Решение по дело №4707/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6327
Дата: 29 август 2019 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20171100104707
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седми юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Съдия: Евгени Г.

 

         при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 4 707 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 415 от ГПК на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) (КТБ) срещу Г.П.Г., че Г.П.Г. дължи на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) 1 283 824,84 лева по запис на заповед от 02.06.2007 г. за 3 500 000,00 лева. Записът на заповед е бил издаден от „Д.Е.Д.П.П.“ ЕАД с предишна фирма „Г.О.“ АД в полза на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) и е бил авалиран от Г.П.Г.. Записът е бил предявен за плащане на 30.08.2013 г. Той е обезпечавал договор за кредит от 02.06.2007 г.

 

[2] ОСЪЖДА Г.П.Г. да заплати следните суми:

1.           на „К.т.б.“‘ АД (в несъстоятелност) – 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство и 91,70 лева разноски по исковото дело на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2.           на СРС 25 676,50 лева държавна такса по заповедното производство на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК;

3.           на СРС 25 676,50 лева държавна такса по заповедното производство на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

[3] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) срещу Г.П.Г., че Г.П.Г. дължи на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) сумата над 1 283 824,84 лева до 3 500 000,00 лева по запис на заповед от 02.06.2007 г. за 3 500 000,00 лева. Записът на заповед е бил издаден от „Д.Е.Д.П.П.“ ЕАД с предишна фирма „Г.О.“ АД в полза на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) и е бил авалиран от Г.П.Г.. Записът е бил предявен за плащане на 30.08.2013 г.

 

[4] ОСЪЖДА „КТБ“ АД (в несъстоятелност) да заплати на основание чл. 77 от ГПК;

- 44 323,50 лева по сметка на СРС държавна такса;

- 44 323,50 лева по сметка на СГС държавна такса.

 

[5] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

[6] Ако ответникът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 25 676,50 лева държавна такса по сметката на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от предварително внасяне на държавна така.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[7] „КТБ“ АД (в несъстоятелност) (КТБ) заявява в искова молба от 13.04.2017 г., че ответникът Г.Г. е издал запис на заповед в полза на КТБ за 3 500 000,00 лева. С него ответникът е обезпечавал вземането на КТБ по договор за кредит с „Д.Е.Д.П.П.“ ЕАД (П.). Падежът по договора е бил настъпил, но П. не е върнал сумата на КТБ, която е предявила за плащане от ответника записа на заповед.

 

[8] Ответникът не е платил и КТБ е поискала от СРС да издаде заповед за незабавно изпълнение. СРС е издал такава заповед, но Г.Г. е възразил. Затова КТБ моли съда да приеме за установено, че Г.Г. ѝ дължи 3 500 000,00 лева по записа на заповед (исковата молба, л. 2-5; уточнителната молба, л. 86).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[9] Ответникът Г.Г. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. в записа е вписано, че той е бил предявен за плащане на 30.08.2013 г., а към тази дата не е бил настъпил падежът по договора за заем. Затова не би могло да се търси плащане и по записа на заповед, който го е обезпечавал;

2. към 30.08.2013 г. вземането на ищеца по договора за заем е било не за 3 500 000,00 лева, а за 973 000,00 лева, което пък е било обезпечено с друг запис на заповед, а не с процесния;

3. на 30.08.2013 г. КТБ не е предявила за плащане от ответника записа на заповед, а още при издаването му ответникът се е подписал, че записът на заповед му е бил предявен за плащане. Затова Г.Г. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 51-57).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] На 02.06.2007 г. КТБ и П. са сключили договор за кредит, по който КТБ се е задължила да предостави на П. заем от 3 500 000,00 лева, които П. да върне до 01.05.2013 г. За обезпечаването на заема страните са договорили да бъдат учредени ипотеки и особени залози в полза на КТБ, както и П. да издаде запис на заповед за 3 500 000,00 лева, който да бъде авалиран от Г.Г. (договора, л. 19). Такъв запис на заповед е бил издаден от П. и авалиран от Г.Г., като той е бил предявен за плащане на 30.08.2013 г. (л. 38).

 

[11] Впоследствие КТБ и П. са сключили анекси към договора за кредит, с които са променяли падежи на дължими вноски, обезпечения на заема и крайния срок на погасяване, който е станал 10.10.2015 г. (л. 20-34). Към 30.08.2013 г. П. е дължал на КТБ по договора за заем:

-                973 000,00 лева главница;

-                1 081,11 възнаградителна лихва върху редовна главница от 27.08.2013 г. до 30.08.2013 г.;

-                4 923,53 лева лихва за забава от 30.12.2009 г. до 30.08.2013 г. (заключението на вещото лице С., л. 112-123).

 

[12] За обезпечаване на това вземане на 23.08.2013 г. П. е издал втори запис на заповед в полза на КТБ, който е бил за 973 000,00 лева (исковата молба по гр. д. 10 156/2017 г. на СГС, 8-ми с-в, л. 2-3; писмения отговор по настоящото дело)[1]. Записът е бил авалиран от Г.Г. (л. 59)

 

[13] На 03.05.2016 г. КТБ е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу П. по процесния запис на заповед. Към този момент П. е дължал на КТБ по договора за кредит от 02.06.2007 г.:

-                973 000,00 лева главница;

-                105 639,56 лева просрочена възнаградителна лихва върху редовна главница  от 26.05.2014 г. до 26.10.2015 г.;

-                177 896,85 лева просрочена лихва върху просрочена главница от 26.05.2015 г. до 25.04.2016 г.;

-                27 288,43 лева неустойка върху просрочена лихва за забава (заключението на вещото лице С., л. 112-123). Общата сума на вземанията е 1 283 824,84 лева.

 

[14] На 26.05.2016 г. на КТБ е бил издаден изпълнителен лист срещу Г.Г. по записа на заповед за 973 000,00 лева от 23.08.2013 г. (протокола от съдебно заседание на 07.06.2019 г., л. 124). Този изпълнителен лист е бил издаден по ч. гр. д. 24 279/2016 г. на СРС, 57-ми с-в. Г.Г. е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение и КТБ е подала искова молба, по която е било образувано гр. д. 10 156/2018 г. на СГС, 8-ми с-в. С разпореждане от 10.07.2018 г. СГС, 8-ми с-в е прекратил производството по гр. д 10 156/2018 г., защото е приел, че предметът му е бил включен в предмета на настоящото дело, което пък е било по-рано образувано (разпореждането, л. 129 от гр. д. 10 156/2018 г.). Разпореждането е влязло в сила (пак там) СРС, 57-ми с-в не е обезсилил заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист по ч. гр. д. 24 279/2016 г., 57-ми с-в. КТБ е заплатила 250,00 лева за вещо лице (л. 107 от настоящото дело).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[15] КТБ е предявила иск по чл. 415 от ГПК за установяване наличието на вземане по запис на заповед. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 415 от ГПК

 

[16] Предпоставките за уважаването на иска са:

1. П. да е издал запис на заповед в полза на КТБ, който да е бил авалиран от Г.Г.;

2. този запис на заповед да е валиден;

3. ответникът да не е платил на КТБ сумата по записа.

 

[17] Съдът установи, че П. е издал запис на заповед в полза на КТБ за 3 500 000,00 лева, който е бил авалиран от Г.Г.. Записът е валиден, а КТБ не е получила плащане по него.

 

[18] Г.Г. обаче е възразил, че записът е обезпечавал договор за заем за 3 500 000,00 лева, който впоследствие е бил в по-голямата си част погасен, като са останали непогасени 973 000,00 лева главница, за които е бил издаден втори запис на заповед. Ищецът не е оспорил тези твърдения на ответника, а съдът установи, че действително към момента на предявяването на процесния запис на заповед задължението на П. по първоначалния договор за кредит е било за 973 000,00 лева главница. За същото вземане съдът установи, че е бил издаден втори запис на заповед, по който вече е издаден изпълнителен лист в полза на КТБ.

 

[19] Правилото е, че авалистът не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които хоноратът (издателят) би могъл да направи. Това е така поради самостоятелния характер на задължението на менителничния поръчител (Решения на ВКС: 233-2013-II T. O. по т. д. 1036/2013 г.; 17-2011-II Т. О. по т. д. 213/2010 г.[2]; 1569-2004-II Т.О. по т. д. 2576/2002 г.). Затова авалистът не може да противопостави и възраженията, свързани с евентуалното каузално правоотношение, по което е бил издаден записът, които издателят би имал (пак там).

 

[20] Изключение от това правило се допуска само ако приносителят е недобросъвестен или злоупотребява с право (пак там). Приносителят е недобросъвестен, ако той:

- вече е получил плащане по каузалното правоотношение (решение на ВКС 233-2013-II T. O. по т. д. 1036/2013 г.);

- правото на приносителя срещу авалиста е вече съдебно признато (решение на ВКС 194-2018-2 Т. О. по т. д. 84/2017 г.). Това е така, защото е недопустимо приносителят да получи плащане два пъти за едно и също нещо.

 

[21] Съдът приема, че в случая КТБ е недобросъвестна и злоупотребява с право. Това е така, защото към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по процесния запис на заповед по заема от 02.06.2007 г. П. е дължал на КТБ 1 283 824,84 лева. Съдът установи, че процесният запис на заповед е обезпечавал това вземане. Следователно КТБ се опитва да събере вземането си в трикратен размер по настоящото дело, като го е търсила и по гр. д. 10 156/2018 г. на 8-ми с-в. КТБ е недобросъвестна и злоупотребява с право. Затова съдът разглежда възражението на Г.Г., че вземането по каузалното правоотношение е било не за 3 500 000,00 лева, а за по-малка сума, защото е било погасено.

 

[22] Съдът установява, че вземането по каузалното правоотношение е за 1 283 824,84 лева. Ето защо искът е основателен за тази сума и е неоснователен за разликата до 3 500 000,00 лева. Затова съдът признава за установено, че Г.Г. дължи на КТБ 1 283 824,84 лева, а отхвърля иска на КТБ за разликата до 3 500 000,00 лева.

 

[23] Съдът установи, че по ч. гр. д. 24 279/2016 г. на СРС, 57-ми с-в заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист не са обезсилени. Те подлежат на обезсилване, защото производството по установителния иск за тях е прекратено (т. 13 от ТР на ОСГТК на ВКС 4 ОТ 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.). Компетентен за това обаче, е заповедният съд – СРС, 57-ми с-в.

 

2. По разноските

 

[24] На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.Г. дължи на КТБ разноски по заповедното производство за юрисконсулт не от 53 030,00 лева, а от 150,00 лева. Г.Г. дължи на КТБ и 91,70 лева разноски за вещо лице по настоящото дело. По заповедното производство на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Г.Г. дължи в полза на СРС не 70 000,00 лева държавна такса, а 25 676,50 лева държавна такса. Такава държавна такса Г.Г. дължи и по настоящото дело в полза на СГС. КТБ дължи в полза на СРС и СГС на основание чл. 77 от ГПК държавни такси от по 44 323,50 лева.

 

Съдия:



[1] След приключване на съдебно дирене съдът служебно изиска копие от гр. д. 10 156/2017 г. Съдът служебно се запозна и с ч. гр. д. 24 279/2016 г. на СРС, 57-ми с-в, чийто предмет е бил заповедното производство, послужило за иницииране на гр. д. 10 156/2017 г. С това свое действие съдът не е нарушил права на страните, защото и по двете дела страни са тези по настоящото дело и събраните по тях доказателства са им известни.

[2] Тези две решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за по-нискостепенните съдилища.