Р Е Ш Е Н И Е
№……….../……12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1172/2019 г.
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на
„Милмекс”ООД, ЕИК *********, със седалище в гр.София, за откриване на
производство по несъстоятелност на „Глобул Дистрибюшън Груп“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище в гр.Варна, ул.“Зора“ 2А, представлявано от управителя Г.
Х. А., поради неплатежоспособност, а в условията на евентуалност поради
свръхзадлъжненост.
Молителят насочва претенцията си срещу
ответника като капиталово търговско дружество. Легитимацията на молителя
произтича от твърденията за наличие на сключени между страните субективни
търговски сделки /чл. 625 ТЗ/, а ответникът е търговец, пререгистриран със
седалище в района на сезирания съд. Молбата е основавана на твърдения за
неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че не е в състояние да
изпълнява изискуемите си парични задължения по търговски сделки. Дружеството не
разполага с достатъчно налично имущество, няма открита партида в имотния
регистър. Общата стойност на задълженията на ответника към ищеца по сключени
договори за продажба на сладкарски изделия възлиза на 12079.35 лева, за което
са издадени 5 бр. фактури в периода 17.07.2018г. – 23.10.2018г., всички
подписани от представител на ответното дружество. Поради дългия период на
забава може да се направи обоснован извод, че финансовите затруднения на ответното
дружество не са временни. Спирането на плащанията по тези задължения се сочи
като основание за обявяване на длъжника в неплатежоспособност считано от
31.12.2017г. Въведеното в условията на евентуалност състояние на
свръхзадлъжненост е обосновано с факта, че видно от обявените по партидата на
дружеството ГФО за 2016г. и 2017г. коефициентите на финансова автономност са
под препоръчителните стойности.
В предоставения от съда срок ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
За да се произнесе по молбата, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по
несъстоятелност се открива по молба на изчерпателно посочени, с оглед начина на
изброяването им в чл. 625 от ТЗ лица, а именно: всеки кредитор на длъжника по
търговска сделка или по публичноправно задължение към държавата и общините.
В разглеждания случай вземанията на молителя
произтичат от договори за търговска продажба на стоки – шоколад и шоколадови
бонбони. Договорите са неформални и са материализирани в издадените данъчни
фактури, приложени към делото и неоспорени от ответника с номера, както следва:
**********/03.07.2018г., **********/17.07.2018г., *********/31.07.2018г.,
**********/14.08.2018г. и **********/23.10.2018г. В тях са отразени
съществените елементи на сделката - страни, вид и количество на стоката, както
и уговорената цена с ДДС. Те са подписани от двете страни, което е несъмнено
доказателство за постигнатото взаимно съгласие за сключване на сделката, както
и за извършването на доставките. Видно от заключението на вещото лице,
вземанията по процесните фактури са отразени в счетоводството на ответника,
което по несъмнен начин удостоверява факта на узнаване за процесите доставки.
Касае се за търговска сделка между търговци и ответното дружество не се е
противопоставило веднага след узнаването, поради което, на основание чл. 301 ТЗ, е обвързано от извършените от негово име действия. Липсват наведени
твърдения и представени доказателства ответникът да е престирал в уговорения
срок дължимата продажната цена по договорите, поради което следва се приеме, че
същият има непогасени задължения към молителя.
С оглед изложеното съдът счита, че по
делото е установено обстоятелството, че молителят има качеството на „кредитор
по търговска сделка” по смисъла на чл.268, ал.2 от ТЗ по отношение на ответното
дружество, поради което е надлежно легитимиран да иска откриване на
производство по несъстоятелност на същото при твърдения за неговата
неплатежоспособност.
Неплатежоспособността е фактическо,
обективно състояние на търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.
Съобразно правилата на чл.154, ал.1 от ГПК
молителят носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него
факти –наличието на изискуеми парични задължения по търговски сделки и
публичноправни задължения, твърдяната
липса на парични средства и активи за покриване на задълженията към
кредиторите, както и състоянието на неплатежоспособност, респективно
свръхзадълженост.
За установяване финансовото състояние на
дружеството с молбата за откриване на производството по несъстоятелност са представени
писмени доказателства и са изискани справки по реда на чл.186 от ГПК. От представените
доказателства и заключението на допуснатата ССЕ се установява, че дружеството
не притежава недвижими имоти, има непогасени публични задължения в размер на
12306 лв., за събирането на които е образувано изпълнително дело и са наложени
запори върху всички известни активи на дружеството – банкови сметки и три
моторни превозни средства. Няма информация за други активи на дружеството, няма
наличности по запорираните банкови сметки, не са установени и касови
наличности. Дружеството няма публикувани ГФО за 2018г. и 2019г., не е
предоставило достъп до счетоводството си, поради което финансовият анализ е
извършен единствено на база ГФО за 2016г. и 2017г. Липсват данни, които да позволят детайлизирането на
задълженията по кредитори, основание, размер и падеж. По събрани данни от НАП
експертизата посочва дата на последно плащане на публично задължение –
05.12.2018г., а по данни на молителя, направеното последно плащане към него по
търговска сделка е на 12.02.2019г., а по процесните фактури има частично
плащане на 11.12.2018г. Най-старото необслужено задължение към молителя е по
фактура №**********/ 03.07.2018г.
Показателите за финансовото състояние на дружеството за периода след 2018г.,
както и за някой от показателите за 2016г. и 2017г., не могат да бъдат
изчислени поради липсата на изходни данни. Изчислените показатели за финансова
автономност и обща задлъжнялост за 2016г. и 2017г. показват зависимост от
кредитори, липса на ликвидни средства за погасяване на просрочените задължения,
ниска рентабилност и неефективност на разходните нива. Ответникът редовно е
подавал информация на НАП за публичните си задължения, но е прекратил
погасяването им през м.12.2018г. За 2016г. и 2017г. пасивът не надхвърля
актива. Голяма част от трудовите договори са прекратени през 2017г. След
15.05.2019г. има един действащ трудов договор. По счетоводен баланс за 2017г.
ответникът има задължения към персонала в размер на 1000 лева. Дружеството не
притежава активи, с които да удовлетвори молителя по делото,
както и със
свободни парични средства за покриване на началните разноски в производството
по несъстоятелност, определени от вещото лице в размер на 5100 лева.
Анализът на показателите
за финансова автономност и задлъжнялост за 2016г. и 2017г. сочи, че
затрудненията на дружеството имат траен и необратим характер. Коефициентът на
задлъжнялост значително надхвърля желателните стойности. Установено е също така, че през целия
обследван период 2016г.-2017г. е налице нерентабилност на
дейността на ответното дружество и неефективност на приходите и разходите. Показателите за бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност са под
референтните стойности за целия обследван период 2016г.-2017г., което означава, че съществува обективно състояние на
имуществото на длъжника, при което краткотрайните
активи са недостатъчни за покриване на текущите задължения без опасност
за кредиторите.
Изложените обстоятелства представляват
индикация, че дружеството не може да
изпълни изискуемите си задължения към съконтрагенти и държавата, не упражнява
търговска дейност, не притежава свободни парични средства, нито възможност да
набави такива. Дружеството не разполага с имущество, което да е достатъчно за
покриване на задълженията към кредиторите, както и за разноските по
несъстоятелността. Посоченото икономическо състояние е трайно, като с оглед
обстоятелството, че дружеството не разполага с активи и не развива дейност, не
може да се очаква подобряването му, а оттам и създаване на възможност за
изпълнение на задълженията. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на
плащанията към доставчици и държавния фиск, предполага състояние на
неплатежоспособност. Тежестта да обори законовата презумпция по чл. 608, ал. 3 ТЗ
се носи от длъжника, като за това той следва да представи в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временен характер на
финансовите затруднения или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си. Такива доказателства в настоящото производство не са
представени. Следователно, налице са материално-правните
предпоставките на чл. 630 ТЗ,
във вр. с чл. 608 ТЗ за приемане, че длъжникът е неплатежоспособен.
Доколкото началната дата на
неплатежоспособност е датата, от която търговецът е изпаднал в обективно
състояние на невъзможност да изпълни изискуем дълг, съдът намира, че следва да
се установи моментът, до който търговецът е разполагал с имущество, достатъчно
за покриване на дълга без опасност за интересите на останалите кредитори.
Началната дата по чл.630, ал.1, т.1 ТЗ е от съществено значение за
производството, попълването на масата на несъстоятелността и охраняване
интересите на кредиторите, поради което съдът следва да прецени същата с оглед
на всички доказателства по делото. С оглед изложеното и въз основа на
представените по делото писмени доказателства, съдът приема за начална дата на
неплатежоспособността датата 31.12.2018г., когато ответникът е прекратил
плащането на публичните си задължения. От събраните данни е видно, че към този
момент дружеството не е извършвало търговска дейност, като индиция за това е
липсата на обявен ГФО за финансовата 2018г. и прекратените трудови
правоотношения с персонала. Следователно към посочената дата са съществували
икономически затруднения, водещи до невъзможност за погасяване на
публичноправни задължения, установени по надлежния ред.
Въз основа на данните по делото, като е
приел, че дружеството – длъжник не притежава имущество както за покриване на
задълженията към кредиторите, така и за покриване на разноските по
несъстоятелността, с протоколно определение от 15.11.2019г. съдът е приканил
съгласно чл. 629б от ТЗ молителя, длъжника, както и всички заинтересовани
кредитори на длъжника да предплатят минималните начални разноски в
производството по несъстоятелност в размер на 5100,00 лв. В дадения от съда
срок никое от посочените лица не е представило доказателства за предвнасяне на
разноски.
При така установените факти съдът приема, че
е налице хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като длъжникът следва да бъде
обявен в несъстоятелност, едновременно с откриването на производство по
несъстоятелност, а производството по делото да бъде спряно. С оглед
предвидената в чл. 632, ал. 2 от ТЗ възможност за възобновяване на
производството и предвид обстоятелството, че с решението по чл. 632, ал. 1 от
същия закон търговецът - длъжник не се заличава от търговския регистър,
настоящият състав приема, че имуществото на длъжника, което ще бъде открито
след решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде запазено за
удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на производството по
несъстоятелността. Това налага да бъде постановена обща възбрана и запор върху
имуществото длъжника.
С оглед изхода на спора в полза на молителя
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 2290
лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (250 лева), депозит за вещо лице
(600 лева) и адвокатски хонорар (1440 лева).
Воден от гореизложеното и на основание чл.
632, ал. 1 от ТЗ съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Глобул Дистрибюшън Груп“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище в гр.Варна, ул.“Зора“ 2А, с начална дата 31.12.2018г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на
длъжника „Глобул Дистрибюшън Груп“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище в
гр.Варна, ул.“Зора“ 2А.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и
запор върху имуществото на „Глобул Дистрибюшън Груп“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище в гр.Варна, ул.“Зора“ 2А.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Глобул
Дистрибюшън Груп“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище в гр.Варна, ул.“Зора“ 2А.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Глобул Дистрибюшън Груп“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище в гр.Варна, ул.“Зора“ 2А.
ЗАДЪЛЖАВА молителя „Глобул Дистрибюшън Груп“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище в
гр.Варна, ул.“Зора“ 2А, при обявяване на фирмата си да прибави добавката “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на длъжника „Глобул Дистрибюшън Груп“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище в гр.Варна, ул.“Зора“ 2А, на основание чл.
632, ал. 1 от ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде
възобновено в срок от една година от вписването на решението в ТР, по молба на
длъжника или на кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен
случай, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника
от ТР.
ОСЪЖДА „Глобул Дистрибюшън Груп“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище в гр.Варна,
ул.“Зора“ 2А, да заплати на „Милмекс”ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Брегалница“70, сумата от 2290 лева, представляваща сторени в
производството разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в
Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис
от настоящото решение, на основание чл.
624, във вр. с чл. 622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в
7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър, на основание чл. 633, ал.
1, във вр. с чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 634 от ТЗ.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в
от ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: