Разпореждане по дело №1449/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

                                                O  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е:

 

Днес 30.10.2018г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№1449/2018г. по описа на ГОРС, след като се запознах   от една страна с  исковата молба  и приложените  към нея документи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*********,  със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Димитър Димитров(чрез юрисконсулт Н. Ан.М.), против Е.А.Б. с ЕГН**********, с постоянен  и настоящ адрес:***, по предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадената Заповед№1303/04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№1037/2018г. на ГОРС за: сумата 1257.26лв., представляваща неизплатено задължение по Договор№CREX-14838784/09.05.2017г. за револвиращ  потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  датата на депозиране на заявлението - 29.05.2018г. до  окончателното и изплащане;  сумата 271.48лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода: 05.06.2017г.-05.11.2018г.;  сумата 108.70лв., представляваща  мораторна лихва за периода: 05.07.2017г.-11.05.2018г., а в условията на евентуалност – осъдителен иск за: сумата 1257.26лв., представляваща неизплатено задължение по Договор№CREX-14838784/09.05.2017г. за револвиращ  потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  датата на депозиране на заявлението - 29.05.2018г. до  окончателното и изплащане;  сумата 271.48лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода: 05.06.2017г.-05.11.2018г.;  сумата 108.70лв., представляваща  мораторна лихва за периода: 05.07.2017г.-11.05.2018г., констатирах по реда на чл.129 ал.1 и чл.130 от ГПК, че  същата отговаря на изискванията по редовност и допустимост. Също, приложените писмени доказателства са допустими. От друга страна в срока за отговор на исковата молба, назначеният особен представител на ответника депозира отговор на исковата молба.

Съгласно чл.183 от ГПК ищецът следва да представи в съдебно заседание оригиналите на приложените документи.

Водим от изложеното и на основание чл.157 от ГПК,  чл.140 ал.3 от ГПК, съдът

                                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

            ВНАСЯ  гр.дело№1449/2018г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2018г. 10h30min., за която дата и час да се призоват страните: „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*********,  със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Димитър Димитров(чрез юрисконсулт Н. Ан.М. с известие за доставяне-обратна разписка); Е.А.Б. с постоянен  и настоящ адрес:***(чрез адв.М. Ив.Н. от ВТАК - адрес: ***).

            ДОПУСКА като доказателства: Договор№CREX-14838784/08.05.2017г. с погасителен план; Общи условия по договор за кредит; покана за доброволно изпълнение; обратна разписка; ч.гр.дело№1037/2018г. на ГОРС.

            ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:  Ищецът твърди, че „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключило с Е.А.Б.(кредитополучател) Договор№CREX-14838784/08.05.2017г. за потребителски  кредит, по силата на който дружеството е предоставило на лицето паричен кредит в размер на 1257.26лв. Усвояването на посочената сума ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле „удостоверение на изпълнението”. Въз основа на чл.1 от договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 18бр. месечни вноски(всяка по 84.93лв.), които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 29.37% и годишен лихвен процент - 26.02%, посочени в параметрите по договора. Е.А.Б. преустановил плащането на вноските по договора на 05.06.2017г., като към тази дата са погасени 0 месечни вноски. На основание чл.3 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Така ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 1528.74лв.,  представляващ оставащите 18бр. погасителни вноски към 05.07.2017г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. С Разпореждане по  подадено заявление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:********* срещу Е.А.Б. е било образувано ч.гр.дело№1037/2018г. на ГОРС, като е била издадена Заповед№1303/04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за: сумата 1257.26лв., представляваща неизплатено задължение по Договор№CREX-14838784/09.05.2017г. за револвиращ  потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  датата на депозиране на заявлението - 29.05.2018г. до  окончателното и изплащане;  сумата 271.48лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода: 05.06.2017г.-05.11.2018г.;  сумата 108.70лв., представляваща  мораторна лихва за периода: 05.07.2017г.-11.05.2018г.; сумата 82.75лв., представляваща направените по делото разноски(ДТ и юриконсултско възнаграждение). С Разпореждане ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса. Моли съда да приеме за установено, че  е налице вземане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*********,  по отношение на Е.А.Б. съгласно Заповед№1303/04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело№1449/2018г. ГОРС, за: сумата 1257.26лв., представляваща неизплатено задължение по Договор№CREX-14838784/09.05.2017г. за револвиращ  потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  датата на депозиране на заявлението - 29.05.2018г. до  окончателното и изплащане;  сумата 271.48лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода: 05.06.2017г.-05.11.2018г.;  сумата 108.70лв., представляваща  мораторна лихва за периода: 05.07.2017г.-11.05.2018г. В условията на евентуалност – осъдителен иск за: сумата 1257.26лв., представляваща неизплатено задължение по Договор№CREX-14838784/09.05.2017г. за револвиращ  потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  датата на депозиране на заявлението - 29.05.2018г. до  окончателното и изплащане;  сумата 271.48лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода: 05.06.2017г.-05.11.2018г.;  сумата 108.70лв., представляваща  мораторна лихва за периода: 05.07.2017г.-11.05.2018г. Претендира разноски в исковото и заповедното  производство. Назначеният особен представител на ответника депозира отговор на исковата молба. Счита, че всички разпоредби на сключения договор са нищожни. Представеният договор противоречал на добрите нрави и закона. Отделни клаузи на договора се отличават с тяхната неравноправност по чл.143 ввр. чл.146 от ЗЗП, противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК при противоречие с добрите нрави съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.143 т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния казус липсва яснота за размера на кредита, който трябва да се възстанови, както и размера на предоставената сума и от какво е предизвикано това несъответствие. Счита, че не е налице установяване на индивидуално договаряне, поради което са налице предпоставки за преценка неравноправносгга на клаузи от договора. Би следвало служебно да се подложи на преценка клаузата от договора за съответствието и с добрите нрави и закона по арг. от чл.26 ал.1 от ЗЗД. От доказателствата по делото не се установявали признаците, характеризиращи договор за потребителски кредит, а именно предоставена сума, размер на главница и срокове за възстановяване. По делото не се установявало настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастьпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 от ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита(Решение№123/09.11.2015г. по т.дело№2561/2014  - IIт.о. ВКС).  В случая липсват твърдения и доказателства, че уведомителното писмо-покана е получено от ответника-длъжник. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. След като нямало данни за настъпила предсрочна изискуемост следвало да се отхвърлят и претенциите за лихви, тъй като посочените периоди, за които се претендира законна и мораторна лихва не са точно, ясно и конкретно определени, както и техния размер. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

            Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението.

            „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключило с Е.А.Б.(кредитополучател) Договор№CREX-14838784/08.05.2017г. за потребителски  кредит, по силата на който дружеството е предоставило на лицето паричен кредит в размер на 1257.26лв. Усвояването на посочената сума ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле „удостоверение на изпълнението”. Въз основа на чл.1 от договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 18бр. месечни вноски(всяка по 84.93лв.), които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 29.37% и годишен лихвен процент - 26.02%, посочени в параметрите по договора. Е.А.Б. преустановил плащането на вноските по договора на 05.06.2017г., като към тази дата не бил погасявал нито една месечна вноска. На основание чл.3 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Кредиторът да изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. С Разпореждане по  подадено заявление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:********* срещу Е.А.Б. е било образувано ч.гр.дело№1037/2018г. на ГОРС, като е била издадена Заповед№1303/04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за: сумата 1257.26лв., представляваща неизплатено задължение по Договор№CREX-14838784/09.05.2017г. за револвиращ  потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  датата на депозиране на заявлението - 29.05.2018г. до  окончателното и изплащане;  сумата 271.48лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода: 05.06.2017г.-05.11.2018г.;  сумата 108.70лв., представляваща  мораторна лихва за периода: 05.07.2017г.-11.05.2018г.; сумата 82.75лв., представляваща направените по делото разноски(ДТ и юриконсултско възнаграждение). С Разпореждане ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

            С исковата молба по чл.415 от ГПК заявителят е уточнил, че  предявява освен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, а също и осъдителни искове(в условията на евентуалност) - чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК(за същите суми). Съгласно т.11б от  Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за първоначално съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск. В производството по чл.415 от ГПК, респ.чл.422 от ГПК може да се предяви осъдителен иск на друго основание за разликата между размера на вземането предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането при условията на чл.210 ал.1 от ГПК. В този смисъл, не следва да се  преиначава прилагане тълкувателното решение. В настоящия казус прилагайки т.11б от цитираното тълкувателно решение, пълният размер на търсеното вземане от заявителя е това, което е предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК  и е идентичен с претенцията за осъдителните искове, което прави тяхната допустимост.

            Съгласно ЗЗД договорът за заем е реален договор – счита се за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите бъдат предадени на заемателя в конкретния случай е предоставен кредит в български лева. Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването му. Т.е. в един фиксиран, предварително договорен от страните  срок, ответницата  не е осъществила действия iure et facto  - да върна заетата сума. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. Съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само на изправната страна по договора. Следва да се напомни на страните, че всяка от тях следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства в рамките на изискванията за доказателствена тежест – чл.154 ал.1 от ГПК, респ. противната страна може да изложи правопогасяващи/правоизключващи възражения.  Тъй като в случая ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по облигационната връзка, то именно той следва пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на спорното задължение – договора за заем(въобще че е налице възникнало облигационното правоотношение, за което са налице валидни и обективирани волеизявления на страните с полагането на подписи) или даването на сумата със задължението на ответницата да я върне, в т.ч. и как са формирани претенциите за главницата, т.н. „надбавка-печалба на кредитора”, договорната лихва, както и настъпила  ли е изискуемостта относно всяка една от тях. Съгласно чл.6 от ЗПК, кредиторът уведомява потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора. Задължителното съдържание на договора включва: определяне на годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит. Ответникът следва да докаже, че е погасил, съгласно договора получената сума до приключване на съдебното дирене, респ., че редовно и срок е погасявал задълженията си, изплащайки седмичните вноски, погасявайки задълженията си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Отрицателни факти в процеса не се доказват. 

            Препис от определението да се изпрати на страните.

            Определението  не подлежи на обжалване.

 

                                                                                      Районен съдия: