Решение по дело №722/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 33
Дата: 8 март 2022 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20211840100722
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Ихтиман, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20211840100722 по описа за 2021 година
Предявени са от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк. Томас Кехайов,
срещу СН. СТ. ЮР. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 333/2021 г. по описа на РС- Ихтиман, за следните суми: 497,56
лв. главница по Договор за потребителски кредит №30034919031/06.02.2019г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 03.02.2021г., до
окончателното изплащане; 173,69 лв. договорна лихва за периода от 05.07.2019г. до
11.08.2020г.; 88,75 лв. лихва за забава от 06.03.2019- датата на изпадане на длъжника в
забава, до 11.08.2020г.; 61,22лв. законна лихва от 11.08.2021г. до 01.02.2021г.; както и
осъдитлен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 595,42 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Претендират се направените в хода на заповедното и настоящото производство
разноски.
Ищецът твърди, че с ответника е сключил Договор за потребителски кредит
№30034919031/06.02.2019г., а впоследствие и Анекси към него. Поддържа, че сумата е
преведена по сметка на ответника. Твърди, че дължимите суми са в претендирания
размер. Поддържа, че договорът е обявен за предсрочно изискуем поради
неизпълнение от страна на ответника.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, чрез адв. С.Х. от САК, е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че договорът и
1
допълнителното споразумение към него са нищожни поради противоречие с добрите
нрави и нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, както и на чл. 11, т. 11 и т.
12, вр. чл. 23 от ЗПК. Поддържа, че възнаграждението за пакет от допълнителни услуги
е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК. Претендират се разноски и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското или юрисконсултското възнаграждение
на другата страна.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за кредит с твърдяното
съдържание; 2) съответствието на клаузите с правилата на добросъвестността,
равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същите не са във
вреда на потребителя.; 3) реално предаване, респ. усвояване, на сумата по Договора на
ответника и предоставяне на твърдяните услуги, за които се претендират
такси/възнаграждение; 4) надлежно упражняване на правото да се направи кредитът
предсрочно изискуем и обявяване на длъжника на предсрочната му изискуемост (в
случай, че се твърди предсрочна изискуемост на вземането).
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай че се
установят тези правнорелевантни факти, ответникът трябва да докаже, че е заплатил
изцяло дължимите суми, респ. възраженията си срещу изискуемостта им.
От приложеното ЧГД №333/2021г. по описа на РС- Ихтиман се установява, че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника
за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за част от сумите по заявлението. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражение, като в указания едномесечен срок по
чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото
производство, както и осъдителен иск за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
От Договор за потребителски кредит №30034919031/06.02.2019г. се установява,
че са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които „Профи Кредит
България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило на СН. СТ. ЮР.–
потребител, сумата от 550 лв., със срок на кредита 24 месеца, при месечни вноски от
32,88лв., включващи главница и лихва, ГПР 44,97% и ГЛП 38,30%. Посочено е, че
общата дължима сума по кредита възлиза на 789,04лв.. Във връзка с договора е
предоставен и пакет допълнителни услуги, във връзка с който потребителят се е
задължил да заплати на кредитора възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 680,64 лв., която следвало да се изплати на вноски от по 28,36 лв..
Стойността на пакета е добавена към общото задължение по кредита, като по този
2
начин общата дължима сума възлиза на 1469,68лв. при месечна вноска от 61,24лв..
От споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се
установява, че кредиторът следва да предостави на клиента, по негово искане и при
изпълнение на изискванията залегнали в ОУ, една или всички от посочените услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Договорът и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
както и общите условия към договора, са подписани от страните.
От заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза се
установява, че в изпълнение на задълженията си по договора кредитодателят е
предоставил на ответника сумата от 550 лв.. Установява се също така, че ответникът е
заплатил суми в общ размер на 205,60 лв., като от тази сума 85,22лв. са отнесени към
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 20лв. са отнесени към
платени такси по тарифа.

По отношение на осъдителния иск за заплащане на сумата от 595,42 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
Посочените допълнителни услуги, предмет на пакета: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падежа, улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства по естеството си са свързани с
усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на
осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност
за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но
процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги
според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за
потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите,
предмет на споразумението и за които заявителят претендира, че се дължи
възнаграждение за допълнителни услуги, са във връзка с изпълнение на задълженията
на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн.
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
3
На второ място, с предоставяне на пакет от допълнителни услуги към процесния
договор за потребителски кредит, не би могло да се приеме, че е изпълнено
изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което
се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в
процесния договор за потребителски кредит. В противоречие на императивното
правило на чл.10а, ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е
дължимо само за възможността за предоставянето на изброените по-горе услуги и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Предвид изложеното се налага извод, че
уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява
нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10,
ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Освен
това договореният пакет противоречи на морала и добрите нрави, тъй като принципът
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване
на такава.
На последно място, настоящият състав счита, че с договореният пакет
допълнителни услуги противоречи на морала и добрите нрави на още едно основание.
Цената на предоставените услуги следва да бъде пропорционална на вида и
фактическото им естеството, като не създава очевидно неравновесие между вида
услуга и стойността за извършването . В случая при осъществяване на преценката по
чл. 145 ЗЗП съдът счита, че този баланс е нарушен. Размерът на претендираното
вземане за услуги, които могат да не бъдат реално използвани от потребителя и е на
приблизително равна стойност със дължимата сумата по кредита. При подобна
стойност и с оглед вида на договорените услуги е налице явно неравновесие в правата
и задълженията на страните по договора, като това също се явява основание за
отхвърляне на заявлението в тази му част (в този смисъл Определение № 93/05.02.2020
г. по ВЧГД № 30/2020 г. на СОС, Определение № 53/23.01.2020 г. по ВЧГД № 31/2020
г. на СОС и Определение № 52/23.01.2020 г. по ВЧГД № 32/2020 г. на СОС).
Следователно по отношение на претендираната сума от 595,42 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
претенцията на ищеца се явява неоснователна.

По отношение на главницата, договорната лихва и лихвата за забава:
С исковата молба се претендират също така и 497,56 лв. главница по Договор
за потребителски кредит №30034919031/06.02.2019г., ведно със законната лихва от
4
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 03.02.2021г., до окончателното изплащане;
173,69 лв. договорна лихва за периода от 05.07.2019г. до 11.08.2020г.; 88,75 лв. лихва
за забава от 06.03.2019- датата на изпадане на длъжника в забава, до 11.08.2020г.;
61,22лв. законна лихва от 11.08.2021г. до 01.02.2021г..
Посочените от вещото лице дължими суми са в размер на 497,56 лв. главница,
173,69 лв. договорна лихва, 88,75 лв. лихва за забава от 06.03.2019- датата на изпадане
на длъжника в забава, до 11.08.2020г., 24,05лв. законна лихва от 11.08.2021г. до
01.02.2021г., както и 595,42 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
По делото се установи, че ответникът е извършил плащания преди образуване
на производството в общ размер на 205,60 лв., като от тази сума 85,22лв. са отнесени
към възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 20лв. са отнесени към
платени такси по тарифа.
По вече изложените съображения съдът приема, че изчислената от вещото лице
сума за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги не се дължи от
ответника.
Наред с това не се дължи и сумата за платени такси по тарифа. Договорът за
потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално
императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда,
че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Предвид констатираното противоречие с императивна
материалноправна норма клаузата, която предвижда подобно вземане е нищожна на
осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, следователно същото е недължимо.
При това положение направените от ответника плащания, отнесени за
недължими вземания (възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и такси по
тарифа), следва да се приспаднат от действително дължимите суми (В този смисъл
Решение № 389 от 15.11.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 377/2019 г).
В чл. 6.4 от Общите Условия е уговорено, че извън случаите на изрично
заявление (каквито твърдения по делото липсват) при постъпване на сума от клиента,
която е недостатъчна за погасяване на задължението, последователността на
погасяване на вземанията е разноски и такси, лихви за забава, неустойки, обезщетения
по ДПК и ОУ, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и едва накрая
главница.
Направените от ответника плащания, отнесени към недължими суми, следва да
се приспаднат от дължимата лихва за забава. В този смисъл със сумата от 105,22 лв.
5
(85,22лв. + 20лв.) са погасени вземанията за: 88,75 лв. лихва за забава от 06.03.2019-
датата на изпадане на длъжника в забава, до 11.08.2020г. и 16,47лв. частично от
дължимата според заключението на вещото лице законната лихва от 11.08.2021г. до
01.02.2021г. в размер на 24,05лв.

По разноските:
Ищецът претендира разноски за С оглед изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8
ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо
всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането
на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото производство, без да е
обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25
предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в
исковото –от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът
като съобрази, че от една страна -делото е с малък материален интерес, за вземания,
произтичащи от договор за кредит. От друга страна, извършената от юрисконсулта
работа се състои в попълване на искова молба по множество еднотипни искови
производства, без явяване в открито съдебно заседание, а с изготвяне на писмено
становище. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна
сложност. В този смисъл съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер
от 50лв. за заповедното производство и в размер на 100лв. за исковото производство.
Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени общо 215,62лв. (13,86лв. държавна такса за заповедното производство,
23,95лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 34,05лв.
държавна такса за исковото производство, 47,92лв. юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство и 95,84лв. депозит за вещо лице).
Ответникът претендира разноски в размер на 1500 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, като е представена разписка за заплащането им (л. 52 от
делото). Ищецът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар (л. 88 от делото). По това възражение съдът намира следното – процесуалният
представител не се е явил в откритото съдебно заседание по делото и делото не е с голяма
фактическа и правна сложност. Поради горното и с оглед направеното от ищеца възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и съобразявайки Наредба № 1 от 9 юли
6
2004 г., съдът намира, че при претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение в размер
на 1500 лв. на основание чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата същото следва да се редуцира до
размер от 329,16лв..
Съобразно отхвърлената част от исковете ответника се дължат разноски в размер на
сумата от 171,43лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на СН. СТ. ЮР., ЕГН **********, че
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България №49, бл. 53Е, вх. В, е носител на право на парично
вземане за следните суми, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. №
333/2021 г. по описа на РС- Ихтиман, а именно: 497,56 лв. главница по Договор за
потребителски кредит №30034919031/06.02.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- 03.02.2021г., до окончателното изплащане; 173,69 лв.
договорна лихва за периода от 05.07.2019г. до 11.08.2020г.; 7,58лв. законна лихва от
11.08.2021г. до 01.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за 88,75 лв. лихва за забава от
06.03.2019- датата на изпадане на длъжника в забава, до 11.08.2020г., както и иска за
законна лихва от 11.08.2021г. до 01.02.2021г. за разликата над 7,58 лв. до пълния предявен
размер от 61,22лв..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България №49, бл. 53Е, вх.
В, срещу СН. СТ. ЮР., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за
заплащане на сумата от 595,42 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СН. СТ. ЮР., ЕГН **********, да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от общо 215,62лв.,
представляваща разноски в заповедното и в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на СН. СТ. ЮР., ЕГН **********, сумата от общо 171,43лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7