РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501483 по описа за 2021 година
С Решение № 260884 от 18.06.2021г., постановено по гр. дело №
885/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по
отношение на В. Я. Х., че в качеството си на наследник на Р. А. К. дължи на
„Банка ДСК“ АД сумата от 3 041, 38 лева, представляваща главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2013г., сумата от 1 035, 66
лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.06.2013г. до
21.11.2018г., сумата от 159, 42 лева, представляваща лихвена надбавка за
забава за периода от 08.07.2013г. до 21.11.2018г., сумата от 119, 09 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 22.11.2018г. до
28.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане,
които вземания са присъдени със Заповед за изпълнение № 3391/12.09.2019г.
на БРС по частно гр. дело № 6171/2019г., като е отхвърлен иска за горницата
над 3 041, 38 лева главница до 3 282, 61 лева, за горницата над 1 035, 66 лева
договорна лихва до 2 648, 44 лева, за горницата над 159, 42 лева лихвена
надбавка за забава до 267, 93 лева, както и сумата от 40 лева, представляваща
1
разходи при изискуем кредит.
С цитираното решение е прието за установено по отношение на А.
Р. А., че в качеството си на наследник на Р. А. К. дължи на „Банка ДСК“ АД
сумата от 3 041, 38 лева, представляваща главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 07.02.2013г., сумата от 1 035, 66 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 07.06.2013г. до 21.11.2018г., сумата от 159, 42
лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 08.07.2013г.
до 21.11.2018г., сумата от 119, 09 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 22.11.2018г. до 28.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане, които вземания са присъдени със Заповед за
изпълнение № 3391/12.09.2019г. на БРС по частно гр. дело № 6171/2019г.,
като е отхвърлен иска за горницата над 3 041, 38 лева главница до 3 282, 61
лева, за горницата над 1 035, 66 лева договорна лихва до 2 648, 44 лева, за
горницата над 159, 42 лева лихвена надбавка за забава до 267, 93 лева, както и
сумата от 40 лева, представляваща разходи при изискуем кредит.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
„Банка ДСК“ със седалище гр. София в частта, в която са отхвърлени
предявените претенции до пълния им предявен размер, както и в частта, в
която съдът не е присъдил пълния размер на разноските в заповедното и в
исковото производство. Претендира се първоинстанционното решение да
бъде отменено в отхвърлителната си част и да бъде постановено друго
решение по съществото на спора, с което да бъде установено, че се дължат
всички претендирани суми, като бъдат присъдени и направените по делото
разноски в пълен размер в заповедното и съдебното производство. В жалбата
се посочва, че първоинстанционният съд правилно е приел, че датата на
настъпване на предсрочната изискуемост е 21.11.2018г., но погрешно се е
позовал на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС на РБ, според което
размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договора за кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането,
тъй като посоченото решение има действие занапред и не би следвало да се
2
приложи към заварени случаи, какъвто се явява настоящият. В жалбата се
посочва, че по направените възражения за давност от страна на ответниците,
изводите на съда също са неправилни, тъй като е трайно установена
практиката на ВКС на РБ, че вземанията по договор за кредит с анюитетни
вноски се погасяват с петгодишна давност, а не с кратката тригодишна такава,
предвидена за периодични плащания. В жалбата се посочва, че погасителната
давност по договора за кредит започва да тече от крайния падеж на същия, а
не от падежа на всяка отделна вноска по погасителния план и по отношение
на претендираното вземане за договорна лихва и обезщетение за забава, което
се погасява с кратка тригодишна давност, също следва да се приеме, че
давността тече от крайния падеж по договора и следва да се направи извод, че
не е изтекла настъпилата погасителна давност – нито петгодишната, нито
кратката тригодишна давност. В жалбата се посочва и обстоятелството, че
видно от депозираното заявление по чл. 410 от ГПК, ищцовата страна
претендира сумата в размер на 120 лева, представляваща разход за изискуем
кредит, а не такса във връзка с управление на кредита, предвид което
постановеното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Ответната страна по въззивната жалба – А. Р. А., депозирана чрез
назначения й особен представител – адвокат Жени Михайлова депозира по
делото писмен отговор на въззивната жалба, като претендира жалбата да бъде
оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение в
атакуваната му част. В отговора се посочва, че е неоснователно твърдението
на въззивната страна, че съдът погрешно се е позовал на цитираното
тълкувателно решение, както и е неоснователно твърдението на
жалбоподателя относно възприетите от съда срокове на погасителната
давност. Посочва се и обстоятелството, че от 27.11.2014г. на насрещната
страна е станало известно, че наследниците на починалия кредитополучател
са приели наследството, но независимо от това почти 4 години (до месец
ноември – 2018г.) когато до ответниците по делото са отправени нотариални
покани, кредиторът е бездействал твърде дълго, което сочи на
недобросъвестност от страна на „Банка ДСК“ в отношенията му с
наследниците на длъжника. Не се отправят искания за събирани на нови
3
доказателства пред настоящата инстанция. Ответната страна по въззивната
жалба – В. Я. Х. не депозира писмен отговор на въззивната жалба и не
изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Против първоинстанционното решение е депозирана и въззивна
жалба и от страна на В. Я. Х. чрез назначения й особен представител адвокат
Роза Димитрова, с която се претендира да бъде отменено решението и да бъде
постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат
отхвърлени исковете за горницата над 1 146, 38 лева спрямо ответната страна
В.Х.. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е отхвърлил възражението
на Х. за погасяване по давност на всички вноски, падежът, по които е
настъпил преди 29.07.2016г., като е приел, че главницата се погасява с
петгодишна давност, тъй като това разбиране на съда противоречи с ТР №
3/2011г. от 18.05.2012г. В жалбата се посочва, че погасителните вноски по
договора за кредит отговарят напълно на възприетите от ВКС критерии за
определяне на плащането като периодично.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Ответната страна по въззивната жалба – „Банка ДСК“ със
седалище гр. София не депозира по делото писмен отговор на въззивната
жалба.
Ответната страна по въззивната жалба – А. Р. А. не депозира по
делото писмен отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивната страна – ищец в
първоинстанционното производство – „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.
София чрез своя процесуален представител подържа своята жалба и оспорва
жалбата, депозирана от ответната страна. Претендира първоинстанционното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение
по съществото на спора, с което да бъдат уважени исковете на ищцовата
страна изцяло.
В съдебно заседание въззивната страна – ответник в
първоинстанционното производство – В. Я. Х. чрез назначения й особен
4
представител оспорва жалбата на „Банка ДСК“ ЕАД и поддържа своята
депозирана жалба. Претендира първоинстанционното решение да бъде
отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове за горницата над 1 146,
38 лева спрямо ответната страна – В. Я. Х..
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – А. Р.
А. чрез назначения й особен представител оспорва жалбата на „Банка ДСК“
ЕАД и счита, че следва да бъде оставена без уважение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Банка
ДСК“ ЕАД против В. Я. Х. и А. Р. А., с които се претендира да бъдат осъдени
ответните страни да заплатят на ищцовата страна следните суми, дължими от
всяка една от страните:
- сума в размер на 3 282, 61 лева, представляваща дължима
главница;
- сума в размер на 2 648, 44 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 07.06.2013г. до датата на настъпване на изискуемостта –
21.11.2018г.;
- сума в размер на 267, 93 лева, представляваща обезщетение за
забава до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 08.07.2013г. до
21.11.2018г.;
- сума в размер на 119, 09 лева, представляваща обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 22.11.2018г. до
28.07.2019г.;
- сума в размер на 40 лева, представляваща разходи за изискуем
кредит и
- законната лихва върху главницата от 3 282, 61 лева, считано от
29.07.2019г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се посочва, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Р. А.
К., починала през 2013г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление
от 07.02.2013г., по силата на който Банката е предоставила на Р. К. кредит в
5
размер на 10 000 лева, който тя се е задължила да върне за срок от 120 месеца,
но след като е починала през 2013г. кредитът е престанал да се обслужва. В
исковата молба се посочва, че поради допусната забава в плащанията, Банката
е обявила кредита за предсрочно изискуем и е връчила покани на всяка една
от наследниците на Р. К., починала през 2013г. – В. Я. Х., М. Я. К. и А. Р. А..
В исковата молба се твърди, че кредитът е станал предсрочно изискуем на
дата – 21.11.2018г., след което е и депозирано Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против наследниците на починалия
кредитополучател - В. Я. Х., М. Я. К. и А. Р. А..
По делото не се спори, че въз основа на депозираното Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Бургас
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
частно гр. дело № 6171/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на
която е разпоредено трите длъжници - В. Я. Х., М. Я. К. и А. Р. А. да заплатят
конкретни парични суми, дължими за погасяване на кредита, сключен с техни
наследодател – Р. А. К., починала на 16.05.2013г.
По делото не се спори, че изпълнителен лист е издаден
единствено по отношение на М. Я. К., след като тя е получила лично
постановената заповед за изпълнение и не е депозирала възражение, че не
дължи. По отношение на В. Я. Х. и А. Р. А., съдът е констатирал, че те не са
могли да бъдат открити на техните адреси за уведомяване и на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 47, ал. 1, 3 и 5 от ГПК е указал на заявителя да
предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК. В изпълнение на дадените указания,
Банката е предявила настоящите установителни искове.
С отговора на исковата молба – А. Р. А. чрез назначения й особен
представител оспорва предявените искове и сочи, че по делото не става ясно
как е определена датата на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като до
ответната страна не е достигнало изявлението на Банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. отправя възражение за погасяване на
вземането с изтекла тригодишна погасителна давност.
С отговора на исковата молба – В. Я. Х. чрез назначения й особен
представител оспорва предявените искове и сочи, че предсрочната
изискуемост не е настъпила, тъй като уведомлението на Банката не е
достигнало до ответната страна. Отправя възражение за изтекла тригодишна
6
погасителна давност, тъй като дължимите плащания по кредита представляват
периодични плащания по реда на чл. 110, т. в от ЗЗД.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
По отношенията на възраженията за неправилност на
първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, БОС намира следното:
По делото не се спори, че между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството й
на кредитодател и Р. А. К. в качеството й на кредитополучател на 07.02.2013г.
е сключен Договор за текущо потребление, по силата на който Банката е
предоставила на Р. К. кредит в размер на 10 000 лева, а Р. К. се е задължила да
върне заетата сума за срок от 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване.
По делото не се спори, а и от представеното към заповедното
производство Удостоверение за наследници от 23.05.2014г., издадено от
Община Бургас се установява, че Р. А. К. е починала на 16.05.2013г. и е
оставила за свои законни наследници своите три дъщери – В. Я. Х., М. Я. К. и
А. Р. А..
От събраните по делото доказателства се установява, Банката е
изпратила нарочни нотариални покани до ответниците, в които е посочила, че
поради неизпълнение на задълженията по кредита, Банката е обявява кредита
за предсрочно изискуем и от датата на получаване на поканата цялата
непогасена главница по договора е става дължима и върху нея се начислява
лихва. По делото се установява, че и двете нотариални покани – отправената
покана до В. Я. Х. и отправената покана до А. Р. А. са връчени от страна на
Нотариус след като е изпълнена цялата процедура по ГПК – многократни
посещения на адресите на лицата (шест пъти – включително и в почивни
дни), след което е било залепено и уведомление, но и след изтичане на
посочения в уведомлението срок нито В.Х., нито А.А. са се явили, за да
7
получат книжата, които следва да им бъдат връчени. Изрично в двете
нотариални покани, Нотариусът е описал цялата процедура на връчване на
уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита с посочване на всяка
дата на посещение на адреса на лицата, както и датата, на която е залепено
уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК и правилно е констатирал, че следва да
се приеме, че съобщенията са валидно връчени на дата – 20.11.2018г.
(предвид изтичането на дадения в уведомлението срок). В този смисъл,
настоящата инстанция намира, че наведените във въззивната жалба на В. Я.
Х. възражения относно липсата на данни от кога е обявена предсрочната
изискуемост са неоснователни.
С оглед наведените възражения в двете въззивни жалби
основният спорен между страните въпрос остава от кой момент се погасяват
по давност претендираните вземания. Въззивната страна – „Банка ДСК“ ЕАД
в своята въззивна жалба посочва, че погасителната давност по договора за
кредит започва да тече от крайния падеж на същия, а не от падежа на всяка
отделна вноска по погасителния план и това е крайния падеж на договора, а
именно – 07.02.2023г., а дори и да не се приеме този извод, следва да се
приеме, че началната дата, от която тече погасителната давност е датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 21.11.2018г.
Въззивната страна – В. Я. Х. в своята въззивна жалба счита, че вземанията,
дължими на Банката по съществото си са периодични плащания и
погасителната давност по отношение на тези вноски изтича след изтичане на
тригодишен период от датата на изискуемостта на всяка една дължима
вноска.
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ,
която настоящия състав следва да съобрази споделя е безспорно, че
връщането на предоставена за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на
длъжника на части на основание чл. 66 от ЗЗД, поради което и в случая не
може да намери приложение кратката 3-годишна давност по чл. 111, буква
„в“ от ЗЗД, тъй като не се касае за периодични падежи. В този смисъл –
наведените възражения във въззивната жалба на В. Я. Х. са неоснователни.
С оглед актуалната практиката на ВКС на РБ, която настоящия
състав следва да съобрази при своето произнасяне, изразена и в Решение №
8
45 от 17.06.2020г., постановено по т. дело № 237/2019г. по описа на ВКС на
РБ и Решение № 60118 от 15.10.2021г., постановено по т. дело № 2848/2019г.
по описа на ВКС на РБ се приема, че началният момент на течението на
давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска,
поради което не се явява датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита. Съдът в своите мотиви приема, че съгласно разяснителната част
на Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012г. по тълк. дело №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност е установена в обществен
интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на
субективните граждански права. Посочено е, че чрез този институт на
кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на
своето право. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася
за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в
интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в задължителната
практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност, и
предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие
на кредитора – неупражняване на негово субективно право, за което същият
може да търси изпълнение, ВКС на РБ е приел, че на основание чл. 114 от
ЗЗД, началният момент на течението на давностния срок винаги е свързан с
изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който
той може да търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото
в рамките на давностния срок води до погасяване на правото на принудително
изпълнение.
Съдът в своето решение изрично приема, че когато вземането на
банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски,
изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни
моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с
изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът
може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен т. е. принудителен ред, поради
което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по
отношение на тази част от вземането по кредита. По повод на поставения
въпрос по който е допуснато до обжалване съдебното решение по реда на чл.
290 от ГПК, ВКС на РБ дава изричен отговор, че началният момент, от който
започва да тече давностния срок за вземания за главница по погасителни
9
вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на
съответната вноска.
В конкретния случай е безспорно, че по отношение на своите
вземания, Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на 29.07.2019г. и по този начин е
прекъснала давността, поради което и следва да се приеме, че погасителната
давност за главницата пет години назад от датата на депозираното заявление
на 29.07.2019г. обхваща вноските с настъпил падеж до 29.07.2014г. Погасени
по давност са вноските за периода от 07.06.2013г. до 29.07.2014г. – общо –
сума в размер на 723, 66 лева и остава дължим остатък от сума в размер на
9 124, 15 лева.
По отношение на претендираното вземане за договорна и
санкционираща лихва следва да се приеме, че вземанията за тези суми са
погасени по давност за периода преди 29.07.2016г., поради което и се налага
извода, че остават дължими сума в размера на 3 106, 97 лева, представляваща
договорна лихва и сума в размер на 478, 27 лева, представляваща
санкционираща лихва.
Безспорно е и обстоятелството, че след настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита се дължи единствено обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД в размер на
357, 27 лева съобразно приетото заключение на вещото лице.
Безспорен е и извода на първоинстанционния съд, че на основание
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква плащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и тъй
като сключеният Договор за кредит противоречи на закона, то
претендираната сума в размер на 120 лева като разход при изискуем кредит не
се дължи. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че наведените
възражения от въззивната страна в този смисъл са неоснователни.
Мотивиран от горното и като взе предвид обстоятелството, че
направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат
напълно с тези, които е направил първоинстанционния съд в своето решение,
намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 от ГПК и предвид обстоятелството, че и
10
двете жалби са оставени без уважение, настоящата инстанция намира, че не
следва да бъдат присъждани разноски на двете страни.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и като взе предвид, че са
предявени няколко обективно съединени иск, всеки от които с цена на иска
под 5 000 лева, настоящата инстанция намира, че настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260884 от 18.06.2021г.,
постановено по гр. дело № 885/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11