№ 155
гр. С.З., 04.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501771 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 121, ал.
1 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
жалбоподателя В. АТ. Г. с ЕГН ********** с адрес с.Д., Община С.З., ул.
“****, чрез представителя му по пълномощие адв. М.Т. против Определение
без № от датата 19.10.20201г. по гр.д. постановено по гр. дело с №190 от 2021
г., по описа на РС-С.З., Гражданското отделение, с което се отхвърля искането
им за възстановяването на срока за обжалването на решението по делото.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение се явява
неправилно и незаконосъобразно, тъй като видно от данните по делото
ищецът в законоустановения срок обжалва определението от 19.10.2021 г. по
гр. д. с № 190/2021 по описа на PC С.З., гражданско отделение, Vlll-ми състав,
с което се отказва да се възстанови срока за обжалване на решението по
същото.
Районен съд неправилно е приел, че с пратка с номер 5300311904765 на
спедитор „Е." е изпратил само един документ. Според представеното с молба
за възстановяване на срока електронно изявление е видно че е изпратил
пратката от една част, тоест един картонен плик с документи, а не един
документ. Ако беше един документ щеше дори въззивната ми жалба по гр. д.
821/2021г. по описа на PC С.З., гражданско отделение, 1-ви състав да е
нередовна, защото няма препис до другата страна. Ако се направи справка по
гр. д. под № 821/2021г. по описа на PC С.З., гражданско отделение, 1-ви
състав ще се установи че има само по него няколко документа, изпратени с
пратка с номер 5300311904765, а не един документ.
В Определение с № 230 от 21.05.2010 г. по ч.пр. д. № 170/2010 г. на
Върховен касационен съд се приемало, че изгубването на пощенска пратка е
основание за уважаване на молба по чл. 64 -67 от ГПК. Приемало се, че е
непредвидимо обстоятелство, независещо от страната и от нейното
1
поведение. С Определение под № 48 от 10.01.2020 г. по гр. д. № 403 / 2019 г.
на Районен съд - Д. се приемало че изгубването на писмото, адресирано до
съда е обстоятелство от категорията на предвидените в разпоредбата на чл.64
ал.2 от ГПК и срокът следва бъде възстановен.
По отношение на това защо е изпратена толкова бързо въззивната
жалба следва да се коментира фактическото положение на процесния имот.
Той е заграден от ответника. Доверителят му е го владял повече от десет
години, а преди това неговите баба и дядо още от 1969 г. В този имот са
израснали децата му, а в момента владението му било отнето по
незаконосъобразен начин. Входът на къщата му бил на един метър от тази
оградата. Иска проблемът му да бъде разрешен по най-бързия начин и счита,
че му е нарушено конституционно заложеното право.
Предвид изложеното, моли да се отмени определението от 19.10.2021 г.
по гр. д. 190/2021г. по описа на PC С.З., гражданско отделение, VIII-ми
състав, с което се отказва да се възстанови срока за обжалване на решението
по същото като на основание чл. 64 - чл. 67 от ГПК и бъде възстановен срока
за обжалване на Решение с № 260653 от 15.07.2021 по гр. д. 190/2021г. по
описа PC С.З. и се върне делото на Районен съд С.З. за продължаването на
съдопроизводствените действия.
Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя
са изложени в подадената от него частна жалба вх. № 275860/21.10.2021г.
В тази връзка считат че обжалваното Определение относно
невъзстановяването на срока на СТРС е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано и молят същото да бъде изцяло отменено, ведно с всички
законни последици от това, като делото бъде възстановен срока за
обжалването на Решението на РС-С.З..
В законоустановения срок е постъпил отговор от другата страна
ответника Й. СЛ. М., действащ чрез своя баща и законен представител СЛ. М.
М. от с. Д., община С.З., чрез пълномощника адв. П.Х. К., от АК С.З. със
съдебен адрес за кореспонденция; гр. С.З., бул. „*************** по гр. д. с
№190/2021 г. по описа на Районен съд гр. С.З., с който молят да се остави без
уважение жалбата на жалбоподателя и да се потвърди обжалваното
Определение на РС-С.З..
Окръжен съд – С.З., след като обсъди направените в жалбата
оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,
намери за установено следното:
Първоинстанционното гр. дело под № 190/2021г. по описа на РС-С.З. е
образувано по исковата молба на жалбоподателя В. АТ. Г. от с.Д., Община
С.З., ул. “****, чрез представителя му по пълномощие адв. М.Т. срещу
ответника Й. СЛ. М., действащ чрез своя баща и законен представител СЛ. М.
М. от с. Д., община С.З., което е видно и от достъпното в Агенция по
вписванията, Имотен регистър актуално състояние по партидата на ищеца.
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС, с предмет предаването на
владението върху недвижим имот, находящ се в с.Д., Община С.З., подробно
описан в петитума на исковата молба. Поради това, спорът е подсъден на
СТРС.
С определение без № от датата 19.10.20201г., постановено по гр. дело с
2
№190 от 2021 г., по описа на РС-С.З., Гражданското отделение, с което се
отхвърля искането им за възстановяването на срока за обжалването на
решението по делото от Районен съд гр. С.З., като същият съд е отказал да
възстанови този срок по същото дело и да изпрати съответно постъпилата
въззивна жалба за разглеждането й от въззивният Окръжен съд – гр. С.З..
Определението на първостепенния съд се явява правилно и
законосъобразно поради следните съображения:
Съгласно нормата на Чл. 64. (1) от ГПК, процесуалните действия,
извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид
от съда. Според ал.(2) Страната, която е пропуснала установения от закона
или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако
докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
които не е могла да преодолее.
За да отхвърли подадената молба като неоснователна, съставът на съда е
приел, че в производството по делото не е било доказано наличието на
особени непредвидени обстоятелства, които пълномощникът на ищеца не е
могъл да преодолее и които са се превърнали в причина за пропускане на
срока за обжалване на постановеното по спора съдебно решение. За
възстановяване на пропуснат срок се изисква страната да докаже пред съда
особените непредвидени обстоятелства, които не е могла съответно да
преодолее -такива, които имат изключителен и изненадващ характер и след
като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страна да
предприеме дължимото процесуално действие. Особени непредвидени
обстоятелства са налице в случаите, в които страната или нейният
процесуален представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и
независещи от тях причини - болест, злополука, природно бедствие - да
извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде
внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде
единствената причина за пропускането на срока /Определение №652 от
11.12.2012 г. по ч. гр. д. с №522/2012 г. на Върховен касационен съд/.
На първо място, жалбоподателят твърди, че въззивната жалба по гр. д.
№190/2021 г. по описа на Районен съд гр. С.З. е била изпратена на 19.07.2021
г. чрез куриерската услуга на „Е. Е.“ ООД, с номер на пратката
5300311904765, ведно с жалба по друго дело - гр. д. под № 821/2021 г. по
описа на същия съд. Неоснователно в частната жалба се излага становище, че
съдът неправилно е приел, че с пратка №5300311904765 е изпратен само един
документ. Единственото представено доказателство за изпращането на
посочената пратка от страна процесуалния представител на жалбоподателя е
електронното изявление от 19.07.2021 г., приложено към молбата на
основание чл. 64 и сл. от ГПК. От същото обаче не става ясно нито какво е
изпратено, нито кой е получателят. Посочен е номер на една пратка -
5300311904765, а не на две отделни. Дори да се приемат твърденията, че е
изпратен един картонен плик с множество документи вътре за достоверни
/каквито те безспорно не са/, това не означава, че въззивната жалба по гр. д.
№190/2021 г. по описа на Районен съд гр. С.З. е била в този плик.
Жалбоподателят не представи никакви доказателства за това. Не представи и
копие от платежно нареждане за заплатена държавна такса или копие от
договор за правна помощ, които да са били приложени към жалбата. Не
3
представя дори копие от самата жалба. Освен това, в хода на производството
по чл. 64 и сл. от ГПК бе установено, че въззивна жалба по гр. д. №821/2021
г. по описа на Районен съд гр. С.З. е подадена на 20.07.2021 г. и е оставена без
движение с указания за представяне на доказателства за изпращането й срок и
на документ за платена държавна такса. По делото обаче не е налице
приложена жалба против Решение №260653/15.07.2021 г. по гр. дело
№190/2021 г. по описа на Районен съд гр. С.З.. И двете дела се разглеждат от
един и същ съд, тоест и двете въззивни жалби са били адресирани до Районен
съд гр. С.З. и няма основание жалбата по настоящото дело да бъде приложена
по друго гражданско дело с оглед обстоятелството, че в нея следва да е
отразено по кое дело се подава и кое решение се обжалва. Нещо повече, дори
поради евентуална техническа грешка жалбата да е била разпределена по
друго дело, от датата на изпращането й са минали почти 4 месеца и за този
период жалбоподателят щеше да бъде уведомен надлежно за тази грешка.
Именно при извършена служебна справка в кориците и електронното
досие на гр.дело №821/2021г. съдът е констатирал, че по същото на
20.07.2021г. е постъпила и е регистрирана с вх.№273955 една единствена
жалба, депозирана от страната по делото чрез пълномощника й адв.М.Т.. В
този смисъл е и справката, изготвена от съдебния деловодител, работещ по
гр.дело №821 /2021г. на първоинстанционният PC Ст.Загора.
Тук е мястото въззивната инстанция да отбележи, че съдебната практика
се е обединила около виждането, че обстоятелството, че документ е
депозиран по друго дело поради неволното объркване на страната,
респективно на нейния пълномощник, не обосновава наличието на някоя от
визираните в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК материалноправни
предпоставки, а именно - непредвидено обстоятелство /Определение №11280
от 02.10.2009 г. по адм. д. Ns 9932/2009 на Върховния административен съд/.
В тази връзка, всички твърдения на жалбподателя в частната му жалба в тази
посока са неоснователни.
На следващо място, неоснователно в жалбата се излагат и
съображенията, че пропускането на срока за обжалване не може да се вмени
във вина на пълномощника на ищеца, тъй като изгубването на пратка било
непредвидимо събитие. Освен, че жалбоподателят не доказа да е изпращал
въззивната жалба по куриер, в случая не е налице и изгубване на пратката.
Както вече бе посочено, въззивната жалба по другото дело е получена на
20.07.2021 г., разпределена е и е приложена по делото. Тоест, предадената на
служителя на „Е. Е.“ ООД пратка не само че не е изгубена, а безспорно е
получена. Необосновано би било да се приеме, че на практика процесуалното
бездействие на пълномощника на жалбоподателя да депозира в срок въззивна
жалба представлява непредвидени обстоятелства. В този смисъл, цитираната
в частната жалба съдебна практика е неотносима към конкретния случай, тъй
като в разглежданите от съответните съдилища правни спорове се касае за
изгубването на пощенска пратка. С Определение под № 230 от 21.05.2010 г.
по ч.пр. д. №170/2010 г. на Върховен касационен съд делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като касаторите не са
проявили процесуално бездействие, а са обжалвали в срок разпореждането за
връщането на касационната жалба, като са представили необходимите
доказателства. С Определение №48 от 10.01.2020 г. по гр. д. №403/2019 г. на
4
Районен съд - Д. е възстановен срокът за изпълнение на дадено с
разпореждане указание за внасяне на държавна такса и представяне на
платежно нареждане поради изгубването на писмото, адресирано до съда,
съдържащо молбата с приложения платежен документ. И в този случай са
представени доказателствата за платената държавна такса в определения от
съда срок. Ето защо въззивният съд счита, че цитираните правни спорове са
различни от настоящия, поради което мотивите на съдилищата за
възстановяване на сроковете не могат да бъдат отнесени към процесния
случай.
На следващо място, напълно неоснователно и необосновано в частната
жалба се твърди, че въззивната жалба против решението е депозирана преди
същото да бъде връчено на пълномощника на ищеца, тъй като недвижимият
имот, предмет на предявения ревандикационен иск, бил незаконосъобразно
заграден от ответника. Постановеното по гр. д. с №190/2021 г. по описа на
Районен съд гр. С.З. съдебно решение е връчено на процесуалния
представител на ищеца и настоящ жалбоподател на датата 29.07.2021г. В
същото време се твърди, че въззивната жалба е подадена преди това, на
19.07.2021 г., тъй като имотът на ищеца бил заграден и той не можел да го
ползва. В.Г. не е имал основание да подава въззивната си жалба на 19.07.2021
г., тъй като срокът за обжалване на постановеното по спора решение за него е
започнал да тече едва на 29.07.2021 г, на която дата то е връчено на
пълномощника му. Непредвидените внезапно настъпили обстоятелства, на
които се основава чл. 64, ал. 2 ГПК, трябва да са настъпили за страната през
времетраенето на срока, който е пропуснат, а не преди той да започне да тече
или след изтичането му, както се твърди в настоящия случай. В този смисъл -
Решение с №236 от 20.01.2020 г. по гр. д. №4551/2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение. Двуседмичният срок за обжалване на
решението изтича на 12.08.2021 г. Тоест, на 19.07.2021 г. В.Г. не е бил
надлежно уведомен за изготвеното решение и предвиденият в закона срок за
обжалването му не е започнал да тече, поради което няма как да се иска
неговото възстановяване. Дори да е депозирал жалбата по-рано /което не бе
установено/, той е следвало в този период да проследи нейния ход при
положение, че я подава преди установения за това срок. Въпреки това на
26.08.2021 г. в Районен съд гр. С.З. е депозирана въззивна жалба с вх.
№274753/26.8.2021г., която основателно е върната от съда с Разпореждане от
01.09.2021 г., постановено по гр. д. №190/2021 г. по описа на Районен съд гр.
С.З..
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че всички
процесуални действия на В.Г., осъществени чрез неговия пълномощник,
представляват опит за саниране на пропуск от тяхна страна да подадат
въззивна жалба против постановеното по спора съдебно решение.
Възможността на процесуалния представител на ищеца в производството по
гр. д. №190/2021 г. по описа на Районен съд гр. С.З. да извърши процесуално
действие като подаде въззивна жалба след връчване на решението на
29.07.2021 г. не е засегната от особени непредвидени обстоятелства, които
той не е могъл да преодолее. Неправилните преценки или заблудата на
страната или нейния представител не попадат в приложното поле на чл. 64,
ал. 2 от ГПК. Ето защо в настоящия случай съдът основателно, обосновано и
законосъобразно е оставил подадената молба за възстановяване на срока за
5
обжалване на съдебното решение без уважение.
Предвид изложеното съдът счита, че депозираната въззивна частна
жалба против Определение от 19.10.2021 г. постановено по гр. д.с № 190/2021
г. по описа на Районен съд гр. С.З., с което е оставена без уважение молбата
на частния жалбоподател В. АТ. Г. за възстановяване на срока за обжалване
на Решение №260653/15.07.2021 г. по гр. дело №190/2021 г. по описа на
Районен съд гр. С.З. за неоснователна, поради което въззивната инстанция
следва да остави същата без уважение и да потвърди обжалваното,
определение като правилно и законосъобразно.
Следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемия и сторените в
производството разноски съгласно приложен към настоящия отговор списък с
разноските по чл. 80 от ГПК.
Налага се категоричният извод, че обжалваното от жалбоподателя
определение на СТРС, се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици от това.
Поради тази причина, частната жалба на жалбоподателя следва да бъде
оставена без уважение по съображенията подробно изложени по-горе.
На основание чл. 66, ал. 2 ГПК, тъй като е предвиден специален ред за
обжалване на това определение, същото подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВКС – гр. София.
На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от
ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените по делото разноски пред настоящата инстанция и
производството по частната въззивна жалба, и тъй като въззивният съд
намира, че такива разноски са поискани с писмен отговор на въззиваемия и са
направени такива от него пред настоящата инстанция, в размер на 360 лева
съобразно представения договор за правна помощ и процесуалното
представителство от 17.11.2021 год. и списъка на разноските по чл.80 от ГПК,
както и представеното копие от фактурата с № 288/17.11.2021 год., то и
такива следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 275860/21.10.2021г.,
подадена от жалбоподателя В. АТ. Г. с ЕГН ********** с адрес с.Д., Община
С.З., ул. “****, чрез представителя му по пълномощие адв. М.Т. против
Определение без № от датата 19.10.2021г. , постановено по гр. дело с №190 от
2021 г., по описа на РС-С.З., Гражданското отделение, VІІІ-ми гр. състав, с
което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането му за
възстановяването на срока за обжалването на решението по делото, като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА В. АТ. Г., ЕГН **********, с. Д., общ. С.З. ул. *****, да
заплати на Й. СЛ. М., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез законния си
представител и баща СЛ. М. М., ЕГН **********, с. Д., общ. С.З. направените
от последния разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на
360,00 лв. /триста и шестдесет лева/ за заплатеното адвокатско
6
възнаграждение пред тази инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна
касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7