№ 706
гр. Велико Търново, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20214110103663 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АНТ. АЛ. Г., действащ със съгласието
на своя баща АЛ. Г. АЛ., против „Б. И.” АД, с която се иска осъждането на ответника за
сумата от 5000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания вследствие настъпило на 27.7.2021 г. пътно-транспортно произшествие,
ведно със законната лихва от 28.9.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
С определение от 31.12.2021 г. към настоящото дело е съединено гр. д. № 3677/202 г. на
Районен съд – Велико Търново, образувано по искова молба на ИВ. Д. ИВ., действаща със
съгласието на своя бащата Д. И. Д., против „Б. И.” АД, с която се иска осъждането на
ответника за сумата от 5000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие настъпило на 27.7.2021 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 28.9.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищците твърдят, че на 27.7.2021 г., около 14:30 часа, в гр. Полски Тръмбеш, на ул. „Т.“
водачът на лек автомобил „Ауди А6”, рег. № ВТ **** ВТ В. А. Г. е допуснал настъпването
на ПТП, в резултат на което са претърпели увреждания на здравето им, причинили им
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Заявяват, че застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач е ответното дружество, до което
са изпратени претенции за изплащане на обезщетения, които не са изплатени и
понастоящем.
Ответникът оспорва водачът на лек автомобил „Ауди А6”, рег. № ВТ **** ВТ да имал
виновно противоправно поведение, в причинна връзка с което да е настъпило процесното
1
ПТП. Оспорва механизма на произшествието, като заявява, че представени от ищците
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпването му.
Оспорва и размерите на предявените искове, като заявява, че същите не отговарят на
икономическата конюнктура в страната и на причинените вреди. Прави възражение за
съпричиняване на настъпилите вредоносни резултати.
Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52
ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, че на 27.7.2021 г.,около 14:30 часа, в гр. Полски Тръмбеш, на ул. „Т.“ е
настъпило ПТП с лек автомобил „Ауди А6 Авант Куатро”, рег. № ВТ**** ВТ, управляван от
В. А. Г..
Не е спорно също, а и се установява от събраните писмени доказателства, че към датата
на процесното ПТП за посочения лек автомобил при ответното дружество е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото е изискана административно-наказателната преписка по повод процесното
ПТП, от която се установява, че срещу водача на лек автомобил „Ауди А6 Авант Куатро”,
рег. № ВТ **** ВТ е издадено наказателно постановление, като В. А. Г. е наказан за
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно - затова, че при излизане от дясна крива не е
избрал скоростта си на движение съобразно атмосферните условия, релефа на местността и
други обстоятелства, като е изгубил контрол над автомобила, излязъл е в дясно по посоката
си на движение и се е блъснал в дърво. Наказателното постановление не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 9.10.2021 г.
От заключението на допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установява, че причината за процесното ПТП не е движението на автомобила
с висока скорост, а неправилното боравене на водача с уредите за управление и в частност с
волана на превозното средство. Заключено е, че водачът е имал възможност да предприеме
спиране преди мястото на удара и така да предотврати произшествието.
Предвид събраните писмени доказателства, анализирани и обсъдени в заключението по
допуснатата експертиза, съдът намира за установено, че причината за настъпилото ПТП са
именно действията водача на автомобила, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована
при ответника, който е боравил неправилно с уредите за управление и в частност с волана на
превозното средство, поради което е изгубил контрол над автомобила, излязъл е в дясно по
посоката си на движение и се е блъснал в крайпътно дърво.
Видът и размерът на претърпените от ищците неимуществени вреди се установява
от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението по допуснатата
комплексна експертиза.
2
В показанията си св. А. А.а – майка на ищеца А.Г., заявява, че когато със съпруга
й са пристигнали на мястото на ПТП, ищците вече са били прегледани в болницата в
гр. Полски Тръмбеш. Твърди, че по съвет на лекарите са посетили болницата в гр.
Велико Търново, тъй като пред нея ищцата И.И. е споделила, че синът й А. е
припаднал. Сочи, че в лечебното заведение в гр. Велико Търново на ищеца е направен
скенер, че същият е бил зашит и му е предписан медикамента „Луцетам“, който да му
помогне за възвръщането на паметта. Заявява, че впоследствие в дома им ги е чакала
личната им лекарка, която е прегледала А. и му е дала успокоително. Твърди, че след
инцидента за период от около месец и половина - два синът й се е оплаквал от
главоболие, от дразнене от шум, светлина и липса на сън, като по този повод
прегледалият го в гр. Велико Търново лекар му е препоръчал ограничаване на някой
храни и напитки, както и ограничено гледане на телевизия.
Св. А.А. – баща на ищеца А.Г., също заявява, че при пристигането си на мястото
на ПТП ищците вече са били прегледани в болницата в гр. Полски Тръмбеш, като
ищцата И. И. е била с превързана лява ръка и е куцала с левия крак. По този повод
твърди, че лекарите са се съмнявали за фрактура на лявата й ръка, но в болницата в
гр. Велико Търново е направен рентген, който е опровергал това съмнение. Сочи, че
ден след инцидента ищцата е дошла в дома им в с. Алеково, като е останала там до
края на лятната ваканция, както и че за период от около две седмици ръката й е била с
бинт. Заявява, че в продължение на около седмица И. е приемала обезболяващи
медикаменти, около месец се е оплаквала от болки в корема, гърдите и крака, като
продължително време е куцала и се е оплаквала от неспокоен сън. Твърди, че към
понастоящем синът му от време на време се оплаква от главоболие, а напоследък И. И.
не е имала оплаквания.
Според резултатите от направените конвенционална рентгенография и от компютърно-
томографско изследване, непосредствено след инцидента ищецът А.Г. не е имал увреждания
в областта на белия дроб и дясното ходило, като според последното изследване не са се
потвърдили и съмненията за настъпило мозъчно сътресение. От издаденото около две
седмици по-късно съдебномедицинско удостоверение става ясно, че към момента на
прегледа на ищеца от съдебния медик същият е имал зараснала разкъсно-контузна рана на
брадичката с размери от 3.2/0.2 см. и лек оток на меките тъкани. Установено е също
кръвонасядане по гърба на дясното ходило и палеца с размери от 9.0/5.0 см., като ищецът се
е оплаквал от главоболие, виене на свят и лесна уморяемост. От издаденото съдебно-
медицинско удостоверение става ясно, че към момента на прегледа от съдебния лекар
ищцата е имала кръвонасядане на лявата предмишница с размери 7.5/4.0 см.,
кръвонасядания по гърба на двата крака с размери от по 8.0/4.5 см., кръвонасядане в
долната трета на предната коремна стена и към двете слабинни зони с размери 45.0/5.0
см., както и охлузна рана в лявата слабинна област с размери 3.5/0.3 см. Към момента
на прегледа ищцата се е оплаквала от палпаторна болка в лявата гръдна половина по
средна мишнична линия при дишане и движение на снагата настрани на нивото на
3
четвърто-десето ребра.
От заключението по допуснатата комплексна експертиза се установява, че механизмът
на получените травматични увреждания се дължи на удари и притискане със или между
твърди тъпи предмети от вътрешната страна на купето на лекия автомобил. Посочено е, че
част от телесните увреждания при А.Г. са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, със срок за лечение и възстановяване около 20 дни, а останалата част –
до болки и страдания за около 10 дни. По отношение на И.И. е посочено, че част от
телесните увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
със срок за лечение и възстановяване около 25 дни, а останалата част – до болки и страдания
за около 10 дни. Отразено е също, че при И.И. има характерните от поставен предпазен
колан следи по корема, поради което може да се приеме, че същата е била с такъв колан, а за
А.Г. това не може да се каже категорично, поради липсата на характерните травми.
В съдебно заседание – след изслушване на свидетелските показания и след запознаване
с допълнително представените от ищците фишове и препис от амбулаторен журнал на
ЦСМП, гр. Полски Тръмбеш от датата на инцидента, вещото лице д-р Н.Г. заявява, че
според него ищецът А.Г. е претърпял мозъчно сътресение. По този повод д-р Г. сочи, че
съобразява показанията на св. А. А.а относно твърдението й, че на ищеца е изписан
медикаментът „Луцетам“ и че същият е бил със степенно намаление на съзнанието – и двете
твърдения съпоставени с отразената в медицинската документация клинична картина на
главоболие, световъртеж и лесна уморяемост. Вещото лице заявява, че резултатът от
томографското изследване на главата в случая не е водещ, а дори напротив – че въпросното
изследване на практика не показва нищо, тъй като при мозъчното сътресение промените са
функционални, именно поради което водеща е клиничната картина, която в случая
свидетелства за претърпяно мозъчно сътресение. По повод наличието или липсата на
поставени предпазни колани д-р Г. сочи, че честно дълбоки мекотъканни травми започват да
се появяват на втория или третия ден от инцидента, което е характерно за действието на
коланите, както и че дали ще се появят и какви ще бъдат травмите по повод от притискането
на тялото с предпазния колан са няколко – с каква сила тялото се притиска в колана, какво е
положението на тялото със или без поставен предпазен колан към момента на самия удар и
пр. Вещото лице заявява, че като давност раните могат да се отнесат към периода на
инцидента, както и че показанията на св. А.а са в резон с неговите обяснения във връзка с
липсата на колана травма при ищеца.
Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и
свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на
чл. 52 ЗЗД счита, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените от А.А.
неимуществени вреди е сумата от 5000.00 лева. В тази връзка съдът съобразява
ангажираните гласни доказателства, заключението на комплексната експертиза и най-вече
уточненията на вещото лице д-р Н.Г. в открито заседание по повод допълнително
представените медицински документи и свидетелските показания. От така посочените
доказателства се установява, че освен разкъсно-контузната рана, довела до временно
4
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болките и страданията, продиктувани
от останалите травми, ищецът е претъпял мозъчно сътресение, съпроводено с
кратковременна загуба на съзнание, което е довело до последващи оплаквания от
главоболие, дразнене от шум, светлина и неспокоен сън, като по този повод на ищеца
са предписани и същият е приемал лекарствен медикамент, увеличаващ паметовите
функции на мозъка, и е ограничил приема на някой храни и напитки. Възстановяването
на ищеца от тези оплаквания е продължило около 2 месеца, през първите няколко
седмици от който период същият очевидно е изпитвал физически и емоционален
дискомфорт, като според св. А. оплаквания от главоболие са налице и понастоящем,
макар и вече спорадични.
Съдът намира, че възражението за съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат,
основано на твърдението, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан, остана
недоказано. Тежестта за установяване на това възражение беше на ответника, но от
събраните доказателства, включително от заключението на комплексната експертиза, не
може да се направи извод за основателност на същото. Тук следва да се отбележи и
заявеното от д-р Г. по повод появата на травми от притискането на тялото към предпазния
колан, а именно, че показанията на св. А.а са в резон с неговите обяснения във връзка с
липсата на колана травма при ищеца. В резултат на посоченото, по делото няма данни, още
по-малко категорични такива, ищецът да е нарушил правилата за движение по пътищата,
поради което и не следва да бъде изследван въпросът дали подобно нарушение стои в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат.
По отношение на ищцата И.И., съдът счита, че справедлив размер за обезщетяване на
претърпените от същата неимуществени вреди е сумата от 3000.00 лева. В тази връзка съдът
отново съобразява ангажираните гласни доказателства и заключението на комплексната
експертиза, като от така посочените доказателства се установява, че масивното
кръвонасядане по предната коремна стена и охлузната рана в слабинната област са довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок за възстановяване от 1
месец, а останалите травми са довели до болки и страдания за около 10 дни. В резултат на
така получените травми за период от около 2 седмици ищцата е била с превързана ръка и
продължително време е куцала с едния крак, като в период от около месец същата се е
оплаквала от болки в корема, гърдите и крака и продължително време се е оплаквала
от неспокоен сън. Следва да бъде съобразено обаче и обстоятелството, че според св. А. в
последно време ищцата не е имала оплаквания, което свидетелства за това, че същата се е
възстановила от получените увреждания.
Съдът намира, че възражението за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат,
основано на твърдението, че ищцата не е била с поставен предпазен колан, остана
недоказано. Напротив, същото се опровергава от заключението по комплексната експертиза,
според което при ищцата има характерните от поставен предпазен колан следи по корема.
Мотивиран от гореизложено, съдът намира, че предявеният от АНТ. АЛ. Г. иск е
основателен и доказан за сумата от 5000.00 лева, поради което същият следва да бъде
5
уважен изцяло, а предявеният от ИВ. Д. ИВ. иск е основателен и доказан за сумата от
3000.00 лева, поради което същият следва да бъде уважен до този размер.
Ищците търсят и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
28.9.2021 г. – датата на изтичане на 15-дневния срок от предявяване на претенциите пред
застрахователя. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя (Решение № 128/4.2.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о. и
Определение № 320/27.5.2021 г. на ВКС по т. д. № 2063/2020 г., I т.о.). Така, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията, в случая от 8.9.2021 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при
липса на произнасяне и плащане на обезщетение, застрахователят дължи законната лихва
върху обезщетението вече за собствената си забава. Ето защо и доколкото искането на
ищците е за присъждане на обезщетение за забава, считано от 28.9.2021 г., т.е. от по-късна
дата, то същото следва да бъде уважено.
По разноските.
С оглед изхода на делото, ищецът А.Г. има право на всички сторени от него разноски,
възлизащи на сумата от 1150.00 лева, а ищцата И.И. има право на част от сторените от нея
разноски съразмерно с уважената част от иска, възлизащи на 240.00 лева. В случая няма
основание за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, тъй
като по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно,
че адвокатското възнаграждение между ищцата и процесуалния й представител е уговорено
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, т.е. че е оказана безплатна правна помощ на
материално затруднено лице.
Ответникът има право на сторените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска
на И.И., а именно сумата от 224.00 лева - част от заплатените депозит за вещи лица и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б. И.” АД, ЕИК ****30482 да заплати на АНТ.
АЛ. Г., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща АЛ. Г. АЛ., сумата от
5000.00 (пет хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие настъпило на 27.7.2021 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 28.9.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, както и сумата от 1150.00 (хиляда сто и петдесет) лева – разноски за
производството.
6
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б. И.” АД, ЕИК ****30482 да заплати на ИВ.
Д. ИВ., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща Д. И. Д., сумата от 3000.00
(три хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания вследствие настъпило на 27.7.2021 г. пътно-транспортно произшествие, ведно
със законната лихва от 28.9.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и
сумата от 240.00 (двеста и четиридесет) лева – разноски за производството, като отхвърля
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 5000.00 лева.
ОСЪЖДА ИВ. Д. ИВ., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща Д. И.
Д., да заплати на Застрахователно дружество „Б. И.” АД, ЕИК ****30482 сумата от 244.00
(двеста четиридесет и четири) лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7