Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ - 9 СЪСТАВ
в открито заседание
на
десети април
две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря
Славка Димитрова, като изслуша докладваното от съдия КОМИТОВА търг. дело № 2780 по описа за 2019 г., И
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 517, АЛ. 3, ИЗР. 2 ОТ ГПК.
Ищецът „Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, п.к. 1343, СО-р-н „Люлин“, ж.к. „*****, представлявано от Е.Д.Б., е предявил на 23.12.2019 г.
искова молба против "И." ООД, ЕИК *****.
В исковата молба се твърди, че „Б.“ ЕООД, ЕИК ***** е взискател по изп. д. № 469/2019
г. по описа на ЧСИ Б.В.с peг. № 890, с район на
действие Окръжен съд - Благоевград, а длъжник по това дело е К.Н.У.с ЕГН **********.
К.Н.У.притежава 1 (един) дружествен дял с номинал 100 лв. от капитала на
"И." ООД, ЕИК *****, върху който е наложен
запор, като обезпечителна мярка от Апелативен съд - София, ГК, по гр.д. №
3851/2017 г. и същият е вписан в ТР под № 20180525110844.
Видно Удостоверение с изх. № 11632/04.12.2019 г.,
издадено по гореописаното изпълнително дело, срещу длъжника К.Н.У.е образувано
изпълнително дело по молба на „Б.“ ЕООДвъз основа на
Изпълнителен лист от 26.06.2019 г., издаден от Апелативен съд - София, ГК, по
гр.д. № 3851/2017 г. за заплащане на главница в размер на 696 373 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2019 г., която към
този момент е 28 297.94 лв. до окончателното й изплащане, неолихвяема
сума в размер на 8 644 лв., както и следващата се такса по т. 26 от тарифата
към ЗЧСИ, която към момента е 21 460.10 лв. и всички следващи се такси и
разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ. От същото удостоверение е видно, че по
изпълнителното дело е постъпила сума от 275 лв., която подлежи на
разпределение. На взискателя „Б.“ ЕООДне
са изплащани суми и задължението не е погасено.
От Удостоверение с изх. № 10626/12.11.2019 г., издадено
по гореописаното изпълнително дело, е видно, че изявлението от взискателя „Б.“ ЕООДс правно
основание чл. 517, ал. 3 от ГПК за прекратяване участието на длъжника К.Н.У.в
"И." ООД с ЕИК *****, е връчено на същото дружеството на 28.08.2019
г. Участието не е прекратено в тримесечния срок, който е изтекъл на 28.11.2019
г. и не е заплатена полагащата се част от имуществото на дружеството на
длъжника, определена по реда на чл. 125, ал.3 от ТЗ.
Поради това, с Постановление с изх. № 11701/06.12.2019
г., издадено по изп. д. № 469/2019 г. по описа на
ЧСИ, с peг. № 890 и предвид, че срокът по чл. 517, ал. 3, изречение второ ГПК е
изтекъл, "Б.“ ЕООД е овластен да предяви
настоящия иск за прекратяване на "И." ООД с ЕИК *****.
С оглед на горното, ищецът
поддържа, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание
чл. 517, ал. 3, изречение второ ГПК за прекратяване на "И."
ООД с ЕИК *****, тъй като процесуалната предпоставка за предявяването на този иск е наличието на висящо изпълнително
производство, по което ищецът има качеството на взискател,
а търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл.
от ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в
изпълнителното производство стойност на дружествения му дял.
Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде прекратено на основание чл. 517, ал. 3, изречение второ ГПК
"И." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, п.к.
1463, р-н Триадица, ул. Свиленица № 9, ет. 2, ап. 5, представлявано от К.Н.У..
Претендира се присъждане на направените по делото
разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „И." ООД, ЕИК *****, чрез Д.Х., с адрес: ***, тел: ******, е депозирал на 12.02.2020 г. отговор на искова
молба, с който оспорва предявения иск.
В отговора се поддържа, че „И.“ ООД е в течение на образуваното срещу К.Н.У.изпълнително
дело № 20198900400469 по описа за 2019 г. на ЧСИ Б.В.с peг. № 890 в КЧСИ въз основа на ИЛ от 26.06.2019 г. по в.гр. дело №
3851/2017 г. на САС. Книжа и документи обаче по това изпълнително дело не са връчвани на представител на дружеството в
качеството му на трета страна в производството или в друго качество. Поради
тази причина и изявление с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК от „Б.“ ЕООД не е достигнало до знанието на дружеството по надлежния процесуален ред. На адреса на
дружеството в гр. София, ул. "******не са открити лепени обявления по реда
на чл. 50, ал. 4 ГПК, отделно от това в пощенската кутия, която е на видно
място до входа на сградата не са получавани съобщения и уведомления от ЧСИ по гореупоменатото изпълнително дело.
На 05.02.2020 г. на К.У.е било връчено Запорно съобщение с изх. № С200022-119-0001288/03.02.2020
г. от НАП-ТД София и Постановление за налагане на обезпечителна мярка на ТД на
НАП София с изх. № С200022-022-0004974/03.02.2020 г., с което е известен, че върху вземането, което „Б.“ ЕОО Дима от него по
Изпълнителен лист от 26.06.2019 г. на САД по в. гр.дело № 3851/2017 г. е наложен запор.
От гореизложената фактическа обстановка следва, че до „И.“ ООД изявление по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК „Б.“ ЕООД е достигнало едва с връчването на ИМ и доказателствата към нея по
настоящото дело, което е станало на 05.02.2020
г. От друга страна „И.“ ООД не е правно
и процесуално легитимирана страна, която може да обжалва актове на ЧСИ Б.В.по горецитираното изпълнително дело и в частност Постановление
с изх. № 11701/06.12.2019 г. За спазване на всички процесуалните действия,
предхождащи издаването на този акт на ЧСИ обаче съдът следи служебно.
Спазването на законовите разпоредби и задължителната
съдебна практика досежно процедурата по издаване на Постановление с изх. № 11701/06.12.2019 г.
е от съществено значение за основателността и законосъобразността на последващи правни и фактически действия, които засягат „И.“ ООД като трета страна в изпълнителното
производство.
С исковата молба по настоящото дело е представено
Удостоверение с изх. № 10626/ 12.11.2019 г. на ЧСИ Б.В.за обстоятелството, че
изявление по чл. 517, ал. 3 ГПК от "Б." ЕООД е връчено на „И.“ ООД на 28.08.2019 г. по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Липсват обаче писмени доказателства за удостоверяване на самото връчване, което е станало
по делегация чрез ЧСИ М.Ц.с рег. № 840 в КЧСИ. В тази връзка ответникът
представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото копие от Протокол
за удостоверяване връчване на книжа с вх. № 7833/11.09.2019 г., Копие от
Уведомление с дата 13.08.2019 г. от ЧСИ М.Ц.по изп.
дело 469/19 г., Копие от Разписка за действия извършени при връчване на
уведомление с дата 13.08.2019 г. на ЧСИ М.Ц..
От тези документи е видно, че процедурата по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК при връчване на
изявление по чл. 517, ал. 3 от „Б.“ ЕООД на „И.“ ООД е опорочена. В случая връчването чрез залепване
на уведомление е станало в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК,
която се прилага като изключение от общото правило, според което призовкарят следва да извърши реално връчване на съдебните книжа на
адресата. Тази разпоредба предпоставя посещение от връчителя на адреса на управление на търговеца в работен
ден и в рамките на обичайното работно време /ако друго такова не е обявено на
самия адрес/, както и трайни /а не инцидентни/
липса на достъп до канцеларията или ненамиране там на лице, което е съгласно да
приеме съобщението. Според Протокол за удостоверяване
връчване на книжа от 28.08.2019 г. на ЧСИ М.Ц., връчването на уведомлението е
отбелязано през месец август, който традиционно е месец за почивки и годишни
платени отпуски. Първото посещение на адреса от призовкаря
на ЧСИ М.Ц.- Д. И.е с дата 09.08.2019 г., а следващите две са в два поредни дни
- 12.08.2019 и 13.08.2019 г. Трите посещение на призовкаря на адреса на фирма „И.“ ООД са в рамките на 5 дни. Съгласно чл. 47,
ал. 1 ГПК невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се
констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Прекратяването на дружественото участие на съдружника -
длъжник К.У., настъпва с връчване на изявлението на кредитора - взискател на дружеството /което за "И." ООД е
станало на 05.02.2020 г./, независимо от волята на
длъжника или на дружеството. От този момента започва да
тече три месечен срок, през който дружеството има възможност да погаси
задължението на длъжника до размера на припадащия му се дял в капитала, изчислен по чл. 125,
ал. 3 ТЗ въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Предпоставките за предявяване на иска са изчерпателно
посочени в текста на чл. 517, ал. 3 от ГПК и в задължителната практика на ВКС -
Решение № 114 от 01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на ВКС, I т. о., и
решение № 77 от 06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г.
на ВКС, II т.о. В цитираните решения е възприето разрешението, че при кумулативното
наличие на изброените законови предпоставки съдът може да отхвърли иска само,
ако до приключване на устните състезания по делото се установи, че дружеството
е изплатило на взискателя припадащата се на
съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал.3 от ТЗ
- въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването, или че вземането на взискателя е
погасено - независимо дали от дружеството, от длъжника или от трето лице.
От изложеното до тук следва, че „И.“ ООДкато ответник по
иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК - трето задължено лице, не е осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се
на длъжника по изп. дело № 20198900400469 на ЧСИ Б.В.с
рег. № 890 в КЧСИ стойност от дружествения му дял, поради факта, че изявление на взискателя „Б.“ ЕООД за прекратяване на участието на съдружника К.У.не е
достигнало до дружеството по предвидения за това законоустановен
ред.
Предвид горното и предвид обстоятелство, че „И.“ ООД има намерение да изплати на взискателя „Б.“ ЕООД припадащата се на К.Н.У.част от
дружествения капитал по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ до изтичане на срока по чл.
517, ал. 3 от ГПК, но не по-късно от приключване на устните състезания по
настоящото дело, ответникът прилага и моли да бъде приет като доказателство
извлечение от междинен баланс на дружеството към месец август 2019 г. Междинен
баланс към месец февруари 2020 г. ще може да бъде представен
след 29.02.2020 г.
Ответникът моли да бъде постановено решение, с което да
бъде отхвърлен искът по чл. 517, ал. 3 ГПК като неоснователен. Ако съдът
прецени, че са налице всички предпоставки за предявяването му и същият е
основателен, то моли да бъде уважено искането на „И.“ ООД да изплати на взискателя
по изп. дело № 469/2019 г. по описа на ЧСИ Б.В.-
"Б." ЕООД, припадащия се на К.У.дружествен дял по реда на чл. 125,
ал. 3 ТЗ според междинния баланс на дружеството към определен от съда момент
предвид изложените обстоятелства и направените възражения и насрещни твърдения
с настоящия отговор на искова молба като бъде указан срок за това.
Ответникът претендира да му бъдат
присъдени направените по делото разноски съгласно чл. 78 ГПК.
Към отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства.
Ответникът моли да му бъде указано изрично по чия банкова сметка ***падащия се
дружествен дял на К.У., предвид запора от НАП върху вземането на ищеца „Б."
ЕООД, в случай, че съдът прецени, че искът е основателен.
Ищецът „Б.“ ЕООД, ЕИК *****,
представлявано от Е.Д.Б., е депозирал на
24.07.2020 г. допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва
първоначалната си искова молба срещу "И." ООД, с ЕИК ***** с правно
основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, която поддържа. Оспорва твърденията на
ответната страна и заявява, същите не отговарят на действителната фактическа
обстановка.
Ответникът „И." ООД, ЕИК *****, чрез Д.Й.Х., е депозирал на
14.04.2022 г. отговор на
допълнителната искова молба, с която е изразил становище по доводите на ищцовата страна.
На 14.12.2020 г.
по делото е постъпила молба от И.П.Н. - главен публичен изпълнител в дирекция
"Събиране" при ТД на НАП София, адрес за съобщения: гр. София, ул. "*****, тел. № 02/9859 53
06, надлежно упълномощена по реда на чл. 32, т. 3 и чл. 33 от ГПК с пълномощно
№ 735 от 10.07.2017 година, в качеството и на процесуален представител с искане
за конституиране на НАП като активно легитимиран ищец в
производството по делото на мястото на „Б.“ ЕООД, ЕИК *****. Искането е
обосновано с разпоредбата на чл. 232, ал.6 ДОПК.
С последваща молба изх. № 10-00-3738/01.04.2022 г., И.П.Н. - главен публичен изпълнител в
дирекция "Събиране" при ТД на НАП София е поискала от съда да бъде допусне
встъпването на НАП като подпомагаща страна на страната на ищеца по т. д. № 2780/2019
по описа на СГС, ако съдът не допусне НАП като активно легитимиран ищец в
производството по делото на мястото на „Б.“ ЕООД, ЕИК *****.
Във
връзка с така направеното искане от страна на НАП, с проекто
- Доклада на страната са били дадени допълнителни указания.
Поради неизпълнението им в срок, с Определение
от 05.09.2022 г.
искането за конституиране на НАП като страна в процеса е оставено без уважение.
Съдебният акт не е обжалван, поради което същият е влязъл в законна сила. В
тази връзка, с Разпореждането си от 24.03.2023 г., съдът е приел, че
производството ще следва да продължи хода си само между първоначалните страни.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 26.07.2019 г. е направено Изявление на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК от страна
на „Б.“ ЕООД, адресирано до „И.“ ООД, чрез ЧСИ Б.В., с рег. № 890, с район на действие
ОС-Благоевград, по изп. дело № 469/2019 г., за
прекратяване участието на длъжника К.Н.У.в дружеството „И.“ ООД, ЕИК *****.
Със Съобщение изх. № 06954/01.08.2019 г.,
по изп.дело № 20198900400469 по описа на ЧСИ Б.В., с рег. № 890, с район на действие ОС-Благоевград, по
отношение на „И.“ ООД са предприети
действия по връчване на ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ от „Б.“ ЕООД, чрез
адв. Б.Б. на участието
на съдружника К.Н.У.в дружеството на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК,
С Протокол
за удостоверяване връчването на книжа от 28.08.2019 г. на ЧСИ М.Ц., рег. № 840,
с район на действие СГС, с вх. № на ЧСИ Б.В.7833/11.09.2019 г., по изп. дело № 469/2019 г., на основание
чл. 18, ал.5 ЗЧСИ, във връзка с възлагане за връчване на книжа по делегация вх.
№ 9730/07.08.2019 г. от ЧСИ Б.В., peг. № 890, район на действие ОС Благоевград, а именно - Съобщение
изх. № 06954/01.08.2019 г., с адресат „И.“ ООД, ЕИК *****, е удостоверено
връчване на съобщението, както следва: Адресът на управление на търговеца,
вписан в ТРРЮЛНЦ в гр.София, ул. „Свиленица“ № 9, ет. 2, ап. 5, е посетен от призовкар на ЧСИ Д. И.на 09.08.2019 г. Установено е, че на адреса
има бизнес сграда, има достъп и обозначение за търсената фирма. Не е имало
никой, залепен е стикер с данни от призовкаря. Осъществено е второ посещение - на 12.08.2019 г.,
като отново не е открит никой на адреса. При третото посещение - на 13.08.2019 г.,
е открито е лице, което отказало да приеме съобщението. На тази дата е залепено
уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК с указание, че книжата са в канцеларията на ЧСИ
М.Ц., където могат да бъдат получени. Пуснато е уведомление и в пощенска кутия.
В двуседмичния срок по чл. 47, ал.2 ГПК, който е изтекъл на 27.08.2019 г. в
кантората на съдебния изпълнител не се е явил представител на адресата - „И.“ ООД,
ЕИК ***** за получаване на книжата. След като е установено, че адресатът - търговец
не е открит на адреса на управление и негов представител не се е явил да получи
книжата в законоустановения срок, уведомлението
следва да се счита надлежно връчено по реда на чл. 50, ал. 2 вр. с ал. 4 ГПК на дата 28.08.2019 г.
По делото са приложени заверени копия от Уведомление
по чл. 47 от ГПК от 13.08.2019 г. до „И.“ ООД, от ЧСИ М.Ц., рег. № 840, с район
на действие СГС, по изп. дело 469/19 г. и от
Разписка за действия извършени при връчване на уведомление от 13.08.2019 г. на
ЧСИ М.Ц..
По делото е представено Удостоверение изх. №
10626/12.11.2019 г. по изпълнително дело № 20198900400469 по описа на ЧСИ Б.В.,
с рег. № 890, с район на действие ОС-Благоевград, според което изявлението с
правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК от „Б.“ ЕООД, с ЕИК: *****, за прекратяване на участието на длъжника К.Н.У.в
дружеството „И.“ ООД, с ЕИК ***** и седалище:***, е връчено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, на дата 28.08.2019 г.
Видно от Удостоверение изх. № 11632/04.12.2019 г. по изпълнително дело №
20198900400469 по описа на ЧСИ Б.В., с рег. № 890, с район на действие
ОС-Благоевград, срещу К.Н.У., въз основа на Изпълнителен лист от 26.06.2019 г. по гр.д. № 3851/2017 г.
по описа на Апелативен съд София, е образувано изп.дело
№ 20198900400469 при ЧСИ Б.В.за
ЗАПЛАЩАНЕ на главница в размер на 696 373.00 лв., ведно със
законната лихва върху нея от 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 8 644.00 лв., както и последващата се такса по т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ и всички следващи такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ. По изпълнителното
дело е постъпила сума в размер на 275 лв., които подлежат на разпределение. На взискателя „Б.“ ЕООД не са изплащани суми и задължението не е погасено.
С Постановление изх. №
11701/06.12.2019 г. по изпълнително дело № 20198900400469 по описа на ЧСИ Б.В.,
с рег. № 890, с район на действие ОС-Благоевград, е ОВЛАСТЕНО на основание чл.
517, ал. 3, изр. второ от ГПК дружеството
„Б.“ ЕООД, ЕИК ***** в качеството му на взискател
по изп. дело № 20198900400469 по описа на ЧСИ Б.В., peг. № 890, да предяви иск за прекратяване на търговско дружество „И.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***/29.01.2020 г. по изпълнително
дело № 469/2019 г. по описа на ЧСИ Б.В., с рег. № 890, от К.Н.У.е поискано
издаване на заверени преписи от документи по изпълнителното дело, а именно: от
изпълнителен лист; от постановление за овластяване на взискателя
по чл. 517, ал. 3 ГПК; от изявление на взискателя за запориране на дружествени дялове на длъжника в „И.“ ООДи „Спор Европа“
ООД, както и от всички други документи, удостоверяващи връчването на тези
дружества.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С200022-022-0004974/03.02.2020 г., издадено от Рада Алексиева, старши
публичен изпълнител при ТД на НАП София, е наложен запор върху вземане от
трето задължено лице К.Н.У., по Признание от третото лице пред
публичен изпълнител, Декларация-съгласие СД 46 от 13.01.2020 г. по Изпълнителен
лист от 26.06.2019 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 3851/2017 г. по
описа на АС-София, за сумата от 696 373,00лв.
Със Запорно съобщение на ТД на НАП
София, с изх. № С200022-119-0001288/03.02.2020 г., до К.Н.У., във
връзка с публично вземане по изпълнително дело № 22150024169/2015 г., с
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200022-022-0004974/03.02.2020
г., издадено от Рада Алексиева, старши публичен изпълнител при ТД на НАП София,
е наложен запор за 696 373,00 лв. върху вземането, цялото в размер на
696 373,00 лв., което „Б.“ ЕООД има от К.Н.У..
Към доказателствения материал по делото са
приобщени още: Отчет за приходите и разходите на „И.“ ООД към 31.08.2019 г.; Счетоводен баланс на „И.“ ООД към 31.08.2019 г.; Оценка на дял от
капитала на „И." ООД, изготвена съгласно Договор за
консултантска услуга от 15.02.2020 г. с възложител К.У., в качеството му на
управител; Договор за извършване на консултантска услуга от 15.02.2020 г.,
сключен между „И.“ ООД, като възложител и „А.О.“ ООД, като изпълнител; Фактура
№ 1120/05.08.2020 г. за извършено плащане по Договор за оценка; Счетоводен баланс на „И.“ ООД към 29.02.2020 г.
По делото е представено Платежно нареждане от 06.12.2022 г., за сумата от 3 000,00 лв., с наредител „И.“
ООД ***, с посочено основание за плащане: изп.
дело 22150024169 от 2015 г. „Б.“ ЕООД, с пояснение - ***** ИД 469 от 2019 на
ЧСИ Б. В.К.У..
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно – счетоводна
експертиза, според
заключението на която дружественият дял на съдружника К.Н.У., от капитала на “И.”
ЕООД, по данни от счетоводния баланс към 30.11.2019 г., е в размер на 2 110.45 лв., която сума след облагане по ЗДДФЛ възлиза на стойност 2 004.93 лв. Дружественият дял на съдружника К.Н.У., от капитала на “И.” ООД, по данни от счетоводния баланс към 29.02.2020 г., е в размер на 2
280.83 лв., която сума след облагане по ЗДДФЛ,
възлиза на стойност 2 166.79 лв.
Поради оспорване на експертното заключение, в
производството е допусната тройна ССчЕ. Съгласно заключението, дружественият дял на съдружника К.Н.У.от капитала
на „И.“ ООД, по данни от междинния счетоводен баланс към 30.11.2019 г., е в размер на 2 110,45 лв. Дружественият дял
на съдружника К.Н.У.от капитала на „И.“ ООД, по данни от междинния счетоводен
баланс към 29.02.2020 г., е в размер на 2 280,83 лв. При прегледа на счетоводните записи в дружеството „И.“ ООД, вещите лица
са констатирали, че счетоводните записи са коректни, счетоводството е водено
правилно и в съответствие с изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.
Вещите лица са констатирали, че междинният счетоводен баланс, изготвен към
30.11.2019 г. и към 29.02.2020 г. отразява вярно и точно имущественото
състояние на дружеството.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Разпоредбата на
чл.517 ГПК урежда реда за удовлетворяване на кредитор с изискуемо вземане към
длъжник - съдружник в ООД чрез изпълнение върху дела му от търговското
дружество. След налагането на запор върху дела на длъжника - съдружник в ООД,
съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя
за прекратяване на участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три
месеца, ако вземането на кредитора не е удовлетворено, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви
иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.
Съгласно Решение № 60 от 22.04.2013 г. по т.д. № 134/2012г. на ВКС, ТК, I т.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, предмет на този иск е прекратяването на
търговско дружество с ограничена отговорност и процесуална предпоставка за
предявяването му е наличието на висящо изпълнително производство, по което
ищецът има качеството на взискател, а търговското
дружество – на трето задължено на лице по смисъла на чл.507 и сл. ГПК, осуетило
изпълнението върху припадащата се на длъжника в изпълнителното производство
стойност на дружествения му дял. Предмет на иска не е подлежащото на
принудително изпълнение вземане на кредитора – ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество
и откриването на производство по ликвидация като способ за събиране на
задължението по реда на чл.266 и сл. ТЗ. Според съдебната
практика (в този см. Решение № 114 от 01.10.2009 г. по т.д. № 271/2009г. на
ВКС, ТК, I Т.О., Решение № 77 от 06.06.2012 г. по т.д. № 573/2011 г. на ВКС, ТК, II Т.О. и др.), при
кумулативното наличие на изброените в чл.517 ГПК законови предпоставки съдът
може да отхвърли иска само ако до приключване на устните състезания по делото
се установи, че дружеството е изплатило на взискателя
припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на
чл.125, ал.3 ТЗ – въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването, или че вземането на взискателя
е погасено – независимо дали от дружеството, от длъжника или от трето лице.
Изплащането от дружеството на дълга на длъжника – съдружник в ООД или на
припадащата се на съдружника част от имуществото е предвидено в чл.517, ал.3 ГПК като възможност да осуети прекратяването си, но съществуването на тази
възможност не обосновава извод за възникване на вземане на кредитора спрямо
дружеството. За дружеството не възниква задължение, за което отговаря с цялото
си имущество, а като трето задължено лице то отговаря спрямо длъжника -
съдружник само до размера на припадащата му се част от имуществото.
С оглед изложеното следва да се приеме, че в разпоредбата на чл.517,
ал.3 ГПК е установена особена процедура за принудително удовлетворяване на
вземането на кредитор – взискател, който е образувал изпълнително производство, по
отношение на вземане на длъжника към дружеството с ограничена отговорност, в
което последният участва като съдружник, равно на стойността на на дружествения му дял, определен по правилото на чл.125,
ал.3 ТЗ. Основание за възникване на вземането е прекратяването на участието на
длъжника като съдружник, което настъпва като последица от връчване на
изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК .
Предпоставките
за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл. 517, ал. 3 от ГПК са
уредени изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ.
Прекратяването предполага насочване на принудително изпълнение върху
дела на ограничено отговорен съдружник в дружеството за задължения на
съдружника към трето лице, взискател по образувано
изпълнително дело. Принудителното изпълнение, съгласно чл. 517, ал. 1 от ГПК, започва с налагане на
запор от съдебния изпълнител върху дела на съдружника - длъжник, който се
вписва в Агенцията по вписвания. След налагане на запора съдебният изпълнител
връчва на дружеството изявление по чл.
517, ал. 3, изр. 1 от ГПК за прекратяване участието на длъжника
като съдружник, а след изтичане на тримесечен срок от връчване на изявлението овластява взискателя да предяви
иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако вземането, предмет на
принудителното изпълнение, не бъде удовлетворено до този момент.
В случая, доказателствата за
това, че ищецът е придобил вземането си по изпълнителния лист против К.Н.У.са
били ангажирани в изпълнителното производство и именно въз основа на тези
доказателства съдебният изпълнител го е конституирал като взискател
по изп.д № 20198900400469 по описа за 2019 г. на
ЧСИ Б.В.с peг. № 890 в КЧСИ, последното висящокъм момента
на иницииране на исковия процес.
Безспорно по делото е и
обстоятелството, а и от данните,
обявени в ТРРРЮЛНЦ към АВ по партидата на търговеца се установява, че К.Н.У.е съдружник в
ответното дружество, притежаващ един дружествен дял с номинална стойност 100
лева от капитала на „И." ООД, ЕИК *****, върху който дял, в полза на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***** е наложен запор, като обезпечителна мярка от САС, ГК, по гр.д. № 3851/2017
г., с вписане в ТР под № 20180525110844.
Не се спори и относно
това, че ищецът-взискател
е депозирал по изп.д № 20198900400469 по описа за 2019 г. на
ЧСИ Б.В.с peг. № 890 в КЧСИ изявление за прекратяване дружественото
участие на длъжника (К.Н.У.) в „И." ООД, ЕИК *****.
Основният
спорен момент с оглед позициите на страните касае предприетите от съдебния
изпълнител действия по връчване на горепосоченото изявление до ответното
дружество, а в този смисъл и законосъобразността на последващото
овластяване на ищеца за предявяване на настоящия иск. Допълнително ответникът въвежда и
твърдения за изплащане на дружествения дял.
Съдът
намира следното:
Призоваването
и връчването на съдебни книжа на търговци се извършва по правилата на чл. 50 ГПК. Когато лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му
адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени
(чл. 50, ал. 2 ГПК). В чл. 50, ал. 4 ГПК е уредена хипотезата на връчване на
призовки, когато връчителят не намери достъп до
канцеларията или не намери лице, което е съгласно да получи съобщението. От
тълкуването на двете разпоредби следва изводът, че законодателят прави разлика
между „напуснал” адреса и „липсата на достъп” до канцеларията. При липсата на
констатация, че адресът е бил напуснат или че в Регистъра е вписан нов такъв,
приложение намира правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК. (в този смисъл са Решение
№ 134 по т.д. № 489/2010 г., I Т.О., ВКС; Рeшeниe №2/25.02.2021 г. пo гp. д. №2126/2020 г. нa ІV Г.О.). B тoзи cлyчaй вpъчвaнeтo следва дa ce извъpши
чpeз зaлeпвaнe на
уведомление пo чл. 47, aл.
1 ГΠK. Съгласно мотивите н Рeшeниe №47/26.02.2018 г. пo гp. д. №69/2018 г. нa ІV Г. O. нe cъщecтвyвa зaĸoнoвo
изиcĸвaнe в ĸaĸвa
фopмa дa бъдe yдocтoвepeнo, чe вpъчитeлят e тъpcил aдpecaтa нa cъoбщeниeтo, нo нe гo
e oтĸpил. Нормата на чл. 47, ал.1 ГПК предвижда,
че длъжнocтнoтo лицe следва
дa e тъpcилo aдpecaтa пoнe тpи
пъти пo paзличнo вpeмe в пepиoд oт eдин мeceц
и cъщият дa нe e нaмepeн нa
aдpeca, ĸoeтo вpъчитeлят дa yдocтoвepи
c пoдпиca cи. Фopмиpaн e извoд,
чe нe cъщecтвyвa
изиcĸвaнe зa вcяĸo oт пoceщeниятa
дa e cъcтaвeнa oтдeлнa paзпиcĸa, a e дocтaтъчнo пиcмeнo yдocтoвepявaнe oт cтpaнa нa вpъчитeля
ĸoгa e извъpшил пoceщeниятa и чe нe e нaмepил aдpecaтa.
Toвa мoжe дa cтaнe вaлиднo
и c eдин дoĸyмeнт.
Πo oтнoшeниe
нa yдocтoвepявaнeтo нa липcaтa нa
дocтъп дo ĸaнцeлapиятa или нaпycĸaнe
нa aдpeca в пpaĸтиĸaтa нa BKC (Рeшeниe №3/24.02.2021 г. пo гp. д. №2635/2020 г. нa ІV г. O. и Рeшeниe №15/09.03.2018 г. пo гp. д. №3719/2017 г. нa ІІІ г.
O.) e пpиeтo, чe ĸoгaтo вpъчитeлят пoceщaвa aдpeca, тoй ycтaнoвявa дaли тaм имa
тaбeлa c фиpмaтa нa тъpгoвeцa или нaимeнoвaниeтo нa юpидичecĸoтo лицe и oбявeнo paбoтнo или пpиeмнo вpeмe, имa ли cгpaдa или пoмeщeния, в ĸoитo пpeбивaвa тъpгoвeцът, нeгoви пpeдcтaвитeли или нaeти paбoтници и cлyжитeли, като следва да се oтpaзят
и cвeдeнията oтнocнo пpeбивaвaнeтo нa тъpгoвeцa нa
въпpocния aдpec и вpeмeтo нa тoвa
пpeбивaвaнe. Aĸo нe нaмepи тaĸивa,
вpъчитeлят тpябвa дa пoлoжи ycилия
дa cъбepe cвeдeния пoзнaт ли e нa тoвa мяcтo
тъpгoвeц c тaĸaвa фиpмa, извecтнo ли e няĸoмy юpидичecĸo лицe c тaĸoвa нaимeнoвaниe и пpeбивaвaли ли ca тexни пpeдcтaвитeли
или paбoтници и cлyжитeли нa пocoчeния aдpec
и, пo възмoжнocт, ĸoгa. Aĸo вpъчитeлят cъбepe cвeдeния, нapeд c ĸoнcтaтaциитe cи, тoй тpябвa дa
oтpaзи в paзпиcĸaтa ĸъм cъoбщeниeтo oт ĸoи лицa
ги e cъбpaл, ĸaтo впишe имeнaтa и aдpecитe им, а aĸo cвeдeниятa изxoждaт oт cлyжитeли нa
дpyги фиpми, cъoтвeтнo тexнитe имeнa, длъжнocти, aдpecи нa фиpмитe,
в ĸoитo paбoтят тeзи лицa. Излaгaнeтo
нa пocoчeнитe ĸoнcтaтaции oт вpъчитeля e нeoбxoдимo, зa дa ce
yдocтoвepи пo нaдлeжния peд ĸoгa
и ĸaĸ ca cъбpaни cвeдeнията зa пpeбивaвaнeтo нa тъpгoвeцa нa
cъoтвeтния aдpec, извъpшeнa ли e oбcтoйнa пpoвepĸa дaли в cгpaдaтa нямa пoмeщeния,
oбитaвaни oт cлyжитeли нa cъoтвeтнaтa
фиpмa. Koнcтaтaциятa, чe нa aдpeca
нямa пpeдcтaвитeли нa aдpecaтa, бeз
oтpaзявaнe нa пocoчeнитe oбcтoятeлcтвa, oпopoчaвa вpъчвaнeтo нa cъoбщeниятa и пpизoвĸитe.
Видно от данните по делото – в частност Удостоверение изх.
№ 10626/12.11.2019 г. по изпълнително дело № 20198900400469 по
описа на ЧСИ Б.В.и Протокол за удостоверяване връчването на книжа от
28.08.2019г. на ЧСИ М.Ц., рег. № 840, с район на действие СГС, за действията й по делегация, възложени на основание чл. 18, ал.5 ЗЧСИ, е налице
разминаване в удостовереното. Така, според Удостоверение изх. № 10626/12.11.2019
г. на възлагащата страна –
връчването на изявлението с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК от „Б.“ ЕООД, с
ЕИК: *****, за прекратяване на участието на длъжника
К.Н.У.в дружеството „И.“ ООД, ЕИК *****, е реализирано по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, докато в Протокол за удостоверяване връчването на книжа от 28.08.2019 г. на ЧСИ М.Ц.,
е отразено и възприето, че изявлението на взискателя
е надлежно връчено едновременно на две различни основания, а именно -
чл. 50, ал. 2 вр. с ал. 4 ГПК;
Противоречието не може да бъде преодоляно категорично от удостовереното с
разписката за връчване. В случая липсват данни, от които да става ясно дали връчителят е извършил проверка дали дружеството се помещава
на адреса му на управление и от какво става ясно това. Според изявленията
на връчителя – при първото му посещение с дата 09.08.2019 г. „на
адреса е бизнес сграда, има достъп и п.к. с обозначение на тази фирма...“ От
така отразеното обаче не става ясно дали на адреса се намира канцеларията на
ответното дружество, в този смисъл – наличието на достъп до нея ли е установен
като осигурен или до самата бизнес сграда. Наличието на обозначение е
установено до пощенска кутия, но не се посочва дали такова има и при
помещението (апартамента), който се би следвало да се ползва от ответника. В изявленията на връчителя
при нито едно от посещенията на адреса не е посочено, че същият е констатирал
или е получил сведения, че помещението се ползва от ответното дружество.
Единствено е посочено, че на дати 09.08.2019 г. и 12.08.2019 г. – на адреса
няма никой, а на 13.08.2019 г., че „на адреса има човек, който твърди, че само
пази апартамента...“. Кое е това лице обаче не е удостоверено. Въпреки това, на
база сведения от това неизвестно лице, връчителят е
направил удостоверителните си изявления. Не става ясно и за кои „тях“ лицето,
намерено на адреса на 13.08.2019 г. не
може да получи нищо, за едно или повече търговски дружества, или за конкретни
физически лица. В цялост, при посещенията на призовкаря
липса информация какви усилия същия е положил да установи, че на посочения
адрес се намира канцеларията на ответника, има ли служители, при какво работно
време оперира търговецът. Вярно е, че по делото не са наведени твърдения от ответника,
че към датите 09.08.2019 г., 12.08.2019 г. и 13.08.2021 г., дружеството не е
обитавало процесния адрес, но обстоятелството, че връчителят не е намерил достъп до канцеларията на
дружеството или не е намерил някой, който е съгласен да го получи трябва е установено
категорично, и не може да се предполага. Освен това разпоредбата
на чл. 47, ал. 1 ГПК предвижда, че се залепва уведомление, когато ответникът не
може да бъде намерен на адреса в продължение на 1 месец, като
невъзможността да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира
най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между
всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. В
настоящият случай нито едно от посещенията не извършено в
неприсъствен ден (09.08.2019 е петък; 12.08.2019 е понеделник и 13.08.2019 е
вторник), като не е спазен и интервалът между нито едно от посещенията, - каквото е изричното изискване на закона. На практика – проверката е правена в периода
от 09.08.2019 г. до 13.08.2019 г., т.е. за период, значително по-малък от
месец.
С оглед изложеното съдът
намира, че не е било налице основание за връчване на съобщението чрез залепване
на уведомление, поради което и като е приел, че ответникът е надлежно уведомен
в хипотезата на чл. 47, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител е допуснал процесуално
нарушение, рефлектиращо върху законосъобразността на постановлението за
овластяване на ищеца да предяви иск за прекратяване на дружеството, тъй като
няма данни да е изтекъл три месечният срок, обуславящ основанието за издаването
му. Това води до извода, че към момента на депозиране на исковата молба ищецът
не е носител на субективното право да предяви иска.
При горните данни, изявлението на взискателя за прекратяване на процесното
дружествено участие се
явява връчено
на ответника след иницииране на настоящото производство и то в процеса на
размяна на съдебни книжа – като първото такова е с получаване на ИМ и
приложенията към нея и е с дата 05.02.2020 г. От този момента следва да се счита, че е прекратено и участието на
съдружника К.У.в ответното дружество, респективно - че е започвал да тече три
месечният срок, през който дружеството има възможност да погаси задължението на
длъжника до размера на припадащия му се дял в капитала, изчислен по чл. 125,
ал. 3 ТЗ въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването.
Видно от данните по делото ответникът е предприел действия по определяне
дела на съдружника и по делото е представен междинен счетоводен баланс към
29.02.2020 г. Въз основа на него е определен и размерът на припадащия се дял на
длъжника – съдружник от капитала на “И.” ООД, като според изслушаните и приети в производството заключенията на единична и тройна ССчЕ, към този момент същият възлиза на 2 280.83 лв.
Същевременно,
според данните по делото, които не са спорни между страните, във връзка с неплатени публични задължения на „Б.“ ЕООД, ЕИК *****,
установени с декларации по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗО, в НАП е образувано изп.дело № 22150024169/2015 г. С Постановление на публичен
изпълнител на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 2, във връзка с чл. 195,
ал. 1-3 от ДОПК изх. С200022-022-0004974/03.02.2020 г. е наложен запор върху
вземането на „Б.“ ЕООД към К.Н.У., ЕГН **********, произтичащо от Изпълнителен лист
от 26.06.2019 г., по гр.д. № 3851/ 2017 г. по описа на АСС. За наложения запор К.Н.У.е
уведомен със Запорно съобщение №
С200022-119-0001288/03.02.2020 г., получено от него на 07.02.2020 г. Запорно съобщение е било връчено и на ЧСИ Б.В.по
изпълнително дело № 20198900400469. За събиране на вземанията публичният изпълнител се е насочил и към частноправното вземане на „Б.“
ЕООД по Изпълнителен лист срещу К.Н.У., ЕГН **********, и е предприел
принудително изпълнение на вземанията. На основание чл. 232, ал. 6 от ДОПК е
било издадено и Постановление за законово суброгиране
с изх. № С200022-087-0000001/29.09.2020 г., с което публичният изпълнител е
встъпил в правата на „Б.“ ЕООД - публичен длъжник, срещу К.Н.У., ЕГН **********
по Изпълнителен лист от 26.06.2019 г. по гр.д. № 3851/ 2017 г. по описа на
Апелативен съд София, 1 състав за заплащане на главница в размер на 696 373
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.06.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Предвид изложеното, при наличие на законово уредена по смисъла
на чл. 232, ал.6 от ДОПК материално правна суброгация и с оглед разпоредбата на чл. 206, ал.2 от ДОПК, ответното дружество, в качеството си на трето задължено лице, с Платежно нареждане от
06.12.2022 г., е предприело и действия по изплащане
стойността на запорирания дружествен дял директно
по сметка, указана от публичен изпълнител по инициирано против ищеца
принудително изпълнение в ТД на НАП.
Преведената сума е в размер на 3 000 лв. и същата надвишава стойността на
дружествения дял, установен от единните в изчисленията си експертните
заключения, приети в настоящото производство.
Само по себе си, доброволното
изпълнение е самостоятелно и достатъчно условие за отхвърляне на предявения иск по чл.
517, ал.3 от ГПК, дори в хипотезата, при която в производството бъде прието, че
ответникът е бил надлежно уведомен за изявлението
на взискателя за прекратяване участието на
длъжника-съдружник в ответното дружество, съответно – че ищецът е бил законосъобразно
овластен от съдебния изпълнител да предяви процесния иск. Основанието за това е разпоредбата на чл.
517, ал.3, изр. 3 от ГПК, според която съдът
отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от
имуществото, определена съгласно чл. 125, ал.
3 от ТЗ.
Предвид
изложеното, съдът намира, че искът е неоснователен,
поради, което същият следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има
право на сторените от него разноски. Искане за присъждането им е направено
своевременно. Представен е и Списък по реда на чл. 80 от ГПК. Доколкото обаче в
производството са ангажирани доказателства единствено за извършени разноски от
страната във връзка с искането й за допускане на ССчЕ,
съдът намира, че следва да присъди на ответника претендираните
разноски само в установения им размер, а именно за сумата 200 лв.
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения
от „Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, п.к. 1343, СО-р-н „Люлин“, ж.к. „*****,
представлявано от Е.Д.Б.
против „И." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя К.У.чрез адв. Д.Х., с адрес: ***, тел: ****** иск с правно основание
чл. 517, ал. 3 ГПК
за прекратяване на „И." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя – К.У..
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление ***, п.к. 1343, СО-р-н „Люлин“, ж.к. „*****,
представлявано от Е.Д.Б.
да заплати на „И." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя – К.У., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата 200
(двеста) лева,
представляваща сторените от страната разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: