Протоколно определение по дело №5430/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4257
Дата: 4 октомври 2024 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20241100205430
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 4257
гр. София, 25.09.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кирил Г. Д.
СъдебниИскра Цв. Петрова

заседатели:Лилия Б. Будинова
при участието на секретаря МАРТА Р. БОЯДЖИЕВА
и прокурора К. Евг. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Кирил Г. Д. Наказателно дело от общ
характер № 20241100205430 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована,
изпраща представител, явява се прокурор А..

ПОДСЪДИМИЯТ Д. Н. М. – редовно призован, доведен от Затвора – гр.
София, се явява.
За него се явява адв. А. К., назначена за служебен защитник в хода на
досъдебното производство.

В залата се явява и адв. И. Г. – определен от САК за служебен защитник
на подсъдимия, съгласно разпореждане на съда от 16.09.2024 г., с което е
уважена молбата на подсъдимия за определяне на друг служебен защитник.

ПОСТРАДАЛАТА В. Г. Г. - редовно призована, се явява.
За нея се явява адв. С. Г. – определен от САК за служебен повереник на
пострадалата съобразно разпореждане на съда от 17.09.2024 г. с което е
уважена молбата на последната за определяне на нейн служебен повереник.

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Получих призовката. Щом съм подписал
призовката, която ми предявихте на л. 76 от делото, значи съм получил препис
от обвинителния акт и от разпореждането на съда за насрочване на делото
преди повече от 7 дни. Съгласен да ме защитава адв. Г.. Ако може да се
1
напише в протокола за правата ми, защото при задържането ми, присъстваше
на разпита адв. К., разбра, че никой не ме е бил от полицаите. Написаха в
докладната, в записката, че демек полицаите са ме били, а те защо го писаха,
защото аз й казвам, че идват четири патрулки и линейки, то нормално да
обвинят полицаите. По време на викане на полицията, след като ме обвиниха
за това престъпление, аз извиках полиция, линейка, имам го записано,
откраднат ми е телефонът, нападнат съм. Желая адв. Г. да ме представлява и
да ми бъде назначен за служебен защитник по делото.

АДВ. К.: Това съвпада и с моето желание.

АДВ Г.: Запознат съм с делото. Мога да поема защитата на подсъдимия.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв. Г., както и на подсъдимия, че желае
именно последният да му бъде назначен за служебен защитник в хода на
настоящото производство,

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК адв. И. Г. от САК за
служебен защитник на подсъдимия Д. Н. М. в хода на настоящото наказателно
производство.
ОСВОБОЖДАВА адв. А. К. от по-нататъшно участие по делото като
защитник на подсъдимия.
Препис от протокола да се издаде на адв. К. за послужване пред НБПП.

ПОСТРАДАЛАТА Г.: Получила съм препис от разпореждането на съда за
насрочване на делото преди повече от 7 дни. Желая да ми бъде назначен адв. Г.
за адвокат по делото.

АДВ. Г.: Запознат съм с делото. Мога да поема защитата.

СЪДЪТ счита, че с оглед изявлението на пострадалата и на адв. Г., явяващ
се в днешното съдебно заседание, последният следва да бъде назначен за
служебен повереник в хода на настоящото производство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА на основание чл. 100, ал. 2 от НПК адв. С. Г. от САК за
служебен повереник на пострадалата В. Г. Г. в хода на настоящото
производство.
2

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от В. Г. Г. с вх. №
102185/25.09.2024 г. с искане за конституирането й в качеството на Ч.И Г..

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на пострадалата правото й да се конституира по
делото в качеството на частен обвинител и/или граждански ищец.

ПОСТРАДАЛАТА Г.: Поддържам така депозираната молба.

АДВ. Г.: Поддържам така депозираната молба.

ПРОКУРОРЪТ: Искането за конституиране в качеството на частен
обвинител от страна на В. Г. се явява своевременно подадено от процесуално
лигитимирано лице, което съобразно фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт, се явява пострадало лице от престъплението, което се
разглежда по настоящото дело, поради което моля да бъде уважена и В. Г. да
бъде конституирана като частен обвинител по делото.
По отношение на формулирания граждански иск и претенциите да бъде
конституирана като граждански ищец, отново от процесуално легитимирано
лице е подадена в предвидените в НПК срокове, но считам, че разглеждането
на претенцията за неимуществени вреди, както е обективирано в искането, би
затруднило развитието на наказателната част на производството и би довело
до събиране на нови доказателства, поради което моля да не приемате за
съвместно разглеждане предявения граждански иск, като по този начин
правата на пострадалото лице не се преклудират и има възможност чрез
гражданския иск да търси обезщетение на претърпените болки, страдания и
неимуществени вреди.

АДВ. Г.: Не възразявам срещу подадената молба за конституиране на
пострадалото лице в качеството на частен обвинител, като своевременно
подадена молба и поддържам заявеното от прокурора. Изразявам своето
становище за несъгласие за конституирането на пострадалото лице в
качеството на граждански ищец поради основните съображения, че би
наложило събиране на нови доказателства, които биха довели до
продължаване на разглеждане на делото в несъразмерни срокове, поради което
моля да не уважавате искането за конституирането на лицето като граждански
ищец, и за имуществени, и за неимуществени вреди. Само в качеството на
частен обвинител да се конституира.

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Поддържам казаното от моя защитник.

3
АДВ. Г. /реплика/: Неимуществените вреди ще бъдат доказани
единствено с разпити на свидетели от списъка за призоваване, който е
приложен към обвинителния акт. Считам, че не е налице каквато и да е пречка
да бъде разгледан предявеният граждански иск по отношение на претърпените
неимуществени вреди.

СЪДЪТ намира така подадената молба от пострадалата В. Г. Г. със
съображенията, изложени в съдебно заседание от последната и назначения й
повереник, за подадена своевременно, а именно преди даване ход на
разпоредително заседание, от процесуално легитимирано лице, а именно
посоченото като пострадало в процесния обвинителен акт. Съдът счита, че
искането за конституиране на пострадалата Г. в качеството на частен
обвинител следва да бъде прието като допустимо такова и същата да бъде
конституирана в това процесуално качество.
По отношение на предявените два граждански иска, съответно за
причинени имуществени вреди в размер на 1625 лева, респективно за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 11.07.2024 г., следва да бъде приет само този
касателно претенцията за репариране на причинените имуществени вреди.
Съображенията в тази насока са следните. С оглед изложеното в днес
докладваната молба от пострадалото лице, независимо от изложените
съображения от повереника, установяването на размера на претенцията за
неимуществени вреди и доказване на същия в хода на наказателното
производство би довело до необосновано забавяне на същинското наказателно
производство. В тази насока следва да се посочи, че са изложени твърдения за
непрекъснато преживяване на ситуацията от пострадалата, социална изолация,
ползване на специализирана психологическа помощ, респективно снабдяване
и употреба на лекарства за преодоляване на визираното състояние, както и
изложени доводи за емоционална стойност на вещта с оглед начина на
получаване на същата от починалия свекър на пострадалата, доказването на
които предполага събиране на допълнителни доказателства. Отделно от това,
изложените факти и обстоятелства за емоционалната стойност на вещта по-
скоро са свързани с твърденията в обвинителния акт за отнемане на самата
инкриминирана движима вещ, а не за упражнената принуда. Всички тези
факти и обстоятелства обосновават извод, че предявената претенция за
репариране на причинените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева не
следва да бъде приемана за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство, Д.лкото би довела до необосновано забавяне на процеса.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА В. Г. Г. в процесуалното качество на частен обвинител
в хода на настоящото производство.
4
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в хода на настоящото наказателно
производство предявения от В. Г. Г. срещу подсъдимия Д. Н. М. граждански
иск за сумата от 1625 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от инкриминираното с обвинителния акт деяние, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 11.07.2024 г.
КОНСТИТУИРА В. Г. Г. в процесуалното качество на граждански ищец
по делото.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от В. Г. Г. срещу
подсъдимия Д. Н. М. граждански иск за сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от инкриминираното с
обвинителния акт деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 11.07.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на разпоредително заседание.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА
ПОДСЪДИМИЯ /по представен формуляр за досие от Затвор - гр. София,
ведно със снимка на лицето/:
Д. Н. М. - роден на ******* г. в с. Саранци, община Горна Малина,
българин, с българско гражданство, осъждан, с начално образование, неженен,
безработен, живущ в гр. София, ж.к. „*******, с ЕГН: **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимия в настоящото
производство, включително и правата му по чл. 55 от НПК, както и
предоставената му правна възможност за разглеждане на делото по реда на
Глава 27 и Глава 29 от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Наясно съм с правата си и с характера на
разпоредителното заседание, като нямам искания за отвод на съда, прокурора
и секретаря.
5

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА Ч.И
Г. /по представен документ за самоличност - л.к. № *******, издадена на
06.10.2024 г. от МВР-София/:
В. Г. Г. – родена на ******* г. в гр. София, българка, българска
гражданка, неосъждана, със средно специално образование, омъжена,
пенсионер по болест, живуща в гр. София, ж.к. „*******, с ЕГН: **********.
СЪДЪТ ВЪРНА ЛИЧНАТА КАРТА НА Ч.И Г..

РАЗЯСНЯВА правата на Ч.И Г. в настоящото производство, включително
правата и задълженията й като свидетел, както и предвидената наказателна
отговорност по чл. 290, ал. 1 НК.

Ч.И Г. Г.: Разбрах правата си, вкл. правата и задълженията и
наказателната отговорност като свидетел. Нямам искания за отводи на
прокурора, съда и съдебния секретар.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи на съда, прокурора и
секретаря.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила от подсъдимия молба с вх. № 93385 от
27.08.2024 г. (л. 22 от съдебното производство), сигнал (л. 23 от съдебното
производство), както и молба с вх. № 278321 от 02.09.2024 г. с искане за
определяне на друг служебен защитник и за изменение мярката му за
неотклонение (л. 72 от съдебното производство).

СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СТАНОВИЩАТА
НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1 НПК:

ПРОКУРОРЪТ: По въпросите, подлежащи на обсъждане в
разпоредителното заседание, вземам следното становище: Съобразно
фактическата и правна рамка, дадена с обвинителния акт, към настоящия
момент делото е местно и родово подсъдно на Софийски градски съд като
първа истанция. Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство, както и в фазата на досъдебното производство не
е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, което да е
ограничило правата, както на привлеченото към наказателна отговорност
лице, така и на пострадалото лице. С оглед изявлението на подсъдимия,
считам, че към момента не се разкриват основания за разглеждане на делото
6
по диференцираните процедури на Глава 27 и Глава 29 от НПК, както и не се
налага разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервни
членове на съдебния състав. Защитата на подсъдимия е осигурена, както и на
пострадалото лице. Допълнителни вещи лица, извън посочените в
приложението към обвинителния акт считам, че към момента не се налага да
бъдат назначавани, както и преводачи или тълковници. Към момента също
намирам, че не се налага извършване на съдебно-следствени действия извън
района на Софийски градски съд. По отношение на взетата мярка за
процесуална принуда, а именно „задържане под стража“ по отношение на
подсъдимия, считам, че същата не следва да бъде изменяна. С оглед
депозираната молба, ще взема само с две изречения по-подробно становище.
Считам, че към момента продължават да са налице изискуемите от закона
предпоставки за продължаване на действието на тази най-тежка мярка за
процесуална принуда, като целите на мерките за неотклонение, вписани в чл.
57 НПК не биха били могли да бъдат постигнати с нито една от по-леките
МНО от „задържане под стража“. Предлагам и моля съдът да потвърди така
взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“. Допълнителни
искания за събиране на доказателства към момента нямам и моля да бъде
насрочено делото с призоваване на свидетелите по делото.

АДВ. Г.: Присъединявам се към становището на представителя на
държавното обвинение. Считам, че не се налице каквито и да е обстоятелства
за изменение на взетата мярка спрямо подсъдимия.

Ч.И Г. В. Г.: Поддържам казаното от повереника ми. Нямам какво да
добавя.

АДВ. Г.: Смятам, че делото е подсъдно на съда. Не са налице основания
на този етап за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че към момента не са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, довели до ограничение процесуалните права на обвиняемия. На
този етап не са налице основания за разглеждане делото по реда на другите
диференцирани процедури. Не се налага разглеждане на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдебен съдия или съдебен заседател или
назначаване на защитник. По отношение на взетата мярка за процесуална
принуда „задържане под стража“ смятам, че би могла такава да бъде наложена
и „подписка“ или „гаранция“ или „домашен арест“ по Ваша преценка, тъй
като лицето има установен адрес, на който би могъл да бъде намерен и не би
затруднило разглеждането на делото, ако мярката за неотклонение „задържане
под стража“ бъде променена в по-лека. На този етап нямам нови искания за
събиране на доказателства и моля да бъде насрочено делото за разглеждане по
общия ред.

7
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Поддържам молбата. Поддържам всичко, което
каза защитникът. Моля да ми измените мярката. Имам постоянен адрес.
Съдействал съм на полицията, че ме обвиняват в грабеж. Сега съм тук. Имам
билет за пътуване. Те, на 11-ти ме обвиниха в грабеж. Написаха в протокола,
че аз съм казал, че полицаите са ме били. Минал съм през прегледи. Казал съм
кой ме е бил. Дознателката или това лице, което ме обвинява, дойдоха,
правиха ми разпознаване. Аз отказах, защото докараха пълни, ниски и с още
две лица от 02 РУ. Тоест, лицата са от полицията. Искат да ми правят
разпознаване. Преди това бях в затвора. Как да кажа, че аз съм направил
такова престъпление. Престъплението е извършено с колело. Те ме обвиняват,
че аз съм извършил престъпление с колело, преди това съм излязъл от затвора.
Това колело трябва да е откраднато и да направя грабеж, още повече. Адрес
имам. Нито обиск е правено. Нито нищо. Преди това бях в казиното. 24 часа
бях в това казино. Защо не се провери къде съм бил. Ей така ме обвиняват. На
11-ти е извършено това престъпление, а на 12-ти дъщерята на пострадалата ме
напада с приятеля й, който се намира в моя вход. Той живее в моя вход и
имаме общи познати и ме нападат в заведението. Взимат ми телефона. И до
преди малко се каза, че аз нямам право да пусна жалба срещу тях. Така казаха.
В ареста на „Г.М. Д.“ дойде и адвокатът. Аз точно на същата дата депозирах
молбата до Вас, че аз съм бил казал, че полицаите са ме били. Аз викнах
полицаите, защото ме обвиняват за грабеж. Има камери. Свидетелката, тоест
дъщерята на пострадалата, как мога да застана пред съда и да излъжа, че аз
съм я бил, при положение, че има камери. Аз не съм посягал. Как да взимам
присъда за нещо такова, направете си проверка. Аз си притеснявам детето.
Оставиха ме в ареста и нито се чувам с тях, нито нищо. За какво, понеже съм
бил десет години преди това в затвора и продължавам да бъда в затвора.
Изпратиха ми пари, свалих си забраните. На 15-ти имам опит за пътуване
извън страната. Документите са ми в мен – червен паспорт, лична карта,
билет. На 18-ти ми изгоря билетът. Ние сме в един квартал с тези хора. Не съм
извършител на това престъпление. И още повече, дойдоха в „Г.М.“-то и
правят експертиза на 1700 лв. оценено синджир, ланец. Как това може да се
оцени без да съм го видял, без да знам. Все едно да напиша една молба до Вас,
че знам къде има умрял човек, където ходим с госпожата да го покажем, че с
близките й сме го убили, понеже рецидивист, преди това съм осъждан и
понеже съм осъждан преди това, за предишното си осъждане.

СЪДЪТ, след изслушване становищата на страните по въпросите по чл.
248, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
Съдът счита, че с оглед характера на повдигнатото обвинение настоящото
дело е родово и местно подсъдно на Софийски градски съд, като не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Такива съображения не бяха релевирани и от страните в съдебно заседание.
Съдът обаче счита, че в хода на досъдебното производство са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са
8
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и същите са
свързани с действията по предявяване на постановлението за привличане на
обвиняем, респективно разпита на обв. М. непосредствено след това. В случая
Д. М. е привлечен към наказателна отговорност с прецизирано постановление
за привличане на обвиняем от 20.08.2024 г., приложено на л. 147 от
досъдебното производство, предявено на обвиняемия и неговия защитник към
онзи момент адв. К. на 22.08.2024 г. В съдебната практика константно се е
наложило становището, че отказът на обвиняемия да получи препис от
постановлението за привличане на обвиняем следва да се удостовери с
подписа на двама свидетели, които да гарантират законосъобразното
изпълнение на задълженията от страна на органа на досъдебното
производство по чл. 236, ал. 1 и ал. 3 от НПК (в този смисъл - Решение № 165
от 16.11.2017 г. по н. д. № 769/2017 г. по описа на ВКС, III-то н.о. и Решение №
221 от 21.02.2018г. по н. д. № 812/2017 г. по описа на ВКС, II-ро н.о.), като на
основание чл. 236, ал. 3 от НПК органът на досъдебното производство следва
да отрази причините за отказа в тази насока. В случая е налице такъв отказ за
получаване на препис за постановлението за привличане на обвиняем от
страна на обвиняемия М., като за целта на 22.08.2024 г. е съставен протокол от
разследващия полицай, приложен на л. 146 от ДП, в който е отразено, че
обвиняемият е отказал да се запознае с постановлението за привличане на
обвиняем и материалите по делото, както и да се подписва, че е запознат, но
не са изложени никакви причини за релевирания отказ от страна на
обвиняемия в тази насока. Отделно от това, отказът за получаване препис от
постановлението за привличане на обвиняем от страна на Д. М. не е
удостоверен с подписи на трети независими свидетели на тези обстоятелства,
различни от разследващия полицай. Действително, в случая обвиняемият
собственоръчно е написал в края на постановлението за привличане на
обвиняем, че отказва да подпише, но не става ясно запознат ли е изобщо с
последното, респ. връчен ли му е препис от постановлението за привличане на
обвиняем. Допълнителен аргумент в тази насока е отразеното от самия
обвиняем в протокола за разпит на обвиняем, в който последният е отразил, че
отказва да подпише протокола поради това, че не е запознат с обвинението.
Тези обстоятелства, а именно релевираният отказ от страна на обвиняемия за
запознаване с обвинението, респ. за получаване на препис от постановлението
за привличане на обвиняем, е следвало да бъдат надлежно удостоверени от
страна на разследващия полицай с посочване на причините за това и по
константно приетия в съдебната практика ред - с подписите на лица, различни
от тези, участващи в съответните действия по разследване. В този смисъл
съдът счита, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 219, ал. 4 от
НПК.
На следващо място, съдът счита, че е допуснато и нарушение на
разпоредбата на чл. 221 от НПК, повеляваща незабавно провеждане на разпит
на обвиняемото лице след предявяване на обвинението му. Действително на л.
148 от ДП е приложен протокол за разпит на обвиняем, подписан единствено
9
от разследващия полицай и защитника на обвиняемия към онзи момент. В
същия обаче прави впечатление, че липсват каквито и да е отразявания във
връзка с провеждане на разпит на обвиняем, като са оставени празни полета в
протокола. Не става ясно запитан ли е последният наясно ли е с обвинението,
нито дали му е дадена възможност да заяви дали желае да дава обяснения или
да откаже да дава такива с оглед правото му в тази насока. В този смисъл, ако
обвиняемият е отказал да заяви дали разбира обвинението, респективно, че
отказва да дава обяснения по предявеното му обвинение, това е следвало да
бъде отразено в протокола за разпит, а такива констатации очевидно в
последния липсват. Отделно от това, следва да се отбележи, че обвиняемият
собственоръчно е вписал в протокола за разпит на обвиняем, че отказва да
подпише протокола за разпит на обвиняем поради това, че не му е предявено
обвинението, което обстоятелство е нещо съвсем различно от самата
процедура по провеждане на разпит на обвиняемия по реда на чл. 138 от НПК
и касае единствено и само подписване на протокола от вече извършения
разпит. В този смисъл съдът счита, че е допуснато и процесуално нарушение
във връзка със задължението на органа на досъдебното производство за
провеждане на разпит на обвиняемия непосредствено след предявяване на
обвинението, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 221 от НПК
този смисъл Определение № 183 от 30.06.2016 г. по ВНЧД № 666/2016 г. по
описа на САС).
Съдът счита, че допуснатите процесуални нарушения във връзка с
предявяване на обвинението, респективно разпита на обвиняемия
непосредствено след това, както с оглед разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от
НПК, така и с оглед задължителните указания на Тълкувателно решение №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС, винаги представляват съществено и отстранимо
процесуално нарушение в хода на досъдебното производство, свързано с
ограничаване правата на обвиняемото лице. По изложените съображения
съдът счита, че са налице основания за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на досъдебната фаза за отстраняване на
същите чрез законосъобразно провеждане на процесуалните действия по
предявяване на актуализираното и последно обвинение на обвиняемия,
респективно непосредствено извършване на разпит на последния след
предявяването му.
Следва да се отбележи, че в случая е налице и допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от НПК, Д.лкото не са отбелязани причините,
поради които обвиняемият отказва да се запознае с материалите на
разследването, респективно не е удостоверен отказът му в тази насока,
включително да подпише протокола за предявяване на разследването от лица,
различни от разследващия полицай и защитника на обвиняемия към онзи
момент. Съдът счита, че макар и в случая да е налице процесуално нарушение,
същото е било отстранено в съдебната фаза, Д.лкото съдията-докладчик на
основание чл. 247в, ал. 5 от НПК е обезпечил възможността подсъдимият да
се запознае с всички материали по делото. С оглед на това посоченото
10
процесуалното нарушение е било преодоляно и не представлява
самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство. В този
смисъл са Решение на СЕС от 05.06.2018 г. по дело С-612/2015 г., респ.
Решение № 220 от 08.07.2020 г. по ВНОХД № 519/2020 г. по описа на САС, в
които е прието, че е допустимо националното законодателство и практика,
които предвиждат възможност за предоставяне на обвиняемия на информация
относно обвинения, вкл. относно доказателствата по повдигнатото му
обвинение, и след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди разглеждане
на делото по същество.
Въпреки това, съдът счита, че с оглед допуснатите отстраними
съществени процесуални нарушения при предявяване на обвинението,
респективно провеждане на разпит на Д. М. непосредствено след това в
качеството на обвиняем, делото следва да бъде върнато на досъдебна фаза за
отстраняване на същите.
В тази насока съдът счита, че не следва да се произнася по останалите
въпроси, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК с изключение на
искането на подсъдимия, поддържано и от неговия защитник в днешното
съдебно заседание за изменение мярката му за неотклонение. Съдът счита, че
към настоящия момент, а именно провеждане на разпоредително заседание по
делото след внасяне на обвинителния акт в съда, не са настъпили факти и
обстоятелства, които да обуславят извод за ревизиране на прилаганата по
отношение на подсъдимия М. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На първо място не са събирани нови доказателства след първоначалното
вземане на мярката за неотклонение в хода на досъдебното производство,
които да бъдат анализирани от съда в настоящата процедура, касателно
произнасяне по законосъобразността на мярката за неотклонение на
подсъдимия и основанията за нейното приложение. Следва да се посочи, че
изложените от подсъдимия съображения са такива по същество, касаят анализ
на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, респ. са
релевирани възражения относно тяхната доказателствена стойност, на който
въпрос съдът може да даде отговор едва с крайния си съдебен акт, но не и в
хода на настоящата процедура. По отношение на депозирания сигнал от
подсъдимия, приложен на л. 23 от съдебното производство, съдът следва да
отбележи, че съгласно Конституцията на Република България, респективно
НПК, съдът няма правомощие да преценява дали да бъде образувано
наказателно производство, респективно да се извърши предварителна
проверка за разследване на извършено престъпление от общ характер. Такова
правомощие има единствено Прокуратурата на Република България, към
която подсъдимият следва да адресира своите претенции. С оглед на
гореизложеното, следва да се отбележи, че предвид изключително ранния етап
на развитие на наказателното производство в съдебна фаза, съдът счита, че
продължава да е налице и опасност от извършване на престъпление от страна
на подсъдимия, която е изводима както от характера на повдигнатото му
обвинение, така и от обремененото му съдебно минало, в каквато насока са
11
изложени съображения от съдебните състави в производството по чл. 64 от
НПК. Съдът счита, че в случая посочената опасност от извършване на
престъпление продължава да е налице с висок интензитет, поради което
същата може да бъде неутрализирана единствено с продължаването на
действието на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. По
изложените съображения, молбата на обвиняемия за изменението й се явява
неоснователна.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 5430/2024 г. по
описа на СГС, НО, 12-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийска градска прокуратура за отстраняване на
допуснатите в хода на досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните
права на обвиняемия, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „задържане под стража“,
прилагана по отношение на подсъдимия Д. Н. М. по настоящото наказателно
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протестиране в 7-
дневен срок, считано от днес, пред САС по реда на Глава 22 от НПК.

Препис от протокола да се издадена на повереника и на защитника за
сведение.

Съдебното заседание приключи в 14:05 часа.
Протоколът от съдебното заседание е изготвен на 01.10.2024 г.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12