РЕШЕНИЕ
№ 3201
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330114155 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск, предявен от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Х. Г. Данов” № 37, против О. Б. К., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № ***, ет. *, с което се иска да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
100,13 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа
енергия за обект с ИТН ***, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. *, за
периода 23.11.2019 г. – 14.01.2019 г., както и 12,11 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 11.01.2020 г. – 28.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда –
29.04.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, * гр.с.
Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на краен снабдител,
съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия, които били одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/ 10.05.2008 г., влязло в сила на 27.06.2008 г.
Общите условия били публикувани на сайта на дружеството, като за
влизането им в сила не било необходимо изричното им приемане от
потребителите. Ответницата О. Б. К. имала качеството на битов клиент,
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочва, че по силата на чл.7, т.1 от Общите
условия ищецът поел задължението да снабдява с електрическа енергия
обекта на ответницата с ИТН ***, находящ се в гр. П., ул. „***“ № ***, е*. *,
ап. *, а ответницата имал насрещното задължение да заплаща потребената
електрическа енергия и при неплащане в срок дължал и обезщетение за
забава. Твърди, че в изпълнение на поетите задължения за периода от
1
23.11.2019 г. – 14.01.2019 г. ищецът бил доставил в обекта на ответницата
електроенергия на стойност 100,13 лева, която не била заплатена от
потребителя. Последното довело до начисляване на обезщетение за забавено
плащане в размер на 12,11 лева. за периода от 11.01.2020 г. – 28.04.2021 г. За
посочените суми била издаден заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на
Районен съд Пловдив, * гр.с., която била връчена ответницата на основание
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което се подава и настоящия иск. Моли за
уважаване на предявените искови претенции и присъждане на сторените по
делото разноски.
Писмен отговор от ответницата О. Б. К. не е постъпил в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, нито от назначения по делото особен представител. В хода
на проведеното първо по делото открито съдебно заседание особеният
представител на ответницата възразява срещу исковата претенция, като счита
същата за неоснователна и недоказана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, * гр.
състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта е била връчена
на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция в
доказателствена тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответницата с
предмет предоставяне на електрическа енергия през сочения от него период
от време, респективно, че ответницата е потребител на услугите за посочения
в исковата молба обект. Ищецът следваше да докаже, че е бил изправна
страна по договора, включително, че е доставял електрическа енергия в
обекта за процесния период, като докаже вземанията си и по размер. По иска
за обезщетение за забава следваше да установи моментът на забавата.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на електрическа
енергия при общи условия. Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител,
какъвто се явява ищцовото дружество, осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. Не се оспорва обстоятелството, а и същото е общоизвестно, че
ищецът е лицензиран краен снабдител на електричество, която лицензия
обхваща и територията на гр. П.. Не се твърди и не се сочат доказателства за
процесния период ответницата да е избрал друг доставчик на електрическа
енергия за процесния обект. Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител
2
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без да е необходимо
изричното им съгласие, в срок от тридесет дни след публикуването на общите
условия /в този смисъл ал. 4 и ал. 5 на същия член/. В случая не се оспорва
редовността на публикуването на общите условия на ищцовото дружество, в
качеството му на краен снабдител на електрическа енергия за територията на
гр. П., нито са налице данни ответницата да не се е съгласил с тях.
Обстоятелството, че за периода 23.11.2019 г. – 14.01.2020 г. ответната страна
е ползвала електроснабдения обект с ИТН ***, находящ се в гр. П., ул. „***“
№ **, ет. *, ап. *, се установява от представените справка от АВ за извършени
вписвания в СВ гр. П. /л.3-4/ и Приемо-предавателен протокол от *** г., с
който О. К. е предала владението върху имота на трето лице, купувач по
публична продан. Няма данни ответницата К. да е ползвала имота за различни
нужди освен за собствени битови такива. Следователно доказа се по делото,
че ответницата има качеството на „битов клиент“ на електрическа енергия по
смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
Предвид горното съдът приема, че е налице твърдяното в исковата
молба правоотношение между страните по предоставяне на електроенергия до
обект на ответницата за процесния период. В този смисъл за О. К. е налице
задължение за заплащане на количеството доставена й електрическа енергия.
По отношение на факта на доставка на електроенергия до обект с ИТН
*** е изслушано заключенията на съдебно-техническата експертиза (СТЕ).
Същото не е оспорено от страните и се кредитира от съда като пълно,
обективно и компетентно изготвено. Ответната страна, преди да се назначи
експертизата, е изразила резерви относно материалите, с които вещото лице
следва да работи. Тези възражения обаче се намират за неоснователни,
доколкото назначеното вещо лице е специалист в съответната област на
техниката и като такъв същият сам следва да определи какви данни са му
необходими и какви изследвания е нужно да направи, за да изготви своето
заключение. Освен това съдът намира за безпредметно наличието по делото
на посочените от ответната страна документи, необходими за проверка на
заключението на вещото лице, защото в принципен план разчитането на
същите на свой ред би изисквало специални познания, за да се провери
заключението, т.е. назначаване на нова експертиза, която да проверява
първоначалната. В този смисъл следва да се уточни и че никоя от двете
страни не оспорила самото изготвено заключение по СТЕ.
Според изводите на вещото лице по техническата експертиза през
процесния период 23.11.2019 г. – 14.01.2020 г. е имала реална доставка на
електрическа енергия до обекта на ответницата, като доставеното количество
е общо 479 квтч, от които 413 квтч. – по дневна тарифа и 66 квтч. по нощна. В
заключението е посочено, че между отчетените с електромер № *** в обект с
ИТН *** количества електроенергия и фактурираните такива с процесните
фактури, представени с исковата молба /л.7 и л.8/, няма разлика. Отчетът на
електромера е извършван дистанционно, като е осъществяван редовно –
ежемесечно. Вещото лице сочи още, че електромер № ***, който е отчитал
доставяната електрическа енергия до имота на ответницата, е преминал
успешно проверка за неговата изправност през 2018 г. и 2021 г. в
специализирана лаборатория, като същият през м. април 2021 г. е бил
бракуван поради отпаднала необходимост за употреба на този модел и е
заместен с друг.
Следователно установява се от заключението по СТЕ, че ищцовото
дружество е било изправна страна по договора и е доставяло електрическа
енергия за процесния период в обекта на ответницата с с ИТН ***, находящ
3
се в гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. *. От представените два броя фактури - №
*** г. и № ***г., и от отговора на въпрос 2 по експертното заключение се
установява, че доставеното количество енергия е било коректно фактурирано.
Ето защо, предявеният главен иск се намира за доказан по своето основание.
Общият размер на главницата по двете фактури напълно кореспондира на
заявения с исковата молба, поради което и искът следва да бъде изцяло
уважен. Като законна последица от уважаване на заявената главна искова
претенция следва и присъждане на законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно
– 29.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид забавата на ответницата при заплащане на дължимите суми за
главница, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия
за периода 23.11.2019 г. – 14.01.2019 г., за основателна се намира и заявената
акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД потребителите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ел. енергия в 10-дневен срок от тяхното фактуриране. От
посочената разпоредба в общите условия следва, че за всяко едно от
периодичните вземания падежът е настъпил на посочените в представените
фактури дати, най-ранната от които е 10.01.2020 г. Доколкото се установи, че
не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на
обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 12,11 лева -
обезщетение за забава за периода от 11.01.2020 г. – 28.04.2021 г., която сума
приблизително съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото
обезщетение – 12,87 лв. Следователно претендираното обезщетение за забава
се явява доказано и по размер.
С оглед на изложените съображения искът като основателен и доказан
по размер ще се уважи изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК. На същия ще се присъдят сторените съдебноделоводни
разноски в исково производство в общ размер на 475 лв., от които 75 лв. за
заплатена държавна такса, общо 250 лв. платен депозит за възнаграждение на
вещи лица и 150 лв. депозит за особен представител, както и сумата от 100 лв.
– за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят и сторените
разноски в заповедното производство, а именно – сумата от 75 лв., от които
25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О.
Б. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. * ДЪЛЖИ на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Х. Г. Данов” № 37, следните суми: 100,13 лева
(сто лева и 13 ст.), представляваща стойността на консумирана електрическа
енергия за обект с ИТН ***, находящ се в гр. П., ул. „***“ № ***, ет. *, ап. *,
за периода 23.11.2019 г. – 14.01.2019 г., както и 12,11 лева (дванадесет лева и
4
11 ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
11.01.2020 г. – 28.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 29.04.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на
Районен съд Пловдив, * гр.с.
ОСЪЖДА О. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № ***, ет.
4, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Х. Г.
Данов” № 37, сумата от общо 475 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева) –
съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 100 лв. (сто
лева) представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, както и сумата от общо 75 лв. (седемдесет и пет лева) –
разноски в заповедното производство, от които 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 25 лв. за държавна такса, сторени по ч.гр.д. № *** г. на
Районен съд Пловдив, * гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/______________
5