Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30
гр. Сливен, 08. 02. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на трети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 307 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК,
във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба,
уточнена с молба от 28.09.2021 г., подадена от А.А.А. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №
7001-А-1864 от 16.09.2016 г., издаден от главен инспектор в Дирекция „Местни
приходи” при Община Котел, с който по отношение на А.А.А. са установени
задължения за данък върху превозните средства за периода 2012 г.– 2015 г. в общ
размер на 1 377,70 лева, от които: главница – 1 094, 52 лева
и лихва–283,18 лева.
В жалбата си жалбоподателят
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. Моли съда да обяви акта за
нищожен. Излага съображения за нередовно връчване на АУЗД. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. В съдебни заседания на 28.10.2021 г. и
25.11.2021 г. се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Заявява, че не оспорва, че
жалбоподателят е собственик на процесните превозни средства, както и че не
оспорва като математически изчисления размерите в АУЗД, нито в частта за
главниците, нито в частта за лихвите, но твърди, че задълженията са погасени по
давност.
Административният орган, редовно призован, не се явява
в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена, излага съображения в подкрепа
на твърденията си за законосъобразност на оспорения АУЗД, претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените
в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От жалбоподателя А. са подадени декларации по чл. 54
от ЗМДТ, с които са декларирани притежавани от А. превозни средства, както
следва:
- с Декларация Вх. № 305
от 04.08.2003 г. – лек автомобил ФИАТ ТИПО, закупен на 02.08.2003 г., мощност на двигателя
62 kW, година на производство 1991 г.;
- с Декларация Вх. № 0392 от 08.06.2005 г. – мотоциклет КАВАЗАКИ 1000, закупен на
18.05.2005 г., обем на двигателя 997 куб.см., мощност на двигателя 80 kW, година на производство 1989 г.; и
- с Декларация Вх. № 1007 от 27.12.2008 г. – лек автомобил БМВ 525 ТДС, закупен на 11.11.2007 г.,
мощност на двигателя 105 kW, година на производство
1992 г.
На 16.09.2016 г. от
длъжностно лице – главен
инспектор в Дирекция „Местни приходи” при Община Котел, на основание чл. 107,
ал. 3 от ДОПК и във връзка с подадените от А.А.А. декларации по чл. 54 от ЗМДТ,
е издаден АУЗД № 7001-А-1864, с който по отношение на А.А.А. са установени
задължения за данък върху декларираните превозни средства за периода 2012 г. –
2015 г. в общ размер на 1 377,70 лева /включващ главници и лихви/, както
следва:
- за лек автомобил ФИАТ ТИПО: за 2012 г. – 51,62 лева, от които главница 36,58 лева и лихва 15,04 лева; за 2013 г. – 47,90 лева, от които главница 36,58 лева и лихва 11,32 лева; за 2014 г. –
44,20 лева, от които главница 36,58 лева и лихва 7,62 лева; и за 2015 г. – 40,46 лева, от които главница 36,58 лева и лихва 3,88 лева;
- за мотоциклет
КАВАЗАКИ 1000: за 2012 г. – 155,21 лева, от които главница 110 лева и лихва 45,21 лева; за 2013 г. – 144,07 лева, от които главница 110 лева и лихва 34,07 лева; за 2014 г. – 132,89
лева, от които главница 110 лева и лихва 22,89 лева; и за 2015 г. – 121,67 лева, от които главница 110 лева и лихва 11,67 лева; и
- за лек автомобил БМВ 525 ТДС: за 2012 г. – 179,27 лева, от които главница 127,05 лева и лихва 52,22 лева; за 2013 г. –
166,39 лева, от които главница 127,05 лева и лихва 39,34 лева; за 2014 г. – 153,49 лева, от които главница 127,05 лева и лихва 26,44 лева; и за 2015 г.
– 140,53 лева, от които главница 127,05 лева и лихва 13,48 лева.
АУЗД е и. от С. И. С. – г. и. в Д. „М. п.” при О. К.,
която е една от с. с п. и з. на о. по п. по ДОПК, определени на основание чл.
4, ал. 4 от ЗМДТ със Заповед № РД 13-103 от 01.04.2016 г. на Кмета на Община
Котел.
АУЗД е обжалван по административен ред
пред Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Котел на 09.04.2021 г.,
който с Решение № 7001-Р-1864 от
25.06.2021 г. е потвърдил акта. Решението е връчено на жалбоподателя на 06.08.2021
г. Жалбата срещу акта, въз основа на която е образувано настоящото съдебно
производство, е входирана в деловодството на административния орган на
13.08.2021 г.
По делото е
назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото
лице П.Т.И. със с. – с. и к., чието заключение съдът възприема като компетентно
и безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано, и кореспондира със
събраните по делото писмени доказателства. Вещото лице дава заключение, че:
Данъкът върху процесните превозни средства за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2015 г. е както следва: - за 2012 г.: за лек автомобил ФИАТ ТИПО - 36,58 лева, за мотоциклет КАВАЗАКИ 1000 - 110 лева и за лек
автомобил БМВ 525 ТДС - 127,05 лева; - за 2013 г.: за лек автомобил ФИАТ ТИПО - 36,58 лева, за мотоциклет КАВАЗАКИ 1000 - 110 лева и за лек
автомобил БМВ 525 ТДС - 127,05 лева; - за 2014 г.: за лек автомобил ФИАТ ТИПО - 36,58 лева, за мотоциклет КАВАЗАКИ 1000 - 110 лева и за лек автомобил
БМВ 525 ТДС - 127,05 лева; - за 2015 г.: за лек автомобил ФИАТ ТИПО - 36,58 лева, за мотоциклет КАВАЗАКИ 1000 - 110 лева и за лек
автомобил БМВ 525 ТДС - 127,05 лева; Общият размер на данъка върху
процесните превозни средства е 1 094, 52 лева; През
периода от 01.01.2012 г. до датата на издаване на оспорения АУЗД 16.09.2016 г.,
от страна на жалбоподателя няма извършени плащания за погасяване на задължения
за данък МПС; Размерът на законната лихва за забава, изчислена върху
непогасените суми, за период считано от падежа на всяко едно от задълженията за
данъци до датата на издаване на процесния АУЗД, е в общ размер на 283,27
лева.
По делото е
представена Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община Котел
в редакциите й, действали през процесния период.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол, тъй като предмет на оспорване е АУЗД, потвърден
при обжалването му по административен ред от Директора на Дирекция „Местни
приходи” при Община Котел,
упражняващ правомощията на териториален директор на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5
от ЗМДТ във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният АУЗД е издаден от служител на общинската
администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със
заповед на Кмета на Общината, и следователно е издаден от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, пр.
1 и ал. 4 от ЗМДТ. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен,
посочени са фактическите и правни основания за издаването му. В производството
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Актът е издаден и в съответствие с материалния закон.
Органът по приходите е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби
и е издал законосъобразен АУЗД.
Актът е издаден при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК - при извършвана проверка на движимата собственост на жалбоподателя А.А. и въз основа на подадени
от А.А. декларации по чл. 54 от ЗМДТ. При проверката е установено, че А. не е
платил местен данък за превозните си средства за периода 2012 г. – 2015 г.
Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа в Република България, като данъкът
се заплаща от собствениците на превозните средства /чл. 53 от ЗМДТ/. В чл. 55,
ал. 1 от ЗМДТ /ред., ДВ, бр. 110 от 2007 г./ е предвидено, че за леки
автомобили размерът на данъка се определя от Общинския съвет с Наредба при
условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ – съобразно мощността на
двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство. В
чл. 55, ал. 3 от ЗМДТ /ред., ДВ, бр. 110 от 2007 г./ е предвидено, че за
мотоциклети размерът на данъка се определя от Общинския съвет с Наредба при
условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ – съобразно обема на
двигателя.
Жалбоподателят А. не оспорва правото си на собственост
по отношение на процесните превозни средства, не оспорва и регистрацията на
тези превозни средства. А. не оспорва и размера на задълженията, установени с
процесния АУЗД, както и не твърди, че установените с акта задължения са
платени. Но заявява, че задълженията са погасени по давност.
По делото не е спорно,
че за процесния период процесните превозни средства са били регистрирани за движение
по пътната мрежа в страната. Установени са мощността на двигателя на
автомобилите – съответно 62 kW и 105 kW, годината на производство на автомобилите – съответно
1991 г. и 1992 г., и обема на двигателя на мотоциклета – 997 куб.см.
В Наредбата за определяне размера на местните данъци
на Община Котел във всичките й редакции, действали през процесния период, е
предвидена разпоредба, че за леки автомобили размерът на данъка се определя
съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от
годината на производство, както следва: за мощност над 55 kW до 74 kW включително – 0,59 лева за 1 kW, а за
мощност над 74 kW
до 110 kW
включително – 1,21 лева за 1 kW, като за автомобили над 14 години, каквито са
процесните, данъкът се умножава с коефициент 1. Следователно, съобразно
установените по делото мощност на двигателя и година на производство на
процесните автомобили, данъкът върху превозното средство лек автомобил ФИАТ ТИПО
за всяка от процесните години е в размер на 36,58 лева /62 kW х
0,59 лева х 1/ или общо в размер на 146,32 лева, а данъкът върху превозното
средство лек автомобил БМВ 525 ТДС за
всяка от процесните години е в размер на 127,05 лева /105 kW х
1,21 лева х 1/ или общо в размер на 508,20 лева. В същия смисъл е и
неоспореното от страните заключение на вещото лице.
В Наредбата за определяне размера на местните данъци
на Община Котел във всичките й редакции, действали през процесния период, е
предвидена разпоредба, определяща, че за мотоциклети с обем на двигателя над
750 куб.см. данъкът е в размер на 110 лева. Следователно, съобразно установения
по делото обем на двигателя на процесния мотоциклет - 997 куб.см., данъкът
върху превозното средство за всяка от процесните години е в размер на 110 лева или общо в размер на 440 лева. В същия смисъл е
и неоспореното от страните заключение на вещото лице.
От изложеното следва, че установените с оспорения АУЗД
задължения за данък върху превозните средства са установени законосъобразно.
Задълженията са установени, както по основание, така и по размер. Налице са
предвидените в чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ предпоставки за дължимост на
данъка от жалбоподателя. Размерът на установените с акта задължения е съобразен
с разпоредбите на чл. 55 от ЗМДТ и на Наредбата за определяне размера на местните
данъци на Община Котел – в относимите им за процесния период редакции.
Съобразени със закона са и задълженията в частта за законната лихва, дължима на
основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 1, ал.
1 от ЗЛДТДПДВ, и във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ, която разпоредба определя
сроковете за плащане на процесния данък. От заключението на вещото лице, неоспорено
от страните, е установен идентичен размер на задължението за данък за всяко
едно от превозните средства, включени в акта; идентичен е и изчисленият от вещото
лице общ размер на данъка. Изчисленият от вещото лице размер на законната лихва
върху данъка, определена към датата на издаване на акта, е съответен на
стойността, определена в оспорения акт. Налице е разлика от 9 стотинки, която е незначителна и
не би могла да се отрази на правилността на акта.
Твърденията на жалбоподателя за нередовно връчване на
АУЗД са неотносими към законосъобразността на акта. Жалбоподателят е упражнил
правото си на жалба против АУЗД по административен ред, като решаващият орган
се е произнесъл по жалбата и е потвърдил акта, в резултат на което е образувано
и настоящото съдебно производство.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност за установените с АУЗД задължения, съдът счита следното:
Задълженията за данък върху превозните средства и за
лихва върху този данък са публични вземания /чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК/. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С оглед предвидените срокове за
плащане на данъка в чл. 60, ал. 1, изр. 1 от ЗМДТ, давностният срок за задълженията за 2012 г.
започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2018 г., за задълженията за
2013 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2014 г. и изтича на
01.01.2019 г., за задълженията за 2014 г. давностният срок започва да тече от
01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2020 г., и за задълженията за 2015 г.
давностният срок започва да тече от 01.01.2016 г. и изтича на 01.01.2021 г.
Изтичането на посочените давностни срокове е прекъснато с издаването на
оспорения АУЗД /чл. 172, ал. 2 от ДОПК/. Издаването на оспорения АУЗД №
7001-А-1864 от 16.09.2016 г. е прекъснало горепосочените давностни срокове,
поради което е започнала да тече нова петгодишна давност /чл. 172, ал. 3 от ДОПК/. Считано от датата на издаване на акта – 16.09.2016 г., за процесните
задължения е започнала да тече нова петгодишна давност, която е спряла да тече
на 09.04.2021 г., на която дата АУЗД е обжалван по административен ред, и на 20.08.2021
г., когато е образувано съдебното производство по обжалване на АУЗД /чл. 172,
ал. 1, т. 4 от ДОПК/. Не е изтекъл и 10-годишният давностен срок по смисъла на
чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
С оглед на изложеното, процесните задължения не са
погасени по давност.
По изложените съображения, оспореният акт е законосъобразен,
а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски, е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1,
изр. второ от ДОПК, претенцията на административния орган за присъждане на
разноски е основателна, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на Община Котел сумата от 680 лева, представляваща сбор от направените
по делото разноски за вещо лице в размер на 200 лева и договорено и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Воден от гореизложеното и на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.А.А. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, подадена против Акт за установяване на задължение по декларация №
7001-А-1864 от 16.09.2016 г., издаден от главен инспектор в Дирекция „Местни
приходи” при Община Котел, с който по отношение на А.А.А. са установени
задължения за данък върху превозните средства за периода 2012 г.– 2015 г. в общ
размер на 1 377,70 лева, от които: главница – 1 094, 52 лева
и лихва – 283,18 лева.
ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Община Котел сумата от 680 /шестстотин и осемдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: