№ 222 / 26.6.2019 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
РАЙОНЕН СЪД гр. МОНТАНА..........................................трети наказателен състав………………………………….....……….....……в закрито заседание на 26 юни...................през 2019 година.............................................в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря.......................................и с участието……........…………на...... прокурора…...........................................................…изслуша докладваното от съдията Цветкова………ЧНД № 866.............……..........................по описа за 2019 година…………..............и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда и условията на чл.243 ал.4 и сл. НПК.
Досъдебното производство е образувано на 01.11.2017г. по общия ред за разследване от разследващ полицай срещу виновното лице за това, че на 27.07.2017г. в град Монтана съставил неистински частен документ – договор за отдаване под наем на земеделска земя, находящ се в землището на село Стубел, обл.Монтана с вх. № 3542 и го употребил пред ОСЗ-Монтана, за да докаже, че Ц. К. xxx е предоставила под наем на „Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление село Пишурка, обл.Монтана, представлявано от С. А. Г. за временно и възмезно ползване собствените си земеделски земи с обща площ 53 690 дка, находящи се в землището на село Стубел, обл.Монтана - престъпление по чл.309 ал.1 от НК.
С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 27.05.2019г. наказателното производство спрямо неизвестния извършител е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.9 ал.2 от НК.
Срещу това постановление е подадена жалба до PC – Монтана от Р.К.П. xxx, в която излага доводи, че извършителят е известен, както и че същият именно чрез този договор е получил финансова изгода.
Съдът след като се запозна с жалбата, постановлението на РП-Монтана за прекратяване на наказателното производство и досъдебно производство, приема жалбата за процесуално недопустима по следните причини:
Според настоящата инстанция жалбата изхожда от лице, което не може да се легитимира, като пострадал респективно ощетено юридическо лице, упражнило правата си срещу годен за обжалване прокурорски акт, пред надлежния съд.
За да достигне до горния извод настоящата инстанция прецени следното:
Досъдебното производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител /виновно лице/ за престъпление по чл.309 ал.1 от НК.
Престъплението по този текст е в гл.ІХ от НК – „Документни престъпления”, чийто обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват редът и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед спецификата на обекта на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо лице. Тълкуването на чл.76 и чл.84 от НПК разкрива, че „пострадали” могат да бъдат лица, претърпели щети от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. – вредите да бъдат елемент от обективната страна на престъплението, посочени в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. Поначало липсата на съставомерни вреди при документните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения сред по-широк кръг от правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделни лица, каквато възможност има при резултатните престъпления.
Действително, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Престъпленията, свързани с официални документи, засягат, в известна степен, правилната дейност на държавните и общинските органи, и оттам – отделни права и интереси на организации и граждани. Престъпленията, свързани с частни документи, дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани, с оглед на изразеното в документа и неговото „правно значение”. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите от документно престъпление граждани и организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, тъй като те са опосреден, не пряк обект на документните престъпления. Техният пряк обект са обществените отношения, свързани с документирането. Жалбоподателят не е от кръга на лицата, претърпели имуществени вреди от престъплението по чл.309, ал.1 от НК, които да могат да предявят граждански иск и да се конституират като граждански ищци и частни обвинители в наказателното производство. Качеството „пострадал” е задължително за активната процесуална. Жалбоподателят няма такова качество. Документните престъпления са насочени против реда и правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществени отношения, свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало физическо лице /в този см. Решение № 389 от 06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 Г., II н. о. на ВКС/. По силата на чл. 74, ал.1 и 2 НПК качеството на пострадал по смисъла на наказателното право има лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от конкретно престъпление, а при смърт това право преминава върху неговите наследници. В този смисъл следва да се отбележи, че обект на документните престъпления по гл. ІХ от особената част на НК /каквото е и обвинението за настоящото по чл.309, ал.1 от НК/ са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват реда и правната сигурност на документирането. Затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо лице, каквото твърди да е в случая жалбоподателката. Безспорно, наред с указания общ обект, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Когато се касае до официален/частен документ винаги е засегната в известна степен правилната дейност на държавните и общинските органи /при официални/, а по-нататък вече – отделни права и интереси на организации и граждани. Този обект на документните престъпления обаче не означава, че засегнатите граждани придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал.1 НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи документните престъпления.
Отделни права на лица (физически или юридически) могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване на официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че те придобиват качеството на пострадал – в този смисъл Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о. и Решение № 562/2009 трето наказателно отделение на ВКС, Решение №68/2010 г. на първо н.о. Както беше посочено по-горе, досъдебното производство е било образувано за извършено документно престъпление по Глава девета от Особената част на НК, обект, на които са обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането. Тези престъпления са формални и не се изисква настъпване на определен противоправен резултат. Същите не съдържат от обективна страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице, като пострадало по смисъла на чл. 74 НПК. Липсата на активна процесуална легитимация представлява процесуална пречка за последните да обжалват по този ред постановлението на прокурора, а възможността им за правна защита се ограничава единствено с обжалване пред по-горестоящата прокуратура по реда на чл. 243 ал. 10 от НПК.
Следователно, водим от всичко изложено, съдът заключи, че не може да има пострадало лице, респективно ощетено юридическо лице, от осъществяване на престъпление по чл.309, ал.1 от НК, за каквото се е водило и процесното ДП.
При това положение жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а изложените в нея възражения по същество не следва да се обсъждат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.К.П. xxx против Постановление на прокурор от РП-Монтана от 27.05.2019г, с което е прекратено ДП № 250/ 2017г. по описа на ОД МВР - Монтана, пр.пр. № 1724/ 2017г. на РП – Монтана, водено за престъпление по чл.309 ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 7 /седем/ дневен срок пред ОС - Монтана, от съобщаването му на страните, че е изготвено /РП-Монтана и Р.К.П. xxx /.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: