РЕШЕНИЕ
№ 82 27 януари 2022 год. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,
ХХІІІ-ти състав, в публично заседание на 17 януари 2022 год., в състав:
Съдия: Галя Русева
при секретаря И. Г.
като разгледа адм. дело № 1794 по описа за 2021г. , за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК. Образувано е по жалба, уточнена в молба вх.№
10426/13.10.2021 г., на „Стегал 1“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Писменово, Общ. Приморско, м. „Лозята“ № 1, представлявано от
управителя С. К. Б., подадена чрез адв. К.,***, срещу Решение № 21/05.05.2021
г. на директора на ТД на НАП Бургас, с което е потвърдено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С20002-022-0090387/14.12.2020 г.,
издадено от Т. Р. – гл.публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, с което е
наложена възбрана върху собствен на жалбоподателя недвижим имот, представляващ
ПИ КИД 56513.55.24, парцел УПИ ХХІ по плана на с. Писменово, Общ. Приморско, с
площ от 811 кв.м., м. „Край село“.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на решението и
на потвърденото с него постановление, като се твърди, че органът не е спазил
изискванията на чл.195, ал.7 ДОПК, на чл.182, ал.2, т.1, т.2 и на чл. 182, ал.3,
т.2 ДОПК. Твърди се, че актът е постановен при липса на мотиви. Сочи се
несъразмерност на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда /претендираните
от НАП суми/. Иска се отмяна на акта.
В с.з. жалбоподателят не
се представлява, сочи доказателства и не претендира разноски.
Органът, издал оспорения
акт, ответник по жалбата - директор на ТД на НАП – Бургас, е представил
заверено копие от преписката по приемането му. До настоящия момент не е изразил
становище по жалбата. В с.з. не изпраща представител, не сочи други
доказателства.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите в жалбата
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от
действието на административния акт, и след изчерпване на задължителния ред за
административно обжалване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки
пред директора на ТД на НАП съгласно разпоредбата на чл. 197, ал.1 ДОПК,
депозирана е в предвидения от закона срок по чл. 197, ал.2 ДОПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството по налагане на обезпечителни мерки е
започнало след преценка на орган по приходите, че ще се затрудни събирането на
публични вземания на ТД на НАП – Бургас /неплатени задължения по 14 бр. данъчни
декларации/, в размер на общо 4 163,79 лв., в това число главница в размер
на 3 738,45 лв. и лихва в размер на 425,34 лв. Преценката е направена
съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.3, т.2 ДОПК, служебно, когато не е
наложено обезпечение, след получаване на изпълнителното основание. Издадено е
процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.
С200002-022-0090387/14.12.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, с което на основание чл.200 и чл.205 от ДОПК, вр. с чл.195, ал.1 – 3 от ДОПК е наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху собствен на жалбоподателя
недвижим имот, представляващ ПИ КИД 56513.55.24, парцел УПИ ХХІ по плана на с.
Писменово, Общ. Приморско, с площ от 811 кв.м., м. „Край село“, с цена на
придобиване 35 000 лв.
Наложената обезпечителна мярка е обжалвана по
административен ред пред директора на ТД на НАП - Бургас, който с процесното
Решение № 21/05.05.2021г. е потвърдил оспореното постановление. В мотивите
административният орган е приел, че постановлението е издадено в съответствие с
чл.195, ал.1-3 от ДОПК. Отбелязано е, че е образувано изп.д. № *********/2021
г. срещу „Стегал 1“ ООД за следните публични задължения: данъци и осигуровки в
размер на общо 5 342,46 лв.; финансова корекция в размер на
397 958,73 лв., установена с Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ изх.№ 01-2600/6528#2/20.07.2020
г., издаден от ДФ „Земеделие“. Сочи се, че заявлението за принудително събиране
на вземането по АУПДВ от страна на ДФ „Земеделие“ е постъпило при ответника по
ел.път на 17.10.2021 г., за което е било установено в хода на изпълнителното
дело, че е било предявено два пъти за събиране и по тази причина, към датата на
издаване на процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки, в
досието на задълженото лице били генерирани единствено задълженията за данъци и
осигуровки в размер на 4 163,79 лв., предвид корекцията, извършвана по
същото време от страна на ДФ „Земеделие“. Посочва се, че в резултат на
проучване било установено, че се очакват големи по размер публични задължения
на жалбоподателя, а същевременно единственият притежаван от него имот бил
възбраненият. Относно липсата на мотиви в постановлението за налагане на
обезпечителни мерки, директорът на ТД на НАП е посочил в обжалваното решение,
че мотивите не са задължителен реквизит на постановлението, което има нужното
според закона съдържание. С тези мотиви постановлението е потвърдено.
Решението и потвърденото с него постановление за налагане
на обезпечителни мерки са законосъобразни.
Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх.№ С20002-022-0090387/14.12.2020 г. е издадено от
компетентен орган – публичен изпълнител в ТД на НАП гр.Бургас, съобразно
правомощията му по чл.167 от ДОПК, в предвидените в чл.196 от ДОПК писмена
форма и съдържание, в хипотезата на чл. 195, ал.3, т.2 ДОПК. Не се споделят
доводите на жалбоподателя за липса на мотиви в постановлението, тъй като същото
съдържа фактически и правни основания за издаването му съгласно изискването на
чл. 196, ал.1, т.3 ДОПК.
Обжалваното решение е издадено от С.И., зам. директор
на ТД на НАП Бургас, изпълняващ длъжността „директор на ТД на НАП Бургас“ към
05.05.2021 г. - компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 197, ал.1 ДОПК,
и в кръга на правомощията му съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/31.05.2017 г. на
изпълнителния директор на НАП, във връзка със Заповед № 1172/26.04.2021 г. на
изпълнителния директор на НАП.
Съгласно чл.195, ал.1 и ал.2 ДОПК подлежат на
обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. В ал.3 на
чл.195 ДОПК е предвидено, че обезпечението се налага с постановление на
публичния изпълнител: 1. по искане на органа, издал акта за установяване на
публичното вземане; 2. когато не е
наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след
получаване на изпълнителното основание. Правомощията на съда
при обжалване на наложените обезпечителни мерки са строго регламентирани в нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК, като
отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните условия
– 1. представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2. ако не съществува изпълнително
основание, или 3. не са спазени изискванията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК. Това означава, че съдът не може да
изследва наличието или липсата на предпоставки, които стоят извън изчерпателно посочените
в чл.197, ал.3 ДОПК. В тази връзка, доводите на жалбоподателя, че
обезпечителната мярка е несъразмерна на обезпечителната нужда и на вземането,
за обезпечаването на което се налага, са ирелеватни, тъй като адекватността на
обезпечителната мярка и съизмеримостта с на обезпечителната нужда не са сред
възможните условия за отмяна на мярката от съда, визирани в чл.197, ал.3 ДОПК. По същата причина, неотносими се явяват
възраженията на жалбоподателя за неспазване от страна на органа на разпоредбите
на чл.195, ал.7 ДОПК, на чл.182, ал.2, т.1, т.2 и на чл. 182, ал.3, т.2 ДОПК.
Разпоредбата на чл. 121, ал.1 ДОПК гласи, че в хода на
ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да
поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Тази разпоредба в случая е неприложима, тъй като не се касае за
хипотеза на извършване на ревизия на жалбоподателя, в хода на която да се
налагат предварителни обезпечителни мерки. От друга страна, разпоредбата на чл.
195, ал.5 ДОПК гласи, че в случаите на уведомяване по реда на чл. 77, ал. 1 и чл. 78, ал. 1, когато от
данъчно-осигурителната сметка на лицето, от търговската му и счетоводната
документация или от други налични данни може да се направи извод, че лицето
дължи данъци или задължителни осигурителни вноски, публичният изпълнител може
да наложи обезпечителни мерки върху имуществото му въз основа на мотивирано
искане от орган по приходите. Хипотезите на чл.
77, ал.1 и на чл. 78, ал.1 ДОПК в случая не са налице, поради което и
изискванията на чл. 195, ал.5 ДОПК са
неприложими. Следователно единствените хипотези, при които съдът може съгласно
разпоредбата на чл. 197, ал.3 ДОПК в настоящото производство да отмени
обезпечителната мярка, е ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна
и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, или ако не съществува
изпълнително основание. Безспорно е, че в настоящия случай длъжникът не е представил
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, следователно единствената възможна хипотеза за отмяна на
допуснатото обезпечение е, ако се установи от съда, че не съществува
изпълнително основание.
В случая
обезпечителното производство е започнало по инициатива на орган по приходите
във връзка с данъчни задължения по подадени декларации Обр.1 и Обр.6, 14 на
брой, всяка от която е самостоятелно изпълнително основание, което
жалбоподателят не оспорва, че съществува. Следователно, не е налице и
последната възможна хипотеза на чл. 197, ал.3 ДОПК за отмяна на обезпечението
от съда, а именно – да се установи, че вземането не съществува.
Обсъжданият в
оспореното решение на директора на ТД на НАП – Бургас АУПДВ на ДФ „Земеделие“ е
неотносим в случая, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 АПК вр. §2 ДОПК, съдът следва да прецени законосъобразността на издадения административен
акт и съответствието му с материалния закон към момента на неговото издаване,
т.е. към 14.12.2021 г., а видно от обжалваното решение, към датата на издаване
на процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки сумата по
издадения АУПДВ не е била предмет на изпълнителното дело /не е била част от
досието на длъжника/, тъй като ДФ „Земеделие“ извършвал „корекции“ във връзка с
претендираното вземане.
С оглед на горното,
жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното и на
осн.чл.197, ал.4 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Стегал 1“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Писменово, Общ. Приморско,
м. „Лозята“ № 1, представлявано от управителя С. К. Б., против Решение №
21/05.05.2021г. на директора на ТД на
НАП – Бургас, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх.№ С20002-022-0090387/14.12.2020 г., издадено от Т. Р.– гл.публичен изпълнител
при ТД на НАП Бургас.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: