Решение по дело №132/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на И. Г. Г. с адрес в [населено място], [улица], подадена чрез адв. Я. Т. – АК Велико Търново, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.за кампания 20123 г. и за установяване на публично държавно вземане с № 01-6500-4853#7 от 05.02.2024 г., издаден от П. С. – зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Жалбоподателят не е съгласен с издадения акт. Прави искане същият да бъде прогласен за нищожен, алтернативно отменен като незаконосъобразен. Жалбоподателят счита, че заявлението му за кампания 2023, явяваща се четвърта поредна година от поетия [възраст] ангажимент по Мярка 11, е регистрирано неправилно. Излага съображения за допуснати процесуални нарушения при регистриране на заявлението. Твърди, че е изпълнявал ангажиментите си добросъвестно и няма никаква причина да не приключи участието си в мярката за последната година. Счита, че оспореният акт е немотивиран. В писмено становище с вх. № 1611/25.04.024 г., чрез процесуалния си представител адв.Я. Т., заявява, че поддържа жалбата и моли оспорения акт да бъде отменен.

Ответникът, П. С. – зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт Д. М., оспорва жалбата като неоснователна, недоказана и моли да бъде отхвърлена. В съдебно заседание заявява, че жалбоподателят е одобрен за участие по направление „Биологично пчеларство“ Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. В три поредни години той е подавал документи и му е била изплащана субсидията, в размери, посочени в обжалвания акт. През 2023 г. жалбоподателят не подал заявление за подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“, а по друга мярка. Това било видно от представеното по делото заявление за подпомагане за 2023 г., в което на стр.2 от същото, жалбоподателят отбелязал участие по друга мярка – „Биологично пчеларство“. Тази мярка била Мярка за биологични интервенции и се отнасяла за следващия програмен. От заявлението било видно, че „Биологично земеделие“ (Мярка 11) жалбоподателят е отбелязал „НЕ“, т.е. че не заявява участие. Заявлението било подписано от него на тази страница. На стр.16 от същото заявление, жалбоподателят отново потвърдил участие в новата мярка, „Биологично пчеларство“, но не и за Мярка 11. Излага също твърдения, че на стр.21 (гръб) от заявлението, озаглавена „Резултати от автоматични проверки на въведените данни…“ при автоматичната проверка жалбоподателят бил уведомен, че е заявил участие по БИ /Биологични интервенции/ като е положил подпис и дата собственоръчно, с което удостоверил, че е запознат. Ответникът заявява също, че не оспорва твърденията на жалбоподателя, че е бил изряден при изпълнението на ангажиментите си по мярка 11. По тези съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а на ответника да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Добрич, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

От фактическа и правна страна съдът приема следното:

Оспореният акт с № 01-6500-4853#7/ 05.02.2024 г. е съобщен на жалбоподателя лично на 09.02.2024 г., с оглед което съдът приема, че подадената на 26.02.2024 г. жалба е в законоустановения 14 –дневен срок за обжалване.

С него е постановено прекратяване на ангажимента на жалбоподателя по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. с направление „Биологично пчеларство“ за кампания 2023 г. и е определено подлежащо на възстановяван публично държавно вземане в размер на 9763,35 лв.

Жалбоподателят представя към жалбата си платежно нареждане (л.15) за извършено плащане към бюджета на 16.02.2024 г. в размер на 9763,35 лв. с основание: „Възстановяване на изплатени суми по направление „Биологично пчеларство“.

От данните по делото се установява, че актът е издаден, поради незаявяване на участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично пчеларство“.

По делото не е спорно, че жалбоподателят, И. Г. Г., е бил одобрен и е участвал по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. с направление „Биологично пчеларство“, както и че редовно е изпълнявал поетите ангажименти за първите 3 години, поради което е получил плащане на суми в размер на 7 823,20 лева - за кампания 2020 г., 7823,20 лева - за кампания 2021 г. и 8 761,98 лева - за кампания 2022 г., или общо 24 408,32 лева за трите години участие по мярката.

От представеното на л. 40 и сл. от делото Заявление за подпомагане 2023 на ФЛ с УРН 552033 с № 0827072341930 от 14.07.2023 г. е видно, че жалбоподателят действително не е заявил подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, а по мярка „Биологично пчеларство“ като заявлението е попълнено последователно за мярка „Биологично пчеларство“, от началото до края. Самото заявление е подписвано собственоръчно от жалбоподателя на всяка страница като е вписвана и датата на съставянето му.

На 30.10.2023 г. жалбоподателя е било връчено Уведомително писмо с изх. № 01-6500/4853/20.10.2023 г. (л.24), в което се сочи, че след извършване на административни проверки било установено неподадено „Заявление за плащане“ по направление „Биологично пчеларство“ за кампания 2023 г., поради което ангажимента по мярката се прекратява и се дължи връщане на 40 % от получените за предходните кампании суми. С писмото е указано, че може да се подаде възражение.

Жалбоподателят е оспорил писмото пред Административен съд Добрич с жалба с вх. № 01-6500/4853 2 /13.11.2023 г. (л. 26 и сл.) . От съдържанието на жалбата е видно, че същият е разбрал, че причина за прекратяване на ангажимента му по мярката е съдържанието на подаденото на 14.07.2023 г. от негово име заявление, в което е отбелязано участие по друга мярка. В тази жалба са изложени твърдения, че процесното заявление е попълнено грешно от служителя на ДФЗ –ОСЗ Добричка, Г. А. Г. и че жалбоподателят е имал пълно доверие на регистраторите от ДФЗ –Добрич, че ще му съдействат да изпълни ангажиментите си по мярката, в която участва. В тази жалба, както и в жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство, се твърди, че действителната воля на жалбоподателя е била да заяви участието си по мярка 11.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че не са налице основанията за обявяване на нищожност или основанията за отмяна на оспорения акт.

Обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните правомощия. Със Заповед № 03-РД/3203# 1 от 24.07.2023 г. (л.50 и сл. ) изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П. С. зам. - изпълнителен директор на ДФЗ, правомощието да издава и подписва административни актове по мярка 11 "Биологично земеделие", с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление /л.40-41 от делото/.

Актът е в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви. Сочените фактически основания кореспондират с правните такива.

Оспореният АУПДВ на директора на ОД на ДФЗ – Варна е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.

Нормата на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. определя, че Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение № 1. Административният орган е приел, че при прекратяването на ангажимента са налице основанията по чл. 15, ал. 4, т. 2, б.“б“ от Наредба № 4//24.02.2015 г. и е определено възстановяване на 40 % от изплатените суми по мярка 11 с направление „Биологично пчеларство“, което се равнява на 9 763,35 лв.

Съдът не констатира в производството да са допуснати съществени процесуални нарушения. На жалбоподателя е било връчено Уведомително писмо с изх. № 01-6500/4853/20.10.2023 г.

Оспореният акт съответства на материалноправните разпоредби на закона.

Общите правила относно подпомагане на развитието на селските райони с финансови средства от Съюза по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) са установени с Регламент (ЕС) № 1305/2013. Една от мерките, финансирани от ЕЗФРСР е мярка "Биологично земеделие", правилата за прилагането на която са регламентирани в чл. 29 от същия регламент. Съгласно § 3 и § 4 на посочения текст ангажиментите по тази мярка се поемат за период от пет до седем години, като плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения. На национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. са регламентирани с Наредба № 4/24.02.2015 г. и съгласно чл. 8 от същата е предвидено, че биологичните дейности по направленията от мярка 11 се прилагат за период от пет последователни години, като финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни плащания.

Когато поетият ангажимент е многогодишен, плащанията се извършват в отговор на ежегодна заявление за плащане, която е условие за допустимост на финансовата помощ за биологично земеделие. Подаването на ежегодни заявления позволява да се провери спазването на поетите ангажименти за извършване на биологичните дейности и да се регулира изплащането на помощите. Неизпълнението на това задължение е основание за прекратяване на биологичния ангажимент в чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г.

От представеното по делото заявление за подпомагане за кампания 2023 г. е видно ( на стр.2 от същото), че от името на жалбоподателя е заявено участие по друга мярка – „Биологично пчеларство“, както и че за мярка 11 „Биологично земеделие“ от името на жалбоподателя е отбелязано „НЕ“, т.е. че не заявява участие. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че е подписал подаденото заявление за участие по новата мярка и че липсва заявление за плащане по мярка 11. Жалбоподателят е имал възможност да се запознае със съдържанието на заявлението, защото подписването му на всяка страница удостоверява и това обстоятелство. Затова съдът приема за неоснователни оплакванията, че заявлението е попълнено грешно от служителя на ОСЗ-Добричка.

Тъй като заявлението е подписано от жалбоподателя собственоръчно и собственоръчно е поставена дата на всяка страница, при извършване на административните проверки за допустимост по реда на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. административният орган няма как да установи, че действителната воля на заявителя е била различна. Дори и да е логично предположението, че щом жалбоподателят е поел [възраст] ангажимент по мярка 11 с направление „Биологично пчеларство“ на четвъртата година (за кампания 2023 г.) следва да продължи участието си по същата мярка, а не да заявява нова, то административният орган няма как да предполага при липсващо заявление за плащане, че действителната воля на този земеделски производител е такава.

Съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, кандидатите за подпомагане могат да отстраняват явни фактически грешки в подадените заявления за подпомагане по всяко време до одобряване (изцяло или частично) или отказ на плащането.

Няма данни, че към момента на административните проверки, когато се взема решение за одобряване или неодобряване на плащането, ДФЗ е бил уведомен за допусната от заявителя грешка при попълване на заявлението. За първи път подобни твърдения са изложени в жалбата срещу уведомителното писмо.

Нормата на § 1, т. 5а от ДР на Наредба № 4/2015 г. освен това изключва настоящата хипотеза от понятието очевидна грешка при попълване на заявлението, тъй като определя, че "Очевидна грешка" е грешка в декларираните биологични дейности в подаденото заявление за подпомагане по чл. 6, ал. 2, призната от ДФЗ - РА, въз основа на цялостна преценка на конкретния случай и при условие, че кандидатът е действал добросъвестно, но непосочването в заявлението на мярката или биологична дейност, не се приема за грешка.

В случая в заявлението изобщо не е посочена мярката, за която жалбоподателят е имал намерение да иска плащане, а е заявил подпомагане по нова мярка.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г., кандидатът за подпомагане носи отговорност за включеното в заявлението за подпомагане и за точността на въведената информация. Поетият петгодишен ангажимент за Мярка 11 "Биологично земеделие" не е бил спазен поради неизпълнение на изискването на чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. и това представлява абсолютно основание за прекратяване на ангажимента, независимо какви са били причините за неизпълнението.

Нормата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4/2015 г. определя като последица от прекратяване на биологичния ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" определянето на подлежащо за възстановяване в съответствие с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП.

Законосъобразна е преценката на административния орган, че неподаденото заявление за плащане е за четвъртата година от поетия ангажимент и съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "б. " от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., се дължи възстановяване на 40 % от изплатената финансова помощ, която жалбоподателят е внесъл, за което представя доказателства към жалбата.

Неоснователно е възражението в жалбата, че административният орган следва да издаде два отделни административни акта, тъй като липсва подобни условия в закона.

По тези съображения съдът приема, че не са налице основания за обявяване на нищожност или за отмяна като незаконосъобразен на оспорения акт, с който е прекратен ангажиментът по процесната мярка и е определен размерът на дължимото за възстановяване публично държавно вземане.

В съответствие с изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ДФЗ, към който се числи ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата И. Г. Г. с адрес в [населено място], [улица], подадена чрез адв. Я. Т. – АК Велико Търново, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.за кампания 20123 г. и за установяване на публично държавно вземане с № 01-6500-4853#7 от 05.02.2024 г., издаден от П. С. – зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА И. Г. Г. с [ЕГН] с адрес в [населено място], [улица], да заплати на ДФ "Земеделие" сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.