№ 358
гр. Варна, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. П.
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100502565 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Образувано е по молба на въззиваемите И. Й. П. и П. Х. П. , която по своята същност
представлява искане за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в Решение №
146/09.02.2023 г. по в.гр.д. № 2565/2022 г. по описа на ВОС, І състав, изразяваща се в
неизписване в диспозитива на дължимите на въззиваемите разноски, въпреки формираната в
мотивите на съдебния акт воля за тяхната дължимост и размер.
Ответникът по молбата и въззивник Д. Й. Й., редовно уведомен за инициираното
производство, не депозира отговор в срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК.
С Решение № 146/09.02.2023 г. по в.гр.д. № 2565/2022 г. по описа на ВОС, І
състав частично е отменено и частично е потвърдено Решение № 260014/07.07.2022 г. по
гр.д. № 983/2017 г. по описа на ПРС, ІІІ състав, поправено с Решение № 260015/13.07.2022 г.
и Решение № 260021/12.10.2022 г., като в мотивите съдът е формирал воля за основателност
на искането на въззиваемите с правно основание чл. 78, ал. 3 за присъждане на разноски в
размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представен договор за правна защита и съдействие /лист 10/. Пропуснато е обаче
формираната воля на съда в частта за дължимите на П.и разноски да се обективира в
диспозитива на решението.
Според правната доктрина очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие
между изразената в мотивите воля на съда и нейното външно отразяване в диспозитива на
съответния съдебен акт.
1
С оглед изложеното, следва да бъде допусната поправка на посочената очевидна
фактическа грешка в диспозитива на Решение № 146/09.02.2023 г. по в.гр.д. № 2565/2022 г.
по описа на ВОС, І състав, тъй като съдът е формирал вътрешно убеждение по претенцията
на въззиваемите с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но е пропуснал да я обективира.
Воден от горното и на основание чл. 247 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в
диспозитива на Решение № 146/09.02.2023 г. по в.гр.д. № 2565/2022 г. по описа на ВОС, І
състав, като след абзаца на лист 15 /на гърба/ „РЕШЕНИЕТО в останалата му необжалвана
част /по претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС/ е влязло в законна
сила.“ ДА СЕ ЧЕТЕ следният абзац:
ОСЪЖДА Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: с.Аспарухово, общ. Дългопол ДА
ЗАПЛАТИ на И. Й. П., ЕГН ********** и П. Х. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
Провадия, ул. „Ген. Манзей“ №18 сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева – разноски за
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2