Решение по дело №2/2020 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 март 2020 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20201310200002
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Белоградчик, 19.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                         Районен Съдия: Анна Кайтазка

 

при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 2 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

        Образувано е  по жалба на Е.А.И. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 19-0242-000927/10.12.2019г. на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което му е наложена глоба в размер на 400,00 лв. на основание чл.638 ал.3 от КЗ, за извършено нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.

 

        В жалбата се излага  искане да се отмени санкцията, наложена с атакуваното наказателно постановление. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения в хода на админ.нак. производство, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя, както и неправилно определяне на нарушените законови разпоредби. Заявява се, че в АУАН и НП липсват задължителни законови реквизити, отрича се като цяло извършването на вмененото нарушение.

 

        Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено. 

 

        Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

        На 29.11.2019 г., сутринта, около 09.30 ч., свид. В.Т., Бр.Б. и Н.Й. ***, забелязали в района на общинския пазар в гр.Б., на бул.“……………..“ паркиран л.а. м. “Рено Меган Сценик“ с рег. № ВН № 0876 ВХ, при условие , че в участъка на булеварда – в този район именно, имало поставен знак  забраняващ спирането и паркирането. Тъй като не знаели кой е водача на автомобила, те не могли да вземат никакви мерки към момента. Оттеглили се настрани, с видимост към неправилно паркираното МПС, и започнали да упражняват контрол по движение на други МПС, съгл. ЗДвП.

         След около 15-20 мин. тримата свидетели видели, е към посочения автомобил - “Рено Меган Сценик“ с рег. № ВН № 0876 ВХ, се приближили мъж и жена, и се качили в него. На мястото на водача седнал мъжът, а жената – като пътник, до него. Автомобилът бил насочен с предната си част в посока към мястото, на което стоели полицейските служители, но водачът му направил маневра – потегляне на заден ход, след което отбил автомобила в странична уличка / до пазара/ и сменил посоката му – потеглил напред – така излязъл отново на бул.“…………“, но с обратна на първоначалната посока на своето паркиране. Същевременно автомобилът м.„Рено“ не бил и с включени задължителни светлини през деня. Служебният полицейски автомобил го подминал и спрял, с цел да се стопира и движението на „Рено“-то. Св.Б. слязъл от тяхното МПС и подал сигнал – „Стоп“ с палка към водача на „Рено“-то. Последният не спрял обаче и продължил, като подминавайки полицейското МПС, веднага завил в ляво по ул.“Н.Й.В.“  и почти веднага спрял на паркинг пред жилищен блок – на админ. адрес № 25.  Б. тичешком стигнал до току-що паркиралия автомобил, а след него пристигнали със служебния и свид. Т. и Й..

 Св. Б. решил да извършил документна проверка на жалбоподателя, който слязъл от спрели вече автомобил. Водачът представил документ за регистрация на автомобила и надлежно СУМПС. Т. обаче констатирал, че няма сключен договор за застраховка „ГО“ за това МПС към момента, както и че то не е преминало ГТП. Съгласно СР МПС пък, в него като собственик била вписана жена, посочена от свидетелите  с малко име „З.“. Поради всичко установено на място, св. В.Т. съставил веднага два акта на жалб. Е.И., в негово присъствие, и в присъствието на колегите си като свидетели – Б. и Й. – единият АУАН за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, а другият – за нарушения по ЗДвП – заради липсата на ГТП и не включени светлини. Жалбоподателят не направил възражения към този момент и подписал акта по КЗ, получил и копие от него. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 19-0242-000927/10.12.2019г. на Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин.  

         Ведно с материалите по админ. нак. преписка на съда е представено, и той го е приобщил към доказателствата по делото – копие от застрахователна полица №BG/06/119003304929, издадена от  “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, с обект : автомобил м."Рено Меган Сценик", с рег.№ ВН № 0876 ВХ, със застраховащо лице „З. В. И., с ЕГН **********“, и с дата на издаване 29.11.2019г., която е и посочена като датата на началния период на сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, респ. крайна дата – 28.11.2020г., считано на двете посочени дати – съответно от 11.01 ч. до 23.59 ч.

 

         При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

 

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

 

                На жалбоподателя  Е.И. е съставен АУАН, а в последствие е наложено и наказание затова, че управлявал автомобил – не негова собственост, без в този момент да има сключен валиден договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за текущата към момента на проверката 2019 г. за това МПС.     

От събраните доказателства по делото – показанията на свид. Т., Б. и Й., които съдът напълно кредитира, тъй като са ясни, категорични и безпротиворечиви по между си, се доказа, че на инкриминираните дата и място,  Е. И. е управлявал МПС – автомобил „Рено Меган Сценик”, с рег. № ВН 0876 ВХ. От същите свидетелски показания се установи, и че за посоченото МПС не е имало към момента на проверката действащ , валиден договор за задължителната застраховка „ГО“.  

Въпреки, че пред съда не бяха представени надлежни писмени доказателства за собственост на МПС, то той  приема за установено на първо място, че управляваният от жалбоподателя на 29.11.2019 г. в гр.Белоградчик, обл.Видин, автомобил, е регистриран в съответната служба на МВР – Сектор „ПП“ / КАТ/, на името на ФЛ – З. В. И., с ЕГН **********. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите /на които е представено свидетелството за регистрация на МПС при проверката/, полицейски служители и не се и оспорва от страна на жалбоподателя. Подкрепя се и от писменото доказателство – Фактура от 27.08.2013 г., за закупуване на автомобила от същото ФЛ. Ето защо съдът няма причина да не приеме за истинен този факт – кое е лицето, вписано като собственик на МПС в регистрите на МВР.

Оспорено обаче, пред съда бе обстоятелството – Е.И. да е само ползвател на същото МПС, като се навежда довод , че той е също собственик – съсобственик по-точно, в режим на СИО по смисъла на СК, макар и не вписан изрично в документите за регистрация на автомобила, респ . не отразен изрично в регистъра на МВР-Сектор „ПП“.

Съдът на първо място, намира за основателен довода на представителя на жалбоподателя, изложен в тази насока, аргументиран със сключения още през 1984 г. граждански брак между жалбоподателя  и З. В. И., вписана като собственик на провереното на 29.11.2019 г. МПС. Така аргументиран доводът е основателен, тъй като се подкрепя от писменото доказателство – Удостоверение за сключен граждански брак на длъжностно лице при Община Белоградчик, че Е.И. и З.И. са съпруг и съпруга от 1984 г., а МПС, предмет на АУАН и НП – е закупено по време на брака, от съпругата З. И.. Предвид нормата на чл.21 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. А съгласно същият закон – СК, е презумирано, че съвместният принос се предполага до доказване на противното.  Поради това, съдът приема, че към датата на проверката, управляваният от жалбоподателя Е.И. автомобил е бил негова собственост, както се изтъква от представителя му по делото. 

Предвид посоченото до тук, следва да се приеме, че Е.И. е осъществил състава на деянието по чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ, която норма предвижда санкция "глоба" в размер на 250, 00 лева за лице по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, а именно „лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение“, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, тъй като е собственик/съсобственик на автомобила, за който не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите към 29.11.2019 г., същевременно автомобилът е регистриран на територията на РБългария, не е бил спрян от движение, и с всичко това И. е нарушил изискването на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.  Посочената в АУАН и НП по-тежка квалификация на нарушението - по чл. 638 ал.3 от КЗ обаче, не е процесуално нарушение водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, не е формално основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

С оглед приетото, съдът счита, че атакуваното пред него НП следва да бъде изменено само, което е допустимо с оглед нормите:  на чл. 63 ал.1 предл.2 вр. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 337 ал.1 т.2 от НПК и да се приложи закон за по-леко наказуемото административно нарушение, като съдът придаде друга квалификация на нарушението – не по чл. 638 ал.3 от КЗ, а по чл. 638 ал.1 вр. чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, от където следва и по-леката санкция за дееца съобразно чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ  - а именно наказание "глоба" 250,00 лева.

 

           Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0242-000927/ 10.12.2019 г. на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което е наложена на Е.А.И. ***, с ЕГН **********, “глоба” в размер на 400,00 лв. на основание чл.638 ал.3 от КЗ, за извършено нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ,

като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 638 ал.3 от КЗ, в такова по чл.638 ал.1 от КЗ / вр.чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ/ и налага наказание „глоба“ в размер на 250,00 лв. на основание чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                          

                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: