О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
Административен съд-Пловдив, ХVІ
състав, в закрито заседание, проведено на 20.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
2. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
като разгледа АХД № 461 по описа на
съда за 2020 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила жалба от СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ БЪЛГАРСКИ ПРАВОЗАЩИТЕН АЛИАНС-Пловдив, чрез адв. Й. против чл. 18, ал. 1, в частта „..и експертно становище за наличната в имота растителност..“ и чл. 21 от НАРЕДБА на ОбС Пловдив за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, с която се иска отмяната им като незаконосъобразна.
Жалбата е недопустима.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.
Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при определени предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Тази конституционна разпоредба определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - актът да засяга лицето, което го обжалва. Конституционният принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 АПК, което задължава съда да извършва преценка досежно наличието на правен интерес във всеки случай.
От представеното по делото удостоверение от Агенция по вписванията се установява, че целта на Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ е да допринесе за опазването на околната среда във всичките й компоненти чрез подобряването на управлението и контрола на факторите, въздействащи върху нея, в това число и управлението на отпадъците. За постигане на основната си цел, непосредствена цел на сдружението е да осъществява постоянен мониторинг върху решенията, действията и пропуските на органите на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление по въпросите, отнасящи се до опазването на околната среда и управлението на отпадъците и да оспорва пред съда онези административни актове (индивидуални, общи и нормативни), които нарушават разпоредбите на националното ни законодателство, касаещо околната среда, включително разпоредбите, отнасящи се до управлението на отпадъците.
Според настоящия съдебен състав възприемането на становище, че така посочените цели и предмет на дейност на Сдружението сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт, за който Сдружението чрез своите органи прецени, че е незаконосъобразен, ще доведе до автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за Сдружението, което не съответства на уредбата по чл. 186, ал. 1 АПК. Така, във всеки случай на оспорване би било достатъчно само твърдение, че оспореният подзаконов нормативен акт или разпоредба/разпоредби от него са незаконосъобразни, за да се приеме от съда, че Сдружението има интерес от оспорването им. Това становище обаче, не държи сметка, че от значение за преценката има ли Сдружението правен интерес от оспорването или не, е и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт, и дали именно от тази гледна точка, може да се приеме, че са засегнати права или законни интереси на Сдружението или на неговите членове.
Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Няма спор, че нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Правният интерес за обжалване не може да бъде мотивиран единствено с предмета на дейност и целите на Сдружението. Посочените средства за постигането на целите (между които съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт) не освобождават съда от преценката му за наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Видно от текстовете на оспорените разпоредби, същите въвеждат изисквания към документацията, предоставяна от инвеститорите при проектите за ПУП или изменение на ПУП и за издаване на визи за проучване и проектиране и заповеди за изготвяне на комплексни проекти от инвеститора. Сдружението не твърди и не сочи доказателства, че то или някой/някои от неговите членове са или в бъдеще ще бъдат засегнати от оспорените разпоредби на чл. 18, ал. 1, в частта „..и експертно становище за наличната в имота растителност..“ и чл. 21 от НАРЕДБА на ОбС Пловдив за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив. При липсата на такива твърдения, неправилно би било да се пристъпи към разглеждане на спора по същество.
Наред с изложеното по – горе, съгласно чл. 16, ал. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като едно от правомощията му, изброени в посочената алинея е и предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК той започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. По чл. 186, ал. 2 АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 136, ал. 2 от Закона за съдебната власт в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. В този смисъл, Сдружението може да действа според очертания предмет на своята дейност и да реализира целите си, предизвиквайки съдебно оспорване на незаконосъобразен, според преценката му, подзаконов нормативен акт или разпоредби от него, чрез сезиране на съответната окръжна прокуратура с предложение за това. Друга възможност за реализиране целите на Сдружението е използването на реда за предложенията - глава осма от АПК, раздел I и II чрез предложение за отмяна на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт до органа, който го е издал по реда на чл. 79 АПК.
Предвид гореизложените съображения, настоящият състав намира, че Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ няма правен интерес от оспорване на чл. 18, ал. 1, в частта „..и експертно становище за наличната в имота растителност..“ и чл. 21 от НАРЕДБА на ОбС Пловдив за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив.
Поради горното, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ БЪЛГАРСКИ ПРАВОЗАЩИТЕН АЛИАНС-Пловдив,
чрез адв. Й. против чл. 18, ал. 1, в
частта „..и експертно становище
за наличната в имота растителност..“ и чл. 21 от НАРЕДБА на ОбС
Пловдив за развитие, поддържане и опазване
на зелената система на Община Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по АХД № 461/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХVІ състав.
Определението подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.