№
гр. Разград, 27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание на 29.07.2020 г., в състав:
председател: Атанас Христов,
при секретаря Н.
Р., като разгледа гражданско дело № 16/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Разград, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 557, ал.
1, т. 2, б. "а" КЗ вр. чл.
45 ЗЗД вр.
чл. 52 ЗЗД вр. чл. 86
ЗЗД и чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по исковата молба от С.Р.М.,
ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощник адв. Стоян Димитров АК Разград,
ПРОТИВ:
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с БУЛСТАТ ********, адрес:
гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4 представляван от изпълнителния директор и
председател на УС – Б. И. М., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове, с които ищецът моли да бъде осъден ответника, да
му заплати сумите:
-
30 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получени
травматични увреждания при ПТП, настъпило на 03.01.2019 год. при ПТП, което станало на ПЪТ I-2
/гр.Русе-гр. Варна/, при км.51+290 м., на около 1 км. преди разклона за с.
Езерче, обл. Разград, по вина на водача на лек автомобил марка „Фиат Стило” с
рег. № РР 6731 АХ - Р.Х.М., ЕГН **********,***, Разградска област, ул.
„Струма”, № 3, управляван без задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", ведно със законната лихва, считано от 22.11.2019г. /датата
на уведомяването на ответника/, до окончателното изплащане, на осн. чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. "а" КЗ вр. чл. 45 ЗЗД,
вр. чл. 52 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД,
-
500.00 лв. – представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено представителство при
отправяне към Гаранционен фон на писмена застрахователна претенция за заплащане
на процесните неимуществените по реда на чл. 558, ал.3 КЗ, ведно със законната
лихва, считано от 22.11.2019г. /датата на уведомяването на ответника/, до
окончателното изплащане,
на осн. чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ вр. чл.
86 ЗЗД.
Ищецът сочи, че 03.01.2019 г., при ПТП, което станало на ПЪТ I-2
/гр.Русе-гр. Варна/, при км.51+290 м., на около 1 км. преди разклона за с.
Езерче, обл. Разград му били
причинени следните травматични увреждания:
-
контузия на
главата /мозъчно сътресение без открита вътрешночерепна
травма/
-
счупване на
напречните израстъци на втори и трети поясни прешлени в дясно, което е довело
до трайно затрудняване движението на снагата.
Уврежданията му били причинени от Р.Х.М.,
ЕГН **********,***, Разградска област, ул. „Струма”, № 3, при управлението на
лек автомобил марка „Фиат Стило” с рег. № РР 6731 АХ, без сключена застраховка
Гражданска отговорност.
С протоколно определение от 02.09.2019г. по нохд№
431/2019г. по описа на РС Разград е било одобрено споразумение по чл. 384, ал.1
във вр. с чл. 382, ал.7 НПК, с което Р.Х.М. е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл.343, ал.З, пр.1, б. „а”, пр.2 във връзка с ал.1,б.
„б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Отговорността
на ответника се обосновава с това, че за
горепосоченото МПС към датата на ПТП –то е нямало сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Ищецът твърди, че в резултат на горепосоченото
ПТП-претърпял силни болки и страдания. Проведено му било лечение в болнично
заведение. И към настоящия момент здравословното му състояние не се е
възстановило. Не се чувства пълноценен човек, като здравословните му проблеми
се отразили негативно и на психиката му.
Предявил претенция пред ответника където била
образувана застрахователна преписка за щета №
19210419/22.11.2019 г. Ответникът му изплатил за причинените
неимуществени вреди сумата от 30 000 лв. Ищецът счита, че справедливото
обезщетяване на причинените му неимуществени вреди възлиза на сумата от
60 000 лв., поради което с настоящото искова молба претендира още
30 000 лв., освен изплатените му вече 30 000 лв. Претендира деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Гаранционен фонд,
оспорва предявеният иск по основание и размер. Заявява, че изплатеното
обезщетение в размер на 30 000 лв. се явява справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД, поради и което причинените на ищеца неимуществени вреди са изцяло
репарирани. Оспорва изцяло претенцията
за лихва от 22.11.2019г. Фондът не е деликвент, не е застраховател и не
изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при
наличието на законоустановените предпоставки и при
спазване на определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което на
основание чл.558, ал.7 от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на
срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. В случая по предявената
в ГФ претенция е образувана щета № 210419/22.11.2019г г., Фондът се е
произнесъл в законоустановения тримесечен срок, определил е и е изплатил
обезщетение и не е станал причина за завеждане на делото и не дължи лихви. Фондът е отказал изплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение по предявяване на претенцията, тъй като те не са от
кръга разходи във връзка с определянето и изплащането му, същите не са
имуществена претенция по смисъла на закона.
Р.Х.М. /деликвент/ - конституиран, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в качеството му на третото лице – помагач на
страната на ответника, не
депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
ищецът се явява лично, заедно с горепосочения си пълномощник. Поддържат
исковите претенции и излагат допълнителни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването, за ответника се явява пълномощникът му адвокат К. С. В. от АК –
Търговище, от адвокатско дружество „Пантев и
Венкова“. Поддържа отговора на исковата молба и излага допълнителни съображения.
Представя подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването по чл. 44, ал.1 in fine ГПК /л.305/, третото лице помагач не
се явява и не изпраща представител. Не взема становище по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От протокол по НОХД № 431/2019 г., по описа на Районен
съд - Разград, се установява, че в о. с. з. на 02.09.2019г., е одобрено по реда
на чл. 384, ал.1 вр. чл. 381 НПК, споразумение между страните в
наказателното производство, съгласно което:
На
03.01.2019 год. на път I-2 /гр.Русе-гр. Варна/, при км.51+290 м., на около 1
км. преди разклона за с. Езерче, обл. Разград, при управление на лек
автомобил марка „Фиат Стило” с рег. № РР
6731 АХ подсъдимият Р.Х.М., ЕГН **********,***, Разградска област, ул.
„Струма”, № 3 е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, чл. 20, ал.2 ЗДвП, чл. 21 ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на лицето – С.Р.М. ***, изразяваща се в счупване на
напречните израстъци на втори и трети поясни прешлени в дясно, което е довело
до трайно затрудняване движението на снагата със среден срок за възстановяване
около 4.5- 5 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние при наличието
на 1.57 промила алкохол – престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1, б. „а“, пр.2 във
вр. с ал.1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал.1 НК. Наложено му е наказание при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК – 6 месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване, като на осн. чл. 343г., на подсъдимия
е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години
и 6 месеца /л.
221-227/.
С окончателното решение № 40 от 13.04.2020г. по НДВ №
7/2020г. по описа на Варненски апелативен съд, е възобновено горепосоченото
наказателно производство, като определението за одобряване на споразумение е
изменено само в частта, с която е определен първоначален „строг“ режим на
изтърпяването на наказанието Лишаване от свобода, като на осн. чл. 57, ал.1,
т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим /л. 284/.
Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, одобреното от наказателния съд
споразумение има сила на влязла в сила присъда,
обвързваща гражданския съд съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 3 НПК.
По делото е прието безспорно, че към датата на ПТП-то
за процесното МПС е нямало сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите /л.398/.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза /л. 311-312/, което съдът приема като
пълно, ясно и правилно е, че:
От данните по делото и медицинската документация на С.Р.М. *** е видно,
че същият при ПТП на 03.01.2019г. е получил: Счупване на напречните израстъци
на втори и трети поясни прешлени в дясно. Лекостепенно
мозъчно сътресение /зашеметяване/. Счупването на напречните израстъци в втори и
трети поясни прешлени в дясно е причинило на пострадалия трайно затруднение
движението на снагата със срок за възстановяване около 4.5-5 месеца. След
възстановяването на движението на снагата за по продължителен период от време
ще остане болеви синдром при студено и влажно време, при продължително време
стоене прав и при физически труд. При пътно-транспортното произшествие
пострадалият е получил и лекостепенно мозъчно
сътресение от порядъка на зашеметяване – което е причинило на пострадалия
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
За установяване на неимуществените вреди са допуснати двама
свидетели.
Свидетелите А. Б. Б. /фактическа съжителница на ищеца/ и К. М. А. /л. 399-401/ сочат, че ищецът трудно
преживял травмите, които се отразили негативно и на психиката му. И към момента
все още се оплаквал от болки.
Показанията на свидетелите, съдът преценява по реда на
чл. 172 от ГПК, но им дава вяра доколкото почиват на преки лични
впечатления и кореспондират със заключение на съдебно медицинската експертиза.
На 22.11.2019 г. от името на ищеца е подадена молба с
вх. № 24-01-757/22.11.2019 г., по описа на Г. Ф., с която е претендирано
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
процесното ПТП в размер на 60 000 лв. и 500 лв. представляващи разноски за
заплатен адвокатски хонорар за предявяването на претенцията /л.360-390/.
С писмо с изх. № 24-01-757/02.12.2019г. ГФ изискал от
ищеца да му представи копие от протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с
албум; копие на автотехническата и
съдебномедицинската експертизи, изготвени по досъдебното производство;
удостоверение за банкова сметка ***, съдържаща IBAN, ***, или нотариално заверено пълномощно
съобразено с изискването на чл. 558, ал.6 КЗ /л. 327/.
Ищецът отговорил с писмо с вх. № 24-01-757 от
17.12.2019г. /л.326/, с което представил поисканите документи, с изключение на
фотоалбума, като посочил че делото се намира във ВКП от където може да се
изиска фотоалбума /л. 326, 328-357/.
С писмо с изх. № 24-01-757/19.12.2019г. ГФ уведомил
ищеца, че за процесните неимуществени вреди ще му изплати обезщетение в размер
на 30 000 лв. Отказал да изплати законна лихва върху тази сума за периода
от 03.01.2019г. /датата на увреждането/, тъй като съгласно чл. 558, ал.5 КЗ ГФ дължи лихва за забава от датата,
на която изтича срокът за произнасяне по претенцията на увредено лице. Отказал
и да изплати сумата от 500 лв. представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство пред ГФ /л. 322-325/, тъй като прел че
такова не се дължи от страна на ГФ.
На 20.12.2019г. ответникът превел горепосочената сума
от 30 000 лв. по сметка на ищеца /л. 318/.
С писмо с вх. № 24-01-757 от 06.01.2020г. ищецът
уведомил ответника, че приема горепосочената сума от 30 000 лв. като
частично плащане /л.320-321/.
Така установеното от фактическа страна, сочи на
следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените искове са допустими, предвид подържаните
твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
По иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.
Предявения иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 557, ал. 1, т. 2, буква "а" от КЗ, в сила от 01.01.2016
г. във вр. чл. 86 ЗЗД.
С оглед установената по-горе фактическа обстановка,
Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за
застраховането, а именно:
наличие на увреждане от управляващ моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
противоправното поведение и вината на водача – трето лице помагач /одобреното от наказателния съд споразумение,
има сила на влязла в сила присъда, обвързваща
гражданския съд съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК/, както и причинно-следствената
връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и
страдания, вследствие получените травматични увреждания.
Относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Размерът на дължимото на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди следва да се определи, като се вземат предвид всички
релевантни към него обстоятелства, в съответствие със задължителните указания
по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в т. II на Постановление на Пленума на ВС 4
от 23.12.1968 г., съгласно което понятието " справедливост" не е
абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда, а също и
с формираната по реда на действащия Граждански процесуален кодекс практика на Върховен касационен съд.
Решаващия състав, отчита възрастта на ищеца към момента
на настъпване на увреждането, като отчита характера и тежестта на уврежданията,
продължителността на възстановителния процес, търпените неудобства и
ограничения след инцидента и необходимостта от чужда помощ в началото на
лечението, обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие, намерили отражение и в нивата на застрахователните
лимити /в този см. Решение № 9 от 22.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1286/2017 г.,
II т. о., ТК/.
При преценката за претърпените неимуществени вреди,
съдът съобразява и изживяната емоционалната травма.
Преценени в съвкупност, всички изброени обстоятелства,
Настоящият състав намира, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява сумата 35 000
лв. Тази сума би репарирала адекватно претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Тъй като, както вече се посочи, ответникът е заплатил на ищеца сумата от
30 000 лв. за репариране на неимуществените вреди, то искът се явява
основателен за сумата от 5 000
лв., като иска за разликата до претендирания размер от 30 000 лв., искът следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По въпроса
за законната лихва върху главницата за обезщетението неимуществените вреди.
Предявената претенция е за заплащане на законната
лихва, считано от датата на уведомяване на ответника – 22.11.2019 г. за
извънсъдебната претенция.
Съгласно чл. 558, ал.2 КЗ: „За определянето и изплащането на обезщетенията от Гаранционния фонд
съответно се прилагат глава четиридесет и шеста и глава четиридесет и седма.“
Съобразно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ Гаранционният фонд дължи лихва за
забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена
от увреденото лице, по правилата на чл. 497 от КЗ.
С претенцията си към ГФ
ищецът е представил препис от определението за одобряване на споразумение, Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, епикриза, медицинско направление,
амбулаторни листи и болнични листи /л. 360-390/.
Т.е. налице е надлежно писмено доказателство по см. на
чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ, обуславящо невъзможност за ответника да откаже да се произнесе по
основателността на застрахователната претенция. Така и постановените в производството по реда на чл. реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
Определение № 352 от 26.06.2018 г. на ВКС по ч. т. д. №
1027/2018 г., II т. о., ТК и Определение
№ 332 от 19.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1614/2018 г., I т. о., ТК.
Относно непосочването на банкова сметка ***.
Действително, с претенцията си от 22.11.2019г. ищецът
не е представил на ГФ банкова сметка, ***.12.2019г., след като му е била
изискана от ГФ /л.326 – 327, 357/.
Както е посочено в постановеното
в производството по чл. 290 ГПК Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2273/2018 г., II т. о., ТК, което
се споделя и от настоящия състав:
„На
основание чл. 498, ал.
3 вр. ал. 1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал.
1 КЗ от увреденото лице е отправяне от
него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.
1 КЗ на писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по чл. 496, ал.
1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на
установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й.
Според чл. 496, ал.
2 КЗ, произнасянето на застрахователя в
лимитирания от чл. 496, ал.
1 КЗ тримесечен срок, може да се изрази:
или 1 в определяне и изплащане на размера на обезщетението, или 2 в отказ за
плащане, поради - а/ доказано основание за отказ за плащане на обезщетението;
б/ липса на пълно доказване на основанието на претенцията или на размера на
вредите, като в последния случай отказът за плащане може да бъде и частичен –
само по отношение на недоказания от общо претендирания размер на вредата.
В чл. 497, ал.
1 КЗ е предвидено, че застрахователят
дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния
срок по чл. 496, ал.
1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната
претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ /т. 2/. С оглед обезпечаване на
извънсъдебното уреждане на застрахователните претенции, с разпоредбата на чл. 106, ал.
3 КЗ е възложено в тежест на
застрахователното дружество да изиска от увреденото лице представяне на
необходимите за доказване на претенцията доказателства, в качеството му на
професионалист при осъществяване на дейността по предоставяне на
застрахователните услуги, включваща и изплащане на дължимите застрахователни
обезщетения.
Видно от
разпоредбите на чл. 498, ал.
1 и чл. 496, ал.
1 КЗ, предявяването на писмената
застрахователна претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите става по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя. Съгласно нормата
на чл. 380, ал. 1 КЗ, заедно със застрахователната
претенция лицето е задължено да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. В чл. 380, ал. 3 КЗ е предвидено, че непредставянето на
данни за банковата сметка от страна на увреденото лице има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва по чл. 409 КЗ след изтичането на срока, в който е следвало да се
извърши плащането на застрахователното обезщетение. С оглед систематичното място на чл. 380 КЗ в Глава
тридесет и шеста "Обща част" от Дял първи "Общи изисквания към
всички договори" на КЗ и препращането на чл. 498, ал.
1 и чл. 496, ал.
1 КЗ към реда по чл. 380 КЗ, спрямо увреденото лице, предявило претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, приложение намира, както правилото на ал. 1 на чл. 380 КЗ, установяващо задължение на
увредения за представяне на данни за банковата му сметка, ведно с претенцията
му, така и нормата на ал. 3 на чл. 380 КЗ, уреждаща последиците от
неизпълнение на това задължение – забава на кредитора по отношение на плащането
и произтичащата от това недължимост на мораторната лихва, въпреки забавата на длъжника, която при
този вид застраховка настъпва с изтичането на срока по чл. 497, ал. 1 КЗ.
Общата
уредба на института "забава на кредитора" се съдържа в чл. 95 ЗЗД. Според даденото в цитираната разпоредба определение, забава на кредитора
е налице, когато кредиторът: 1 неоправдано не приеме предложеното му от
длъжника изпълнение или 2 не даде необходимото съдействие, без което длъжникът
не би могъл да изпълни задължението си. Правилото на чл. 380, ал.
3 КЗ урежда конкретна проявна форма на забавата на кредитора относно плащането на
застрахователното обезщетение, а именно - непосочване от лицето, предявило
застрахователна претенция, на банкова сметка ***, като свързва с нея
настъпването на една от уредените в чл. 96 ЗЗД последици на забавата на кредитора – освобождаване на длъжника от
последиците на собствената му забава, и по-конкретно – от заплащане на законна
лихва за забава, тъй като престацията на длъжника е
парична. Когато застрахователят не е в забава по чл. 497, ал.
1 КЗ, мораторна лихва не се дължи с
оглед липсата на забава на длъжника, поради което въпросът за приложението на чл. 380, ал.
3 КЗ не стои, тъй като посочената
разпоредба урежда условията за отпадане на последиците от забавата на длъжника,
каквато в тази хипотеза не е налице.
Непосочването на банковата сметка, видно от самата
разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ, не касае дължимостта на
обезщетението и не може да бъде основание за
отказ за образуване на щета по застрахователната претенция и за определяне на
размера на застрахователното обезщетение. Непосочването
на банковата сметка от увреденото лице като кредитор възпрепятства единствено
изплащането на застрахователното обезщетение и то в хипотезата, когато то е
определено по размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно решение.
Когато произнасянето по застрахователната претенция по чл. 498, ал.
1 КЗ е отказ на застрахователя да
заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или
недоказаност на същото по основание или размер, въпреки представяне на
изисканите от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ доказателства или в хипотеза на
неизискани от застрахователя доказателства по реда и условията на чл. 106, ал.
3 КЗ, неизпълнението на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка ***.
В този случай не е налице причинна
връзка между неизпълнение на задължението за посочването й и неизплащането на
застрахователното обезщетение. Така, според решение № 194 от 03.02.2016 г.
по т. д. № 1890/2014 г. на I т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, забавата на кредитора по чл. 95, ал. 1 ЗЗД е хипотеза, в която поведението на кредитора е в
причинна връзка с неизпълнението на длъжника. Забава на кредитора по чл. 380, ал. 3 КЗ е налице само, ако неплащането на
обезщетението се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова
сметка, явяващо се дължимо по чл. 380, ал. 1 вр. ал. 3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на
задължението на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато длъжникът
отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че
причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този
случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на
собствената му забава.
С оглед
горното, ВКС приема, че когато застрахователят е в забава по чл. 497, ал.
1 КЗ, но не е определил дължим размер на
застрахователно обезщетение и оспорва изцяло претенцията на увреденото лице,
включително в съдебното производство по чл. 432, ал.
1 КЗ, в хода на което е посочена от
увредения банкова сметка за изплащане на застрахователното обезщетение, не е
налице забава на кредитора по см. на чл. 380, ал.
3 КЗ за периода от изпадане на длъжника
в забава по чл. 497, ал.
1 КЗ до посочване от увреденото лице на
пълните и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането на
обезщетението.
Предвид
изложеното, настоящият състав дава следния отговор на поставения правен въпрос:
"Разпоредбата на чл. 380, ал.
3 КЗ не намира приложение при дължимо
застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ, по отношение на което застрахователят е в забава по чл. 497, ал.
1 КЗ, в хипотеза на оспорване от застрахователя
изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до
приключване на въззивното производство, при представяне от ищеца във въззивната
инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането
на обезщетението.".
Както е посочено и в постановеното в производството по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 128 от
4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, което
настоящият състав изцяло споделя:
„Съгласно чл. 386, ал.
1 КЗ по договорите за застраховане срещу
вреди при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната
сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено в КЗ, а според чл. 346 КЗ застрахователната сума представлява договорената между страните или
определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична
сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. Спрямо
договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални
правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие
в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
И в двата случая изрично чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал.
3 КЗ. Следователно от една страна
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално
обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на
лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за
разлика от КЗ (отм.); новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / в чл. 429, ал.
3, изр. 2 изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума,
лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на
по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но
не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
До
приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл. 227, т. 2 КЗ (отм.); застрахователят има право на регресен иск
спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от застрахования
лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата
на съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото лице или до
датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.); от увредения. Следователно
така посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се
включват в застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната сума по
реда на КЗ (отм.);. В КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / липсва
аналогична норма на тази по чл. 227, т. 2 КЗ (отм.); , а по отношение на правото на регрес на
застрахователя спрямо застрахования в чл. 433 КЗ и чл. 500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи застрахователят може да
търси всичко платено, включително платените от него на увреденото лице лихви и
разноски, без изрично да се посочва началната дата на начисляване на лихвата за
забава.
По отношение
на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал.
1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал.
3 КЗ- само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от
увреденото лице. В чл. 494, т.
10 КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал.
2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал.
3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за
периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
Разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното
правило на чл. 429, ал.
3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото
лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка «Гражданска
застраховка» на автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ -
отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда
на чл. 380 КЗ.
След
предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с: 1 изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал.
1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2 с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предвид така
изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на правния въпрос, по
който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: В хипотезата
на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» в застрахователната сума по
чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016
г. / се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване
на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.“
Дори и в периода от 22.11.2019 г. /датата на
уведомяването/ до 24.02.2020 г. вкл., ответникът да не се намира в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди, но на основание 558, ал.2 КЗ вр.чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума.
Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
делинквента, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на ГФ/застрахователя
от отговорността на делинквента. Съгласно 558, ал.2 КЗ вр. чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, ГФ/застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на ГФ/застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната
сума. В случая е безспорно че ГФ е уведомен за застрахователното събитие на
22.11.2019 г. с предявяване на претенция от увреденото лице, поради което за
периода от 22.11.2019 г. до 24.02.2020 г. ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 558, ал.2 КЗ вр. чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Така и постановените в производството по реда на чл.
290 ГПК Решение № 128 от 4.02.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК и Решение № 167 от 30.01.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК.
Предвид изложените съображения, ответникът дължи законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди /главница от 35 000 лв./, считано от 22.11.2019 г. до окончателното му изплащане. Изчислена с онлайн калкулатор http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp законната
лихва върху главницата от 35 000 лв. за периода 22.11.2019г. /датата на
уведомяването на ответника от ищеца/ до 20.12.2019г. /датата на превеждането на
обезщетение от 30 000 лв. по сметка на ищеца/ е в размер на 281.97 лв.
|
|
|
|
|
|
|
Вид задължение: |
ЗАКОННА ЛИХВА |
|
Период ОТ ( дд.мм.гггг ) : |
22.11.2019 |
|
Период ДО ( дд.мм.гггг ) : |
20.12.2019 |
|
Олихвена сума |
35000.00 |
|
ИЗЧИСЛЕНА ЛИХВА |
281.97 |
|
|
|
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 281.97 лв., представляваща
законна лихва върху главницата от 35 000 лв., за периода 22.11.2019г.
- 20.12.2019г., както и сумата от 5 000 лв. – неизплатена част
от главница за обезщетяване на неимуществени вреди, ведно със законна
лихва считано от 21.12.2019г. /денят
след превода от 30 000 лв./, до окончателното изплащане на сумата. За
разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., иска
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно иска по чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД, за заплащане на 500.00 лв. – представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено представителство при
отправяне към Гаранционен фон на писмена застрахователна претенция за заплащане
на процесните неимуществените по реда на чл. 558, ал.3 КЗ, ведно със законната
лихва, считано от 22.11.2019г. /датата на уведомяването на ответника/, до
окончателното изплащане,
Съдът намира за неоснователна претенцията
на ищеца по чл. 493, ал. 1, т. 4 от КЗ за сумата от 500
лева, тъй като по делото липсват представени доказателства за направени от
ищеца разходи по повод предявяването на претенцията му пред Гаранционния фонд,
съобразно разпоредбата на чл. 558, ал.3 вр. ал. 5 КЗ.
Действително, по реда на чл. 146, ал.1
т. 3 и т. 4 ГПК е прието за безспорно, че при сезирането на ГФ ищецът е
представил договор за правна защита и съдействие с адвокат Стоян Димитров, с
отразено платено възнаграждение в размер на 500 лв. Липсват обаче
доказателства, че въпросния договор касае именно процесната претенция по чл.
558, ал.3 КЗ. Следва да се изтъкне, че ищецът е предявил пред ГФ и друга
претенция по чл. 558, ал.3 КЗ – за изплащане на имуществени вреди от процесното ПТП, по която пред ГФ е образувана
щета № 19110051/01.02.2019г., във връзка с претенция вх. № 07-00-29-14/01.02.2019г.
/л. 364/. На съда е служебно известно, че в последствие ищецът е предявил иск
по чл. 557, ал. 1, б. "а" КЗ за заплащането на същите, като е образувано
гр.д. № 2314/2019г. по описа на РС – Разград /л. 68/, по което е постановено Решение
№ 159 от 22.06.2020 г. /списъка по чл. 80 ГПК на ищеца е изготвен
върху гърба от последната страница на това решение – л. 395 гръб/.
По
разноските:
Ищецът претендира разноски от 1 430 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв. депозит за вещо лице – общо 1 680
лв /л. 395, 4,
396, 403-405/.
Искането за присъждане на 250 лв. - депозит за вещо
лице се явява неоснователно. На ищеца не е указвано да внася депозит за вещото
лице по назначената СМЕ и такъв депозит не е внасян. Възнаграждението на вещото
лице изготвило СМЕ действително е в размер на 250 лв., но същото е изплатено изцяло
от бюджета на РОС, на осн. чл. 83, ал.3 във вр. с ал.1, т. 4 ГПК /л.402/.
За доказване на направените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение ищецът представя Договор за правна защита и
съдействие /л.4/ и разписка за заплатено адвокатско възнаграждение по договора
в размер на 1 430 лв. /л. 396/. Ето защо, съдът приема за доказан факта на
плащането на процесната сума.
Съразмерно с уважената част от иска, ответникът дължи
да заплати на ищеца сумата от 251.78 лева,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. За разликата до пълния претендиран
размер претенцията за разноски следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
При този изход на делото ответникът следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград
държавна такса в размер на 200 лв.
върху уважения размер на иска за неимуществени вреди, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, както и 250 лв. представляващи разноски,
платени от бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице по СМЕ.
Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК
: „За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с БУЛСТАТ ********, адрес: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4
представляван от изпълнителния директор и председател на УС – Б. И. М., ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.М.,
ЕГН **********, от гр. Разград, ул. „Петко Р. Славейков” № 12, ет. 1, ап.1, на
основание на осн. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"а" КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД:
-
иска за сумата 500.00 лв. – представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено представителство при
отправяне към Гаранционен фон на писмена застрахователна претенция за заплащане
на процесните неимуществените по реда на чл. 558, ал.3 КЗ, ведно със законната
лихва, считано от 22.11.2019г. /датата на уведомяването на ответника/, до
окончателното изплащане, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД,
като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с БУЛСТАТ ******* адрес: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4
представляван от изпълнителния директор и председател на УС - Борислав Иванов М. ДА ЗАПЛАТИ на
С.Р.М., ЕГН **********, от гр. Разград, ул. „Петко Р. Славейков” № 12, ет. 1,
ап.1, сумата 251.78 лева /двеста
петдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/ представляваща разноски
пред настоящата инстанция съразмерно с
уважената част от исковите претенции, като отхвърля искането за присъждане на
разноски за разликата до пълния му размер от 1 430 лв., като
неоснователно и недоказано, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдените
на ищеца суми могат да се преведат по следната банкова сметка:
IBAN: ****************************
BIC
******************************
титуляр: С.Р.М.,
ЕГН **********, от гр. Разград, ул. „П. Р. С.” № 12, ет. 1, ап.1.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с БУЛСТАТ ***************, адрес: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4
представляван от изпълнителния директор и председател на УС - Борислав Иванов М., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Разград, на основание, чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с
чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, следните суми:
- 5.00
лв. /пет лева/ представляваща държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален.
Препис от
решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.