Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр. В.
Търново, 21.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав в открито
съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
в присъствието на секретаря М.Н.и
с участието на прокурора ДОНКА МАЧЕВА от ВТОП
разгледа
докладваното от съдията Дабкова касационно АНД
№ 10 191/2020г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от името на Я.О.М.,
действащ чрез упълномощения адвокат.
Обжалва се Решение № 41/30.06.2020г. по АНД № 282/2019г.
по описа на Районен съд Свищов, в частта, в която е потвърдено Наказателно
постановление №19-0352-001182/26.08.2019г. на началник РУП към ОД на МВР – В.
Търново, РУ Свищов, по т.2 от същото, с която на касатора за нарушение по чл. 174,
ал.3, пр.2-ро от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000
лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24 месеца и е постановено
отнемане на 12 контролни точки.
В касационната жалба се твърди неправилност на
съдебното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. РС не установил действителните факти по случая,
т.к. не кредитирал с доверие показанията на свидетелите, водени от М..
Последният настоява, че не е извършил вмененото му нарушение. Бил избрал вместо
тест за наркотици на място с техническо средство да се подложи на изследване на
кръвна проба, чрез химически анализ. Това обаче не могъл да осъществи по
обективни причини, т.к. бил задържан неоснователно в РУП и не могъл да спази
срока за явяване в ЦСМП, а и в суматохата талонът за медицинско изследване не
му бил връчен. Потърсил съдействие чрез
ЕЕН 112, но не постигнал резултат. Претендира се отмяна на решението на районния
съд и на НП, в обжалваната част.
В о.с.з. касаторът редовно призован не се явява и не
се представлява. Депозирано е писмено становище по хода на делото и е
представена писмена защита от упълномощения адвокат.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, в посочения
касационен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество КЖ е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните
съображения по фактите и правото:
РС е установил от фактическа страна, че НП е издадено
за това, че на 13.08.2019 г. около 03:30 часа в гр. Свищов М. е управлявал
посочения в НП лек автомобил, като е бил спрян за проверка. Изпробван е за
употреба на алкохол с полеви уред, който отчел отрицателен резултат. Водачът
отказал проверка за наркотици с техническо средство/Дрегер-Дръг Чек/ след като
вече бил в сградата на РУП-Свищов. Издаден му е талон за медицинско изследване/ТМИ/,
който е връчен на водача на 13.08.2019г. в 05:40 часа, което удостоверил с
подписа си. Последният не се явил във ФСМП в рамките на посочените 20 минути и
не дал кръвна проба. В 09:03 часа се обадил на ЕЕН 112, че не е получил ТМИ,
когато вече са изминали почти 3 часа от излизането му от РУП.
За да потвърди НП РС приел, че изпълнителното деяние е
отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични или други упойващи вещества по някой от установените в закона способи. Същите
са алтернативно установени в правната
норма и отказът да бъде извършена проверка по който и да е от тях съставлява
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В случая при проверката е
предложено на жалбоподателя извършване на проверка с двата способа, в
последователността на ЗДвП, като водачът е отказал използването на който и да е
от тях. Отказът на водача въззивният съд приел за безспорно доказан, а
обстоятелствата, при които е извършено нарушението за описани точно и ясно.
Посочена е нарушената законова разпоредба, както и санкционната такава като
между тях не е налице несъответствие. Поради това нарушителят е могъл да
разбере в какво е обвинен и да
организира защитата си.
Касационната инстанция намери Решението на РС за
правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на
доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд
не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи значимите в
производството пред него факти. Доказателствените източници, писмени и гласни не
са противоречиви. На практика водените от жалбоподателя свидетели нямат
спомени, нито непосредствени впечатления, свързани с връчването на ТМИ. В тази
връзка, РС правилно е кредитирал с доверие писмените доказателства, а именно:
подписът на М. върху ТМИ, който съответства на подписа му върху АУАН. Това
доказва издаването и връчването на същия.
Става въпрос за редовно документално оформяне. Самият АУАН е подписан без възражения от нарушителя и
няма такива в 3-дневния срок след това. Предвид тези неоспорени и
непротиворечиви доказателства, обоснована и вярна е фактическата констатация на
първостепенния съд, че отказът на водача да бъде изпробван за наркотици е безспорно
доказан.
РС е изяснил фактическата обстановка обективно,
всестранно и пълно. Изложил е подробни мотиви, с които е отговорил на конкретните
оплаквания в жалбата. Същите се представят понастоящем като касационни
оплаквания. В тази връзка касационната инстанция не намира за необходимо да ги
преповтаря и на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, препраща към
мотивите на РС. В тази връзка АСВТ сподели и решаващият правен извод на РС за
потвърждаване на НП в частта по т.2 от същото.
Освен изложеното, за правна яснота следва да бъде отбелязано следното:
Както правилно е посочил РС без значение за правото на
защита на лицето е обстоятелството колко време след спирането на МПС е издаден
ТМИ. Логиката предполага, че с напредване на времето в резултат от обмяната на
веществата в живото човешко тяло ще останат все по-малко следи от търсеното
вещество/а. Тоест, това обстоятелство работи в полза, а не в ущърб на лицето.
Според показанията на свидетелите същите са били в полицейското управление, но
заповед за задържането им не е издавана. Дали това обстоятелство е
противозаконно е въпрос на друго производство, без пряка връзка с настоящото. Пак
те сочат, че РУ на МВР е близо до болницата, поради което посочените 20 минути
в ТМИ са били достатъчни М. да се придвижи до ЦСМП. Талонът е връчен в 5:40
часа на 13.08.2019г., т.е. вече е било светло, както сочат и свидетелите.
Опитът да се намеси запис от ЕЕН 112 е
просто защитна теза, но не доказва същата. В АНПреписка съществуват достатъчно
годни и относими доказателства, които потвърждават факта на издаване на ТМИ и
необходимите стикери към него, съгласно Наредба №1/19.07.2017г. за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Показанията на
разпитаните свидетели, служители на МВР също сочат, че такъв е издадени и неговото връчване е документирано.
Отказът да бъде
извършена проверка е подробно описан
словесно в АУАН и НП, безспорно е доказан по делото и е осъществен от
наказаното лице, което не е било в затруднение да осъществи защитата си, Извършващият проверката полицейски служител е предложил на касатора
проверка посредством двата способа, в последователността по чл. 3а от Наредбата.
При отказа за тест с дрегер е издаден ТМИ, но лицето нее дало кръвна проба. Извършеното
от касатора деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в отказ от извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, посредством техническо
средство или медицинско изследване. Нарушението е
извършено при форма на вината пряк умисъл, осъществява фактическият
състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление законова
норма на чл. 174, ал. 3, пр.2-ро от ЗДвП и представлява основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата
законова разпоредба. Не е налице основание за прилагане на чл. 28
от ЗАНН, процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска
степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с
други нарушения от същия вид. Наказващият
орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил съответните за
извършеното нарушение наказания, които са определени от закона в абсолютен
размер. Като е потвърдил така издаденото НП РС е постановил съдебен акт в
съответствие с приложимия материален закон.
При служебно дължимата проверка АСВТ установи, че делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав, действащ в границите на вменената му компетентност, като за
заседанието на първата инстанция е съставен протокол. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието. В заключение, настоящата инстанция намери, че РС е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила,
в обжалваната пред настоящата инстанция част.
Мотивиран така
и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът, действащ
в настоящия касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 41/30.06.2020
г., постановено по АНД № 282/2019 г. по описа на Районен съд Свищов.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :