№ 324
гр. Бургас, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20242120200040 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на *** с ЕИК *** със седалище в гр.Бургас, и
адрес на управление *** представлявано от управителя Т.Т. против наказателно
постановление № 02-2300384 от 02.11.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”-Бургас, с което за нарушение на чл.303 ал.3 от Кодекса на труда КТ) и на основание
чл.416 ал.5 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда
и петстотин) лева.
В жалбата се излагат възражения за нарушение на материалния и
процесуалния закон, като се твърди, че не е извършено соченото нарушение. Сочи се, че
проверяващите не правилно са възприели непълнолетната П. С., като лице, което престира
труд, тъй като същата била в заведението като клиент при приятеля си. Жалбоподателят,
редовно уведомен за с.з., представлява се от адв. П., който поддържа жалбата и моли за
отмяна на НП.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Николова оспорва жалбата като неоснователна, моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, като счита за безспорно доказан и установен съставът на
нарушение и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
На 10.08.2023 г. около 12,37 часа свидетелката С. – главен инспектор при
Дирекция "ИТ" - Бургас, съвместно с други служители извършила проверка в обект –
бирария ***, находящ се във в.з. ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
Проверката установила непълнолетната св.С. да полага труд. Тя попълнила справка по чл.
402, ал. 1, т. 3 КТ, в която посочила, че сервира и отсервира с работно време от 10-16,00 часа
и възнаграждение от 50 лв. на ден. В хода на проверката било установено, че за лицето не е
било подадено заявление за издаване на разрешение за работа по чл.303 ал.3 КТ относно
св.С. в нарочния регистър за това. На 12.09.2023 г. свидетелката С. съставила срещу
жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.303, ал. 3 КТ. Впоследствие било издадено и
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Показанията на актосъставителя са обективни, логични, последователни и изцяло се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията
на св.Кр.Стоянова и П.С., тъй като ги приема за заинтересовани и не подкрепени от
писмените доказателства в преписката.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (Заповед № 3-0157/16.02.2022г. на изпълнителния директор
на ИА "Главна инспекция по труда"), в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при издаване на АУАН и НП.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ,
която разпоредба предвижда, че лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира, че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател е
извършило нарушението, за което му е съставен акт и съответно издадено наказателното
постановление, предмет на обжалване в настоящото производство. Не е спорно по делото,
че непълнолетното лице П.С. се е намирала в служебните помещения на заведението, като е
2
декларирала каква дейност изпълнява. Като спорно между страните е дали лицето е полагало
труд, или е помагало в заведението на своя приятел който бил сервитьор. От събраните по
делото доказателства съдът прави категоричен извод, че при извършване на проверката в
процесния обект св.С. е полагала труд като сервитьорка. В показанията си актосъставителя,
която е извършила проверката на място категорично посочва, че лицето П. С. като е
разбрало за извършената проверка е тръгнала към кухнята, но тъй като там били другите
проверяващи се върнала обратно, след което попълнила въпросната справка-декларация.
Показанията на свидетелката С. се потвърждават от писмените доказателства по делото.
След като С. е посочила, че има работно време и възнаграждение от 50 лв. на ден, следва да
се приеме, че тя не е помагала в заведението, а е престирала труд по смисъла, вложен в КТ.
Разрешението за полагане на труд за непълнолетно лице по чл. 303, ал.3 КТ не е било
издадено. Следователно на 10.08.2023 г. С. е работила без разрешение. Ето защо съдът
намира, че дружеството – жалбоподател в качеството си на работодател, след като е
допуснало на работа непълнолетно лице (ненавършило 18 г.) без издадено разрешение от
компетентния орган, е нарушило разпоредбата на чл.303, ал. 3 КТ. Няма как и да бъде
преквалифицирано нарушението като маловажно, тъй като в последствие то не е отстранено.
За извършеното нарушение по чл. 303, ал. 3 КТ в санкционната норма на чл. 414,
ал. 1 от КТ се предвижда имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. В чл. 27,
ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
За извършеното нарушение на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в минимален размер от 1500 лв. Съдът намира, че с така наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да се потвърди. В производството представителят на АНО претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
Предвид фактическата и правна сложност на делото за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2300384 от 02.11.2023г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, с което за нарушение на чл.303 ал.3
от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416 ал.5 от КТ на *** с ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА *** с ЕИК *** да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда" – гр. София сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4