РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
2162/27.11.2023г.
Град Пловдив, 27 ноември 2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, ХІV състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1175 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.С.М., ЕГН **********у
с адрес: ***, чрез адв. М.Н., против заповед за прилагане на ПАМ №
23-0432-000018 от 15.01.2023 г. на началника на РУ при ОД на МВР, РУ 01
Пловдив, с която на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендират се разноските по
делото.
Ответник – началник на РУ при ОД на МВР, РУ 01 Пловдив в писмена
молба-становище намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Окръжна прокуратура –Пловдив не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на установения
за това преклузивен процесуален срок – жалбата е подадена на ръка в Административен съд
– Пловдив на 09.05.2023 г., а заповедта е връчена на лицето на 24.04.2023 г.,
на при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Процесната заповед е издадена на 15.01.2023 г., предвид това, че 15.01.2023
г. на жалбоподателят, в качеството му на водач МПС му е била извършена
полицейска проверка около 1:55 ч., в хода на която е отказал проверка за
алкохол с техническо средство – алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARPM-0728, годно до 02.2023 г. На водача е бил издаден талон
№ 108524. Съставен му е АУАН и са му издадени ЗППАМ и талон за изследване,
екземпляри от които са били връчени на нарушителя.
Пловдивският административен съд, въз основа на приетите за установени
факти и след служебна проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, както и на основание чл. 169 АПК, счита
следното: По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са от вида на преустановяващите ПАМ.
Описаните в АУАН № 860244 от
15.01.2023 г. фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената
от административния орган фактическа обстановка, не се оспорва и от
жалбоподателя.
Въз основа на събраните доказателства по делото съдът намира за
безспорна установената от писмените и гласни доказателства по делото фактическа
обстановка.
Съдът не споделя обаче
възраженията в жалбата относно неправилно издадената заповед.
По делото са представени заповед
№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР –
Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи е оправомощил в т.I.2
началниците на РУ да издават заповеди за ПАМ по чл.171,т.1 ЗДвП. Поради това
съдът намира, че процесната заповед за ПАМ е издадена от компетентен орган.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и
се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. ПАМ по своя характер е
вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален
ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.
Заповедта за прилагане на процесната мярка съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез
препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на
административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, неоспорени от
визираното като нарушител лице, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи
се в управление на МПС, като при проверка водачът е отказал да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Материалноправните предпоставки – отказ да се извърши изследване за
концентрацията на алкохол в издишания въздух с техническо средство и установено
количество на алкохол в кръвта чрез медицинско изследване /даване на кръв/ са
документално установени и се намират в една и съща правна норма. Налице са
фактическите и правни основания на две от хипотезите по
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ. Според
чл. 171, т. 1 б. "б", който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на отказ от тестване и изследване от кръвна
проба след посоченото време, съответно изследване с доказателствен анализатор
по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, от които е
видно, че установеното количество алкохол в кръвната проба е 1,52g/L.
Според Съда са спазени административнопроизводствените правила при
издаване на обжалваната заповед, правото на защита на жалбоподателя не е
нарушено, поради което атакуваният индивидуален административен акт е законосъобразен.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна
мярка съответства с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка /която не представлява
наказание, макар и двете да произтичат от един и същ факт, този на нарушението/
не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез
неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат
– подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя
на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни
инциденти участници в движението. Мярката действително се характеризира със
значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя
недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена
при извършено съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички
материално и процесуално правни предпоставки. Временното отнемане на СУМПС
препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ.
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвид
установените факти по делото съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се
явила в противоречие с целта на закона.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени
процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми,
като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото не следва да се уважава претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.
Ето защо, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.М., ЕГН **********у с адрес: ***, чрез адв. М.Н.,
против заповед за прилагане на ПАМ № 23-0432-000018 от 15.01.2023 г. на
началника на РУ при ОД на МВР, РУ 01 Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: