Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 21 20.04.2021 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и
втори март, две хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 165 по описа за 2021 година
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е
допустима.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, досежно съществували между страните правоотношения. Първото от
тях - договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който ищцата
заплатила четири вноски в общ размер 50301 евро; една вноска от 07.09.2009г., в
размер на 7700 евро била осчетоводена от ищцовото дружество като последна
вноска по договора и продавачът счел, че сумата е изцяло заплатена. На
20.09.2009г. бил сключен окончателен договор с нотариален акт №125/20.09.2011г.
Установено е, че на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№76813/2016г., ответницата се снабдила с изпълнителен лист
срещу ищеца за сумата 7700 евро, платени от нея на 07.09.2009г. по развален
договор за покупко – продажба на автомобил.
С тук
предявения иск, ищецът твърди, че са налице нови обстоятелства в
правоотношенията между страните, т.к. той самият е считал, че сумата от 7700 евро
е заплатена като последна дължима вноска за закупуване на недвижимия имот, а
ответницата е установила, че тя е платена по договор за покупко – продажба на
автомобил. Поради това намира, че ответницата дължи да заплати остатъка от
продажната цена от 7700 евро и претендира осъждането й да я заплати. Въззивната
инстанция препраща към фактическите констатации на първоинстанционното решение
на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира, че същото е правилно и законосъобразно. И в тази им част въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
В
допълнение следва да се каже:
Съобразно
разпоредбата на чл.76 ЗЗД, този, който има към едно лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. В настоящия случай с представените по делото 4 бр. фактури
от 29.01.09г., 13.02.09г., 10.03.09г. и 07.09.09г., ответницата Пасева е
заплатила на ищеца суми, като основанието, което е посочила е „съгласно договор
за продажба на недвижим имот от 15.01.2009г.“. При заплащане на сумата 7700
евро на 07.09.2009г., основанието, което е посочила е „покупка на автомобил“. Длъжникът
недвусмислено е заявил кое от задълженията си погасява. Поради това кредиторът
не може да излага съображения, че е зачел плащането по друго правоотношение
между страните.
Съобразно
нормата на чл.110 ЗЗД, с изтичане на 5-годишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Доколкото предварителният
договор не е представено по делото, съдът намира, че най-късно от сключване на
окончателния договор на 20.09.2011г., е станало изискуемо задължението за
плащане на остатъка от продажната цена, без същият да е прекъснат по някой от
способите, предвиден в чл.116 ЗЗД. Настоящият иск е предявен след изтичане на
давностния срок. Поради това следва да бъде зачетено възражението за изтекла погасителна
давност, направено от особения представител на ответницата.
Искът
следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционното решение, постановено в този
смисъл правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По
оплакването, изложено във въззивната жалба, досежно липсата на предпоставки за
назначаване на особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК в полза на
ответника, въззивната инстанция намира, че следва да повтори съображенията,
изложени в протоколно определение от 22.03.21г. Право на страната, на която е
бил назначен особен представител е да твърди, че не са били налице предпоставки
за назначаване на такъв, доколкото същата е била на определен адрес в страната
в периода на връчване на исковата молба. Насрещната страна няма материален
интерес да твърди и установява това обстоятелство.
Разноски
не се дължат на въззивната страна.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260766/27.11.2020г., постановено от Бургаски
районен съд по гр.д.№6007/2019г. по описа.
Настоящото
решение е окончателно на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.