Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 09.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 348 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба вх.
№01794/08.02.2019г., депозирана от Д.В.В.
и С.Д.В. и уточнена с допълнителна молба от 19.03.2019г., срещу извършени от ЧСИ Людмил Станев по изп.д.
№20188950401190, изпълнителни действия, изразяващи се в насочване на
изпълнението срещу недвижим имот, представляващ имот с ид. №10135.5405.617,
находящ се в местност „Черноморец“ ведно с находящата се в него сграда. В жалбата се излагат разнородни твърдения- че са
образувани две изпълнителни дела изп.д. №20188950401190 и изп.д.
№20188950401373, които са в образувани в нарушение на закона. Обжалвани са с жалби, които обаче са оставени без уважение. Излага се, че е
насрочена публична продан на имоат, който обаче не е на длъжниците, а ид.ч. принадлежат и на трети
лица- Росица Георгиева В..
Същевременно са изложили, че са искали банкова сметка ***, но им е отказано. Излагат в
допълнителната молба, че това е единствен жилищен имот, поради което и считат,
че е несеквестируем. Молят за
отмяна на всички изпълнителни действия, насочени по отношение на описания
имот.
В срока по чл.436 ал.2 взискателите С.К.Р. и Т.Б.Р.
са депозирали възражение, с което оспорват жалбата. Твърдят, че същата е
неоснователна. Твърдят, че процесният имот е бил предмет на възбрана, наложена
с определение по гр.д. № 1971/17г. от 08.09.2017г. След налагане на възбраната
длъжниците са се разпоредили на 07.02.2018г. с друг свой жилищен имот,
представляващ ап.51 ет.6 в КК „Чайка“. Излага се, че понастоящем длъжниците
разполагат с друг недвижим имот, находящ се на ул. „Христо Попович“ №34 вх.1
ет.5, поради което и не е вярно твърдението в жалбата, че продаваният имот е
единствено жилище. Сочи, че няма данни имотът да е съсобствен с трети лица, а е
СИО. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
На основание чл.436 ал.3 ГПК към преписката са приложени обяснения на ЧСИ.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Няма спор, а и видно от приложената част от
преписка по Изп.д.№ 20188950401190 по описа на ЧСИ Людмил Станев е, че
жалбоподателят Д.В.В. е длъжник по изпълнителното дело, а взискатели са Т.Б.Р.
и С.К.Р..
При твърдения за несеквестируемост на имота, по
отношение на който е предприето принудително изпълнение, и доколкото на това
основание жалба не е разглеждана и липсва произнасяне по същество, съдът
намира, че жалбата е допустима съобразно т.1 на ТР №2/2015г. на ВКС по т.д.
№2/2013г. Това е така, тъй като длъжникът може да се позове на
несеквестируемост до влизане в сила на разпределението. Жалбоподателката С.Д.В.
е съпруга на длъжника и респективно в качеството си на съпруг-недлъжник
съобразно нормата на чл.503 ГПК има правомощията да обжалва действията на
същите основания като длъжника. Следователно и може да се позове на
несеквестируемостта на жилището, освен правомощията й по чл.502 ГПК. И
доколкото правото на жалба от В. се основава именно на правомощията на
съпруга-длъжник, то и същата няма качеството на трето лице за изпълнението.
Жалбите са допустими, но по същество неоснователни,
поради следното:
Нормата на чл.444 т.7 ГПК сочи, че несеквестируеми
са и не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение жилището на длъжника,
ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат
друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. В случай видно
от приложената разпечатка от имотния регистър от 29.08.2018г. е, че съпругата С.В.
е собственик на самостоятелен обект в сграда с площ от 55,01 кв.м., находящ се
в гр. Варна, ул. „Христо Попович“ №34 ет.4 ап.25. Следователно и към момента на
насрочване на публичната продан по отношение на имота, представляващ ½
ид.ч. от ПИ с ид. №10135.5405.617, находящ се в местност „Черноморец“ ведно с
находящата се в него сграда- 20.11.2018г., длъжниците са разполагали и с друг
жилищен имот. Няма данни да е извършено разпореждане с имота на ул. „Христо
Попович“ към настоящия момент. Предвид горното и насочването на принудителното
изпълнение от страна на ЧСИ по отношение на процесния имот, находящ се в м-стта
„Черноморец“ не е незаконосъобразно, доколкото имотът не е единствен жилищен
имот на длъжника, респективно не е несеквестируем по смисъла на чл.444 т.7 ГПК.
Жалбата на соченото основание е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Останалите
наведени твърдения за незаконосъобразност на изпълнителните действия не касаят
несеквестируемостта на имота, поради което и не следва да бъдат обсъждани.
Възражения, че имотът е съсобствен и с трети лица, длъжникът няма право да
прави, доколкото последното представлява упражняване на чужди права. Третото
лице разполага с правомощията по чл. 500 ГПК. Възраженията, че длъжникът не е
уведомен своевременно за насрочената публична продан, не представляват такива
във връзка с твърдяната несеквестируемост.
Ето защо и предвид всичко изложено, настоящият
състав намира, че не са налице основания да се приеме, че действията на ЧСИ по
насочване на изпълнението към процесния имот т са незаконосъобразни поради
несеквестируемост на същия. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба вх.
№01794/08.02.2019г., депозирана от Д.В.В.
и С.Д.В. и уточнена с допълнителна молба от 19.03.2019г., срещу извършени от ЧСИ Людмил Станев по изп.д.
№20188950401190, изпълнителни действия, изразяващи се в насочване на
изпълнението срещу недвижим имот, представляващ имот с ид. №10135.5405.617,
находящ се в местност „Черноморец“ ведно с находящата се в него сграда,
основаваща се на несеквестируемост по чл.444 т.7 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.