Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………..
гр. Добрич, 3. 06. 2014 год.
Добричкият административен съд,
I-ви състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май две хиляди
и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина
Витанова
при секретаря В.С. и с участието на
прокурора Радослав
Бухчев изслуша докладваното от
съдията Дарина Витанова АД № 264/ 2014 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по иск с правно
основание чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във вр.
с чл. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът Л.Б.Н.,***, твърди, че през
2002 год. е постъпил на държавна служба в Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/, ГД “Рибарство и морски въпроси”, отдел ТЗ, гр. Добрич на
длъжността младши инспектор. В периода 2000-2008 год. не е бил повишаван в ранг
и длъжност, въпреки че са били налице законовите предпоставки за това по чл.
73-75 от ЗДсл. и чл. 30-34 от Наредбата за условията и реда за атестиране на
служители в държавната администрация /НУРАСДА/, обн. в ДВ бр. 54/ 31. 05. 2002
год. При атестацията за 2008 год. е подал по електронна поща възражение до
контролиращия ръководител срещу атестационната си оценка 3-“Изпълнението
отговаря на изискванията”, поставена като обща оценка за периода 1. 01. 2007
год.-30. 11. 2008 год. по Наредбата за условията и реда за атестиране на
държавни служители в държавната администрация. Считал е атестирането си за несправедливо
поради това, че други негови колеги с по-ниски или равни на неговите резултати
са получили по-високи оценки. Във възражението, освен оплакванията за несправедливо
оценяване е поставил на вниманието на ръководството и въпроса, че за повече от
6 години държавна служба не е повишаван в ранг и длъжност. Вместо отговор по
възражението е получил предизвестие за прекратяване на служебното му
правоотношение на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДсл и същото е било прекратено
със заповед № ЧР-0038/ 2. 02. 2009 год. Нито един от колегите му не е подавал
възражение срещу атестацията си, нито е поставял въпрос за израстването си в
ранг и длъжност.
Съгласно чл. 15 от ЗЗдискр. във
вр. с чл. 28 от същия закон, органът по назначаването е длъжен да предоставя
равни възможности на служителите за професионално израстване в ранг и длъжност.
Тъй като е считал, че е нарушена разпоредбата на чл. 15 от ЗЗДискр. с
неповишаването му в ранг е подал жалба до Комисията за защита от дискриминация
/КЗД/. С решение № 32/ 19. 10. 2010 год. по пр. № 58/ 2009 год. КЗД е
установила, че органът назначаване /изпълнителният директор ххххх/ с бездействието
си да го повиши в ранг без оглед на личното му положение е нарушил разпоредбата
на чл. 15 от ЗЗДискр. Решението е влязло в сила като необжалвано в тази му
част. В резултат на това нарушение се почувствал унизен и с накърнено достойнство,
защото рангът е признание за професионалната квалификация и ценност на
служителя. Неповишаването му в ранг му е причинило болки и страдания,
изразяващи се в чувство на унижение, на несправедливост и обезверяване в
ценности на общество, което има претенции да е демократично. В едно
демократично общество всеки има правото и може да потърси правата си, когато ги
счете за нарушени, без това да води до някакви неблагоприятни последици за
него. Породените чувства на унижение, наранено достойнство, несправедливост и
обезверяване нарушават душевния му мир и понастоящем. Отговорност за понесените
неимуществени вреди носи ИАРА. Претендира осъждане на ИАРА да му заплати сумата
от 10 000. 00 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени
вреди в резултат на нарушението на чл. 15 от ЗЗДискр. ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените
разноски по делото.
Ответникът ИАРА изразява
становище, че предявеният иск е
неоснователен. Изразява становище, че не са налице материалноправните
предпоставки за уважаване на иска-наличие на нарушени права по ЗЗДискр., наличие
на вреда и причинно-следствена връзка между тях.
Представителят на Окръжна
прокуратура, гр. Добрич, участващ в процеса на осн. чл. 10 от ЗОДОВ, дава
становище, че претенцията на ищеца е неоснователна. Изразява становище, че не е
налице дискриминация във връзка с неповишаване в ранг на ищеца, основана на
лично положение.
Настоящото производство е
образувано след отмяна с решение № 5388/ 17. 04. 2014 год. на Трето отделение
на ВАС по АД 11930/ 2013 год. на решение № 96/ 7. 08. 2013 год. на
Административен съд, гр. Добрич, постановено по АД 85/ 2013 год., по силата на
което искът е отхвърлен, и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав. С определение на настоящия състав от
съдебно заседание, проведено на 20. 05. 2014 год. всички доказателства, събрани
по АД № 85/ 2013 год. на Административен съд, гр. Добрич са приобщени към
настоящото съдебно производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е започнал работа в ИАРА
на 1. 11. 2002 год. видно от приетата като доказателство сл. книжка № 00-63/
18. 03. 2003 год. Същият е назначен на длъжност мл. инспектор с ранг V м. Със заповед № ЧР-00-38/ 2. 02. 2009 год. служебното
му правоотношение е прекратено на осн. чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДсл. През
периода 1. 11. 2002 год.- 2. 02. 2009 год. същият не е повишаван в ранг и
длъжност. В този смисъл е изявлението на процесуалния представител на ответника
по делото в съдебно заседание, проведено на 23. 05. 2013 год. /л. 74 от
делото/. С решение № 32/ 19. 02. 2010 год. по пр. № 58/ 2009 год. на КЗД е
установено, че ххххх като изпълнителен директор на ИАРА в качеството му на
орган по назначаването на Л.Б.Н. е нарушил чл. 15 от ЗЗДискр. по признак “лично
положение”, тъй като не го е повишил в ранг през периода 1. 11. 2002 год.-2.
02. 2009 год., въпреки че е отговарял на всички изисквания за това. По делото е
назначена съдебно-психологична експертиза, приета от съда без възражение от
страните по делото. Вещото лице в заключението си сочи, че през първите години
като служител в ТЗ на ИАРА Добрич ищецът с присъщата си добросъвестност,
амбициозност и упоритост насочва усилия за придобиване на професионални знания
и опит в харесваната от него професия. Постепенно започва да разпознава
териториалното звено като място на несправедливо третиране на служителите в
разрез с добрите възможности за кариерно развитие, заложени в НУРАСДА. Тази му
преценка се потвърждава и от сравнението с други младши инспектори, които за
по-малко ангажименти и отговорности получават по-високи атестационни оценки.
През следващите три години запазва мотивация и добри професионални резултати,
но на фона на душевен дискомфорт и растящо емоционално напрежение. Получаването
на неизменна оценка 3 и след придобита магистърска степен през 2008 год.
предизвиква ответна реакция за търсене на справедливо решение. Емоционалното
състояние на човек, излъган в своите очаквания, възпрепятстван по пътя на
задоволяване на желание и достигане на значима цел вещото лице определя като
фрустрация.-състояние подобно на стреса. Вещото лице сочи, че от лятото на 2005
год. до уволнението си през февруари 2009 год. ищецът е в състояние на
продължителна фрустрация и натрупване на емоционално напрежение. В преживяванията
на ищеца доминират разочарование, огорчение, чувство на несправедливост,
пренебрежение и унижение с възходяща градация на интензивността при всяка
следваща атестация в рамките на умерената степен през първите часове и изразени
в лека степен за повече от месец. През този период ищецът поддържа
свръхконтролиран стил на справяне като адаптационния му капацитет намалява като
към момента на заключението ищецът е с повишена фрустабилност и снижени
адаптивни възможности. Разпитаната по делото св. ххххх, майка на ищеца, в
показанията си сочи, че същият е харесвал работата си и е работил съзнателно.
След като се е почувствал недооценен продължил да се бори и да се мотивира, но
постепенно изпаднал в депресия, задавал си е въпроси, че дава всичко от себе
си, а нищо не получава, вечно е бил напрегнат. Разпитаният по делото св. ххххх
в показанията си сочи, че ищецът му е споделял, че след постъпването си на
работа в ИАРА е бил много доволен и изказванията му за работата му били много
добри. Казвал му е, че работи тази работа с цел да се издигне в йерархията в
службата. Очаквал с нетърпение този момент, казвал му е, че има система за
оценяване на служителите. След като не е бил повишен в службата ищецът е
изпитал огорчение. При всяка среща между двамата, а те са били многобройни,
въпросът за повишението му службата е бил тема на разговор и ищецът е бил
недоволен от това състояние, което му е влияело на настроенията в отрицателна
посока. Той не е могъл да намери отговор на въпроса защо не е повишен, след
като е спазил закона и след като пряко сили се е мъчил да изпълни спуснатата от
ръководството бройка на съставени актове. Съдът кредитира както заключението на
вещото, така и показанията на разпитаните по делото свидетели като подробни,
непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 74,
ал. 2 от ЗЗДискр., когато е установено нарушение ЗЗДискр по реда на раздел I, т.е. в административното производство пред КЗД, и са
претърпени вреди и тези вреди са причинени на граждани от незаконни актове,
действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за
обезщетение се предявява по реда на Закона за
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Материалноправните предпоставки
за успешно провеждане на иск по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр са влязло в сила
решение на КЗД за установяване на нарушение по ЗЗДискр или по друг закон,
уреждащ равенство в третирането, нарушението да произтича от незаконен акт,
действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице, претърпени
вреди и причинно-следствена връзка между тях.
Съгласно чл. 15,
ал. 1 от ЗЗДискр. работодателят предоставя на работниците и служителите равни
възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал.
1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация
и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност
или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им. Съгласно
чл. 75 от ЗДсл, повишаването в ранг се извършва въз основа на годишната оценка
на изпълнението на длъжността на държавния служител: при две или три
последователни годишни оценки - за младшите рангове, и при три или четири
последователни годишни оценки - за старшите рангове, при условия и по ред,
определени с наредбата по чл. 76, ал. 11. Съгласно чл. 31 от НУРАСДА повишаването
в ранг на държавния служител се извършва на период от четири години при 4 общи
оценки не по-ниски от оценка 3 "Изпълнението отговаря на
изискванията". В конкретния случай с влязло в сила решение на КЗД е
установено, че длъжностно лице на ответника в качеството си на орган по
назначаването на ищеца е нарушил чл. 15 от ЗЗДискр. по признак “лично
положение”. Налице е първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ –
незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице на ответника при изпълнение на
административна дейност. Съдът приема че са налице и останалите предпоставки на
цитираната разпоредба на ЗОДОВ. В психологичното интервю, снето при изготвяне
на съдебно психологичната експертиза по делото ищецът е посочил, че от лятото
на 2005 год. се е почувствал подценен и ощетяван. В края на 2006 год. е очаквал
по-добра атестационна оценка, защото през лятото се е ангажирал доста около
задачи във връзка с успешното затваряне на глава “Рибарство” около влизане на
страната в Европейския съюз. Същата година се е запознал подробно и с НУРАСДА и е бил наясно, че по-добрата атестационна
оценка е стъпка към постигане на преследваната от него цел за кариерно
израстване в службата чрез повишаването му в по-висок ранг. Междувременно е
получавал при периодичното атестиране една и съща оценка 3 "Изпълнението
отговаря на изискванията". Започнал да изпитва душевен дискомфорт и
растящо емоционално напрежение. В заключението си вещото лице сочи, че от
лятото на 2005 год. до уволнението си през февруари 2009 год. ищецът е в
състояние на продължителна фрустрация и натрупване на емоционално напрежение. В
преживяванията на ищеца доминират разочарование, огорчение, чувство на
несправедливост, пренебрежение и унижение с възходяща градация на
интензивността при всяка следваща атестация в рамките на умерената степен през
първите часове и изразени в лека степен за повече от месец. Данни за това
душевно състояние се съдържат и в показанията на разпитаните по делото
свидетели ххххх и Р. ххххх. Следователно установеното от КЗД нарушение на чл.
15 от ЗЗДискр. е причинило твърдяните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в душевни болки и страдания, в чувство на унижение, на несправедливост и обезверяване
в ценности на обществото. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
бездействието на органа по назначаването в ИАРА да изпълни задълженията си за
професионално израстване на ищеца, регламентирани в чл. 15 от ЗЗДискр. и чл. 31
от НУРАСДА и преживените от него душевни болки и страдания. Предявеният иск е
основателен.
При преценка на
иска по размер с оглед изискванията на чл. 52 от ЗЗД съдът се основава на
заключението на вещото лице, в което се сочи че негативните емоционални
изживявания са започнали от лятото на 2005 и са продължили до уволнението през
февруари 2009 год. Състоянието на фрустрация и емоционално напрежение е в
рамките на умерена степен през първите часове на всяка атестация и в лека
степен в продължение на повече от месец след нея, след което затихва. “След
поредната неудовлетворителна атестация в края на 2008 год. кумулираното в
продължение на повече от три години напрежение се разгръща в по-бурна реакция
на гняв и възмущение със словесна агресия към прекия ръководител, отказ да се
разпише атестацията и поредица от сомато-вегетативни симптоми.” Ищецът не
реагира със снижение на претенциите, а търси начин на разрешаване на поредното
ощетяване. От така изложените констатации на вещото лице съдът прави извод, че
причинените от установеното нарушение на чл. 15 от ЗЗДискр. имат временен
характер с продължителност около месец –два след всяка атестация. Съдът не
взема предвид тази част от заключението на вещото, в която се сочи, че адаптационния
капацитет на ищеца е намален, че същият е с повишена фрустабилност и снижени
адаптивни възможности, които са актуални и към момента на изготвяне на
заключението. В самото заключение се съдържа констатация, че това трайно
състояние е предизвикано от последвалото уволнение, с което е нарушен чл. 21 от
ЗЗДискр., установено с решението на КЗД от 19. 02. 2010 год. Нарушението на чл.
21 от ЗЗДискр и евентуално причинените вреди от това нарушение не са предмет на
настоящото съдебно производство. С оглед изложеното съдът приема, че
предявеният иск е доказан до размер на сумата от 700. 00 лв., в който размер
същият следва да бъде уважен, а за разликата до 10 000. 00 лв. като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира
присъждане на разноски по делото, но липсват данни такива да са направени. За
осъществената адвокатска защита е представена проформа фактура № 27/ 10. 04.
2013 год. на Адв. дружество “Ф., Р. *** за уговорено възнаграждение в размер на
1650 лв. с ДДС като заплащането е следвало да се извърши по банков път. По
делото липсват доказателства за извършено плащане по горепосочената
фактура.
По изложените съображения и на
осн. чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/, гр. София да заплати на Л.Б.Н.,*** сумата от 700. 00 лв.
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушение на чл. 15 от
ЗЗДискр., установено с решение № 32/ 19.02. 2010 год. по пр. № 58/ 2009 год. на
Комисията за защита от дискриминация като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 700. 00 лв. до 10 000. 00 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 700. 00 лв. от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на Л.Б.Н.,*** за присъждане на разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението му до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: