Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 11.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на девети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18005 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба и уточняващата
такава от 24.01.2019г., ищецът „А.з.к.н.п.з.” ООД твърди, че на 07.07.2015г. Р.Я.И., чрез средства за комуникация от
разстояние, е сключила договор за кредит № 266902 с „Фератум
България“ ЕООД. По силата на сключения договор се излага, че
дружеството-кредитор е предоставило на И. кредит в размер на 700 лева, който
ответницата се е задължила да върне заедно с лихва в размер на 71.54 лева, в
срок от 150 дни на пет тридесетдневни погасителни вноски, всяка с размер на
154.31 лева. Наред с горния договор за кредит и с цел да повиши
кредитоспособността си и с това вероятността да бъде отпуснат кредита, И. е
предложила обезпечение, предоставено от гаранта „Фератум
Банк“ ЕООД. С последното дружество ответницата е
сключила договор за гаранция № 266902/07.07.2015г.,
отново от разстояние - чрез уеб-сайта на дружеството кредитор. По този договор
се твърди ответницата да се е задължила да заплати на гаранта такса гаранция в
размер на 339.18 лева. Тъй като И. не е изпълнила задълженията си по договора
за кредит, това е сторил гаранта, заплащайки на „Фератум
България“ ЕООД непогасеното задължение за главница в размер на 643.62 лева,
договорна лихва в размер на 70.92 лева и 100 лева – такса за събиране на
задължението. С последното се твърди дружеството-гарант да е встъпило в правата
на кредитора за заплатените от него вземания, които наред с дължимата от И.
такса-гаранция от 339.18 лева са прехвърлени на ищеца с приложение Г от
01.12.2017г. към договор за покупко-продажба на отписвания на необслужени
потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017г. Тъй като И. не е заплатила
горните суми, ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа
на което е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата от 643.62
лева, представляваща незаплатена главница по договора за кредит, 70.92 лева -
договорна лихва за периода от 06.08.2015г. до 04.12.2015г., 100.00 лева –
административна такса за събиране на вземането, 339.18 лева – такса за
гаранция, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното погасяване на задължението. Издадената заповед е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия
иск за установяване спрямо ответника дължимостта на
горните суми. Претендира и присъждане на направените в хода на настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Р.Я.И.
не депозира отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От материалите по приобщено ч.гр.д. №
7806/2018г., по описа на ВРС, 30-ти състав, се установява, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, която е връчена на длъжника Р.Я.И. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е
предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес
от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение по договор за кредит, обезпечен с договор за гаранция,
факта на предаване на заетата сума, че ответникът е останал задължен за
заплащане на процесните суми по договора за кредит и
такса по договора за гаранция, както и че гарантът е изпълнил задълженията на
ответницата към кредитора и че между цесионера и
ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било
прехвърлено вземането по договора за кредит и гаранция, че цесията е съобщена
на ответника.
От приложения на л. 12-18 от
делото договор за придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити от 01.12.2017г. се установява, че ищцовото
дружество е придобило прехвърлени от „Фератум
България“ ЕООД просрочени кредити на „Фератум Банк“ срещу извършено от последното гаранционни плащания,
като в представеното приложение към договора е посочено името, ЕГН-то на длъжника, датата на договора и размера на прехвърленото
вземане. При това положение, съдът намира, че ищецът се явява титуляр на претендираното право.
По делото е
представен договор за предоставяне на потребителски кредит № 266902/07.07.2015г., съгласно който „Фератум
България“ ООД, в съответствие с Общите условия за предоставяне на потребителски
кредити, отпуска на Р.Я.И. кредит в размер на 700 лева срещу задължение за
връщане на анюитетни вноски. Твърди се от ищеца, че
сключеният договор е такъв за предоставяне
на финансови услуги от разстояние. Твърденията се подкрепят от текста на Общи
условия, съгл. които кандидатстването на потребителя за предлаганите от „Фератум България“ ЕООД финансови услуги да се извършва чрез
средства за комуникация от разстояние.
Съгласно
чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът
за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ищцовата
страна е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване,
сключването на процесния договор за предоставяне на
кредит от разстояние.
Съгласно
чл. 3 от Общите условия кандидатстването за потребителски кредит може да се
извърши чрез попълване на електронна форма за регистрация – искане/заявка за
отпускане на потребителски кредит, намиращ се на WEВ-страницата на дружеството или
подаване на искане за отпускане на потребителски кредит в партньорски офис или
със съдействието на търговски представител. Според чл. 4 от ОУ, на
кредитополучателя се предоставя преддоговорна
информация на WEВ-страницата
на дружеството, на посочен от кредитоискателя електронен адрес, или писмено на
хартия или друг носител. Получаването се удостоверява по установения от
страните начин за комуникация. Съгласно чл. 6.1 от ОУ, за да се пристъпи към
сключване на договор е необходимо дружеството да одобри искането за
предоставяне на такъв, за което информира кредитоискателя чрез СМС на
идентификационен номер на кредитоискателя, по електронна поща, чрез партньорски
офис, като с информирането на кредитоискателя се изпраща кода за потвърждение
на идентификационния номер, посочен от кредитоискателя. Последният дава своето
съгласие по един от посочените в чл. 6.3 от ОУ начини – чрез СМС, чрез
попълване на код за потвърждение на заглавната страница на интернет адреса на
дружеството или чрез собственоръчно полагане на подписа върху договора.
В
случая по делото се на ангажирани доказателства за извършване на посочените в
цитираните разпоредби фактически действия, поради което не само не може да се
сподели извода за сключване на договора, но и не се установява и договаряне
между страните.
Съгласно
чл. 18, ал. 2
ЗПФУР за доказване на
електронни изявления е приложим ЗЕДЕП. В последния закон е предвидено, че
документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на подписан с материален
такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху представените от него
договори е положен електронен подпис от страна на ответника. Според чл. 2 ЗЕДЕП
"електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се
добавят към или са логически свързани с други електронни данни, и които се
използват като метод за удостоверяване. В самите ОУ на договора е предвидено,
че кредитополучателят следва да потвърди съдържанието на договора, като изпрати
текстово съобщение или попълни код за потвърждение. Доказателства в тази насока
не са представени.
По
делото е приложен Договор за предоставяне на кредит, който не е подписан от
кредитополучателя. Като неподписан документ от ответната страна, същият не може
да й се противопостави, а като частен документ, който удостоверява само изгодни
за ищцовата страна обстоятелства, същият не се ползва
с противопоставима нему доказателствена
сила.
Отделно
от горното, по делото не се доказа на ответницата да е получила процесната сума, доколкото видно от изпратеното от „И.“ АД
писмо, че в системата на същото не са открити данни за изплащане на Р.И. на
сума от 700 лева, представляваща отпуската главница по договор за кредит №
266902.
Договорът
за заем за послужване е реален и за да породи правно действие е нужно
заемодателят да предаде на заемателя собствеността
върху пари или други заместими вещи, докато същият се
задължава да ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж.
С
оглед на изложеното, настoщият състав намира, че ищецът не успя да
установи при условията на пълно и главно доказване валидно възникнала
облигационна връзка между страните по кредитното правоотношение. Това е
достатъчно да се приеме искът за недоказан и прави ненужно изследваното
наличието на сключено гаранационно правоотношение,
респ. изпълнение на задълженията на гаранта към кредитора. Цесията на
несъществуващо вземане е недействителна, поради липса на предмет.
Ето
защо, ищецът не се ползва с твърдяната материална легитимация. Предявеният иск
е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Р.Я.И., ЕГН **********,***,
иск за установяване дължимостта на сумите, както
следва: 643.62 лева, претендирана като незаплатена главница по договор за кредит
№ 266902/07.07.2015г., сключен с „Фератум
България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 25.05.2018г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 70.92 лева, претендирана като договорна лихва, начислена за периода от 06.08.2015г.
до 04.12.2015г., сумата
от 100.00 лева, претендирана
като административна такса за събиране на вземането, които суми са заплатени на
„Фератум България“ ЕООД от „Фератум
Банк“ ЕООД, в качеството му на поръчител по договор
за гаранция 07.07.2015г., сумата от 339.18 лева, претендирана
като такса за предоставяне на гаранция по договора за гаранция от 07.07.2015г., сключен между И. и „Фератум
Банк“ ЕООД, които вземания са прехвърлено на
заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД на 01.12.2017г. с договор за покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия), за която е издадена
заповед № 3934/29.05.2018г. по ч.гр.д. № 7806/2018г., по описа на ВРС, 30-ти
състав, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: