РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Кюстендил , 03.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая А. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая А. Миленкова Административно
наказателно дело № 20201520201040 по описа за 2020 година
Б. Е. А., с ЕГН – ********** от с.*****, със съдебен адрес – гр.Кюстендил
,ул.“Гороцветна“№35/ адв. А. И. от КАК/ обжалва наказателно постановление № 20-1139-
000480 / 26.05.2020 г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил, в
частта по т.1, 2 и 6 , с които са му наложени следните административни наказания : по т.1 –
на осн. чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 100 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца; по т.2 - на осн. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в
размер на 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и по т.6 – на
осн. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200 лева.
Иска се отмяна на НП, в посочените пунктове, като се сочат допуснати нарушения на
процесуалните правила в хода на производството по съставяне на АУАН и издаване на НП.
Наказващият орган не взима участие в производството, но изразява становище за
неоснователност жалбата.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
От фактическа страна:
На 15.05.2020 г. в 20:25 ч. в с. Копиловци, по ул.“Стоян Тренев“ жалбоподателят
управлявал управлявал МПС м. „УАЗ 469“, с с рег. №****, като се движел в посока - към
път 1-6. На посочената улица е спрян за проверка от служители на РУ Полиция Кюстендил ,
свидетелката Б.С. и св. Р.Й.. При поискване на документите за проверка жалб. А. заявил ,
1
че не ги носи. Поведението на жалбоподателя създало в извършващия проверката св. Й.
впечатление, че лицето е под влияние на упойващи вещества / алкохол или наркотици/.
Докато разговаряли жалбоподателя дал контакт на автомобила и потеглил рязко, с което
застрашил живота на св. Б.С.. Служителите на РУ Полиция веднага последвали
автомобила , като започнало продължително преследване, с включени звукови и светлинни
сигнали на полицейския автомобил. Свидетелите С. и Й. поискали съдействие от свои
колеги, които са на разположение и могат да се включат в преследването. В указаната в
сигнала посока потеглил патрул на сектор пътна полиция, в състав – свидетелите И. и С..
Преминавайки през няколко села, полицейските служители преследвали жалбоподателя,
като преминавали на някои места и по черни пътища. Движейки се по такъв черен път, в
землището на с. Долна Гращица, жалбоподателят забелязал спрян перпендикулярно на
посоката на движение друг автомобил, който реално препречвал пътя му. Това бил
автомобилът на св. К.К., полицейски служител, който в момента обаче не бил на работа.
Няколко минути по-рано св. К. забелязал движещия се с висока скорост „УАЗ“, както и че
същият е преследван от негови колеги. Той решил да съдейства на полицейските
служители като известно време се движел успоредно с преследваното МПС по съседен път
, изпреварил го и по този начин успял да спре, препречвайки движението му. К. слязъл от
автомобила. Жалбоподателят първоначално спрял, но като разпознал св. К. потеглил
отново и ударил автомобила му, след което включил задна скорост и ударил спрелият вече
зад него полицейски автомобил. Докато жалб. А. предприеме следваща маневра, св. К.
успял да отвори шофьорската врата и да извади ключовете от контакта. По този начин били
предотвратени всякакви последващи движения на МПС, управлявано от жалбоподателя.
Пристигналите на място служители на сектор „Пътна полиция“ поканили водача да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, тъй като същият бил във видимо
нетрезво състояние, но А. категорично отказал. Бил му изготвен ТМИ, който също отказал
да приеме.
На мястото на проверката бил съставен АУАН, за нарушение по чл103 от ЗДвП ; по
чл. 174, ал.3 от ЗдвП ; по чл. 100, ал.1, т.1, чл.100, ал1, т.2; чл. 100, ал.1, т.6; както и по чл.
20, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на този АУАН, по който не са направени възражения от нарушителя, на
26.05.2020 г. началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Кюстендил издал атакуваното
НП.
Последното е обжалвано от нарушителя само в частта по т.т. 1,2 и 6 , като в
останалата му част е влязло в законна сила.
По доказателствата :
В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателствени средства, които
изцяло подкрепят обвинителната теза на АНО. Разпитаните по делото свидетели, участвали
в преследването и извършили проверката потвърждават изцяло и в детайли описаното от тях
2
в акта.
Съдът намира, че показанията на тези свидетели са логични и последователни,
поради което и ги кредитира изцяло.
I. По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния
срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен
(спиращ изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
II. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени
НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът ex officio (служебно) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи - чл. 189, ал.1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал.6 от ЗДвП, при спазване на
предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на
АУАН на жалбоподателя (НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по
правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок
по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което
хронологически предхожда връчването му).
III. По законъсобразността на атакуваното НП по същество:Като съобрази горните
обстоятелства, съдът прецени, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушенията по чл. 174, ал.3 и по чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП , за които е
бил и санкциониран с НП в частта по т.т. 2 и 6 - предмет настоящия контрол, и това е
доказано по безспорен и категоричен начин.
Наказващият орган е дал правилна квалификация на всяко едно тези две
нарушения и е наложил на въззивника наказания съобразно размера, предвиден в закона., а
именно глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушението по чл. 174, ал.3 пр.1 от ЗДвП и 4глоба в размер на 200 лева за
нарушението по чл. 179, ал.2 , пр.1 от ЗДвП.
Безспорно по делото се установи, че именно жалбоподателят е управлявал описаното
в АУАН и НП МПС, в момента на проверката, като дори самият той не отрича този факт и
не сочи доказателства в такава насока. Не са налице и доказателства оборващи твърдяното
от контролните органи, че водачът е управлявал превозното средство, че е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и е отказал да получи ТМИ
за даване на кръв за лабораторен анализ, както и че е реализирал ПТП , при описаните в
3
обстоятелствената част на АУАН и НП факти.
По отношение на нарушението по чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП , обаче съдът намира че
незаконосъобразно в случая е ангажирана отговорността на нарушителя. Основателни са
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, за това, че при
санкционирането му за нарушения по чл. 183 , ал.1 от ЗДвП за това, че не е носел СУМПС,
СРМПС и удостоверение за периодичен преглед, не следва да бъде санкциониран и за
нарушение по чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП той като е „отказал да предаде документите си за
проверка на органите за контрол“.
Не е налице отказ, в случая а са налице нарушения на чл. 100 , ал.1, т.т. 1,2 и 6 от
ЗДвП,за които и А. е санкциониран със същото НП. В този смисъл , в частта по т.1 от НП
същото подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът ще потвърди атакуваното НП, в частта по т.т. 2 и
6 и ще го отмени в частта по т.1.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказа телно постановление №20-1139-000480/26.05.2020г.издадено от
началника на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил, в частта по т.2 и 6 , с които
съответно са наложени на Б. Е. А., с ЕГН – ********** от с.**** следните
административни наказания : на осн. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000
лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и– на осн. чл. 179, ал.2, пр.1
от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1139-000480/26.05.2020г.издадено от
началника на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил, в частта по т.1, с която с е наложено
на Б. Е. А., с ЕГН – ********** от **** административно наказание на осн. чл. 175, ал.1, т.3
от ЗДвП „ глоба“ в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
админинстративен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4