал
продавачите да му се обадят за уточняване на окончателната цена/. Именно поради
тази причина тъжителят не се усъмнил и излязъл. Тогава внезапно бил нападнат от
няколко човека, които му нанесли жесток побой /за същото била образувана
преписка с рег. №5027/24.02.2014г. по описа на РУП гр. Ловеч срещу неизвестен
извършител/.
В съдебно заседание, тъжителят Д.
е довел, като свидетели на случилото се П.Г.Д. – негова сестра, В.Г.Д. – негов
брат, Е.А.К. – дъщеря на подсъдимата и Х.И.П. – мл. районен инспектор при РУП
Ловеч.
Подсъдимата и нейния защитник не
са направили искане за разпит на свидетели, поради което не бяха изслушани
свидетели от страна на подсъдимата.
От така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимата С.И.К. е осъществила от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.144, ал.1 от НК, като на 22.02.2014г. в с. Александрово, Ловешка област се заканила на М.Г.Д.
*** с престъпление против неговата личност – нанасяне на побой, като това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, и същото е било осъществено.
От така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимата С.И.К. е осъществила от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.144, ал.1 от НК, като на 23.02.2014г. в с. Александрово, Ловешка област се заканила на М.Г.Д.
*** с престъпление против неговата личност – нанасяне на побой, като това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, и същото е било осъществено.
Настоящата
инстанция намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила деянията по
повдигнатите й обвинения за извършени на 22.02.2014г. и на 23.02.2014г.
престъпления по чл.144, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен и непротиворечив начин от показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели и приложените по делото писмени
доказателства.
Съгласно чл.144, ал.1 от НК се наказва онзи който се закани на другиго с
престъпление против неговата личност или имот, или против личността или имота
на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. В случая следва да се квалифицират деянията извършени на
22.02.2014г. и на 23.02.2014г. именно по този текст на закона, що се отнася до
заканата на подсъдимата спрямо тъжителят. Подсъдимата казвайки на тъжителят, че
миналата седмица е отървал кожата, че хората на които била платила, били отишли
у тях, видели кой е, къде живее и само чакали да им каже да го потрошат –
крака, ръце, каквото тя пожелаела, и че ще се обади на хората на които било
платено и те щели да дойдат най-късно до понеделник /24.02.2014г/ и да го
натрошат, се е заканила с нанасяне на побой на тъжителят, с което му е дала
основание да се изплаши за осъществяване на заканата.
Престъплението по чл.144, ал.1 от НК е налице само тогава, когато деецът се е заканил на другиго с престъпление
против неговата личност и когато заканата е направена по такъв начин, че
съобразно с обстановката би могла да възбуди основателен страх у адресата, че
престъплението ще бъде осъществено. Т.е. следва да се докаже по несъмнен начин,
че са налице и двата съставомерни признака на
деянието- закана за извършване на престъпление спрямо личността на тъжителят,
така както се сочи в частната тъжба, и възбуждането на основателен страх у него
за осъществяването й.
Събраните на съдебното следствие
относими гласни доказателства са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви в описанието на влошените отношения между
подсъдимата и тъжителят, като в тази връзка са показанията на всички разпитани
по делото свидетели и отчасти обяснението на самата подсъдима, поради което
съдът приема за безспорно установено описаното с показанията на всички разпитани по делото свидетели в това
отношение. Другият безспорен факт е свързан с обстоятелството, че на
22.02.2014г. и на 23.02.2014г. между подсъдимата, св. Е.К. и тъжителят е
възникнал конфликт.
Спорните моменти във фактическата
обстановка между обвинението и защитата е заканила ли се е подсъдимата на
22.02.2014г. и на 23.02.2014г. на тъжителят с извършване на престъпление против
неговата личност и дали това е възбудило основателен страх за осъществяването
му.
В
подкрепа на твърденията в частната тъжба свързани със случилото се на
22.02.2013 г. и на 23.02.2013г., са показанията на св. Е.К. – дъщеря на
подсъдимата, която сочи че е била пряк очевидец и на двата инцидента и е чула
отправените заплахи от страна на майка си – подс. С.К.
към тъжителят, както и обстоятелството, че това е възбудило основателен страх у
последния, за което е била сигнализирана многократно полицията; и на св. Х.П. - младши полицейски инспектор в РУП Ловеч, от
показанията на който се установяват влошените отношения между подсъдимата и
тъжителят и обстоятелството, че на тъжителят е бил нанесен побой от Неизвестни
лица за което имало образувано ДП, както и че тъжителят няколкократно устно
преди нанесеният му побой му се е оплаквал, че подсъдимата му е отправила
закани за саморазправа с побой, което според показанията му се установявало и
от обясненията, които бил снел по преписка с рег. №5027/24.02.2014г. на РУП
Ловеч. Показанията на св. П., и показанията на св. Е.К., че на 22.02.2014г. и
на 23.02.2014г. тъжителката е отправила закани по адрес на тъжителят, за
нанасяне на побой, са относими към действията и поведението на тъжителката в
инцидентите на 22.02.2014г. и на 23.02.2014г., описани в тъжбата.
Свидетелите П.Д. и В.Д. – сестра
и брат на тъжителят, които макар да не са присъствали лично при отправяне на
заканите към тъжителят на 22.02.2014г. и на 23.02.2014г., са възприели събития,
предхождащи случилото се, както и събитията касаещи в последствие нанесения
побой на тъжителя. Тези двама свидетели на свой ред в показанията си
потвърждават, че между подсъдимата и тъжителят е имало конфликт по повод на
връзката на тъжителят с дъщерята на подсъдимата, както и че тъжителят е получавал
закани от подсъдимата, че ще бъде пребит. Съдът не кредитира показанията на
тези двама свидетели в частта, в която последните заявяват, че тъжителят е бил
спокоен, въпреки отправените му закани, и че не са забелязали да изпитва
чувство на страх от заканите, които не спирали, тъй като показанията на тези
двама свидетели в тази част противоречат на показанията на св. Е.К. и на св. Х.П.,
от които се установява, че тъжителят действително е преживял страхови усещания в следствие на отправените му закани,
като дори е сигнализирал органите на МВР във връзка с тези закани. В подкрепа
на показанията на св. Е.К., че майка й продължила да отправя закани за побой на
тъжителят на 22.02.2014г. и на 23.02.2014г., когато последната се прибрала в
дома на майка си, за да си вземе багажа са и приетите и вложени като
доказателство по делото справка с рег. № С17118/30.06.2014г. на Виваком БТК ЕАД и справка с изх. №14147/1.07.2014г. на Космо
България Мобайл ЕАД, от които се установява, че подсъдимата е звъняла на
мобилния телефон на св. Е.К. по времето, когато последната се е намира в домът
на тъжителят.
Защитната версия на подс. К., че не се е заканвала на тъжителят с побой, и че не
е имала намерение да изпраща хора, които да му нанасят такъв, а че е
предотвратила такъв не се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Подсъдимата не отрича, че тъжителят и дъщеря й – св. Е.К. имали връзка против
която същата била, както и че е била ядосана, че дъщеря й въпреки забраните
продължила тайно да се вижда с тъжителят. Не отрича, и че на 22.02.2014г. брат
й я извикал, за да прибере дъщеря си, която се намирала в колата на тъжителят,
както и че между тях е възникнал скандал, но отрича да е отправяла закани към тъжителят. Съдът намира, че в хода
на съдебното следствие безспорно се установиха репликите на подсъдимата към
пострадалия, факта, че същият ги е възприел лично, както и обстоятелствата
около отправяне на заканите от страна на подсъдимата към пострадалия. Фактът,
че репликите са изречени от подсъдимата, като в последствие същите са
придружени и с физическо насилие, мотивират настоящия състав да приеме, че
същите са били напълно в състояние да възбудят основателен страх от
осъществяването им у пострадалия. Обстоятелството, че се е стигнало до
реализирането им, означава, че пострадалия е възприел напълно сериозно
отправените му заплахи.
Съдът
намира, че даденото от подс. К. обяснение, видно от
което последната категорично отрича да е извършила деянията за които е предадена
на съд, за нейна защитна теза, и не кредитира тези нейни обяснения, тъй като
цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото опровергават
категорично обяснението на подсъдимата и доказват приетата по - горе фактическа
обстановка. Съдът стигна до този извод съпоставяйки обясненията на подс. К. със събраните по делото писмени доказателства, с
показанията на свидетелите Е.К. и Х.П., които са непротиворечиви, логични и
убедителни, и които съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на цитираните по горе свидетели, тъй като начина,
по който свидетелите изясняват фактите в хода на съдебното производство в това
число и направеното от последните описание на събитията дава основание да се
приеме, че тези показания са достоверни. В подкрепа на приетата за установена
фактическа обстановка са отчасти и показанията на свидетелите П.Д. и В.Д.. От
показанията на тези двама свидетели се установяват по безспорен начин отношенията между
подсъдимата и пострадалия, както и наличието на отправени заплахи от страна на
подсъдимата по адрес на тъжителят. По този начин по безсъмнен начин
се установяват извършените престъпления, личността на дееца – именно подс. К., както и нейните лични действия.
По делото няма ангажирани
доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да
налага отделното им обсъждане.
От субективна страна подсъдимата
и на двете дати е действала виновно, при пряк умисъл. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е
неговите обществено опасни последици и е искала тяхното настъпване.
Съдът не споделя изложеното от
адв. С., че по делото са събрани две групи свидетелски показания, и че
показанията на св. П.Д. и св. В.Д. са в противоречие с показанията на
останалите двама свидетели. Съдът намира, че показанията на тези двама
свидетели съответстват на показанията на останалите разпитани по делото
свидетели относно главния факт на доказване, и че същите са логични, без
противоречиви, последователни, кореспондиращи и допълващи се помежду си, в
съответствие с останалите доказателства по делото. Съдът намира, че всички
свидетели, включително и посочените по горе двама свидетели по идентичен начин
описват подробно обстоятелствата преди, по време и след инкриминираните случаи
в зависимост от това на коя част от протеклите събития са станали преки
очевидци.
Съдът не
споделя изложеното от адв. С., че по делото не било установено, че подзащитната му е извършител на деянията за които е
предадена на съд, като съображения за това са изложени по горе.
Съдът не споделя изложеното от
адв. С., че по делото не се доказало по безспорен начин, че у пострадалият е
възбуден основателен страх относно извършване на деянията. Обстоятелството, че отправените
от подсъдимата закани на 22.02.2014г. и на 23.02.2014г. са възбудили
основателен страх у тъжителят, че престъпленията ще бъдат осъществени се
установява от многократните обаждания и търсене на помощ от страна на тъжителят
от полицията, както и в показанията на разпитаните свидетели Е.К. и Х.П.. Звучи
нелогично, и е житейски неприемливо един човек, който не се страхува да търси нееднократно
съдействие от полицията.
Предвид
така изложените съображения съдът квалифицира деянията на подсъдимата, призна я
за виновна и я осъди.
Причината за извършване на
престъпленията, съдът намира в нежеланието на подсъдимата да се съобразява с
моралните норми на поведение, установения обществен ред и закони на страната.
При определяне вида и размера на
наказанието за извършеното престъпление на 22.02.2014г., съдът съобразява
всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимата, като се ръководи
и от целите на наказанието по чл.36 от НК, формиращи т. нар. лична и генерална
превенция, както и че за престъплението по чл.144, ал.1 от НК се предвижда
наказание “лишаване от свобода” до три години; че от деянието няма нанесени
имуществени вреди и са налице множество престъпления. В този смисъл не са
налице предпоставките за освобождаване на подсъдимата от наказателна
отговорност за извършеното от нея престъпление и налагане на административно
наказание “глоба” на основание чл.78а от НК.
Съдът като взе предвид
обществената опасност на подсъдимата и деянието, лошите характеристични данни с
оглед на обстоятелството, че последната макар и да е реабилитирана към
настоящия момент е била осъждана, процесуалното й поведение, както и начина на
извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи
спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимата, й наложи
на основание чл.144, ал.1 от НК, наказание три месеца лишаване от свобода.
Тъй като подс.
К. е с чисто съдебно минало и с оглед данните по делото, съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и поправянето на осъдената не е наложително същата
да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на определеното наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на
присъдата в сила.
Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимата К. за справедливо, и че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът не намери многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява
несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2,
б. “б” от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. К. определеното по - горе наказание.
При определяне вида и размера на
наказанието за извършеното престъпление на 23.02.2014г., съдът съобразява
всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимата, като се ръководи
и от целите на наказанието по чл.36 от НК, формиращи т. нар. лична и генерална
превенция, както и че за престъплението по чл.144, ал.1 от НК се предвижда
наказание “лишаване от свобода” до три години; че от деянието няма нанесени
имуществени вреди и са налице множество престъпления. В този смисъл не са
налице предпоставките за освобождаване на подсъдимата от наказателна
отговорност за извършеното от нея престъпление и налагане на административно наказание
“глоба” на основание чл.78а от НК.
Съдът като взе предвид
обществената опасност на подсъдимата и деянието, лошите характеристични данни с
оглед на обстоятелството, че последната макар и да е реабилитирана към
настоящия момент е била осъждана, процесуалното й поведение, както и начина на
извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи
спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимата, й наложи
на основание чл.144, ал.1 от НК, наказание три месеца лишаване от свобода.
Тъй като подс.
К. е с чисто съдебно минало и с оглед данните по делото, съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и поправянето на осъдената не е наложително същата
да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на определеното наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на
присъдата в сила.
Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимата К. за справедливо, и че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът не намери многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява
несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2,
б. “б” от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. К. определеното по - горе наказание.
Тъй като двете престъпления са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, то на
основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подс. К.
едно общ най- тежко наказание в размер на три месеца лишаване от свобода.
Тъй като подс.
К. е с чисто съдебно минало и с оглед данните по делото, съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и поправянето на осъдената не е наложително същата
да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на определеното наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на
присъдата в сила.
Съдът намира така определеното
общо най-тежко наказание на подсъдимата К. за справедливо, и че съответства на
обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Тъжителят е предявил граждански
иск в размер на 2500,00 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди за
престъплението по чл.144, ал.1 от НК извършено на 22.02.2014г. Извършеното
престъпление от подсъдимата нарушава въведеното с чл.45, ал.1 от ЗЗД правило за
възстановяване на вредите причинени другиму и е правопораждащ
юридически факт за гражданската му отговорност. Доказаното престъпно
деяние на подс. К. обуславя извода на съда за
уважаване частично на предявения граждански иск за причинени неимуществени
вреди. По правилата на чл.52 от ЗЗД съдът приема, че справедливо обезщетение за
този вид щети е сумата от 1000,00 лв. Отправената закана към тъжителят и възбуденият
у него основателен страх за осъществяването й, могат да бъдат репарирани с
присъдения размер. Претендираното от тъжителят
обезщетение е завишено. По тези съображения съдът присъди на тъжителят
обезщетение в размер на 1000,00 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат
на отправената му закана, и за разликата до 2500,00 лв. отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Тъжителят е предявил граждански
иск в размер на 2500,00 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди за
престъплението по чл.144, ал.1 от НК извършено на 23.02.2014г. Извършеното
престъпление от подсъдимата нарушава въведеното с чл.45, ал.1 от ЗЗД правило за
възстановяване на вредите причинени другиму и е правопораждащ
юридически факт за гражданската му отговорност. Доказаното престъпно
деяние на подс. К. обуславя извода на съда за
уважаване частично на предявения граждански иск за причинени неимуществени
вреди. По правилата на чл.52 от ЗЗД съдът приема, че справедливо обезщетение за
този вид щети е сумата от 1000,00 лв. Отправената закана към тъжителят и възбуденият
у него основателен страх за осъществяването й, могат да бъдат репарирани с
присъдения размер. Претендираното от тъжителят
обезщетение е завишено. По тези съображения съдът присъди на тъжителят
обезщетение в размер на 1000,00 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат
на отправената му закана, и за разликата до 2500,00 лв. отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса съдът
осъди подсъдимата да заплати на тъжителят
М.Г.Д. сумата от 322.00 лева,
представляваща разходи за съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
При този изход на процеса съдът
осъди подсъдимата да заплати на ЛРС сумата от 100,00 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: