Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 728
/ 04,06,2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на осми април 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 496/2019 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение
4437/18,12,2018 г., постановено по гр. д. № 9501/2018 г. на РС Пловдив, ХХІІ
гр. състав; Р.З.К.-А. с ЕГН **********, и С.П.С. с ЕГН **********, са осъдени
да заплатят солидарно на И.С.П. с ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД, сумата 8 000 лв. – главница, платена
на отпаднало основание, представляваща цена по развален договор за
покупко-продажба на посадъчен материал за сливи, сорт „Стенлей“, сключен на
06.10.2016 г. между Р.З.К.-А. и И.С.П., задължението по който е обезпечено с
договор за поръчителство, сключен на 06.04.2018 г., между И.С.П. и С.П.С.;
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба /07.06.20018 г./ до окончателното плащане.
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 4939/22,01,2019 г. от Р.З.К.-А. от гр. С., ЕГН **********; против посоченото
по-горе решение с оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост и
противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на РС за наличие на
предпоставки за разваляне на договора за продажба. От въззивния съд се иска да
отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият И.С. ***, ЕГН **********; ищец в
първоинстанционното производство заявява становище за неоснователност на въззивната
жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Въззиваемият С.П.С. ***, ЕГН **********; ответник в
първоинстанционното производство не заявява становище по въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по субективно
съединени искове с правна квалификация чл.
55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД. Предявени от И.С. ***, ЕГН **********; против Р.З.К.-А. от
гр. С., ЕГН ********** ; и С.П.С. ***, ЕГН **********.
От съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата
от 8 000 лв. – главница, представляваща авансово платена на отпаднало
основание цена по развален договор за покупко-продажба на посадъчен материал за
сливи, сорт „Стенлей“, сключен на 06,10,2016 г. между И.С.П. и Р.З.К.-А., което
задължение е обезпечено с договор за поръчителство, сключен на 06,04,2018 г. между
И.С.П. и С.П.С., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (07,06,20018
г.) до окончателното плащане.
Ответникът Р.З.К.-А. оспорва иска и твърди, че
не са налице предпоставки за разваляне на договора, тъй като ищецът (купувач по
същия) не е изправна страна и не е изпълнил задължението си за представяне
заплащане на цялата уговорена цена, поради което и задължението на продавача за
предоставяне на стоката не е станало изискуемо.
Ответникът С.П.С. не заявява становище по иска.
Между страните е безспорно, че са сключили
твърдения от ищеца договор за покупко-продажба на
посадъчен материал. Със същия (л. 5) ответникът – продавач се е задължил да
продаде на ищеца – купувач посадъчен материал, уговорен по сорт (сливи – сорт
Стенлей) и количество – 12 000 броя, при единична цена 5 лв. за брой.
Общата уговорена цена, според чл. 3 ал. 2 от
договора, е 60 000 лв., „като купувачът заплаща авансова вноска от
8 000 лв.“. Не се спори, че посочената „авансова вноска“ е заплатена от
купувача на продавача.
Следващата разпоредба (чл. 4 от договора) сочи
начина на плащане – с платежно нареждане по посочена в договора банкова сметка.
*** – в чл. 5 от договора, се предвижда: „доставянето на стоката се извършва от
продавача след представяне на платежен документ от страна на купувача …срокът
на доставка е три дни след получаване на платежно нареждане“. Спорът между
страните се съсредоточава върху това кога настъпва изискуемостта на
задължението на продавача за доставка на закупената стока.
Отговорът на този въпрос изисква анализ на
цитираните разпоредби и тълкуване на договора с оглед изясняване действителната
обща воля на страните. Тълкуването на уговорките следва да се извърши във
връзка с останалите и със смисъла, който произтича от целия договор, както и с
оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността (чл. 20 от ЗЗД).
Както се посочи, като срок за предаване на
стоката е уговорено: три дни след получаване на платежно нареждане“.
Систематично тази разпоредба следва определяне на общата цена, уговаряне
заплащането на „авансова вноска“ и посочване начина на плащане. Като се вземе
предвид общото правило на чл. 327 от ТЗ за заплащане на цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго, и при липса на изрична и недвусмислена
уговорка за друго, както и при липса на изрична уговорка за продажба с предварително
плащане на цената по см. на чл. 334 от ТЗ, следва да се приеме, че страните са
уговорили изискуемост на задължението на продавача при заплащане на уговорената
в предходната разпоредба авансова вноска (обратното би обезсмислило заплащането
на аванс). В този смисъл са и изложените от РС мотиви, които въззивният съд
напълно споделя.
Следователно – доколкото е безспорен фактът, че
ищецът е заплатил уговорената авансова вноска още през м. октомври 2016 г. (вж.
платежни нареждания на л. 7 – от 07,10,2016 г. и от 10,10,2016 г.), то
ответникът-продавач е изпаднал в забава по отношение изпълнението на
задължението си за предаване на стоката – предмет на договора.
С оглед на това следва да се приеме, че са
налице предпоставките за възникване правото на ищеца да развали процесния
договор поради неизпълнение задължението на продавача. Изявление в този смисъл
ищецът е отправил с исковата молба, с което е изпълнено условието на чл. 87 ал.
1 изр. последно от ГПК. След получаването й, а и до този момент, ответникът Р.К.-А.
не е установява (и не твърди) да е изпълнила задължението си за предаване на
стоката. Поради това, въпреки че с изявлението за разваляне не е даден подходящ
срок за изпълнение, но е изминал достатъчен срок, в който изпълнение не е
престирано, договорът следва да се приеме за развален поради виновното
неизпълнение задължението на продавача. Следователно последният дължи връщане
на получената в аванс сума от 8000 лв. поради отпадане на основанието за
заплащането.
Липсват доказателства това задължение да е
изпълнено, поради което искът се установява изцяло по основание и размер и
претендираната сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба.
До същия извод е достигнал и РС по съображения,
които изцяло се споделят от настоящата инстанция и към които въззивният съд, на
основание чл. 272 от ГПК, препраща. Обжалваното решение е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят претендираните
разноски за настоящото производство, които се констатираха в размер на 730 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение 4437/18,12,2018 г., постановено по гр. д. №
9501/2018 г. на РС Пловдив, ХХІІ гр. състав.
ОСЪЖДА Р.З.К.-А.
от гр. С., ЕГН **********; да заплати на И.С. ***, ЕГН **********;
сумата от 730 лв. (седемстотин и тридесет лева), представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на страните,
при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: