№ 54
гр. Габрово , 01.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова
при участието на секретаря Ваня И. Николова
Сложи за разглеждане докладваното от Зорница В. Петрова
Административно наказателно дело № 20214210200115 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят Х.Б., редовно призован, лично.
За ответното Районно управление – Габрово, редовно призовано не се явява
представител.
Свидетелите:
С.Б., редовно призован, лично.
И.Ф., редовно призован, лично.
Становище по хода на делото
Жалбоподателят Х.Б.: Нямам възражение по състава на съда. Да се даде ход на
делото.
С оглед редовното призоваване за днешното съдебно заседание на ответното Районно
управление, неявяването на представител не представлява пречка за даване ход на делото,
поради което
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Жалбоподателят Х.Б.: Поддържам жалбата. На този етап нямам искания. След
изслушване на свидетелите ще направя искане за доказателства.
1
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
С. Н. Б. – 54 г., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство.
И. В. Ф. – 44 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК и същите обещаха да
говорят истината.
СЪДЪТ отстранява свидетеля Ф. от залата, пристъпва към разпит на свидетеля Б..
Свидетел С.Б.: Работя като командир на отделение в ОДП – Габрово. Спомням си за
случая на 19.07.2019 г. с жалбоподателя. Бяхме изпратени на ул. "Осми март" във връзка с
подаден сигнал за пожар и че на адреса има лице, което евентуално е починало вследствие
на пожара. Пристигайки на място запазихме местопроизшествието. Аз се качих до
апартамента, а колегата остана на входа на сградата с цел недопускане на външни лица,
чакахме оперативната група за извършване на оглед. Докато бях горе на етажа, чух че се
крещи, и понеже колегата беше сам, слязох долу. Като на входа на стълбището видях
жалбоподателя, който крещеше на висок глас. През входната врата премина лице от женски
пол, което впоследствие установихме. Като при влизането на жената жалбоподателя стана
особено агресивен към нея и започна да крещи след което й нанесе удар с ръка в областта на
гърба. Жената продължи. При което колегата Ф. разпореди на жалбоподателя да прекрати
действията си и да представи документ за самоличност, с който да установим самоличността
му. Жалбоподателят започна да крещи срещу него, обърна се към колегата с думите – защо
трябва да си давам личната карта, какво съм направил. След като му разпоредихме да
прекрати и да си представи документ за самоличност, жалбоподателя започна да крещи към
колегата Ф., обърна се към колегата с думите - защо трябва да си давам личната карта. След
като му беше обяснено че е във връзка с инцидента, жалбоподателя нанесе удар с ръка в
лявата ръка на колегата, в областта на рамото, като каза – това удар ли е според вас.
Жалбоподателят отказа да си предостави личната карта. При повторно разпореждане пак
отказа и се опита да напусне мястото на проверката, при което е задържан във връзка с
агресивното поведение, инцидента и непредоставянето на личната карта и бе отведен в
Районното управление. Там бяха изготвени необходимите документи за задържането. От
мен бе съставен АУАН по Закона за МВР. След приключване на работата с лицето бе
освободено. Това е, което си спомням по случая. Установихме ударената жена, описано е в
докладната. Колегата Ф. поиска личната карта на жалбоподателя. При задържането на
жалбоподателя освен помощни средства използвахме и водещи техники, това се наложи от
агресивното му поведение и това, че се дърпаше при отвеждането му към служебния
автомобил. Така е според Наредбата при отвеждането за негова и наша безопасност да се
използват помощни средства. Докато му слагахме белезници жалбоподателя блъскаше,
риташе, приведохме го в неподвижно положение както е по инструкцията с ръцете на гърба
и му поставихме белезниците. Не сме превишавали правата си, нито сме употребявали
физическа сила извън инструкцията. Майката на жалбоподателя дойде впоследствие, когато
2
вече жалбоподателя беше задържан с белезниците на гърба и беше на земята. Разговаряхме
на място с ударената жена, тя каза, че жалбоподателя по принцип се държи така агресивно.
Не можа да даде обяснение защо. Жената влезе от вън, влезе на стълбите, жалбоподателя
започна да се държи агресивно и я удари, нямаше никакви причина. Когато дойде майката
на жалбоподателя, обяснихме й, че сина й е задържан за нарушение на обществения ред и
ще бъде отведен в Районното управление за вземане на отношение, това е стандартно, това е
реда. След това не съм разговарял с майката. След като приключихме работа в РУ с
жалбоподателя, същият се разписа и бе освободен.
Не постъпва повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят И.Ф.: Работя в Районно управление - Габрово като старши полицай. За
случая на 19.07.2019 г. с жалбоподателя си спомням. Отидохме на ул. "Осми март" № 25 по
сигнал за пожар. На място бяха пристигнали колегите от пожарната. Качихме се горе,
пожара беше загасен. Обитателят на апартамента, в който беше пожара беше починал.
Запазихме произшествието. Малко по-късно аз слязох долу пред входа, не си спомням
точно, мисля, че за да посрещна лекаря да дойде. Останах на място понеже жалбоподателя
също беше на входа и доста разпалено обясняваше на събралите се хора там, че смъртта на
човека не била случайна, че някаква съседка била отговорна за това нещо. В един момент
пристигна един автомобил и от него слезе една жена. Жалбоподателят започна да вика
спрямо нея, че тя била отговорна за починалия. Аз му разпоредих да прекрати с виковете и
да преустанови със саморазправата. Той сякаш не ме чу, продължи да вика. Пак му
разпоредих. Жената прецени, че може би няма смисъл да се разправя с него и тръгна да
влиза във входа, поради което жалбоподателя я удари с юмрук в гърба. Жената се олюля
леко и влезе във входа. През цялото време жалбоподателя не спираше да вика, въпреки, че
няколко пъти му разпоредих да престане с виковете. Викаше спрямо жената, че тя е
виновна за смъртта, ставаше дума за някакви пари за ремонт на покрива. Жената си влезе
вътре, аз вече се обърнах към жалбоподателя, успях да му привлека вниманието и му
поисках документ за самоличност, тъй като вече имахме налице административно
нарушение. Тогава господина ме попита за какво ми е била на мен неговата лична карта и аз
му обясних, че документа за самоличност ми трябва за да му установя самоличността за да
му съставя АУАН относно скандала и побоя спрямо жената. Той обаче ми каза, че не е
имало никакъв побой, просто я ударил и демонстрира удара върху мен. Удари ме по лявата
ръка горе в областта на рамото с ръка, не знам дали с юмрук или отворена длан, което
наложи неговото задържане. Жалбоподателят беше задържан с използването на водещи
техники и му бяха сложени бележници, той буйстваше когато го задържахме. Тъй като
буйстваше спомням си, че беше по корем на земята, тогава трябва да сме му сложили
белезниците. Не си спомням след поставянето на белезниците дали той продължи с
буйстването. Майката на жалбоподателя дойде вече когато заедно с жалбоподателя бяхме
при служебния автомобил. Тогава по незнайни за мен причини той легна зад патрулния
автомобил на земята и майка му го видя легнал на земята. Белезниците са му на ръцете
3
отзад , ако той реши, ще си падне на земята. Ние двамата с колегата го охранявахме. След
поставяне на белезниците до полицейския автомобил ние го водим, жалбоподателя тогава
беше по-едър, свлече се и падна долу, няма как да го задържим. Ако тръгне да бяга ще го
хванем. След това го вдигнахме и прибрахме в автомобила и в РУ долу си свършихме
работа с него. След задържането ние го охраняваме, ние сме там, няма как да дойде трето
лице, майка му се приближи, направи опит да му помогне да стане, но ние й попречихме.
Жалбоподателят беше отведен в РУ и там му беше съставен акт. За акта по делото съм
сигурен, за други не съм сигурен дали са му съставяни. След приключването на работата с
него жалбоподателя е освободен. По повод на работата си видях жалбоподателя тогава и
сега го виждам за втори път. Имаше физическо съприкосновение между мен и
жалбоподателя, жалбоподателя ме удари.
Не постъпват повече въпроси към свидетеля.
Жалбоподателят Х.Б.: Искам да бъде допусната до разпит като свидетелка моята
майка. Тя присъства на отвеждането ми, искам да изясни обстоятелствата свързани със
задържането ми, казва се С.И..
С оглед направеното искане от страна на жалбоподателя за допускане до разпит на
свидетел, съдът намира, че за изясняване на делото от фактическа страна и с цел спазване
правото на защита, искането следва да бъде уважено.
Водим от горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел С.И..
Снема се самоличността на явилата се свидетелка, както следва:
Снежана Христова Иванова - 56 г., българска гражданка, разведена, неосъждана,
майка на жалбоподателя.
Свидетелката предупредена за отговорността по чл. 290 от НК и същата обеща да
говори истината.
На свидетелката разяснени правата по чл. 119 и 121 от НПК.
Свидетелката С.И.: Разяснени са ми правата. Разбрах, че мога да откажа, желая да
свидетелствам. За случая на 19.07.2019 г. аз знам всичко, до момента когато аз пристигнах
сина ми ми разказа по телефона преди да бъде арестуван, дойдох там до блока на нашия
адрес. Когато се върнах видях сина си съборен на земята точно пред полицейската кола със
събут панталон, понеже си е бил забравил колана после разбрах. Отидох при полицаите да
4
питам какво е станало, защото знам, че той не е престъпник и никога не е бил. Попитах
защо е пред колата съборен. Те ми казаха, че се е хлъзнал по сливите, там има едно дърво.
Исках да питам точно тези полицаи как могат от позицията на тази институция така да
лъжат. Аз направих снимка на удареното коляно и впоследствие на това от белезниците.
Исках на тях да им разкажа за инцидента с пожара. Не знам кой ги е извикал, аз отидох
после. Случилото се беше свързано с пожара. По този случай нищо не видях като свършена
работа от полицаите. След това разбрах, че човека е починал. Те не ми отговориха, казаха
ми - погледнете си покрива, той трябва да бъде направен. То беше всичко свързано.
Отведоха вече сина ми. Не съм го видяла вътре в полицията. Държаха го около час и бяха
извикали някой да го прегледа. Аз видях този, който го е прегледал и като излезе се смееше
– нищо му няма, ще му мине. Става дума за раните от белезниците, това го видях в къщи.
По това, което са написали го прочетох две години след това, не разбирам, искам да
разбера защо сина ми е задържан, не разбирам тези членове, отидох при началника им.
Трябваше да са тук полицаите и тук пред мен да го кажат. Аз знам какво значи полиция. А
сина беше отговорник 4 години. Той няма данни за тези членове. Това е свързано с делото.
Никаква работа от полицаите не беше извършена по това дело.
Не постъпват повече въпроси към свидетелката.
Жалбоподателят Х.Б.: Нямам искания и няма да соча нови доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА постановление за прекратяване на наказателно производство от 24.09.2020
г.; разписка от 15.12.2020 г.; молба по НЧХД 735/2020 г. на РС - Габрово; уведомление от
26.06.2019 г. за събрание на блока; свидетелство за съдимост на жалбоподателя Х. Б. Б.; 1
брой снимка; наказателно постановление № 156/25.07.2019 г.; АУАН № 156/19.07.2019 г.;
заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г.
С оглед изявлението, че няма искания и няма да се сочат нови доказателства, съдът
счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Жалбоподателят Х.Б.: На самия ден чух много силен шум, това е разбиването на
вратата на съседа. След това имаше една миризма като на свещи. Разтворих всичко у дома и
реших да изляза. Като видях там полицаи реших да им дам показания за държанието на тази
съседка С.И., не майка ми. В този момент съседката я нямаше, тя дойде по-късно. Аз бях
застанал до колата, в близост до полицай Ф. и той чу разговора с майка ми по телефона,
още преди да дойде съседката. Той правеше някакви физиономии. Когато се появи съседката
5
аз я заговорих, започнах да я обиждам и й казах, че тя трябва да бъде затворена, тя се
обърна и каза – теб трябва да затворят. В този момент наистина я ударих с отворена длан по
гърба. Наистина съжалявам, защото това е вече трето дело за това, нечувано е. Истината е,
че единия от пожарникарите, този който живее в къщата срещу блока, той ме спря и той ме
дърпаше, след това се появи полицая. Пожарникарят ме разтърва, спря ме, той ме разтърва
от жената. След това исках да покажа на полицая, че удара не е силен и наистина го
докоснах, има нарушаване на физическата му неприкосновеност. Самият пожарникар се
опита да ме спре. Един полицай се опита да ме спре, едно стъпало направих и той ме спря и
ми сложи белезниците в право положение. Не съм отказал да дам личната си карта, просто
излязох без нея, излязох и без колан. Казах на полицая, че личната ми карта е у дома. Не съм
му казвал, че няма да му я давам. Известно време стояхме пред входа, бях със сложени
белезници. Един от пожарникарите каза – дайте да го сложим в мазата, там не съм влизал от
дете. След това ме хванаха за ръцете и ми паднаха дънките, защото бях без колан. Не точно
ме влачиха, но ме отведоха до колата. Аз бях прав. Малко след това полицая С., тъй като аз
съм с вързани ръце, той ме удари с ръце и аз просто паднах на земята. Майка ми като дойде
той каза, че съм се подхлъзнал на сливата. След това дойде една друга полицейска кола с
по-млади полицаи и те ме отведоха. На място полицаите направо ме арестуваха.
Пожарникарят ме разтърва с жената. Полицаят просто ми каза да замълча когато говорех с
майка ми по телефона. Искам да кажа, че тези закони сега ги научавам. Никога нямаше се
подпиша на всички тези неща, ако ги знаех, защото тогава тъкмо ми бяха свалили
белезниците. Наложени са ми глоби общо в размер на 1100 лева. Вие сте видели чл. 85 и чл.
86, трябва да се използва това, когато е абсолютно необходимо. Има разминаване в
показанията на свидетелите, единия каза, че съм бил прав, другия легнал на земята, когато
са ми слагали белезниците. Вярно е, че към докоснал полицая. Моля да ми бъде намалена
санкцията за това. Вярно е, че съм докосвал полицая. Смятам, че не съм извършил всички
нарушения, за които съм санкциониран. Сега глобата е 2 хиляди лева, има промяна в закона
от 2020 г. Не знаех, че не трябва да се пипа полицай. Не съм имал никога проблеми с
полицаи. Смятам, че не съм извършил всички нарушения, за които съм санкциониран и моля
в тази част да бъде отменено, а в другата част, моля за минимума. Твърдя, че не съм
извършил всички нарушения. Вярно е това, че съм го докоснал. Нямам какво друго да кажа.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе с решение в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,25 часа.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
Секретар: _______________________
6