Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 26.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б с-в, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен
Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №2500 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 30.10.2017 год., постановено
по гр.дело №34064/2017 год. по описа на СРС, ГО, 125 с-в, поправено с решение
от 03.01.2018 год., е отхвърлен като неоснователен предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „К.Л.“ ООД срещу „Ю.Б.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 65.85 лв. –
удържана без основание от ответника по банкова сметка №********, с титуляр – ищецът, за която сума е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело №16665/2017 год. по описа на СРС, ГО, 125 с-в, като ищецът е осъден
да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по
делото в размер на 100 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „К.Л.“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че имал банкова сметка ***.
Банката била закрила едностранно тази банкова сметка ***, като усвоила
наличните суми по сметката в своя полза. Ответникът бил признал, че е закрил
сметката и е прекратил договора, че сумата вече не е налична по сметка, че
същата е собственост на ищеца, с изключение на сумата от 20 лв., която се
дължала за „услугата закриване на сметка“. Неправилно първоинстанционният съд
бил приел, че е налице забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД. За да бъдел приложен чл. 95 ЗЗД, задължително
следвало да бъде изпълнен състава на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а именно
кредиторът да откаже да получи изпълнението; длъжникът да вложи сумата по
банкова сметка ***лнението да е пълно и точно /чл. 66 ЗЗД/. В случая дори и да
се приемело, че не е било оказано съдействие от кредитора /което не било така/,
не били налице останалите две предпоставки. Не била налице пълно и точно
изпълнение, тъй като банката била признала, че това липсва – удържала била в
своя полза сумата от 20 лв. за закриването на сметката съгласно Тарифата, която
била представена по делото. Ищецът обаче не бил искал предоставянето на такава
услуга, поради което не дължал такса. Три тълкуване на договорната клауза в
тарифата следвал изводът, че същата се отнасяла до извършването на услугата от
банката по искане на клиент, но не и при едностранно прекратяване на договора.
Следователно дори и да се приемело, че длъжникът е изпълнил част от
задължението си за прилагането на заместващия способ по чл. 97 ЗЗД, сумата от
20 лв. не била върната. Кредиторът не можело да бъде принуден да приеме
изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Правилно СРС бил приел, че
банката не била открила сметка на името на ищеца. Същевременно бил счел, че
това не е и необходимо, тъй като за приложението на чл. 95 ЗЗД било достатъчно
кредиторът да не е оказал съдействие. Когато се касаело за парично задължение,
длъжникът задължително трябвало да открие банкова сметка ***, да вложи сумата и
да го уведоми за това. Ответникът твърдял, че бил открил такава сметка, като
представил извлечение от сметка с аналитичен номер 45981008980152688859162.
Това обаче не било банкова сметка, ***. ***е системи и Наредба № 13 на БНБ за
прилагането на международен номер на банкова сметка ***, било установено
изискването за IBAN ***. Освен това
ответникът следвало да открие сметка в друга банка, а не при себе си, тъй като
заместващият способ по чл. 97 ЗЗД следвало да осигури на кредитора да получи
дължимото без да зависи от волята на длъжника. Не било изпълнено и изискването
за уведомяване на кредитора – изпращаните уведомления можело да имат единствено
характера на изявление за желание за плащане. В тях не бил посочен номер на
банкова сметка, ***. IBAN, ***, нито било
посочено, че по тази банкова сметка ***. Следователно ответникът не бил
доказал, че е върнал процесната сума. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски
по делото.
Ответникът
по жалбата „Ю.Б.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че по делото било доказано, че сумата от закритата сметка е била
преведена по специална, особена сметка „Разни други разчети с клиенти“, с
аналитичен номер 45981008980152688859162, като неин титуляр бил ищецът.
Следователно сумата не била в патримониума на банката. Ищецът бил уведомен, че
банковата сметка ще бъде закрита, както и че в 30-дневен срок следва да
предприеме необходимите действия за разпореждане с наличните средства. Такива
действия не били предприети от негова страна, поради което за да се освободи от
задължението си банката е вложила сумата в специалната сметка, за което ищецът
бил уведомен по електронен път и с покана изх.№9300/0254 от 13.04.2017 год. В
исковата молби било направено признание, че още от м.ноември 2016 год.
законният представител на дружеството знае, че сметката е закрита. В този смисъл
банката не била в забава, тъй като не й било оказано необходимото съдействие от
страна на ищеца. Непосочването на IBAN *** променяло собствеността на средствата, а след
влагането на сумата в нея банката по никакъв начин не можела да оперира с нея.
След като изтичането на посочения в уведомлението от 12.08.2016 год. срок,
договорът за банково обслужване чрез бизнес пакет от 17.12.2014 год. бил
прекратен и банковата сметка е била закрита, поради което за банката било
възникнало правото да удържи сумата от 20 лв., представляваща такса на
основание І.А, т.12 от Тарифата за таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД
прилага по извършени услуги на клиенти – юридически лица, еднолични търговци,
дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски
представителства, действаща към момента на закриване на сметката. В тарифата
нито една от таксите не била поставена в зависимост от това по чие искане се
извършва банковата операция – такса се дължала при поддържане на сметка,
независимо от това дали по нея има движение на средства и без да се извършват
каквито и да било банкови операции. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен
е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Неоснователно
се явява оплакването на жалбоподателя, че обжалваното решение е недопустимо,
тъй като същото е постановено при наличието на процесуалните предпоставки,
обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
СГС
намира, че дадената правна квалификация на предявения иск, противно на приетото
от първоинстанционния съд, не е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а по чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, тъй като според изложеното в исковата молба съществуващото между
страните облигационно правоотношение по договор за банково обслужване чрез
бизнес пакет е било едностранно прекратено от ответника, но последният не е
върнал наличните по банковата сметка средства. Т.е. твърди се неизпълнение на
договорно задължение, като се претендира реалното му изпълнение. Погрешната правна квалификация не води до
недопустимост на решението, тъй като основанието на един иск не е правната му
квалификация, а фактите на които се основава и които в случая правилно са били
прецени от първоинстанционния съд, т.е. липсва нарушение на диспозитивното начало в
гражданския процес /по тези съображения настоящият съдебен състав не поддържа
становището си относно правната квалификация на иска по в.гр.дело №10904/2018
год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, по което е заявен напълно идентичен
източник на претендираното вземане/.
Решението
е и правилно. Във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:
Основателността
на предявения иск е обусловена от наличието на следните кумулативни
предпоставки: наличието на твърдяното облигационно правоотношение между
страните, неговото прекратяване и наличие на процесната сума в банковата сметка
към момента на прекратяване на договора.
В тежест
на ответника е да установи наличието на основание за задържането на част от
процесната сума – 20 лв., т.е. съществуването на вземане за такса за закриване
на банковата сметка, както и възражението си за забава на кредитора – че ищецът
не е осигурил необходимото съдействие за изпълнение на предложеното му точно
изпълнение, както и че се е освободил от задължението си като е открил сметка
на името на ищеца, от която той да може да се разпореди с наличните средства,
както и че кредиторът е бил уведомен за влагането.
Безспорно
е във въззивното производство, че от 17.12.2014 год. между страните е
съществувало правоотношение по договор за банково обслужване чрез бизнес пакет,
сключен при условията на Рамковия договор за платежни услуги, по силата на
който ищецът възложил, а банката приела да открие на негово име разплащателна
сметка, като ищецът извършвал платежни операции, посочени в Тарифата на
банката, чрез активиране на основен пакет за банково обслужване – разплащателна
сметка в лева, интернет банкиране и се задължил да заплаща такси, съгласно
раздел 17 от Тарифата на банката. Ответникът е встъпил в правоотношението на
мястото на „Алфа Банк – клон България“ по силата на придобиване на търговското
му предприятие – чл. 131, ал. 5 ЗКИ вр. с чл. 15 ТЗ, след което ищецът е бил
уведомен, че от 25.05.2016 год. към договора са приложими Общите условия за
откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически лица в „Ю.Б.“ АД.
Към м.ноември 2016 год. в банковата сметка на ищеца имало наличност от 65.85
лв., като същата била закрита едностранно от ответника на 16.11.2016 год. на
основание клаузата на чл. VІ.1.2 от Общите условия, предвиждаща правото на
банката да прекрати договора и да закрие банковата сметка след изтичането на 30
дни от уведомяването на титуляра /ищецът е получил уведомлението на ответника/,
без да е длъжна да мотивира искането си за закриване на сметката. От посочената
сума ответникът удържал 20 лв. – такса за закриване на сметка по т.І.А.12 от
Тарифата за таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага по извършени услуги
на клиенти – юридически лица.
Процесният
договор е сключен при действието на Закона за платежните услуги и платежните
системи /ЗПУПС/ - отм. и Наредба № 3 от 16.07.2009 год. за условията и реда за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Дефиниция
на понятието „платежна сметка“ се съдържа в § 1, т. 18 от ДР на ЗПУПС и чл. 2,
ал. 1 от наредбата – това е сметка, водена на името на един или повече ползватели
на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции. Когато тя
служи за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от
титуляра до банката, то тя е разплащателна сметка – чл. 6, ал. 3, т. 1 от
наредбата.
Договорът за
разплащателна сметка съдържа в себе си елементите на два договора – на паричен
влог и на поръчка, като същият е формален, двустранен и възмезден. Основните
задължения на банката по него са да изпълнява нарежданията на титуляра на
платежната сметка за извършване на платежни операции и да върне паричните
средства по платежната сметка при поискване и/или след прекратяване на договора
/чл. 44 ЗПУПС /отм./, чл. 7, ал. 2 от горепосочената наредба; виж и чл. 250 и
сл. ЗЗД/. Основно задължение на титуляра на платежната сметка е да заплаща
възнаграждение на банката, както и да възмездява направените от нея разноски по
извършените операции. Следователно във всеки един момент съществуват насрещни
парични задължения на страните по договора, които са годни за компенсиране,
като според клаузата на т. V.6 от Общите условия на ответника, титулярът /ищецът/
е дал изричното си съгласие банката да събира от средствата по сметката дължими
от него на банката суми, в т.ч. такси и комисионни, дължими по договора за
банкова сметка /***. 5.2 от Рамковия договор за платежни услуги, предоставени
от Алфа Банка – клон България“/.
Несъмнено
е, че след прекратяване на процесния договор ответникът е дължал връщането на
наличната в банковата сметка на ищеца сума.
Същевременно
според приложимите към момента на прекратяването на договора разпоредби на чл.
73т и 73ф ЗПУПС /отм./ и чл. 7а от горепосочената наредба, платежната сметка за
основни операции е платежна система, водена в български левове, по която на
потребителя се предоставят конкретни услуги, в т.ч. закриване на платежна
сметка. Тези услуги, изброени в приложение №1 към наредбата, се предоставят
безплатно или срещу приемливи такси независимо от броя платежни операции, извършвани
по сметката. Приемливите такси следва да бъдат съобразени с нивото на доходите
в Република България, като бъдат по-ниски от следния размер на таксите,
събирани от банките за съответните услуги по платежни сметки на потребители,
различни от платежни сметки по чл. 73т, и от размера на таксите, които банката прилага
по тарифа за съответните услуги по платежни сметки на потребители, различни от
платежни сметки по чл. 73т.
В
разглеждания случай е видно от приетата като доказателство по делото Тарифа за
таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага за извършени услуги на клиенти,
че за закриването на разплащателна сметка е предвидена такса в размер на 20 лв.
Тази такса е дължима в частност с оглед приложеното основание за прекратяване
договора между страните, респ. закриването на банковата сметка, доколкото нещо
различно не следва от разпоредбите на ЗПУПС, както и от уговореното между
страните. Исвен Необходимо е да се посочи също така, че закриването на
банковата сметка е свързано с използването на ресурси от банката, в т.ч. труд
на нейните служители, като в частност е несъмнено, че ответникът е съхранил
средствата на ищеца и е направил разходи, за да му съобщи за извършеното
едностранно прекратяване на процесния договор, чийто размер съответства на
таксата. В този смисъл таксата за закриването на платежната сметка в размер на
20 лв. не подлежи на връщане.
На
следващо място въззивният съд намира, че възражението на ответника за забава на
кредитора се явява основателно. В случая по аргумент от чл. 252, ал. 2 и чл.
255 ЗЗД връщането на процесната сума е невъзможно без кредиторът да извърши
определени действия – банката не може да изпълни задължението си, ако ищецът не
вземе вложените средства. А когато забавянето на изпълнението се дължи на това,
че кредиторът бездейства, като не оказва необходимото съдействие, е налице
забава на кредитора – чл. 95 ЗЗД.
Доказано е
по делото, че ответникът е предложил точно изпълнение /достатъчно за
осъществяване на дължимия резултат/ още при отправяне на уведомлението за
едностранно прекратяване на договора, но не е получил насрещно помощно
поведение от страна на ищеца /обстоятелство, което последният не оспорва/,
поради което и последният се явява поставен в забава с последиците по чл. 96 ЗЗД.
Същевременно
забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението му. В този случай
той трябва да прибегне към заместващ изпълнението способ. Според приложимата разпоредба
на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, пари могат да бъдат оставени за пазене в банка по
местоизпълнението и без разрешение на съда, но кредиторът трябва да бъде
уведомен за влагането. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по
делото настоящият съдебен състав приема, че банката се е освободила от
задължението си, тъй като е открила нарочна сметка в полза на ищеца с аналитичен
номер 45981008980152688859162 и е вложила там средства по закритата му сметка.
„К.Л.“ ООД е било уведомено за влагането видно от покана от 13.04.2017 год., а
и за това обстоятелство е налице признание на ищеца /виж изложеното във
въззивната му жалба/, което при преценката му по реда на чл. 175 ГПК с оглед
останалите обстоятелства по делото следва да се приеме, че отговаря на
истината.
Във връзка
с оплакванията на жалбоподателя следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 3 от 16.07.2009 год. за условията и реда за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти вр. с чл. 36 ЗПУПС
/отм./ изрично предвижда възможността да бъде открита банкова сметка ***.
Откритата в частност банкова сметка ***, който я отграничава от останалите
банкови сметки – тя е специална сметка за съхранение на пари по чл. 6, ал. 3,
т. 11 от наредбата. Следователно вложените в нея средства са били на
разположение на ищеца, а не на ответника, като обстоятелствата, че тази сметка не
е била открита в друга банка и не е била обозначена с международен номер на банкова сметка /***/, ***но най-много проверки за валидност при
въвеждането на данни, не обосновават различен извод.
В този
смисъл релевираната претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне,
както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този
изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На
основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1
НЗПП жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 30.10.2017 год., постановено по гр.дело №34064/2017
год. по описа на СРС, ГО, 125 с-в, поправено с решение от 03.01.2018 год.
ОСЪЖДА „К.Л.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** ул.“Бачо Киро“, Конферентен център „В.“,
да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК сумата от
100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/