№ 261
гр. С.З., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500366 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Д. А. Г. - Б. от гр.С., чрез адв. С. Л.,
против решение № 230/07.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 2290/2021 г. по
описа на Районен съд - С.З. в частта му, в която е отхвърлен предявеният от
въззивницата иск за обявяване нищожността на саморъчно завещание на
А.Г.Г. от ******* г.
Решението се обжалва като необосновано и постановено в
противоречие с материалния закон, предвид неправилното прилагане на
разпоредбата на чл.42 б.“В“ от ЗН от първоинстанционния съд.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
му част и постановяването на ново, с което предявеният иск за обявяване
нищожността на завещанието бъде уважен.
В законоустановения срок въззиваемата П. И. П. от гр.С.З., чрез адв. И.
Н., е подала отговор на въззивната жалба, с който я е оспорила като
неоснователна.
Изложила е доводи, че първоинстанционният съд правилно е
изтълкувал волята на завещателя, поради което е направил обосновани
правни изводи, съответни на чл.42 б.“В“ от ЗН.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно, както и присъждането на направените по делото разноски
пред въззивната инстанция.
1
Въззиваемата А. А. Г. не е подала отговор на въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се представлява
от процесуален представител, чрез когото поддържа въззивната жалба и
пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с
което предявеният иск бъде уважен.
Въззиваемата П. И. П. се представлява от процесуален представител,
чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
С писмена молба, подадена преди провеждането на откритото съдебно
заседание А. А. Г. се присъединява към въззивната жалба и претендира за
отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което
предявеният иск бъде уважен.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, при наличието на
правен интерес от въззивно обжалване.
С исковата си молба Д. А. Г. - Б. е предявила срещу П. И. П. и А. А. Г.
кумулативно обективно съединени искове за обявяване нищожността на
саморъчно завещание на А.Г.Г. от ******* г. и извършване на съдебна делба
на седем недвижими имота.
Завещанието е оспорено като нищожно поради противоречието му със
закона, обществения ред и добрите нрави и поради невъзможност на
условието/тежестта.
Изложени са съображения, че в противоречие със закона с извършеното
завещателно разпореждане в полза на дъщерите си наследодателят е
накърнил запазената част на своята съпруга, която също е призован към
наследяване наследник по закон и я е лишил от правото й да се разпорежда с
наследственото имущество, както и е лишил нейните законни наследници от
правото им след смъртта й да получат нейния дял от наследството на А.Г.Г..
Сочи се също така, че със завещанието е вменена тежест на единия
наследник да запази наследственото имущество, което следва да предаде след
смъртта си на трето лице; налице е неяснота относно волята на наследодателя
по отношение на влоговете му, както и до опасност от накърняване на
запазените части на всеки от наследниците, поради наличието на
разпореждане с правото на ползване с цялото имущество, в т.ч. движими
вещи, които не са уточнени и е възможно да бъдат отчуждени или повредени.
С подадения отговор на исковата молба П. И. П. е изложила доводи, че
в саморъчното завещание се съдържа само едно завещателно разпореждане,
което е в нейно полза. При условията на евентуалност е оспорила, че
2
противоречието със закона не касае направеното в нейно полза завещателно
разпореждане.
Предявила е искане за включването в делбата на две моторни превозни
средства, както и иск по чл.12, ал.2 от Закона за наследството.
А. А. Г. не е подала отговор на исковата молба.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователен иска за обявяване нищожността на саморъчното завещание
като е приел, че не е налице твърдяното противоречие със закона.
Допуснал е извършването на съдебна делба между страните по делото
на седемте недвижими имота и двете моторни превозни средства, при квоти
от по 3/8 ид. части за всяка от Д. А. Г. - Б. и А. А. Г., и 2/8 ид. части за П. И.
П..
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че на 23.05.2020 г. е починал А.Г.Г., чийто наследници по закон
са съпругата му П. И. П. и двете му дъщери Д. А. Г. - Б. и А. А. Г..
Към момента на открИ.е на наследството той е бил собственик на
процесните седем недвижими имота и две моторни превозни средства.
Със саморъчно завещание от ******* г., обявено на 28.05.2020 г., А.Г.Г.
е завещал на съпругата си П. И. П. правото на ползване върху всички негови
недвижими и движими имоти и вещи, които притежава към момента на
своята смърт, а след смъртта на съпругата му, имотите, движимите вещи и
влоговете му да останат в собственост и ползване на децата му Д. А. Г. и А. А.
Г..
При така установените относими факти и в рамките на очертаните с
въззивната жалба предели на въззивната проверка, Старозагорският окръжен
съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а по съществото си за правилно, по следните съображения:
Завещанието представлява едностранна правна сделка, с която едно
лице се разпорежда приживе със своето имущество за след смъртта си.
По аргумент от чл.44 от Закона за задълженията и договорите нормата
на чл.20 от същия закон следва да намери приложение и към саморъчното
завещание, което следва да бъде тълкувано съобразно действителната воля на
завещателя, с оглед целта на правната сделка, обичаите в практиката и
добросъвестността.
Тълкуването на саморъчното завещание на А.Г.Г. обуславя извода, че с
него са направени две отделни завещателни разпореждания: с едното в полза
на П. И. П. е направен завет на плодоползването на наследственото
имущество, т.к. разпореждането се отнася до всички недвижими и движими
вещи /т.е. е общо завещателно разпореждане/ и е направено с краен срок до
смъртта на заветницата, а с другото е направено общо завещателно
разпореждане в полза на Д. А. Г. - Б. и А. А. Г. под отлагателно условия, а
именно, че наследственото имущество ще премине в техният патримониум
след смъртта на заветницата на плодоползването му.
Нито едно от двете завещателни разпореждания не противоречи на
3
закона, обществения ред и добрите нрави, нито е обусловено от невъзможно
условие или тежест, т.к. на първо място правото на запазена част от
наследството не е абсолютно, а потестативно право и упражняването му е
предоставено изцяло на волята на наследника по закон с накърнена запазена
част, който може да реши да зачете волята на наследодателя си.
На следващо място завещаването на плодоползване е изрично
позволено от закона – чл.17, ал.2 от Закона за наследството, а доколкото
посредством завещанието едно лице се разпорежда със свое имущество, а не с
имущество на свой наследник по закон, обективно не е възможно с това
разпореждане да уврежда правата на трети лица – наследниците по закон на
своят наследник по закон, т.к. имуществото на наследодателя се придобива от
последният едва с призоваването му към наследяване и приемане на
наследството.
Не е налице вменяване на задължение на П. И. П. да запази
наследственото имущество и да го предаде след смъртта си на Д. А. Г. - Б. и
А. А. Г., т.к. на нея е завещано само плодоползването на имуществото, а на
последните е завещано самото имущество, но при отлагателно условие.
Наличието на вписване на влоговете като част от наследственото
имущество на А.Г.Г. само във второто завещателно разпореждане не обуславя
тежък порок във волята му, водещ до нищожност на цялото завещание, т.к.
при тълкуване на използваните изрази става ясно, че и в двата случая се касае
за общи завещателни разпореждания.
Не е налице и сочещ на нищожност на завещанието порок във волята на
завещателя, произтичащ от опасност от накърняване на запазените части на
всеки от наследниците, поради наличието на разпореждане с правото на
ползване с цялото имущество, в т.ч. движими вещи, които не са уточнени и е
възможно да бъдат отчуждени или повредени по изложените вече по-горе в
мотивите съображения досежно правото на възстановяване на запазена част и
характера на писмено обективираните в саморъчното завещание
разпореждания.
По изложените съображения съдът намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното
решение поради необоснованост и постановяването му в противоречие със
закона.
По изложените съображения първоинстанционото решение в частта му,
в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. А. Г. - Б. срещу П.
И. П. и А. А. Г. иск за обявяване нищожността на саморъчно завещание на
А.Г.Г. от ******* г. е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата П. И. П.,
а с оглед на представените доказателства за направени такива за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лв., в нейна полза следва да се
присъдят разноски в такъв размер.
По изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК
4
Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 230/07.04.2022 г., постановено по гр.д.№
2290/2021 г. по описа на Районен съд - С.З. в частта му, в която е отхвърлен
предявеният от Д. А. Г. - Б. срещу П. И. П. и А. А. Г. иск за обявяване
нищожността на саморъчно завещание на А.Г.Г. от ******* г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д. А. Г. - Б., ЕГН –
**********, с адрес: гр.С., ж.к.“*************** да заплати на П. И. П.,
ЕГН - **********, с адрес: гр.С.З., ул. „******************, сумата от 1 250
лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски за платено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5