Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 10.07.2018 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 663/2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу А.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска признаването за установено, че дължи: 295,19 лева – главница по договор за потребителски кредит от 13.02.2014 г.; 217,97 лева – неустойка за прекратяване на договора; ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендират се и съдебни разноски. Твърди се, че по ч.гр.д № 522/2017 г. на Районен съд Елин Пелин срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Твърди се, че между страните на 13.02.2014 г. е сключен договор за потребителски кредит, като ответникът не изпълнил задълженията си по погасителния план в срок, като изпаднал в забава на 03.04.2014 г., поради са начислени лихви за просрочие от 135,59 лева, които в последствие били платени. Неизпълненият размер на задълженията е 295,19 лева. Твърди се, че е начислена неустойка за автоматично прекратяване на договора в размер на 217,97 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.К.А., в които се оспорва основателността на исковете. Не се спори, че е налице сключен договор между страните. Твърди се, че сумата за плащане е по-малка от претендираната от ищеца. Твърди се, че исканата неустойка е погасена по давност.

В съдебно заседание ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не се представлява.

В съдебно заседание ответницата А.К.А. не се явява и не се представлява.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д № 522/2017 г. на Районен съд Елин Пелин по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу А.К.А. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за плащане на сумите на 295,19 лева - главница; 217,97 лева – неустойка за прекратяване на договора; ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповедта е подадено възражение от А.К.А..

На 12.02.2014 г. ответницата А.К.А. подписала декларация във връзка с обработката на личните им данни, попълнила карта на клиент и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

На 13.02.2014 г. е сключен договор за потребителски кредит № ********** с между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, в качеството на кредитор и А.К.А. в качеството на кредитополучател. Параметрите на договора за потребителски кредит са 1100, срок на заема 18, размер на вноска 118,80, общо задължение 2138,40, ГПР 156,75, годишен лихвен процент 98,10, лихвен процент на ден 0,27, дата на погасяване 2 ден от месеца. Към договора няма представено приложение с посочените вноски, какъв вид са – седмични, дневни, месечни, годишни, а в самия договор за заем липсва посочване в каква валута е договорената сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 1 от общите условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит в случай, че клиента/солидарен длъжник просрочи плащането на вноските по заема, кредитора начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10% годишно изчислено за всеки ден забава върху размер на просроченото плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 3 от общите условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит в случай, че клиента/солидарен длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други. В този случай, страните могат допълнително да договорят и различен начин за уреждане на отношенията си по ДПК. При прекратяване на ДПК на основание чл. 12, т. 3 от ОУ, върху остатъчния размер на задължението на КЛ/СД по погасителен план се начислява неустойка в размер на 50 % (чл. 12, т. 4 от ОУ).

С платежно нареждане от 13.02.2014 г. по сметка на А.К.А. е наредена сума в размер на 1100 лв.

Ищецът съставил на 30.06.2017 г. извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ********** и справка за начислени лихви.

На 20.02.2015 г. е подадена молба от А.К.А., че желае промяна в погасителния план по 10.11 погасителни вноски поради спад на работната заплата.

С анекс № 1 към ДРЗ за отлагане на вноски, сключен между Профи Кредит България ЕООД, А.К.А. от 26.02.2015 г. е посочено, че длъжника е поискал с молба от 23.07.2012 г. и страните се съгласяват да бъдат отложени вноски 10 и 11. Приложен е коригиран погасителен план.

Представено е уведомително писмо от 02.09.2015 г. от Профи Кредит България ЕООД до А.К.А., с което е уведомена че непогасената част на задължението по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо и възлиза на 831,69 лв., лихви за забава 12.30 лв. и неустойка за прекратяване 217,97 лв.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парично вземане, за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение в заповедно производство на оснoвание чл. 410 ГПК. Против последната е депозирано възражение от ответника в заповедното производство, ответник и в настоящия исков процес. В законоустановеният едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил настоящият установителен иск е за съществуване на вземането си по чл. 422 ГПК. С оглед изложеното предявеният от ищеца искове са допустими - за страните е налице активно и респ. пасивно процесуална легитимация.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 и сл. ЗЗД:

Не се установи по безспорен и категоричен начин в производството каква сума е договорена като погасителна вноска и в каква валута. Не се доказа в производството какви суми за главница и лихва са останали неизплатени по договора. Тези обстоятелства могат да се установят само чрез специални знания, а именно назначената съдебно счетоводна експертиза, но ищцовото дружество не е представило в срок документ за внесен депозит. Изрично е указано на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на фактите за размера на дължимите суми от ответницата е негова.

Не се доказа в производството дали реално има извършено отлагане 10,11 вноска, както се твърди в исковата молба, като тези въпроси са от значение по отношение на дължимата лихва, така и по отношение на това дали се дължи възнаграждение за отлагането им.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Когато вредите от неизпълнението на един договор са определени чрез уговаряне на неустойка, изправната страна търсеща неустойка, не е длъжна да доказва действителния размер на вредите, които тя е претъпяла от неизпълнението на договора. Фактическият състав на вземането за неустойка включва уговорена неустойка и неизпълнение на задължението, за което е уговорена.

Не се установи по безспорен и категоричен начин от ищцовото дружество каква сума е заплатена от ответницата по договора, дали е налице прекратяване на договора и дали се дължи неустойка за неизпълнението му.

С оглед на изложеното, предявените искове са неоснователни и изцяло недоказани, поради което следва да се отхвърлят.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу А.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска признаването за установено, че дължи: 295,19 лева - главница по договор за потребителски кредит от 13.02.2014 г.; 217,97 лева – неустойка за прекратяване на договора; ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: