РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на дванадесет и осми януари две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 1759 по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С Решение № 20279198 от 17.12.2020 г.,
постановено по гр. дело № 15248/2020 г. по описа на СРС, ГО, 176-ти състав,
частично са уважени предявените от „Т.С."
ЕАД срещу П.В.Г., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че П.В.Г. дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата
от 5,00 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот - апартамент №2, находящ се в гр.София, общ. Изгрев, ул. ***********1, аб.№ 039092 за
периода от 01.05.2017г. до 30.4.2019, ведно със законна лихва за периода от
07.02.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5,18 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 09.01.2020г.,
за които вземания издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 32.01.2020г. по ч.гр.д.№
1402/2020г. по описа на СРС, 176 състав, като главния иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ е отхвърлен за разликата над
сумата от 5,00 лева до пълния предявен размер от 1314,00 лв., а
акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата
над сумата от 5,00, лева до пълния предявен размер от 160,81 лв.
Със същото решение
и в съответствие с правилата на чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК и 78, ал. 3 ГПК
страните са осъдени да заплатят разноски съразмено на уважената, респективно отхвърлената
част от исковете.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която са отхвърлени предявените кумулативно обективно съединени
установителни искове, за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си –
юриск. К.П., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон
и необоснованост. Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е взел предвид
всички извършени плащания, тъй като същите били направени преди образуване на
заповедното производство и и от същите не ставало ясно, че се погасяват „покриват“
процесните задължения, а със същите са погасени текущи задължения с изключение
на сумата от 33,78 лв. Сочи, че при образуване на делото извършеното плащане
общо на сумата от 2746,79 лв. е било взето предвид, като производствто е било заведено
за остатъка от дължимите за процесния период суми. По изложените съображения моли
съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло против посочените ответници
предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник е подал в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва
същата по подробно изложените съображения. Претендират се разноски за от
пълномощника на въззиваемия за безплатно оказана правна помощ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особеният представител не
дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните
изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт.
По отношение на наведеното във възивната жалба оплаквания, че
незаконосъобразно СРС е взел предвид извършените преди завеждане на заповедното
производство по чл. 410 ГПК плащания от страна на длъжника, а претендираните
суми са образували след приспадане на извършените плащания, следва да се
отбележи, че в обстоятелствената част на заявлението „Т.С." ЕАД не е
твърдяла, че претендираните парични притезания представляват непогасената част
от вземането за периода от м.05.2017 г. до м. 04.2019 г. Такова твърдение
липсва и в исковата молба подадена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Имайки
предвид, че от неоспореното от страните заключение на вещото лице по
изслушаната ССчЕ се установява, че ответникът П.В.Г. е извършил 13 на брой плащания
общо за сумата от 2780,57 лв. като в основанието за извършените плащания
изрично е посочил, че същите са за процесния период м.05.2017 г. до м. 04.2019
г., то в съответствие с разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, СРС законосъобразно
е приел, че са погасени вземанията на „Т.С." ЕАД за процесния период от м.05.2017
г. до м. 04.2019 г. Нещо певече, вещото лице е посочил, че за процесния период
задължението на ответника по съставените от самия ищец счетоводни документи
възлиза на 2780,57 лв. Ето защо твърденията във въззивната жалба, че
извършените плащания са били съобразени при подаване на заявлението и се
претендира разликата над тях са голословни.
Доколкото във въззивната жалба липсват други
конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино
съединени главен и акцесорен установителни искове, то в съответствие с
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността на решението в тази му част и с оглед неоснователността на въззивната
жалба решението в обжалваната част следва да се потвърди.
При този изход на
спора и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ въззивникът „Т.С."
ЕАД следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Б.Л. от САК сумата от 405,00 лв. с ДДС,
представляващи разноски за безплатно оказано процесуално представителство в
производството пред СГС.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20279198 от 17.12.2020 г.,
постановено по гр. дело № 15248/2020 г. по описа на СРС, ГО, 176-ти състав, в обжалваната част, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С."
ЕАД срещу П.В.Г., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД главният за разликата над сумата от 5,00 лева до пълния
предявен размер от 1314,00 лв., а акцесорният иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 5,00, лева до пълния предявен
размер от 160,81 лв.
РЕШЕНИЕ № 20279198 от
17.12.2020 г., постановено по гр. дело № 15248/2020 г. по описа на СРС, ГО,
176-ти състав, в частта, с която са уважени предявените от „Т.С." ЕАД срещу П.В.Г., по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 5,00 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот - апартамент №2, находящ се в гр.София, общ. Изгрев, ул. ***********1, аб.№ 039092,
за периода от 01.05.2017г. до 30.4.2019, ведно със законна лихва за периода от
07.02.2020г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 5,18 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 09.01.2020 г.
е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.”
ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
*** ЕАД да заплати на адв.
Б.Л. от САК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, сумата от 405,00 лв. с ДДС,
представляващи разноски за безплатно оказано процесуално представителство в
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: