Р Е Ш Е Н И Е
№ 210 04.07.2016 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, І
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми юни две
хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА
РУМЯНА ТИХОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Секретар С.С.
Прокурор…………………….
Като разгледа докладваното от съдията -
докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело N 1170 по описа за 2016
година.
Производството по делото
е образувано по въззивна жалба на С.И.С. против решение № 115 от
Въззивникът
счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон, както и при нарушение на
процесуалния закон, и е необосновано с оглед събраните по делото доказателства.
Излага подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли
съдът да отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове.
Претендира за разноски.
Въззиваемият И.С.Й., чрез пълномощника си
адв. М.Т. оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Счита, че постановеното
от първоинстанционния съд решение е
справедливо, правилно, мотивирано и законосъобразно. РС се произнесъл като се
съобразил и обсъдил всички доказателства по делото. Моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли, като неоснователна и недоказана, въззивната
жалба, и да потвърди изцяло първоинстанционното решение, както и да присъди
направените съдебни и деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Въззиваемата З.М.Й., чрез пълномощника си
адв. П.Д. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното
решение е изцяло законосъобразно, правилно и напълно обосновано. Излага
подробни съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло подадената въззивна жалба и да потвърди първоинстанционното решение,
както и да й присъди направените съдебни и деловодни разноски пред въззивната
инстанция.
Въззиваемата Д.Н.С., чрез пълномощника си
чрез адв. Г.Й. взема становище за неоснователност на направените във въззивната
жалба оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и
необоснованост на обжалваното решение. Моли съдът да постанови решение, с което
да остави в сила обжалваното решение, както и да й присъди направените разноски
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от другите страни С.Н.Н., като непълнолетен действащ
със съгласието на майка си А.Е.К., К.Г.М., С.Г.М., И.Н.Т., Й.И.Ш., Ц.К.П. и М.К.С..
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Производството е
образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.54,
ал.2 от ЗКИР.
Ищецът С.И.С. твърди в исковата си молба, че бил
собственик на недвижим имот – поземлен имот, дворно място, находящо се в град
Стара Загора, улица „…" № …, с площ по кадастрална схема от 432 кв.м., а
по акт за собственост от 458 кв.м., с идентификатор: 68850.509.4508 по КК и КР на града, одобрен със заповед
РД-18- I от 07.1.2008г. на Изпълнителния директор па АГКК, с начин на трайно
ползване - ниско застрояване - до
Моли,
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че към датата на одобряване на кадастралната карта със Заповед
№РД-18-1/07.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка при
заснемането на имотната граница между ПИ 68850.509.4508 от една страна и ПИ №
68850.509.4507, и ПИ № 68850.509.4505 -от друга, не е отразена в съответствие с
границата между същите имоти по дворищно - регулационния план на гр. Стара
Загора от 1983г. и съответно на границите на имота в одобрената ККР, в резултат
на което площта на имота му е намалена с 15 кв.м.
Моли съдът да признае за установено по отношение на ответницата Д.Н.С.
и ответника С.Н.Н., като непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка
и законен представител — А.Е.К., че към датата на одобряване на кадастралната
карта със Заповед №РД-18-1/07.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК е
допусната грешка при заснемането на имотната граница между ПИ 68850.509.4508 от
една страна и ПИ № 68850.509.4507- от друга, че ищецът е собственик на реалната
част от техния имот с площ 14кв.м. - реална част, разположена непосредствено до
източната граница на неговия имот и на западната граница в имота на ответницата
Д.Н.С. и ответника С.Н.Н., същата реална част е включена в имота на ответниците
неправилно, включена е и е показана на КККР неправилно като реална част от имот
ид. № 68850.509.4507 и има граници - на запад имот ид. № 68850.509.4508, на
север имот ид. № 68850.509.4505, на изток - имот ид. 68850.509.4507 и на юг -
завършва в една точка в най - крайната част на границата между имоти ид. №№
68850.509.4508 и 68850.509.4507.
Моли съдът да
признае за установено по отношение на ответниците К.Г.М., С.Г.М., И.Н.Т., Й.И.Ш., Ц.К.П., М.К.С.,
И.С.Й., че към датата на одобряване на кадастралната карта със Заповед
№РД-18-1/07.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка при
заснемането на имотната граница между ПИ 68850.509.4508 от една страна и ПИ № 68850.509.4505
- от друга, че той е собственик на реалната част от имота на ответниците с площ
1 - един кв.м. - реална част, разположена непосредствено до североизточния ъгъл
на неговия имот и в югозападния ъгъл на имота на ответниците, че същата реална
част е включена в имота на ответниците К.Г.М., С.Г.М., И.Н.Т., Й.И.Ш., Ц.К.П., М.К.С.,
И.С.Й. неправилно, включена е и е показана на КККР като част от техния имот, а
именно като реална част от имот ид. № 68850.509.4505 и има граници - на запад
имот ид. № 68850.509.4508, на север - имот ид. №68850.509.4505, на изток - имот
ид. 68850.509.4505 и на юг - имот ид. № 68850.509.4507. Претендира за направените по делото разноски. С
определение от 31.10.2014г. е конституирана като ответник З.М.Й..
Ответниците
И.С.Й. и З.М.Й. чрез пълномощниците си оспорват иска като неоснователен. Считат,
че не е налице грешка в нанасянето на имота в кадастралната карта, като имотът
на ищеца не е намален с претендираната реална част от имота на ответниците. Ответницата
Д.Н.С. оспорва правото на собственост на ищеца на процесните 14 кв.м. Моли
съдът да отхвърли иска. Назначеният от съда особен представител на ответниците С.М., И.Т. и М.С. - адв.Р.Й. *** взема становище, че искът е
процесуално допустим и основателен. В открито съдебно заседание представителят
на ответниците взема становище за неоснователност на исковете и моли същите да
бъдат отхвърлени. Ответниците С.Н.Н., действащ със съгласието на своята майка и
законен представител А.Е.К., Й.И. Ш., Ц.К.П.
не са представили писмен отговор на исковата молба и не се вземат становище по
исковете.
Безспорно
е по делото, че ищецът С.И.С. е собственик на недвижим имот – поземлен имот,
дворно място, находящо се в град Стара Загора, улица … № …, с идентификатор: 68850.509.4508 по КК и КР на града, одобрен и със заповед
РД-18- I от 07.1.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно
ползване - ниско застрояване - до
Предявените искове са с правно осн. чл.54,
ал.2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
Провеждането
на исковата защита по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР включва не само искане за
установяване на непълнота или грешка в кадастралната карта, но и искане за
установяване съществуването на претендираното имуществено право в патримониума
на ищеца към момента на одобряване на кадастралната карта, в който е допусната
грешката. Т.е., съдът следва да установи съществуването на спорното материално
право към момента на одобряване на кадастралната карта, извършено със заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Видно от
материалите, съдържащи се в административна преписка, образувана по заявление №
01 – 27018/27.02.2014г., ищецът на 27.02.2014г. е подал заявление до СГКК гр.
Стара Загора, с което е поискал нанасяне на настъпили промени и установени
непълноти и грешки в кадастралната карта. На осн. чл. 26 от АПК,
административният орган е изпратил уведомления до заинтересованите страни за
подаденото пред СГКК гр. Стара Загора заявление, като им е предоставена
възможност в седемдневен срок да изразят писмено становище. С писмо изх. № 10
-11- 5362/ 28.04.2014г. Община Стара Загора заявява писменото си становище, а
именно че исканото от ищеца С.С. коригиране на имотните граници на поземлен
имот с идентификатор № 68850.509.4508 с цел поставянето им в съответствие с
границите на УПИ ХІV 6417 в кв. 323 по регулационния план на гр. Стара Загора
от 1972г. следва да бъде удовлетворено.
На 08.05.2014г. СГКК гр. Стара Загора издава
Акт № 15 – 132767 за непълноти и грешки в поземлен имот 68850.509.4508 по
кадастралната карта на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед № РД – 18 – 1/
07.01.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК.
Посочено е, че на правоспособно лице по ЗКИР /инж. Т.Н./ е било
възложено заснемане на материализираните на терена граници на имот
68850.509.4508. Графичните данни за границите на имота, получени чрез преки
геодезически измервания са били съвместени с данните от предходния регулационен
план на гр. Стара Загора от 1972г. както и с графичните данни за имота от
действащия до одобряване на кадастралната карта кадастрален и регулационен план
на града от 1983г. Установено е, че
получените чрез преки геодезически измервания граници на имот 68850.509.4508 съответстват
на тези от план за регулацията от 1972г. Тези имотни граници не съответстват на
границите на имот с пл. № 4508 от последния действащ кадастрален и регулационен
план от 1983г. и съответното на границите на имота в одобрената ККР. Към акта
на Община Стара Загора е приложена скица – проект № 15 – 133129 от
08.05.2014г., на която в червен цвят са показани новоопределените граници на
ищцовия имот 68850.509.4508.
Видно от представения по делото Отказ за
изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър изх. № 17 –
319/10.06.2014г. Началникът на СГКК гр. Стара Загора е отказал изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Стара Загора, одобрени със
Заповед № РД – 18 – 1/ 07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо
се в промяна на границите на имот 68850.509.4508 и поставянето им в
съответствие с границите на имота получени чрез преки геодезически
измервания и съвпадащи с границите на
УПИ ХІV 6417, кв. 323 по регулационен план на кв. Казански, гр. Стара Загора от
1972г. Отказът е мотивиран с липсата на съгласие на всички заинтересовани по
смисъла на § 1, т.13 от ДР на ЗКИР лица, чиито права се засягат от изменението,
което представлява абсолютна процесуална предпоставка, препятстваща
възможността да се извърши заявеното изменение на кадастралната карта и
регистър.
Ищецът с
оглед установяване правото си на собственост върху процесния имот представя
нот. акт за покупко продажба № 178, т. ІІ, дело № 570 от 1954г.; Протокол №
24/30.07.1955г. на СГНС; Протокол № 112/15.07.1962г. на ГОНС Стара Загора и
протокол за доброволна делба от 13.01.1981г. Същите доказателства
установяват собствеността върху парцел ХІV – 6417 в кв. 323 по плана на гр.
Стара Загора.
По делото е назначена и изслушана
съдебно – техническа експертиза, изготвена от инж. Н.П.. Вещото лице е
посочило, че площта на собствения на ищеца имот № 68850.509.4508 по кадастрална
карта е 432 кв.м., а по документ за собственост 458 кв.м. Кадастралната карта
на гр. Стара Загора е одобрена със Заповед № РД – 18 – 1 от 07.01.2008г. а
предходния кадастрален и действащ план за регулация е одобрен със Заповед №
2551 от 09.08.1988г. При направена съпоставка между границите на процесния имот
и съседните му имоти – 68850.509.4507 и 68850.509.4505 по одобрената кадастрална
карта и предходните планове вещото лице е констатирало, че границите на имотите
почти се покриват, за което има изготвена комбинирана скица. При съпоставянето
на плановете с направеното геодезическо измерване/което ищецът е възложил на
лицензиран геодезист – инж. Т.Н./ е установено, че границата между имотите не
отговаря на нанесената в одобрената кадастрална карта на гр. Стара Загора и
предходния кадастрален план. Според вещото лице, между измерената кадастрална
граница на поземлен имот 68850.509.4508 и поземлен имот 68850.509.4507 се
затваря ивица земя, което неправилно е отразена като част от имот
68850.509.4507 с площ от 14 кв.м. Между измерената кадастрална граница на
поземлен имот 68850.509.4508 и поземлен имот 68850.509.4505 се затварят 0.29
кв.м. площ земя.
По делото е изслушано заключение по
назначена тройна съдебно- техническа експертиза, изготвено от инж. Г.С., инж. Г.И.
и инж. К.Й.. Видно от същото, границите по процесните три поземлени имоти по
кадастрална карта с идентификатор 68850.509.4508, 68850.509.4507 и
68850.509.4505 и границите по последния одобрен кадастрален и регулационен
план, одобрен със Заповед № 2551/ 09.08.1988г. /действащ и към момента/,
съвпадат. Единствено границата между имоти с идентификатори 68850.509.4508
и 68850.509.4511 /който не е предмет на
изследване по настоящото дело/ по одобрената кадастрална карта не съвпада с
точност с границата по одобрения кадастрален и регулационен план от 1988г.
Констатирано е също, че най – голямото отклонение по геодезическите измервания
на инж. Т.Н. е в участъка на сгради на допълващото застрояване сграда № 1 от
поземлен имот 68850.509.4508 и сграда № 2 от поземлен имот 68850.509.4507 в
размер на
Със Заповед № РД – 18 – 1/08.01.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Стара Загора По тях имотът на ищеца представлява имот с
идентификатор 68850.509.4508. Съобразно първоначалния регулационен план на гр.
Стара Загора, относим към процесните имоти и одобрен със Заповед № 3676 от
05.07.1955г. имотът на ищеца представлява имот с пл.№ 8325 в кв. 323, който е
отреден за парцел ХV – 8325 в кв. 323. След извършването на всички отчуждителни
мероприятия и придаваеми от съседни имоти, за пози парцел ХV – 8325 се получава
площ от 399.50 кв.м.
Съгласно Протокол № 112 от
15.07.1962г. на ГОНС е извършена оценка на отчуждените и придаваеми по
регулация имоти, като имотът на ищеца се окръглява на 428.50 кв.м. По
кадастралния и регулационния план от
В заключението си експертите стигат до извода,
че кадастралният и регулационен план, одобрен със Заповед № 2132 от
16.11.1972г. е послужил за основа на изработването на кадастралния и
регулационен план, одобрен със Заповед № 2551/09.08.1988г. По този план имотът
на ищеца представлява парцел ХІV – 6417 в кв. 323 и е с площ от 441 кв.м. Видно
от кадастралния и регулационен план от 16.11.1972г. парцели ХІV – 6417 / на
ищеца/ и VІІІ – 64 52 / на ответниците К.Г.М., С.Г.М., И.Н.Т., Й.И.Ш.,
Ц.К.П., М.К.С., И.С.Й. / нямат допирна точка по отношение на придаваеми
и отчуждаеми части от имотите.
От показанията на изслушания като свидетел С.Я.И.
се установява, че преди около две години в имота на ответниците Д.С. и С.Н. е
изградена ограда, която го отделя от имота на ищеца. Свидетелят твърди, че тази
ограда е опряла „ в някаква постройка”, за която не знае чия собственост е.
Единственото, което със сигурност си спомня свидетелят е, че ищецът и неговият
син, са се опитвали да изместват канапа,
очертаващ границата помежду им.
За изясняване на делото от
фактическа страна, във връзка с оспорване на заключението на назначената тройна
съдебно – техническа експертиза от страна на ищеца, пред въззивната инстанция е
назначена нова съдебно - техническа експертиза, с вещо лице – геодезист,
притежаващ лиценз за работа по чл.19, ал.1 във вр. чл.12 т.8 от ЗКИР, който да
извърши геодезическо заснемане на имотните граници на поземлен имот
идентификатор 68850.509.4508.
От заключението на вещото лице,
което съдът възприема изцяло като компетентно изготвено и добросъвестно се
установява, че е налице завъртане на плановете от
Вещото лице счита, че не съвпадат
съществуващите огради на място в имота с границите по кадастрален план. Отклоненията
от геодезическата снимка до оцифрената граница по кадастралния план от
Въззивната инстанция намира, че
следва да възприеме заключението на вещото лице – лицензиран геодезист, тъй
като същото е базирано на извършена геодезическа снимка на процесния недвижим
имот на ищеца и по този начин най – точно, пълно и изчерпателно отговаря на
поставените му задачи в заключението.
Предмет на доказване при иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е правото на
собственост върху спорния имот към момента на одобряване на кадастралната
карта, като се проследява заснемането на имота по предходните планове. В случая, от заключенията
на всички експерти по делото става ясно, че кадастралният и регулационен план,
одобрен със Заповед № 2132 от 16.11.1972г. е послужил за основа на
изработването на кадастралния и регулационен план, одобрен със Заповед №
2551/09.08.1988г. По този план имотът на ищеца представлява парцел ХІV – 6417 в
кв. 323 и е с площ от 441 кв.м. Видно от кадастралния и регулационен план от
16.11.1972г. парцели ХІV – 6417 / на ищеца/ и VІІІ – 6452 /на ответниците/
нямат допирна точка по отношение на придаваеми и отчуждаеми части от имотите. В
заключение - границите на процесните имоти по одобрената кадастрална карта към
2008г. и по предходния кадастрален и действащ понастоящем регулационен план от
1988г. съвпадат.
От всичко изложено до тук, и при
проследяване регулационния статут на ищцовия имот по предходните регулационни
планове на гр. Стара Загора от 1960г., 1972г., 1988г. и одобрения кадастрален
план през 2008г. съдът счита, че ищецът се явява собственик на имот с
идентификатор 68850.509.4508 с площ, която е различна, съобразно различните кадастрални
и регулациони планове, съгласно Приложение 5 към заключението на назначената в
настоящата инстанция съдебно – техническа експертиза.
От
изслушаното в настоящата инстанция заключение на вещо – лице геодезист с
правоспособност по ЗКИР, се установява, че действително е налице грешка в
одобрената кадастралната карта на гр. Стара Загора. В т. 1 от заключението на
вещото лице е обяснено, че границата между имотите ПИ 68850.509.4508 и ПИ
68850.509.4507 трябва да минава между масивните жилищни сгради, тъй като тези
сгради са по стари от плановете и би следвало да представляват материализирана
граница между двата имота. Останалата част от имота, следва да бъде по
кадастралната граница от плана от 1988г., тъй като той е следващия действащ
план след плана от
Предложението
на вещото лице за корекция на КККР на гр.Стара Загора е онагледено в Приложение
№ 10 към заключението и е оградено с червен цвят. При това положение, площта с
която следва да се коригира КККР на гр.Стара Загора е 6.6 кв.м. и представлява
оградена в червен цвят площ, с неправилна форма в скицата на вещото лице – Приложение
№ 10, като границата по КККР, се измества на изток в имота ПИ 68850.509.4507,
съобразно посоченото в комбинираната скица в Приложение № 10, която приподписана
от съдебния състав е неразделна част от решението.
По
отношение на несъответствието на границата между ПИ 68850.509.4508 и
ПИ68850.509.4505, разликата в положението на границата по КККР и тази която
следва да е действителната граница, вещото лице е измерило и изчислило като
площ от 4.4 кв. см., поради което съдът намира, че е незначителна и е в
границите на допустимата грешка. По отношение установената грешка при границата
на процесния недвижим имот на ищеца и ПИ 68850.509.45011, тъй като няма
предявена претенция за установяване на такава грешка, съдът не следва да се
произнася в настоящото производство.
С оглед на
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че предявения иск се явява
частично основателен, в частта относно ПИ 68850.509.4507 и ответниците Д.Н.С. и
С.Н.Н., като непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител - А.Е.К., на границата с който имот е налице грешка в КККР за
Ето защо
въззивният съд намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно,
съобразно посоченото по – горе и в тази част следва да бъде отменено. Вместо
него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, следва да бъде частично уважен.
С оглед изхода на спора въззивникът следва
да заплати на ответниците И.С.Й. сумата
от 500 лв. за адвокатски хонорар и З.М.Й.
сумата от 500 лв. за адвокатски хонорар. По отношение на останалите ответници
не са налице данни за направени разноски.
В
полза на въззивника – ищец, следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 823 лв. за въззивната инстанция и 921 лв. за първата
инстанция, съразмерно на уважената част
от иска, а в полза на ответницата Д.Н.С. следва да се присъдят разноски в
размер на 265 лв. за първата и 239 лв. за въззивната инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 115 от
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, по отношение Д.Н.С.,
ЕГН ********** *** и С.Н.Н., ЕГН ********** действащ със съгласието на своята
майка и законен представител А.Е.К., ЕГН********** ***
Загора, че ищецът С.И.С., ЕГН**********,***
е собственик на реална част с площ 6.6 кв.м., разположена непосредствено
до източната граница на собствения му имот, с идентификатор 68850.509.4508 и на
западната граница в имота на ответниците Д.Н.С. и С.Н.Н., която реална част е
включена неправилно в имот №
68850.509.4507, разположена е по цялата западна част на последния имот,
с неправилна форма и е отбелязана в червен цвят в комбинираната скица,
Приложение № 10 на вещото лице, която приподписана от съдебния състав е
неразделна част от решението, при граници – на запад имот ид. № 68850.509.4508,
на север имот ид. № 68850.509.4505, на изток - имот ид. 68850.509.4507 и на юг
- завършва в една точка в най - крайната част на границата между имоти ид. №№
68850.509.4508 и 68850.509.4507, както и че е налице грешка в кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД 18 – 1/ 08.01.2008г.,
издадена от изпълнителния директор на АГКК гр. Стара Загора относно границата
между ПИ с № 68850.509.4508 и ПИ с № 68850.509.4507 по отношение на тази част с
площ 6.6 кв.м., разположена непосредствено до източната граница на
собствения му имот, с идентификатор 68850.509.4508 и на западната граница в
имота на ответниците Д.Н.С. и С.Н.Н., която реална част е включена неправилно в
имот № 68850.509.4507, разположена е по
цялата западна част на последния имот, с неправилна форма и е отбелязана в
червен цвят в комбинираната скица, Приложение № 10 на вещото лице, която
приподписана от съдебния състав е неразделна част от решението.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
ОСЪЖДА С.И.С. с п.а. да заплати на И.С.Й., ЕГН **********
*** сумата от 500 /петстотин / лв., представляващи направените по делото
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.И.С. с п.а. да заплати на З.М.Й., ЕГН **********
*** сумата от 500 /петстотин/ лв., представляващи направените по делото
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
С.И.С. с п.а. да заплати на Д.Н.С. с п.а. сумата 504 /петстотин и четири/ лв.,
представляващи направените разноски, от които 265 лв.
за първата и 239 лв. за въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА
Д.Н.С. с п.а и С.Н.Н., действащ със съгласието на своята майка и законен
представител А.Е.К., с п.а. да заплатят на С.И.С. с п.а. сумата от 1744 /хиляда седемстотин, четиридесет и четири./ лв.,
представляващи направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
иска, от които 823 лв. за въззивната инстанция и 921 лв. за първата инстанция.
Решението може да се
обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: