РЕШЕНИЕ
№ 13095
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110101316 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от П. Б. Я., ЕГН **********, срещу М. Р., с дата на раждане:
********** г., иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 16.05.2016 г. в
гр. Никозия, Република Кипър, от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че от
месец юни 2016 г. съпрузите са във фактическа раздяла, между тях липсва физическа и
духовна близост, не живеят заедно и ответникът напълно се е дезинтересирал от
семейството, поради което ищцата счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен. В
съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от процесуален представител.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна чрез назначения от съда особен
представител депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва всички
твърдения на ищцата като неоснователни и недоказани по делото. Оспорва предявения иск
за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищцата заявява, че от осем години няма връзка
с ответника, като не се виждат и не се чуват. Заявява, че към момента живее с друг мъж на
семейни начала и този брак представлява пречка за нея. Споделя, че с ответника са
сключили граждански брак през 2016 г. и се разделят същата година през септември месец.
Сочи, че има родено дете през 2011 г., което е отпреди да сключи брак с ответника.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака:
Страните са сключили граждански брак на 04.09.2017 г. в Кипър, Никозия. При
сключването му ищцата е запазила предбрачното си фамилно име Я.. Въз основа на
представени в страната документи е издаден акт за граждански брак № 3019 от 16.05.2016 г.
от Столична община, район Искър.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Надка Николова
Б. (майка на ищцата), които показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК и ги кредитира
изцяло, се установява, че страните са във фактическа раздяла от повече от осем години.
Разказва, че никога не е виждала ответника. Споделя, че дъщеря й към момента живее с друг
мъж на семейни начала. Твърди, че ищцата е сключила граждански брак в чужбина, като
същата й е казала, че отива да работи там , след което се обадила, че се прибира, тъй като
мъжът й е отишъл някъде и не я търси.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск за
развод е основателен. Воденето на самостоятелен живот от страните, които са във
фактическа раздяла от осем години, според настоящия съдебен състав е обстоятелството,
което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Всеки от тях е абдикирал от
задължението си за общата грижа за семейството, разбирателство и уважение, поради което
и бракът следва да бъде прекратен доколкото няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание.
Изводът на съда, че бракът между страните е изпразнен от съдържание не се променя от
факта, че ответникът оспорва предявения иск, защото ищцата е категорична в нежеланието
си да продължи брачната обвързаност. Бракът, според чл.46 от Конституцията на Р. България
е доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите имат равни права и задължения в
семейството, т.е възникването и съществуването на брачните отношения е основано на
съгласието на двете страни. Ето защо независимо от нежеланието на единия съпруг за
прекратяване на брачната връзка, доколкото от данните по делото се установява, че
последната е дълбоко и непоправимо разстроена и съществува само формално, ищцата е
категорична в нежеланието си тази обвързаност да продължи, бракът между страните следва
да бъде прекратен.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да
се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
2
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и
задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът следва да разгледа въпроса за
фамилното име, но доколкото никой от съпрузите не е променил фамилното си име при
сключването на брака, то и съдът не следва да се произнася в тази връзка.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната
такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6,
т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид
изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 16.05.2016 г. в гр. София, Република България, за което е съставен акт за граждански брак
№3019/04.09.2017 г. на СО, район „Искър“, между П. Б. Я., ЕГН **********, и М. Р., с дата
на раждане: ********** г, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК П. Б. Я., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК М. Р., с дата на раждане: ********** г, да
заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска
за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3