№ 447
гр. Велико Търново, 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 593 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова
молба, предявена от А.Й.И. ***, чрез *** Л.З.В. ***, офис 18 срещу ОД
на МВР Велико Търново с цена на иска 300лв. и правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представляващи обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, за
платен адвокатски хонорар за съдебното обжалване на отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление № 16-1275-001864/13.07.2016г. на
Началник сектор към ОД на МВР Велико Търново, сектор Пътна полиция Велико
Търново по АНХД № 1724/2016г. по описа на Районен съд Велико Търново, ведно със
законната лихва, считано от 20.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на И. е
издадено №
16-1275-001864/13.07.2016г. на Началник сектор към ОД на МВР Велико Търново,
сектор Пътна полиция, с
което му е наложена глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП,
като при обжалването му са претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. По АНХД №
1724/2016 г. по описа на РС Велико Търново
същото било отменено. Ищецът моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото разноски в размер на 10 лв. за държавна такса
и 300лв. за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание поддържа исковата
молба.
Ответникът – ОД на МВР – Велико Търново,
ул. Бачо Киро № 7, чрез процесуалния
представител ***Б., с отговора на исковата молба, оспорва иска по основание, алтернативно
по размер. Поддържа, че същият е неоснователен и недоказан и моли да бъде
отхвърлен. Счита, че липсва причинно-следствената връзка по чл. 4 от ЗОДОВ
между отмененото НП и претендираните имуществени вреди – платен адвокатски
хонорар. В случай, че искът за имуществените вреди бъде уважен, моли
претендираната сума да бъде намалена предвид фактическата и правна сложност на
делото и реалното участие на упълномощения ***при неговото разглеждане. Моли да
се отхвърли и претенцията за законна лихва, доколкото такава не се дължи върху
разноските. Счита за прекомерна претендираната сума за адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по настоящото дело и моли същата да бъда
намалена.
Участващият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност и доказаност
на претенцията по изложените в нея съображения. Счита, че посочените в нея
обстоятелства се подкрепят от доказателствата по делото и от мотивите на
тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година на ВАС. Предлага да се уважи
исковата молба. Намира за неоснователни направените възражения на ответника в отговора
на исковата молба.
Административен
съд Велико Търново, пети състав, като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На А.Й.И. ***
е издадено наказателно постановление № 16-1275-001864/13.07.2016г. на Началник
сектор към ОД на МВР Велико Търново, сектор Пътна полиция за налагане на глоба в размер на 20
лева, на основание чл. 185 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд Велико Търново, който с Решение № 740/28.12.2016г.
по НАХД 1724/2016г. по описа на ВТРС, който го е отменил. Решението е връчено на ОД на МВР Велико
Търново на 05.01.2017г. и влязло в сила като необжалвано на 20.01.2017г.
В производството
пред районния съд А.Й.И. е представляван от упълномощен ***Й.Ц.И., като съгласно
представения договор за правна защита и съдействие № 016840 договореното
възнаграждение за услугата в размер на 300лв. е заплатено в брой на 07.10.2016г.
при подписване на договора.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая
се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт
незаконосъобразно наказателно постановление на ОД на МВР Велико Търново. Ищец е
адресатът на отмененото наказателно постановление. Ответникът – ОД на МВР
Велико Търново е юридическо лице на бюджетна издръжка. Искът за отговорност на
държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е
редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно
компетентен съд – Административен съд Велико Търново, съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС, чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 133, ал. 5 от АПК, доколкото адресът
на ищеца е в гр. Велико Търново. Искът е предявен в рамките на петгодишния
давностен срок от влизане в сила на Решение № 740/28.12.2016г. по НАХД № 1724/2016
г. по описа на РС Велико Търново, с което е отменено НП №
16-1275-001864/13.07.2016г. на Началник сектор към ОД на МВР Велико Търново,
сектор Пътна полиция.
Според чл.
203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната
полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите
на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на
държавата по посочения ред.
По
отношение на първата от изискуемите предпоставки, съдът се позовава на
задължителната тълкувателна практика, дадена с Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. В тази връзка, отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган,
в рамките на неговата компетентност, който административен акт, макар да
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Ето
защо по същество е доказана първата от визираните по-горе предпоставки –
отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване
на административна дейност.
При това
положение съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите
материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за
причинени вреди по реда на ЗОДОВ – в настоящия случай претенцията касае
репарирането на имуществени вреди.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича
пряко от отмененото наказателно постановление. На първо място, с Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Нещо
повече, провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменените като незаконосъобразни актове на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако
не бяха издадени наказателни постановления, за обжалването на който е ангажирал
квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното
производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и не би заплатил
съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права
и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред. Ето защо
следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на
съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от отменените
наказателни постановления. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано именно по тази причина – съставено е наказателно постановление,
което впоследствие е отменено от съда.
Видно от данните по НАХД №1714/16г., ***В., редовно преупълномощена от *** Й.Ц.Й. е осъществила договореното процесуално представителство и защита на А.И. в производството пред районния съд, включително в проведените открити заседания на 13.10.2016г. и 17.11.2016г. по наказателното от административен характер дело. Съгласно изричното отбелязване в договора от 07.10.2016 г., имащо значението на разписка за получаване на определена сума, то сумата от 300,00 лв. е платена от И. на *** Й., изцяло и в брой при сключване на посочения договор. При съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения В приложимата редакция, действала към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, и упълномощаването ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300лв. С оглед изложеното, възнаграждението за оказаната на ищеца адвокатска защита по НАХД № 1724/2016 г. на ВТРС при материален интерес 20,00 лева (размерът на наложената глоба) и при прилагане на посочените правила хонорарът е правилно определен в размер на 300лв., поради което възраженията в този смисъл са неоснователни.
Предвид горните
съображения и тези изложени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от
I и II колегия на ВАС по Тълкувателно дело № 1/2016 г., настоящият състав
намира предявеният иск за имуществени вреди в размер на 300,00 лв.,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1724/2016
г. по описа на Районен съд Велико Търново за доказан по основание и размер. Искът
на А.И. за присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи
справедливо и обосновано, заплатено адвокатско възнаграждение за един ***по
НАХД № 1724/2016 г. по описа на Районен съд Велико Търново следва да бъде
уважен.
Основателно е и искането
за присъждане на законна лихва върху главницата. В т.4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че
при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи –
от момента на преустановяването им. В този смисъл виж Решение № 8701 от 19.06.2019г. по адм. дело №
14394/2018г. на ВАС; Решение
№ 12654 от 26.09.2019г. по адм. дело № 888/2018г. на ВАС; Решение № 13430 от
09.10.2019г. по адм. дело № 1094/2018г. на ВАС; Решение № 9758 от 25.06.2019г.
по адм. дело № 4288/2019г. на ВАС и Решение № 104 от 04.01.2018г. по адм. дело
№ 346/2016г. на ВАС. Доводът на ответната страна, че
такива не се следват, тъй като разноските не са лихвоносно задължение, а освен
това лихви не се дължат върху разноски, които се присъждат в съдебните
производство не се споделя от цитираната практика на ВАС. Притезанието, заявено
с главния иск, не е за присъждане на съдебни разноски, а за обезщетение по реда
на ЗОДОВ. На това основание законните
лихви следва да бъдат присъдени върху сумата, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от датата на влизане в сила на съдебното решение -
20.01.2017г.
При този изход на
делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца
за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски, включително за
държавна такса – в пълен размер, и възнаграждението за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. Видно от представения списък по чл.
80 от ГПК ищецът претендира общо 310 лева - държавна такса в размер на 10 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за което е приложен Договор
за правна защита и съдействие от 18.09.2019 г. Неоснователно в случая се явява
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Същото е определено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и
на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд
– В. Търново, V-ти състав,
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново, ул. Бачо Киро № 7 да заплати на А.Й.И.,
ЕГН: ********** ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди за платен адвокатски хонорар, произтекли
от отменено НП № 16-1275-001864/13.07.2016г. на Началник сектор
към ОД на МВР Велико Търново, сектор Пътна полиция Велико Търново по АНХД №
1724/2016г. по описа на Районен съд Велико Търново, считано от 20.01.2017г.
до нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – Велико Търново, ул. Бачо Киро № 7 да заплати на А.Й.И., ЕГН: ********** ***, сумата от 310 (триста
и десет) лева, представляващи разноски по това производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: