РЕШЕНИЕ
№ 4569
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110139826 по описа за 2022 година
Производството е спорна съдебна администрация на граждански
правоотношения, като предявеното искане е с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Ц. М. Й.
против С. Т. Г. и Ж. А. М., с която е предявено искане за разпределение ползването на
съсобствен между страните недвижим имот – дворно място, представляващо
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ************ по КККР на гр.София,
одобрени със заповед № РД-18-39/14.01.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение,
засягащо поземления имот от 20.12.2021 г., с площ 647 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 338,339, квартал 46,
парцел I, при съседи: 68134.1896.879, 68134.1893.790, 68134.1893.340, 68134.1893.341,
68134.1893.337 и 68134.1893.789 с административен адрес: ************, съобразно
притежаваните от тях идеални части.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 73, том VI, рег.№ 12073, дело № 992/2020 г. по описа
на ************, нотариус с район на действие СРС, се легитимира като собственик
на 103/638 идеални части от дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № ************ по КККР на гр.София, одобрени със заповед № РД-
18-39/14.01.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо поземление имот от
20.12.2021 г., с площ 647 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
1
с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 338,339, квартал 46, парцел I, при съседи:
68134.1896.879, 68134.1893.790, 68134.1893.340, 68134.1893.341, 68134.1893.337 и
68134.1893.789 с административен адрес: ************. Поддържа, че ответниците са
собственици на останалите идеални части от гореописания поземлени имот, както
следва: ответника Г. – на ½ идеални части от 194/638.30 идеални части, а ответника М.
– на 3/16 ид.ч. от имота. Твърди, че от закупуването на имота през 2020 г. с
ответниците не могат да постигнат съгласие относно ползването на празното дворно
място от поземления имот, нито да разпределят ползването му по доброволен път,
поради което ищецът обоснова правния си интерес от предявеното искане. Моли съда
да постанови решение, с което да разпредели ползването на поземления имот,
съобразно притежаваните квоти в съсобствеността.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника С. Г. ,
в който се изразява становище за недопустимост на исковата молба, тъй като не
участват всички собственици на находящите се в имота самостоятелни обекти.
Отделно от предходното поддържа, че е собственик на ½ ид.ч. от 194/638.80 ид.ч.,
както и на 2/3 ид.ч. от площ 400 кв.м. от поземления имот. По същество изразява
становище за неоснователност и претендира направените разноски.
В подадения в срока па чл.131 ГПК писмен отговор от ответника М. се иска
предявения срещу нея иск да бъде оставен без уважение, тъй като е прехвърлила
притежаваните от нея идеални части от дворното място на ответника Г.. Моли за
присъждане на разноски.
С определение, обективирано в протокол от проведено на 30.05.2023 г. открито
съдебно заседание, съдът е прекратил производството по отношение на предявения
против ответника Ж. М. иск. С определение от 26.07.2023 г. съдът е конституирал като
задължителен необходим другар на първоначалния ответник – Е. Г. М..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 73, том VI, рег.№ 12073, дело № 922/2020 г. по описа на ************, нотариус с
район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че ищецът се
легитимира като собственик на апартамент, находящ се в ************, разположен в
северозападната част от първия етаж от двуетажна масивна къща, заедно с ½ част от
избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, цялата
със застроена площ 135,80 кв.м., заедно със 103/638 ид.ч. от правото на собственост
върху дворното място, представляваща поземлен имот с идентификатор ************,
съгласно документ за собственост целият с площ 638 кв.м., а съгласно скица с площ
647 кв.м., при съседи подробно описани в нотариалния акт.
2
По делото е представен нотариалет акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 33, том 22, нот.дело 19508/1997 г. по описа на ************, нотариус с район на
действие СРС, от който се установява, че С. Т. Братанова /настоящ ответник/ се
легитимира като собственик на апартамент, находящ се на ет.2 от гореописаната
двуетажна масивна къща с адрес ************, както и на ½ ид.ч. от общите части на
сградата и 200/638,30 ид.ч. от дворното място.
Видно от приложените по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 103, том I, рег.№ 2229, дело № 84/2020 г. и нотариален акт за поправка № 185, том I,
рег.№ 3870, дело № 156/2020 г., и двата по описа на В. Г.а, нотариус с район на
действие СРС е, че Е. Г. М. и Магдалена Г.а М.а са продали на съсобственика си С. Т.
Г. ½ част от собствените си 194/638,30 ид.ч. от поземления имот с идентификатор
************, с адрес ************.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 184, том VI, рег.№ 9662, дело № 1042 от 2023 г. по описа на
************, нотариус с район на действие СРС е, че Е. Г. М. е продал на
съсобственика си С. Т. Г. собствените си 3/16 ид.ч. от процесния недвижим имот с с
идентификатор ************, с площ от 647 кв.м., с адрес ************
Видно от приложения по делото нотариален кат за дарение на недвижим имот №
126, том I, рег.№ 1321, дело № 110 от 2023 г. по описа на ************, нотариус с
район на действие СРС е, че Ж. А. М. е дарила на дъщеря си С. Т. Г. собствените си
3/16 ид.ч. от процесния недвижим имот с идентификатор ************, с площ от 647
кв.м., с адрес ************, без идеални части от построената в имота сграда.
По делото са представи актуални към датата на подаване на исковата молба в
съда скица и данъчна оценка на процесния недвижим имот.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
************ и ************.
В показанията си св.Димитров разказва, че познава ищеца и имота му в
кв.Княжево, а ответника Г. „познава само по физиономия“. Разказва, че дворното място
към къщата, в която живее ищецът е сравнително малко, но има място за паркиране на
два автомобила. Въпреки това, ищецът паркирал на улицата, тъй като ответницата и
нейното семейство препятствали възможността му да ползва дворното място.
В показанията си св.Гогов /съпруг на ответницата Г./ разказва, че в двора има
две паркоместа, като едното от тях е заето от ищеца още при нанасянето му. Сочи, че
ищецът е паркирал автомобил, който не е в движение. Семейството на свидетеля
използвало другото паркомясто, на което поставяли пластмасова маса и 4 стола и
правели барбекю. Свидетелят разказва още, че страните не могат да се разберат за
ползването на дворното място, а откакто съпругата му отхвърлила претенциите на
ищеца да ползва целия преден двор, той „започнал да мъкне вехтории и да ги трупа в
двора“, през 2021 г. докарал и дърва за огрев, които разхвърлял из целия двор.
3
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, като вещото
лице след запознаване с материалите по делото и оглед на процесния недвижим имот, е
замерило целия имот и съществуващото застрояване /Приложение № 1 към
заключението/, като на Приложение № 2 е посочило проект за разделяне за ползване на
ПИ, като с жълт цвят е показан прилежащия терен /за общо ползване към жилищната
сграда, с цел обслужване на същата и възможност за евентуални ремонти/. В
заключение вещото лице е посочило, че след изваждане на застроената площ от 135,80
кв.м., площта, върху която следва да се извърши разпределение на ползването между
страните е 200 кв.м. При данните по делото, че ищеца притежава 103/638 ид.ч. от
дворното място, вещото лице е посочило, че съответстват по площ на 13,25 кв.м.
/около 5,10/2,60 м./, или едно паркомясто. Ето защо, според вещото лице най-
целесъобразен вариант за ползване от ищеца на горепосочената площ, съобразно
притежаваните от него идеални части е в западната част до ламаринената барака на
ответника или по показания в син цвят контур 1-2-3-4-1 /Приложение 2.1, I вариант/.
При втория вариант нещото лице предлага съседното на това паркомясто.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че по аргумент от ТР
№ 3/29.06.2017 г. на ОСГК на ВКС отношение другарството на съпрузите по предявени
от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на
съпружеска имуществена общност, в случая конституирането на съпруга на ответника
С. Г. като задължителен другар по производството, не е необходимо. Това е така, тъй
като в случая е налице бездялова съсобственост, което няма да доведе до промяна
относно разпределение ползването върху процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ – чл.32, ал.1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат
решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не
могат да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за
общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в производството по
предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС. Производството по чл.32, ал.2 ЗС
представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в
случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на
общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по
чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.
4
При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването на
съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в
съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на
построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази
и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците
такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да
съответства на квотата в съсобствеността.
При разрешаване на спора съдът съобразява правата на съсобствениците,
изградените от тях подобрения и постройки на допълващо застрояване, фактическото
положение до възникване на спора и предназначението на имота, като няма право да
предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел
обособяване на отделни дялове за ползване. Правно ирелевантна за производството по
чл.32, ал.2 ЗС е законността на изградени в имота постройки /в този смисъл са
Решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о., ГК, Решение №
409 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 224/2009 г., І г. о., ГК/.
При преценка на предложените два варианта от вещото лице, настоящият съд
намира, че предложения от вещото лице първи вариант е най-удачен, доколкото
мястото в западната част на двора, непосредствено пред посочения на Приложение 2.1
към заключението на СТЕ „склад“ /съгласно заключението - „ламаринена барака за
дърва“/ отговаря по размери на квотата на ищеца в съсобствеността и не се налага
обособяване на същото. В същото време този вариант дава възможност на останалите
съсобственици за най-целесъобразно ползване на останалата част от дворното мястото.
Според съда, този вариант удовлетворява напълно изискванията на закона и
практиката на ВКС за съобразяване на дяловете на страните във вещта, а и запазва
установеното фактическото положение, като се създава възможност за спокойно и
безпрепятствено ползване на сградата и площите.
Следва да се отбележи, че сам по себе си фактът, че приетото от съда
разпределение не удовлетворява предпочитанията на всички страни за това кой коя
част да ползва от имота, не е основание да се приеме, че съдебното решение е
неправилно. Напротив, производството по реда на чл.32, ал.2 ЗС представлява спорна
съдебна администрация, която има за цел да разреши именно невъзможността на
страните да постигнат съгласие как да ползват съсобствения си имот.
По отношение на конституирания в хода на производството ответник Е. Г. М.
искането за разпределение ползването на имота следва да бъде отхвърлено, тъй като
след конституирането му по делото същият се е разпоредил с притежаваните от него
идеални части от процесния имот в полза на ответника С. Г..
По разноските:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните
трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
5
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в
който са направени /в този смисъл са решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012
г., II г.о. на ВКС и определение № 389 от 8.10.2010 г. по ч.гр. д. № 293/2010 г., ІІ г.о. на
ВКС/. Това разрешение следва от характера на производството по чл.32, ал.2 ЗС,
защото съдебното решение ползва всички страни. С оглед предходното,
претендираното от ответника Г., чрез процесуалния й представител в хода на устните
състезания адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
Доколкото от изявлението на процесуалния представител на ищеца в хода на
устните състезания се установява, че не се претендират разноски, съдът за да не се
произнесе „свръх петитум“, не разпределя направените от ищеца разноски за държавна
такса и СТЕ, съразмерно на притежаваните от страните идеални части.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО , на основание чл.32, ал.2 ЗС, на дворно място,
представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ************ по КККР на
гр.София, одобрени със заповед № РД-18-39/14.01.2010 г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 20.12.2021 г., с площ 647 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 338,339, квартал 46, парцел I, при съседи:************, ************,
************, ************, ************и ************, с административен адрес:
************, съобразно вариант I, отразен на скица Приложение № 2.1 към
заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.Д.
П., и приподписана от първоинстнационния съд, като Ц. М. Й., ЕГН **********
получава за ползване площ от 13,25 кв.м., обозначена по контур в син цвят и цифри 1-
2-3-4-1, а С. Т. Г., ЕГН ********** получава за ползване останалата част от дворното
място, в бял цвят, съгласно скица Приложение № 2.1 към заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Скица Приложение № 2.1 към заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от вещото лице инж.Д. П. /л.82/, подписана от председателя на
състава, да се счита неразделна част от решението.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от Ц. М. Й., ЕГН ********** против Е. Г. М., ЕГН
6
********** искане с правно основание чл.32, ал.2 ЗС – за разпределяне ползването на
дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ************
по КККР на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-39/14.01.2010 г. на ИД на АГКК,
последно изменение, засягащо поземления имот от 20.12.2021 г., с площ 647 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 338,339, квартал 46, парцел I, при съседи: ************, ************,
************, ************, ************ и 68134.1893.789, с административен
адрес: ************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7