Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 13.12.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на десети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр.
дело № 6864 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена
е въззивна жалба от И.Г.В. и Д.И.Г. срещу решението на СРС, ІІ Г.О., 57 състав,
постановено на 2.02.2017 г. по гр. дело № 58407/2015 г., в частта, в която
съдът е уважил предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В. и Г. искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1,
пр. първо и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
е признал за установено, че всеки един от ответниците дължи на ищеца следните суми: 483.30 лв. - стойността на 1/2 част (от 966.60 лв.) от незаплатена доставена и
използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, представляващ апартамент №
58, находящ се в гр. ********, абонатен № 162573, за периода 1.04.2012 г. -
30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 483.30 лв.,
считано от 29.05.2015 г. до окончателното й изплащане; 62.91 лв. - обезщетение
за забавено изпълнение на паричното задължение от 483.30 лв. за периода
1.08.2012 г. - 22.05.2015 г., като е
присъдил на топлофикационното дружество и разноски за исковото и заповедното
производства.
Жалбоподателите считат решението за
незаконосъобразно, неправилно, немотивирано и постановено в противоречие със
събраните доказателства. Заявяват, че по делото не се установява, че страните
се намират в облигационно отношение и оспорват изводите на съда в този смисъл
като неподкрепени с доказателства. Считат, че СРС не е следвало да кредитира
при установяване стойността на потребената топлинна енергия заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, като твърдят, че правно релевантна в това
отношение е съдебно-техническата експертиза. Жалбоподателите молят въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли изцяло
исковете.
„Т.С.“ ЕАД моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Третото лице помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД – „Н.и.“ ООД, не взема становище пред въззивния съд.
Пред
СГС не са събрани нови писмени доказателства.
След преценка доводите
на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран от „Т.С.” ЕАД с искове с правно
основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.415, във вр. с
чл.422 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1, пр. първо и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени срещу И.Г.В. и Д.И.Г., за признаване за установено, че ответниците дължат
на ищеца по 1/2 част от следните суми: 998.69 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден обект,
представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. ********, абонатен № 162573, за
периода 1.04.2012 г. - 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 29.05.2015 г.
до окончателното й изплащане; 143.80 лв. - обезщетение за забавена на главницата за периода 30.04.2012 г. -
22.05.2015 г., като ищецът претендира
и заплащане на направените разноски за заповедното и исковото производства.
Ищецът
поддържа, че по гр. дело № 30217/2015 г. на СРС, 57 състав, по заявление
от 29.05.2015 г., му е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците по реда на чл.410 ГПК, като в
срока по чл.414 ГПК същите депозирали възражение. Твърди, че В. и Г. са потребители
на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 58, находящ се в гр. ********, абонатен № 162573, и следва да заплащат дължимите се суми за доставена
им топлинна енергия. Ищецът сочи, че през
процесния период между страните действали Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** (ОУ) от 2008 г. и ОУ от 2014 г.
Съгласно първите ОУ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните суми за енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно вторите ОУ, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима
сума се формира въз основа на определения за клиента дял от топлинната енергия
за разпределение и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача, като след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава кредитни известия на
стойността на фактурите по чл.32, ал.1 от ОУ и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. По силата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, както и същите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача – чл.33, ал.2. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014
г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2. Ищецът твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1
от отм. ЗЕЕЕ (чл.139б от ЗЕ) сградата-етажна собственост, в която се намира
процесният топлоснабден апартамент, сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение с „Н.и.“ ООД. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния период били начислявани от „Т.С.” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон били изготвяни
изравнителни сметки от „Н.и.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Предвид горното и тъй като ответниците
не изпълнявали задълженията си за плащане, ищцовото дружество
претендира визираните по-горе суми.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили
изцяло исковете.
СРС е уважил исковете за посочените
по-горе размери и периоди, като въз основа на представения по делото нотариален
акт е приел, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот при
равни квоти и като такива са в договорни отношения с „Т.С.“ ЕАД във връзка с
доставката на топлинна енергия, при действието на общи условия. Относно
стойността на реално доставената за процесния период топлинна енергия съдът се
е позовал на заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертизи по делото, като е изложил, че двете вещи лица са посочили един и същ
размер на дължимата главница, след съобразяване с изравнителните сметки за
процесния период.
Въззивният съд счита обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ от ГПК въззивният
съд следва да се произнесе по наведените в жалбата въпроси.
На първо място, по делото се установява от визирания
и от СРС нотариален акт № 59, том ХLІІІ, дело № 8250/1997 г., че И.Г.В. и Д.И.Г. се явяват собственици при равни
квоти – по 1/2 ид. ч., на процесния топлоснабден имот.
Налице е
формирана трайна практика на съдилищата,
че по силата на закона - чл.153, ал.1 от ЗЕ, без да е необходимо
подаването на заявление-декларация и сключването на нарочен писмен договор,
собственикът на топлофициран имот се явява клиент и се намира в облигационно
правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, като е длъжен да заплаща цената за доставената му
топлинна енергия.
На второ
място, действително съдебно-техническата експертиза, изслушана по делото, е
тази, която установява реално потребеното от В. и Г. количество топлинна
енергия за периода 1.04.2012 г. - 30.04.2014 г.
Както бе посочено по-горе, СРС е съобразил заключението от тази експертиза, сочещо,
че дължимата главница за процесния период възлиза общо на 966.60 лв.
Предвид изложеното, тъй като
доводите на жалбоподателите, наведени във въззивната им жалба, са изцяло
неоснователни, настоящият съдебен състав следва да потвърди решението в
обжалваната му част.
На
„Т.С.“ ЕАД не се дължат разноски за юрисконсулт пред настоящата съдебна
инстанция. От такъв е подадена преди съдебното заседание единствено кратка,
бланкетна молба, в която не са изложени никакви конкретни и аргументирани съображения
по съществото на спора. По становище на съда, същата не представлява
осъществена защита по смисъла на чл.78, ал.8 от ГПК и не обуславя присъждане на
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 2.02.2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 57 състав, постановено по гр. дело № 58407 по описа за 2015 г., в частта, в която исковете са уважени, както и в частта на присъдените в полза на „Т.С.“ ЕАД разноски.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на „Н.и.“
ООД - трето лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.