О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1794 29.08.2019 година град Бургас
Административен съд-Бургас , XXII административен състав, на двадесет и девети август
2019 година, в закрито заседание в следния състав:
Председател: ЯНА КОЛЕВА
Секретар
като разгледа докладваното от съдия Колева административно дело номер 1627
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на А.В.М.,
ЕГН **********, съдебен адрес *** чрез адв.М.П. *** против заповед №ЛС-01—5 от
21.06.2019г. на Командира на военно формирование 54960-Бургас, с която на
основание чл.73, ал.8 от ППЗОВСРБ и заповед № КВ -252 от 14.05.2019г. на
министъра на отбраната на Република България относно прекратяване на договора
за военна служба, освобождаване от военна служба и зачисляване в запаса на
офицер, жалбоподателят е отчислен от
списъчния състав на военно формирование 54960- Бургас, считано от 22.06.2019г.,
на основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ е определено парично обезщетение за
прослужени години в размер на 4 брутни месечни възнаграждения-5553,44лв., на
основание чл.199 от ЗОВСРБ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от
9 дни за 2019г. в размер на 541,97лв. и на основание чл.224, ал.1, т.1 от
ЗОВСРБ обезщетение за неизползван вещеви лимит от 137,50лв. и Заповед №
ЛС-01-28 от 21.06.2019г. на Командира на военно формирование 54960-Бургас, в
частта с която е разпоредено на
основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ да се удържи сумата от 6232,92лв.,
представляваща нетния размер на обезщетенията, посочени в т.ІІ от заповед
№ЛС-01—5 от 21.06.2019г. срещу дължимото от жалбоподателя обезщетение за
неспазен първоначален срок на военната служба, посочен в т. ІІІ в счетоводна
справка с рег.№4172/21-06-2019г., в размер на 22915,66лв., както и в частта с
която е разпоредено жалбоподателят за възстанови сумата от 16 682, 75лв,
представляваща разликата между разходите, подлежащи на възстановяване по
чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ и удържаната сума от финансовата служба на военно
формирование 32890-Бургас.
В жалбата се посочва, че оспорените заповеди незаконосъобразни,
постановени при особено съществено нарушение на административно-производствените
правила и материалния закон.
Административен съд Бургас, след като взе в предвид
приложените по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално
недопустима по следните съображения:
Със заповед № КВ-252/14.05.2019г. на Министъра на
отбраната на Република България е прекратен договора за военна служба,
освободен е от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса старши
лейтенант А.В.М., като е определен срок за сдаване на длъжността 5 работни дни.
Със заповедта е разпоредено на командира на военно формирование 54960-Бургас да
организира сдаването на длъжността от лицето до изтичане срока на
предизвестието, след което да му връчи заверено копие от заповедта за
освобождаване от военна служба и да го отчисли от списъчния състав, да изплати
полагащото му се обезщетение и да удържи сумата на направените разходи да
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционални на
неизпълнението на срока на военна служба.
Със заповед №ЛС-01—5 от 21.06.2019г. на Командира на
военно формирование 54960-Бургас, на основание чл.73, ал.8 от ППЗОВСРБ и
заповед № КВ -252 от 14.05.2019г. на министъра на отбраната на Република
България относно прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от
военна служба и зачисляване в запаса на офицер,
жалбоподателят е отчислен от списъчния състав на военно формирование
54960- Бургас, считано от 22.06.2019г., на основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ е
определено парично обезщетение за прослужени години в размер на 4 брутни
месечни възнаграждения-5553,44лв., на основание чл.199 от ЗОВСРБ обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 9 дни за 2019г. в размер на 541,97лв. и на
основание чл.224, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ обезщетение за неизползван вещеви лимит
от 137,50лв.
Със Заповед № ЛС-01-28 от 21.06.2019г. на Командира на
военно формирование 54960-Бургас, в оспорената част е разпоредено на основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ да се
удържи сумата от 6232,92лв., представляваща нетния размер на обезщетенията,
посочени в т.ІІ от заповед №ЛС-01—5 от 21.06.2019г. срещу дължимото от
жалбоподателя обезщетение за неспазен първоначален срок на военната служба,
посочен в т. ІІІ в счетоводна справка с рег.№4172/21-06-2019г., в размер на
22915,66лв., както и в частта с която е разпоредено жалбоподателят за
възстанови сумата от 16 682, 75лв, представляваща разликата между
разходите, подлежащи на възстановяване по чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ и удържаната
сума от финансовата служба на военно формирование 32890-Бургас.
Съдът намира, че заповед №ЛС-01—5 от 21.06.2019г. не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол. Съгласно посочената разпоредба, за да е отговаря на
критериите за индивидуален административен акт, със заповедта следва да се създават
права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни
интереси на отделни граждани. В
частта, с която жалбоподателят е отчислен от списъчния състав на военно
формирование 54960- Бургас заповедта е постановена с цел изпълнение на
заповедта за прекратяване на договора за военна служба на жалбоподателя, т. е.
тя е последица от постановен индивидуален административен акт. Същата не
създава права и задължения и не засяга пряко интереси на жалбоподателя (това е
направено със заповедта за прекратяване на договора за кадрова военна служба),
в този смисъл същата и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
По отношение на останалата част от заповед №ЛС-01—5 от
21.06.2019г. и Заповед № ЛС-01-28 от 21.06.2019г. на Командира на военно
формирование 54960-Бургас, в оспорената й част, същите също не притежават
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК.
В частта за определяне на имуществените последици от
прекратяването на кадровата военна служба и размера на дължимите на/от
военнослужещия обезщетения, заповедта няма характер на административен акт. В нея
е обективирано едностранно волеизявление на командира на военно формирование
54960- Бургас, относно размера на обезщетенията, които следва да се изплатят на
военнослужещия при прекратяване на договора за военна служба, както и относно
размера на дължимите от този военнослужещ разходи за издръжка, обучение,
квалификация и преквалификация. Възраженията на жалбоподателят представляват
неговите едностранни изявления относно размера на сумите, начина на определяне
на тези суми и тяхната дължимост. Ето защо в тази част заповедта урежда
гражданскоправните последици от прекратяването на договора за кадрова военна
служба, поради което възникналите спорове относно техния размер следва да се
решат в исково производство пред общите съдилища. Също така в случая между
двете лица няма отношение на власт и подчинение, каквито има между
административен орган и задължено лице, а са равнопоставени, тъй като спора
касае съществуващо гражданско правоотношение. В този смисъл е и практиката на Върховен
административен съд – определение № 8983/22.06.2011г. по адм.д.№ 7173/2011г.,
определение № 1402/27.01.2012г. по адм.д.№ 1287/2012г., определение №
1323/25.01.2012г. по адм.д.№ 990/2012г. и определение № 11493/20.09.2012г. по
адм.д.№ 11131/2012г. , Определение № 11162 от 24.09.2014 г. на ВАС по адм. д. №
11505/2014 г., V о., докладчик председателят А. И., Определение № 14116 от 21.12.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 13939/2016 г., V о., докладчик председателят Й. Д.Аналогично
разрешение е дадено в Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015 г. по т.д.№
2/2014 г. на ОС ГК ВКС и ВАС.
В допълнение следва да се има в предвид и че съгласно
чл.128, ал.1, т.5 от АПК на административните съдилища се подведомствени всички
дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административния орган и длъжностни лица. Възникналите
спорове във връзка с размера на обезщетение от такъв характер биха били
подведомствени на административните съдилища. Правото да получи обезщетения по
чл.260, ал.1 и ал.4 и чл.199 от ЗОВСРБ, както и задължението да възстанови
разходите за издръжка, обучение, квалификация и преквалификация, пропорционално
на срока на неизпълнение на договора за военна служба, не произтичат от
причинени на военнослужещия вреди от незаконосъобразни актове или действия на
административен орган или длъжностно лице, а произтичат пряко от закона. Ето
защо споровете във връзка с изплащане на обезщетение от процесния вид и
задължения за възстановяване на разходи при предсрочно прекратяване на договор
за военна служба не са административни, а гражданско-правни спорове.
По изложените съображения Административен съд
гр.Бургас приема, че жалбата на А.В.М. следва
да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството
по делото да се прекрати.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.В.М.,
ЕГН **********, съдебен адрес *** чрез адв.М.П. *** против заповед №ЛС-01—5 от
21.06.2019г. на Командира на военно формирование 54960-Бургас и Заповед №
ЛС-01-28 от 21.06.2019г. на Командира на военно формирование 54960-Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1627
по описа за 2019г. на Административен съд гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: