Р Е
Ш Е Н И Е
номер 55 13.02.2014 година град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД
Втори
граждански състав
На двадесет и осми януари
2014 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. Н. УРУКОВ
2.
АСЕН ЦВЕТАНОВ
при секретар С.С., като
разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер
1254 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 във вр. чл. 409, ал. 4, изр. 1 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Е.Я.Ц., чрез назначения особен
представител адв. З.К. ***, против решение № 604/15.05.2013 год., постановено по гр. д. № 2554/2001 год. по описа
на С. районен съд.
В
жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е незаконосъобразно и
необосновано, иска се неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че районният съд
не е изследвал дали представеният оригинал на изпълнителния лист е издаденият в
оригинал такъв, което е необходима предпоставка за отговор на въпроса дали
същият се приравнява на унищожен по смисъла на чл. 409, ал. 1 ГПК. Посочено е,
че първоинстанционният съд не е направил доклад по делото и не е указал на
страните подлежащите на доказване факти, с оглед на което е допуснал нарушение
на процесуалния закон.
Въззиваемата
страна И.Х.Х., чрез адв. П. ***, оспорва въззивната жалба като неоснователна.
По изложените в отговора съображения моли въззивният съд да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.
Въззивният
съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по молба на И.Х.Х.,
с искане да бъде издаден дубликат на издадения изпълнителен лист от 11.02.2010
г. по гр.д. № 2554/2001 г. по описа на С. районен съд, за предаване владението
на недвижимия имот, предмет на уважен иск по чл. 109 ЗС по същото дело. Ищецът
твърди, че подписът и печатът на представения в оригинал по делото изпълнителен
лист по неизвестни причини, вероятно заради влияние на преки слънчеви лъчи, са
силно избледнели до степен на нечетливост, което го прави негоден за ползване.
Нормата на чл. 409, ал. 1
от ГПК изчерпателно и ограничително (numerus clausus)
урежда две хипотези, при чието наличие е допустимо издаването на дубликат от
изпълнителен лист - това са само случаите, при които изпълнителният лист е бил
изгубен или унищожен. В настоящия случай се твърди, че първообразът на
издадения изпълнителен лист е в държане на молителя, но същият е в такава
степен увреден в областта на положените подпис и печат, че е нечетлив. Така
посочените твърдения се субсумират под предпоставката “унищожен”, употребена от
законодателя в нормата на чл. 409, ал. 1 ГПК. С оглед на това е необходимо да
се изследва въпросът дали представеният от молителя изпълнителен лист
действително е първообразният издаден по делото.
Пред
първата съдебна инстанция освен представения в оригинал изпълнителен лист, не са
събирани други доказателства.
Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по повод
направеното във въззивната жалба оплакване за допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в пропуск районният съд да извърши
доклад по делото съгласно чл. 146 ГПК, въззивният съд с оглед постановките на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.
№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС с определение от 11.07.2013 г. е
допуснал експертиза със задача дали представеният изпълнителен лист е
първообразът на издадения такъв по делото. С протоколно определение от
03.10.2013 г. е прието заключението на експертизата. По повод направено от
процесуалния представител на ищеца оспорване на заключението на приетата
експертиза, с определение от 04.10.2013 г. в закрито заседание въззивният съд е
допуснал изслушването на тройна повторна експертиза със същата задача. С
протоколно определение от 28.01.2014 г. е прието заключението на повторната
експертиза.
Заключенията на двете приети по делото експертизи са
противоположни, поради което съдът следва да изложи мотиви кое от тях приема за
установяване на спорния факт дали представеният по делото изпълнителен лист е
първообразният такъв. В тази връзка съдът намира, че компетентно по поставения
въпрос заключение е това по първата експертиза, приета с протоколно определение
от 03.10.2013 г. За изясняване на използваните методи от вещите лица и начинът
по който са стигнали до крайните си заключения са поставени от съда и от
страните множество въпроси към вещите лица. В съдебно заседание на 03.10.2013
г. вещото лице Б. посочва, че след изследване с оптически средства под различен
ъгъл се установява дали е положен даден подпис и дали е използвана химикална
паста или друго средство, като в случая е установил, че използваното вещество е
черен прах. Посочил е също, че става дума за омастилени щрихи, което
означавало, че при изследване на изображението, не са открити нито следи от
химикална паста, нито от друго вещество. Вещото лице е посочило, че не може да
отговори какво е това вещество, тъй като то не е пишещо, а вероятно може да са
компоненти от структурата на хартията, като използваната хартия не била със
стандартната белота. Вещото лице е посочило, че разтворителят фенилдекол в
химикалната паста може да се изпари в рамките на 2 до 5 години, но не може да
изчезне багрилното вещество. В заключение вещото лице е посочило, че не е
възможно да се изследват признаците на обичайната свобода на движенията при
неговото полагане, т.е. не е възможно в случая да се проведе идентификационно
изследване на подписа. Съдът намира, че вещото лице е дало логични и
компетентни отговори на зададените въпроси, като не се откриват противоречия
между тях.
Заключението на тройната експертиза посочва, че не би могло
да се даде отговор на въпроса дали поставеният печат върху представеният
изпълнителен лист е в оригинал, тъй като не може да се прояви в достатъчна
степен и не са налични частни признаци на същия. От друга страна вещите лица
чрез използване на ултравиолетова светлина (UV
лъчи) посочват в констативната част на заключението, че са проявили подписа,
като считат, че е наличен някакъв елемент на химикална паста във вдлъбнатите
щрихи на подписа, но липсвало багрилно вещество. Съдът намира за неясни
обясненията на вещите лица като например как чрез използване на еднакъв метод
се е проявил само подписът, но е и печатът, как след като не е налично багрилно
вещество във вдлъбнатите щрихи е проявен подписът и какъв е този елемент на
химикална паста след като липсва основният цветови белег на мастилото –
багрилното вещество. Следва да се отбележи, че вещите лица от тройната
експертиза посочиха, че ултравиолетовите лъчи са в определена зона на вълните,
във видимата част на спектъра. От специализираната литература по тези въпроси
(например “Криминалистика – ключови понятия, доказателства и разследвания”) се
установява, че ултравиолетовите и инфрачервените лъчи са такива извън видимия
спектър, като ултравиолетовите граничат до видимия спектър, непосредствено до
виолетовата част на видимия спектър. В поясненията, дадени в съдебно заседание
от трите вещи лица, се установява, че при изследването на подписа е използван
видеоспектрален прибор (компаратор), който представлява уред, чрез който се
осветява изследвания обект и се възбужда луминисценция, в резултат на която
невидимия белег става видим, но това не означава, че е възможно извършването на
идентификационно изследване на подписа. Абсолютно невъзможно е изследването на
частните (индивидуалните) признаци на почерка, които са от решаващо значение за
идентификацията на лицето. Поради това съдът намира, че следва да кредитира
заключението на първата приета по делото експертиза.
Тъй като не се установи представеният по делото
изпълнителния лист да е първообразът на издадения по делото такъв, не би могло
същият да се субсумира под предпоставката в чл. 409, ал. 1 ГПК и да се приеме,
че е унищожен. Поради това съдът намира, че следва да се отхвърли искането за
издаване на дубликат на изпълнителния лист от 11.02.2010 г. по гр.д. №
2554/2001 г. по описа на С. районен съд.
Предвид
изложеното и тъй като с обжалваното решение е уважената молбата, то следва да
се отмени първоинстанционното решение и да се остави без уважение молбата за
издаване на дубликат на изпълнителен лист като неоснователна.
По разноските:
Въззивната страна не е направила искане за присъждане на сторените
разноски за държавна такса, поради което такива не следва да се присъждат.
Разноски обаче за адвокатско възнаграждение на особения
представител са дължими винаги съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 6/2012
г. от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като
съдът е длъжен да го присъди съобразявайки Наредба № 1/2004 г. Съдът намира, че
дължимото възнаграждение на особения представител следва да се определи на сума
в размер на 250 лв. по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. В
случая задължен за адвокатското възнаграждение на особения представител на въззивницата
се явява въззиваемата страна, която следва да бъде осъдена да ги заплати на
особения представител.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 604/15.05.2013 год., постановено по гр. д. № 2554/2001 год. по описа
на С. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, за
издаване на дубликат на изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлото в
сила решение № 8 от 07.08.2009 г. по гр. д. № 2554/2001 год. по описа на С. районен съд, с което е осъдена Е.Я.Ц. да предаде на
И.Х.Х. недвижим имот, представляващ апартамент в гр. С., кв. “Ж.”, ул. “С.” №
., в кв. ., бл.., по плана на града, представляващ апартамент № 9 на ет. 3, вх.
О, построен върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 83,59 кв.м., заедно с прилежащото
избено помещение под № 9, с полезна площ 5,64 кв.м., както и 2,398 % ид.ч. от
общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавното дворно
място.
ОСЪЖДА И.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на адв. З.Д.К. ***, вписана под № 4717
в НРПП, сумата от 250 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от връчването на препис на
страните, при наличието на касационните
основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.