№ 116
гр. Чирпан, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Д.
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Д. Гражданско дело №
20215540100973 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване на
съществуването на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК.
В искова молба (ИМ), предявена от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК
********* (ПИБ АД), със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков“
№37, представлявана от Ч. Г. З. и С. А. П., в качеството им на изпълнителни директори, чрез
пълномощника им юрисконсулт В. Г. Д., адрес за кореспонденция: гр. П., бул. „М.“ № 95, против
ответницата Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „П. Я.“ № 29, вх. А, ет. 1, ап. 2.
В ИМ се твърди, че на 21.07.2005 г. между Н. Г. Г., с ЕГН ********** и „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* (ПИБ) бил сключен Договор за издаване кредитна
карта № 06РКО-А-6688/21.07.2005 г., изменен и допълнен с Анекс от 02.08.2007 г. (договора за
кредит/овърдрафт), с който договор за кредит банката предоставила на длъжника банков кредит
овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. Твърди се, че
ответникът използвал изцяло предоставения му кредит. Подробна информация за това кога и
какви суми бил усвоявал ответника и съответно какви суми и кога е погасявал по договора за
кредит била налична в приложеното като доказателство към настоящата искова молба извлечение
от счетоводните книги на „ПИБ“ АД, съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК.
Съгласно т. 2 от анекс № 1 от 02.08.2007 г. срокът за ползване и погасяване на кредитния
лимит се подновявал автоматично при условията и по реда предвидени в Общите условия на
Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и
VISA, които общи условия, на основание т. 10 от анекс № 1 били приети от ответника и
последният се бил запознал с тях. Автоматичното подновяване на срока било описано в т. 19.1.1
от общите условия. Към момента на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК, както и към
момента на подаване на настоящата искова молба договорът за кредит не бил прекратяван от
никоя от страните съгласно т. 19.1.1 от общите условия. Кредитът бил в просрочие от 20.08.2013
г. Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за овърдрафт, на основание т. 13.1 и т.
1
13.1.1 от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и VISA, Банката, чрез ЧСИ Румяна
Манджурова - ЧСИ с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, с рег. № 868 на КЧСИ,
връчила на ответника - кредитополучател покана за доброволно изпълнение на задълженията по
Договора за овърдрафт с предоставен 7 (седем) - дневен срок за изпълнение от получаване на
поканата, като изрично било посочено, че в противен случай и без да бъде изпращано повторно
уведомление Банката щяла да счита овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата била
връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 03.12.2020 г. Подробно описание на процеса на връчване на
поканата било направено в Протокол от 10.12.2020 г., съставен от съдебния изпълнител и
приложен към настоящата молба. Тъй като ответникът- кредитополучател не бил платил
просрочените задължения по договора за овърдрафт в предоставения му срок за доброволно
изпълнение, на основание чл. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите условия Банката обявила
овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 09.03.2021 г. На 26.03.2021 г., банката
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
основание чл. 417, т. 2 от ГПК срещу ответника. Районен съд - Чирпан, по ч.г.д № 272/2021 г.,
уважил изцяло искането на банката и издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу ответника. На основание издадения изпълнителен лист, банката образувала изпълнително
дело № 277/2021 г. по описа на частен съдебен изпълнител Румяна Манджурова, с рег. № 868, с
район на действие Окръжен съд - Стара Загора срещу ответника. На 15.11.2021 г. в банката се
получило съобщения по ч.г.д. № 272/2021 г. по описа на Районен съд - Чирпан, с което било
указано, че заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47 от ГПК, както и че в
едномесечен срок от получаване на съобщението банката можела да предяви иск относно
вземането си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. След получаването на съобщението, за
банката възникнал правен интерес да предяви установителен иск за съществуване на вземането си
срещу ответника.
Моли съда да признае за установено, че Н. Г. Г., с ЕГН ********** дължи на „Първа
инвестиционна банка“ АД, с ЕИК ********* на основание гореописаните фактически и правни
обстоятелства и документи следните суми: 10 000 лева - просрочена и непогасена главница; 47.22
лева - законна лихва, начислена за периода от 09.03.2021 г. до 25.03.2021 г., вкл., дължима на
основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019 г.; 48 лева разноски за връчване на покана
за предсрочна изискуемост до ответника, вреда за банката, причинена от неизпълнение на
задълженията на ответника по договора за кредит; ведно със законната лихва върху главницата, от
датата на подаване на заявлението в съда 26.03.2021 г., до пълното погасяване на задължението.
Моли съда да осъди Н. Г. Г., с ЕГН ********** да заплати на „Първа инвестиционна
банка“ АД, с ЕИК ********* съответните разноски по ч.г.д. № 272/2021г. по описа на Районен
съд - Чирпан, както и всички направени от ищеца разноски по настоящето исково производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. Г. В. Ж. от АК –
Стара Загора, с който взема становище, че предявените с ИМ искове са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу
издадена заповед за изпълнение относно процесиите вземания, но по същество са неоснователни.
Не се спори по делото, че между страните е бил сключен валиден договор за издаване на кредитна
карта, чрез използването на която картодържателят е могъл да усвоява отпуснатия от банката
кредит в пределите на уговорения лимит. Съдържанието му било подробно регламентирано в
приложените към ИМ договор и анекси към него. Оспорва описаните в исковата молба
обстоятелства относно ползването на предоставения кредит. Твърди, че приложените по делото
Общи условия не са предоставяни на ответницата и тя не е запозната с тях. Твърди, че същите не
съответстват на клаузите на договора за издаване на кредитна карта и на анексите към него, и
съответно са неприложими относно тях. Твърди, че срокът на валидност на издадената на
ответницата кредитна карта на пластика е изтекъл преди повече от пет години и тя не е получила
нова кредитна карта от банката, с което договорът следва да се счита прекратен, а теглените чрез
2
картата суми е погасявала изцяло преди изтичане валидността й. Твърди, че кредитът е в
просрочие от 20.08.2013 г., която дата следва да се счита за начален момент, от който започва да
тече погасителна давност. В конкретния случай посоченият в ИМ текст на т. 2 от анекс от
20.08.2007 г. към договора, с препратка към регламентацията на т. 19.1.1 от Общите условия на
банката бил неприложим. Договорът не отговарял на условията на чл. 11 от Закона за
потребителския кредит, а също така съдържа и редица неравноправни клаузи, каквато е и
цитираният по-горе текст на т. 2 от анекс № 2. Прави възражение за недължимост на плащането и
за изтекла в полза на ответницата погасителна давност относно претендираното от банката
вземане. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист било
подадено едва на 26.03.2021 г., а кредитът бил в просрочие от 20.08.2013 г. - изтекъл бил срок
значително по-голям от предвидените от ЗЗД срокове за погасителна давност. Оспорва
твърдението на ищеца, че давността по отношение на вземанията му е настъпила с отлагателното
условие по анекса. Правно ирелевантно било обявяването на предсрочната изискуемост на кредита
от ищеца след настъпването на погасителната давност. Освен това договорът за издаване на
кредитна карта, анексите към него, както и общите условия на банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти, съдържали неравноправни клаузи, които на
основание чл. 146 от ЗЗП били нищожни, тъй като не били уговорени индивидуално. Освен че
била неравноправна, посочената клауза в т. 2 от анекса към договора била неясна по съдържание и
неприложима в конкретния случай, доколкото препращала към текстове, които не са приложими
към нея и са заобикалящи законодателството на РБ във вреда на потребителя. На основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2 от ЗЗД клаузата, която предвиждала Банката по свое усмотрение да
капитализира и начислените лихви, чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта, била
нищожна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
От приложеното ч.гр.дело № 272/2021 г. по описа на РС - Чирпан се установява, че съдът е
издал Заповед № 260165/29.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК (извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“
АД, представляващо изискуемо вземане по договор за издаване кредитна карта № 06РКО-А-
6688/21.07.2005 г., изменен и допълнен с Анекс от 02.08.2007 г. с „Първа инвестиционна банка”
АД, ЕИК *********, с разрешен размер на овърдрафта 10000.00 лева), съгласно която е разпоредил
длъжникът Н. Г. Г. да заплати на заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми:
главница - 10000 (десет хиляди) лева, 47.22 (четиридесет и седем лева 22 ст.) лева - лихва от
09.03.2021 г. до 25.03.2021 г., 48.00 (четиридесет и осем) лева - разноски, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на входирането на заявлението в съда - 26.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както направените съдебни разноски за държавна такса
(ДТ) в размер на 201.90 (двеста и един лева и 90 ст.) лева, и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00 (петдесет) лева и изпълнителен лист.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на ПИБ АД било образувано
изпълнително дело № 277/2021 г. по описа на частен съдебен изпълнител Румяна Манджурова, с
рег. № 868, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора срещу длъжника Н. Г. Г.. На
15.11.2021 г. в банката се получило съобщения по ч.г.д. № 272/2021 г. по описа на Районен съд -
Чирпан, с което било указано, че заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47 от
ГПК, и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящия
иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
Между страните не се спори, че на 21.07.2005 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД в
качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е бил сключен Договор за
издаване кредитна карта № 06РКО-А-6688/21.07.2005 г., по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит тип овърдрафт в размер на 10000 лв. Съгласно
т. 4 от договора, длъжникът се е задължил да погасява предоставения му овърдрафт в сроковете и
3
по начина, предвиден в Общите условия. За обезпечаване на срочното погасяване на
предоставения овърдрафт банката приема запис на запис на заповед за сумата от 10000 лв. В чл. 3 е
уговорено, че кредитната карта е със срок на валидност до 21.07.2007 г., който е и краен срок за
погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срокът на договора не бъде продължен.
В чл. 10 от договора за кредит ответникът е декларирал, че са му предоставени и се е
запознал с общите условия и е приел прилагането им при уреждане на отношенията между него и
банката във връзка със сключване и изпълнение на Договора за кредит.
В т. 7 от договора е уговорено, че за ползвания овърдрафт титулярът ползва гратисен
период със срок до 45 дни. В случай, че до датата на падежа титулярът погаси изцяло дебитното
салдо по картовата си разплащателна сметка, формирана до края на последния отчетен период, то
банката не начислява лихва върху дебитното салдо.
В т. 6 е посочено, че за предоставения овърдрафт картодържателят заплаща на банката
фиксиран лихвен процент в размер на 1.25 % на месец, който се начислява еднократно на датата,
следващ датата на падежа върху дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка,
формирани до края на предходния отчетен период и непогасени до датата на падежа. При изцяло
усвоен кредитен лимит за целия срок на договора лихвения процент, начисляван съгласно
договора се равнява на годишна лихва в размер на 15.00 %. За ползване на кредитната карта е
посочено, че се заплащат такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа за такси и комисиони
на банката, неразделна част от договора.
Страните не спорят, че Договора за издаване кредитна карта № 06РКО-А-6688/21.07.2005 г.,
изменен и допълнен с Анекс от 02.08.2007 г., като съгласно т. 2 от анекс № 1 от 02.08.2007 г.
срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит се подновявал автоматично при условията и
по реда предвидени в Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Маstercard и VISA, които общи условия, на основание т. 10 от
анекс № 1 били приети от ответника и последният се бил запознал с тях.
Съгласно Общите условия, приети с Решение на Управителния съвет на ПИБ АД от
17.04.2007 г., изменени и допълнени с Решение от 24.07.2007 г., валидни към датата на сключване
на договора, чл. 36.1, срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен период, при условие че кредитополучателят не е уведомил банката за прекратяване
на договора за кредитна карта най-малко 60 дни преди изтичане на срока, съответно банката не е
уведомила кредитополучателя за прекратяване на договора за кредитна карта най-малко 30 дни
преди изтичане на срока. Съгласно чл. 36.3 от ОУ във всички случаи на прекратяване на договора,
титулярят е длъжен да върне издадените му карти и да погаси изцяло дебитното салдо по сметката
си и да изпълни всички останали задължения към банката. В чл. 18 от ОУ е регламентирано
задължение на титуляра всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в
неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. В
т. 24 от ОУ е предвидено, че ако титулярът не извърши което и да е плащане по овърдрафта повече
от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо, банката има право да
блокира картата, а съгласно т. 25 от ОУ ако в дадения от банката срок титулярят не погаси всички
изискуеми задължения, банката има право да деактивира картата, да обяви всичките му
задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати едностранно договорните си
отношения с титуляря. В т. 28а от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви овърдрафта за
изцяло и предсрочно изискуем, след писмено предизвестие до титуляря, в случай, че последният
не извършва което и да е плащане по Договора повече от 5 работни дни след датата, на която
такова плащане е станало изискуемо.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно и което не е оспорено от страните по делото се установява, че предоставеният
кредитен лимит /овърдрафт/ е усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума от
10 000.00 лева по сметка № BGFINV915010BGN0BSM7, открита на името на кредитополучателя,
4
с начална дата 22.07.2005 г. Размерът на непогасена главница по договора за кредит към
26.03.2021 г. е 10 000.00 лева - главница, която сума по размер съвпада със сумата на усвоения
овърдрафт от ответницата по делото. Размерът на претендираната законна лихва върху сумата от
10 000.00 лв. (главница) за периода от 09.03.2021 г. (датата на обявяване на непогасения
кредит/овърдрафт за изискуем) до 25.03.2021 г. (датата на подаване заявление за издаване на
заповед за изпълнение, включително - 17 дни) е 47.22 лева.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от Търговския закон ТЗ) с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Ал. 2 предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
От обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора, като съгласно същия е предоставил банков кредит - овърдрафт по разплащателна сметка
на ответницата в размер на 10000 лв. със срок за ползване до 21.07.2007 г., който срок се
подновява автоматично при условията и по реда предвидени в Общите условия. От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че усвояването на овърдрафта от ответницата е
започнало на 22.07.2005 г., ответницата е ползвала суми по предоставения й овърдрафт и е
погасявала част от дължимите такива, като последното плащане е на 10.07.2013 г. Установено е
също, че на 20.08.2013 г. задълженията на ответницата по картовата разплащателна сметка са в
размер на 10 164.38 лева, като надвишението над разрешения овърдрафт - 164.38 лв. не е било
незабавно погасено в съответствие с чл. 23 от Общите условия. По делото не е спорно и се
установява от заключението на вещото лице, че задълженията не са били погасени от ответницата
в предоставения й срок. На 09.03.2021 г. банката обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно
изискуем, като процесния договор бил счетоводно записан за предсрочно изискуем.
Ответницата е направила възражение, че вземанията на ищеца за главница и лихви са
погасени по давност. По отношение вземането за главница, съдът счита, че е приложима общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, доколкото се касае не за периодично плащане, а за единно
вземане, по което кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части (В този смисъл
Решение 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ІI т. о. на ВКС). Що се отнася до вземанията за
лихви, по отношение на тях е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането
стане изискуемо. Въпроса от кой момент е изискуемо вземането по процесния договор е спорен по
делото. Ищецът счита, че датата на предсрочната изискуемост е 09.03.2021 г., а ответницата счита,
че кредита е в просрочие от 20.08.2013 г. която дата следва да се счита за начален момент, от който
започва да тече погасителната давност.
Съгласно разясненията, дадени в Решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ІI т.
о. на ВКС, началният момент, от който започва да тече давностния срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната
вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Съгласно разяснителната
част на Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се стимулира
своевременното упражняване на субективните граждански права. Посочено е, че чрез този
институт на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето
право. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и
уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така
даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите на института на
погасителната давност и предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с
бездействие на кредитора – неупражняване на негово субективно право, за което същият може да
търси изпълнение, на основание чл. 114 от ЗЗД, началният момент на течението на давностния
срок винаги е свързано с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от
който той може да търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на
давностния срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на
5
банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната
част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие,
което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с
изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси
изпълнение, вкл. и по съдебен /принудителен/ ред, поради което бездействието му се санкционира
с течене на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Да се приеме
противното, означава да не се зачете волята на страните по договора относно различната
изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея течене на
давността. В случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника
без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което
страните са постигнали съгласие още при сключването му или с допълнително споразумение. Ето
защо не може да се приеме, че при положение, че кредиторът има право да търси изпълнение от
изискуемостта за съответната част от вземането, бездействието му да го направи не води до течене
на давностния срок за тази част от вземането.
От представените по делото Общи условия, валидни към датата на сключване на договора е
видно, че съгласно Раздел I, т. 1, б. „з“ – „Падеж" е датата, до която титулярят е длъжен да погаси
изцяло задълженията си по сметката или минималната погасителна вноска; за дата на падежа се
счита всяко 5 - то число от месеца, а ако то е неработен ден, датата на падежа е първият следващ
работен ден.
По същността си овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна
сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по
сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може
да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по
разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на
кредита. Действително при овърдрафта не се изготвя предварително погасителен план, както при
потребителския или ипотечен кредит, т. к. няма как отнапред да бъде известно, каква част от
разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този банков кредит се определя месечна
падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима лихва за
ползване на средствата (Решение № 1559 от 13.07.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1111/2015 г.
по описа на Софийски апелативен съд).
От приетото като писмено доказателство по делото извлечение от счетоводните книги на
ПИБ АД се установява, че последната дата, на която ответницата Г. е изтеглила сума в размер на
1.68 лв. е 06.08.2013 г. При тези обстоятелства и съобразно посочените разпоредби на действащите
Общи условия, изискуемостта на вземанията /погасителните вноски/ по процесния договор е
настъпила с определената месечна падежна дата – 05.09.2013 г.
Предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД срокът, с който се
погасяват дължимите суми е петгодишен, вземането за главница на ищеца спрямо ответницата Г.
се е погасило на 05.09.2018 г. Както беше посочено по-горе за вземанията, произтичащи от договор
за кредит какъвто е и овърдрафтът, важи петгодишната давност, която започва да тече от падежа
на съответната вноска и която давност в настоящия случай към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК - 26.03.2021 г. е изтекла. Твърдението на ищеца, че съгласно
клаузата на т. 19.1.1 от общите условия е договорено между страните автоматично подновяване на
договора, не е обстоятелство от тези, които спират или прекъсват действието на погасителната
давност. Съдът не споделя становището на ищеца, че от датата на предсрочната изискуемост –
09.03.2021 г., започва да тече погасителната давност. Това, че банката не е предприела
своевременно действия по прекратяване на договора, поради неизпълнение от страна на
ответницата на задълженията й по същия и е упражнила правомощията си да обяви кредита за
предсрочно и изцяло изискуем едва на 09.03.2021 г., т.е. след изтичане на петгодишната
погасителна давност за вземанията за главница по договора, не обуславя изискуемост на
вземанията, считано от тази дата. Подобно разбиране би означавало на практика да се предостави
6
възможност на кредитора едностранно да удължава периода на погасителната давност на
вземането, като „обявява“ предсрочна изискуемост дълго след изтичането на давността, което би
довело до неравнопоставеност на страните, в частност на кредитополучателя като икономически
по слабата страна в правоотношението. В този смисъл е становището на много съдебни състави,
намерило израз в практиката им.
Съобразно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват
и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Предвид
гореизложеното и доколкото се установява, че вземането на ищеца за главница е погасено по
давност, то погасени по давност са и акцесорните вземания, касаещи лихви и такси.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за установяване вземанията на ищеца
за главница и лихви, е неоснователен, поради изтичане на погасителната давност за тези вземания
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ответницата иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да и бъдат присъдени направените
разноски за адвокатско възнаграждение. Страната, която е поискала присъждане на сторените
разноски по водене на делото трябва да представи доказателства за действителното им извършване
най-късно до приключването на устните състезания пред съответната инстанция, което е крайният
срок за представяне на доказателства в подкрепа на искането за присъждане на разноски,
направени в производството пред тази съдебна инстанция. Срокът е преклузивен и след
изтичането му, правото на страната да представя доказателства в подкрепа на искането си за
присъждане на разноски за тази инстанция е преклудирано и тези разноски, дори и да са
извършени, не й се следват и не могат й да бъдат присъдени, независимо от крайния изход на
делото. Поради изложеното искането на ответницата за присъждане на разноски ще бъде оставено
без уважение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков“ №37, представлявана от Ч.Г.З.
и С.А.П., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт В. Г.
Д., адрес за кореспонденция: гр. П., бул. „М. **, против Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ч.,
ул. „П.Я. ***, представлявана от адв. Г. В. Ж., адв. № **********, АК – Стара Загора, съдебен
адрес: гр. Ч., бул. „Г.Д. **, кантора на адв. Г. Ж., иск за установяване дължимостта на вземанията
на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК ********* за следните суми: 10 000 лева - просрочена
и непогасена главница; 47.22 лева - законна лихва, начислена за периода от 09.03.2021 г. до
25.03.2021 г., вкл., дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019 г.; 48 лева
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост до ответника, вреда за банката,
причинена от неизпълнение на задълженията на ответника по договора за кредит; ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в съда 26.03.2021 г., до
пълното погасяване на задължението за изпълнението на което парично задължение са издадени в
полза на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК ********* против Н. Г. Г., с ЕГН **********,
Заповед 260165/29.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 272/2021 г. по описа на РС - Чирпан, като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8