Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе,08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI - ти състав,
в публично заседание на 19 май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 80 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
във връзка с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на П.С.П. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-1085-000077 от 23.01.2020
г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Русе, с която
спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач до заплащане на дължимите глоби.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и за противоречие на заповедта с материалния закон.
Претендира се да бъде отменена оспорената заповед.
Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по делото – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Русе, чрез
процесуалния си представител – главен юрисконсулт Т. Й., оспорва
основателността на жалбата. Моли съда да потвърди издадената заповед за ПАМ и
да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, като извърши цялостна проверка на оспорената заповед
във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Със ЗППАМ № 20-1085-000077 от 23.01.2020 г. на Началник група в сектор ПП
към ОД на МВР – Русе на жалбоподателя е приложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до заплащане на дължимите глоби (л. 1 от преписката).
Заповедта е
мотивирана с обстоятелството, че на дата 22.01.2020 г. в гр. Русе, на
кръстовището на ул. „Шипка“ с ул. „Згориград“ П. управлява МПС – л. а. Мерцедес
ГЛ 450, с рег. ***, собственост на „София Франс ауто-оказион“ ЕООД с наложени
наказания „глоба“ с НП № 3/2013 г. и НП № 14-3393-000118, незаплатени в срока
за доброволно заплащане. Посочено е още, че наложеното наказание „глоба“ се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебно решение, или определение на съда при обжалване. Била
е извършена справка в АИС АНД, от която било видно, че незаплатените глоби,
наложени с гореспоменатите НП-та са били изпратени към НАП за събиране (л. 6 от
преписката).
Посочено е
също, че настоящата ЗППАМ е издадена във връзка с АУАН № 060974 от 22.01.2020
г. (л. 3 от преписката). АУАН е за констатирано нарушение по чл. 150а ал.1
,чл.179 ал.2 т.5 и чл.147 ал.1 ЗДвП, като са иззети СРМПС и регистрационни
табели. Във връзка с този АУАН е отбелязано върху бланката му, че са издадени
две ЗНПАМ : по чл.171 т.1 б.д и по чл.171 т.2а б.а ЗДвП
Във връзка с
констатираното в АУАН от 22.01.2020г. по отношение на нарушението – управление
ма МПС след като е лишен от това право по съдебен или адм.ред са приложени справка от системата, че СУМПС е със статус
отнет/ иззет, обявен за изземване, считано от 02.07.2018г., справка за нарушител
и ЗППАМ № 18-1085-000101/ 05.02.2018г. на началник сектор ПП-Русе ,с която е
наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.“д“ ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до заплащане
на дължимата глоба и с която е отнето СУМПС № *********, за констатирано нарушение
по чл.190 ал.3 ЗДвП и за нарушение по чл.100 ал.1 т.1/ неносене на СУМПС и
к.т./ и чл.98 ал.1 т.6 ЗДвП на 03.02.2018г. Издаденото въз основа на АУАН НП от
22.02.2018г. е влязло в сила на 24.07.2018г. и наложените санкции са заплатени.
ЗППАМ № 18-1085-000101/ 05.02.2018г. на началник сектор ПП-Русе, касаеща същите
влезли в сила НП, е връчена на 23.01.2020г., ведно с връчването на оспорената
заповед и е предмет на обжалване по адм.д.79/2020 по описа на АДмС-Русе
Към жалбата
до съда П. прилага справка за задължения от НАП към дата 27.01.2020 г. (л. л. 7
– 11 от делото).
Прави
възражение, че глобите, наложени с цитираните в оспорената ЗППАМ наказателни
постановления са погасени по давност на основание чл. 82, ал. 2, вр. с чл. 82,
ал. 1, б. „а“ от ЗАНН и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т.
д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия (л. л. 3 – 5 от делото).
В писмено
становище (л. 2 и л. л. 37 и 38 от делото) ответникът сочи, че в случая
задълженията по НП № 3/2013 г. (влязло в сила на 24.06.2015 г.) и НП № 14-3393-000118
(влязло в сила на 04.05.2015 г.) са били присъединени към образувано изпълнително
дело на НАП при публичен изпълнител. При това положение, на първо място посочва,
че давността не се прилага служебно и ако жалбоподателят счита, че задълженията
му са погасени по давност, следва да отправи изявление до публичния изпълнител,
а не в настоящото производство. Освен това счита, че в случая е приложима
10-годишната погасителна давност за публичните задължения, която в настоящия
казус не била изтекла нито към момента на издаване на ЗППАМ, нито към настоящия
момент.
От
представена от трето неучастващо в производството лице – ТД на НАП – Варна,
офис Русе справка (л. 35 от делото) се установява, че в ТД на НАП – Варна, офис
Русе срещу лицето П.С.П. има образувано изпълнително дело № 18090001809/2009.
На 17.11.2015 г. влязлото за събиране задължение „глоба“ по НП № 3/19.03.2013 г.
на ОД на МВР – Русе е било присъединено към изпълнителното дело с Разпореждане
за присъединяване изх. № 001809/2009/000063/19.11.2015 г. на 19.11.2015 г. На
07.07.2015 г. е влязло за събиране задължение „глоба“ по НП №
14-3393-000118/24.07.2014 г. на ОД на МВР – Русе, което е било присъединено към
изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване изх. № 001809/2009/000030
на 07.07.2015 г. На 08.07.2015 г. бил наложен запор на банкови сметки във
всички търговски банки в страната с издаването на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № 001809/2009/000031/08.07.2015 г. На 28.07.2015 г.
били издадени Разпореждания за изпълнение до Първа инвестиционна банка и Пиреос
банк АД, в които били открити активни сметки. Авоари по сметките нямало. На
24.04.2017 г. бил наложен запор на трудово възнаграждение с издаването на
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С170018-022-0022913/24.04.2017 г. За посочените в оспорената ЗППАМ нямало
постъпили суми по набирателната сметка на изпълнителното дело. Липсват данни за
връчване на ПНОМ и разпореждане за присъединяване.
ЗППАМ е
връчена лично на жалбоподателя на дата 23.01.2020 г. (л. 1 от преписката). Жалбата
срещу нея е подадена чрез административния орган на дата 29.01.2020 г. (л. 3 от
делото).
По правото
Жалбата
против ЗППАМ е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от процесуално
легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена
възможност за съдебно обжалване. Същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.
172 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се
налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-1120 от
23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, изменена със Заповед № 336з-571
от 20.03.2018 г., с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат
с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2, предл. 2 и Началник на
група ОПТПАНДИАД в сектор ПП при Областната дирекция на МВР - Русе.
Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на Министъра на вътрешните работи.
Последната заповед не е приложена по делото, но е служебно известно на съда, че
с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като
служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в
съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР -
Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със
Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., е делегирал правомощията си по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началник група ОПТПАНДИАД в сектор
ПП към Областната дирекция на МВР - Русе. (л. л. 22 – 25 от делото).
Изводът е, че процесната заповед е издадена в
условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е
изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването
й. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН № 060974
от 22.01.2020 г., като в ЗППАМ изрично е посочено, че същата се издава във
връзка с този акт и в приложената справка.
В
производството по издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.
171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП принудителната административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се
прилага на водач, който управлява МПС с наложено наказание „глоба“, незаплатена
в срока за доброволно заплащане.
Съгласно разпоредбата
на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, наложеното наказание „глоба“ се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Независимо от
систематичното място на нормата в раздел „Административно-наказателни разпоредби“ на
ЗДвП, разгледана в контекста на ал.1 , се налага извода, че се касае за норма
по отношение на изпълнение на наложено адм.наказание и дължимото в случая
поведение на вече наказано лице.
Съгласно чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН)
принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на преките последици от тях. Тази законова дефиниция на целта на
принудителните мерки ясно сочи, че те са обусловени от правонарушение и в
частност от административно нарушение. Независимо дали е налице опасност от
извършване на правонарушение – за превантивните, дали е налице започнало
правонарушение – за преустановителните или е налице извършено правонарушение –
за възстановителните мерки, винаги е необходимо надлежно да бъде установено
съответното правонарушение и в частност административното нарушение, защото
точно то е материалноправното основание за прилагане на мярката. Ако няма установено
административно нарушение принудителната административна мярка не би имала
своята законна цел.
С оглед на тази обвързаност
на принудителната мярка с административното нарушение основен елемент на
фактическия състав на всяка принудителна мярка е административното нарушение.
Без да бъде доказано административното нарушение – независимо дали то е
установено във фазата на предполагаемото предстоящо извършване, или във фазата
на самото извършване или непосредствено след неговото извършване принудителната
мярка не би имала своето законово основание и в тази връзка важи принципът, че доказателствената
тежест за тяхното установяване е на административния орган, който прилага
мярката, като са допустими всички доказателствени средства, освен ако в
съответния специален закон не е предвидено нищо друго.
В Закона за движението по пътищата, с оглед на характера на
административните нарушения и с оглед на целта на принудителните мерки – чл. 171 ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
чрез които принудителни мерки се осъществя и целта на законовото регулиране –
опазване на живота и здравето на участниците в движението и опазване на
имуществото, законодателят е приел, че чрез съставения акт за установяване на
административно нарушение се осъществява не само установяването на нарушението,
но и в някои случаи предварителното изпълнение
на принудителната административна мярка. Така изрично в чл. 172, ал. 3 и 4 и с оглед предвиденото в ал.6/
жалбата не спира изпълнението/ЗДвП
законодателят изброява принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП, за които предварителното изпълнение
на принудителната мярка се осъществява чрез акта за установяване на
административно нарушение. Такъв е и
настоящия случай, макар че съставения АУАН не визира констатирани обстоятелства
за неплащане на глоби. Съставянето на акта за установяване на административно
нарушение законодателят изисква за посочените в чл. 172, ал. 3 и 4 ЗДвП мерки, за да обезпечи законността на
предварителното изпълнение на принудителната мярка – преди издаването на
заповедта, с която тя се прилага и с оглед на създадената чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на АУАН.
Тогава,
когато органът по чл. 172, ал. 1 ЗДвП реши да издаде заповед по чл.
171, т. 1, б. "д" ЗДвП, без да е издаден акт за установяване на
административно нарушение, с оглед на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, трябва да докаже в съда съществуването на фактическите основания,
посочени в нея, тъй като неговият акт не е удостоверителен, а диспозитивен. В
него той сочи фактите – фактическите основания, и правното основание, въз
основа на които упражнява властническото си правомощие – едностранно да
предизвика промяна в правната сфера на адресата на акта.
Несъмнено специфичната цел
на мярката по чл. 171, т. 1, буква "д" е да гарантира поведение на
водача на моторно превозно средство в съответствие с установения ред на държавно
управление, така че да се гарантира постъпление на средства от наложените глоби
в държавния бюджет и така да се постигне предупредителен и превъзпитаващ ефект
спрямо нарушителя. Независимо, че доктринално за прилагане на ПАМ се изисква
установено административно нарушение/ нормата на чл.190 ал.3 ЗДвП с оглед на
систематичното й място,указващо ред и начин на изпълнение на вече наложени
адм.наказания, не визира състав на адм.нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН/,
законодателят е предвидил като ПАМ-временно отнемане на СУМПС при управление на
МПС при неплатени в срок глоби. Процесната принудителна административна мярка
не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез
неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат
– спазване на правилата за движение по пътищата
Необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен
ред управление на МПС от водач, който не е платил наложена му глоба в срока за
доброволното й заплащане/ едномесечен/. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на правоотношението, конкретната ПАМ се прилага с определен
срок - до заплащане на глобата.
АО се
е позовал на справка от системата, видно от която посочените в заповедта влезли
в сила НП с наложени глоби са изпратени за събиране на публичен изпълнител. В случая не е оборен факта/ а и
същият не е спорен/, че глобите, изписани в заповедта не са били заплатени от
водача към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ и не са били и заплатени доброволно в едномесечния срок от датата на
влизането в сила на конкретните НП-я- съответно до 04.06.2015г./ за НП
14-3393-000118/24.07.2014г/ и 24.07.2015г./ за НП 3/19.03.2013г/
В
случаите по чл. 171, т. 1, буква "д" ЗДвП свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение /чл. 172, ал. 3
от ЗДвП/./. В случая СУМПС не е отнето на 22.01.2020г., тъй като е било отнето в
предходен момент.
В
случая позоваването на АУАН № 060974/22.01.2020г. е относимо към издадената и
обжалвана заповед, само по отношение на
първата предпоставка по чл.171 т.1 б.”д“ ЗДвП- констатирано управление от
жалбоподателя на МПС, тъй като по време на проверката не е констатирано
управление на МПС от жалбоподателя с незаплатени в срока по чл.190 ал.3 ЗДвП
глоби/ това е станало известно на по-късен момент на база справка в АИС АНД/. АУАН
е относим и относно още едно обстоятелство, а именно това ,че е констатирано
нарушение по чл.150 а ЗДвП- че е налице управление след като лицето е лишено от
това право по адм.ред, в която връзка са и другите представени писмено
доказателства от АО.
От
представените по преписката писмени доказателства е видно, че за констатираното
на 03.02.2018г. нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП е съставен АУАН и е издадена и предходна ЗППАМ № 18-1085-000101/ 05.02.2018г.
на началник сектор ПП-Русе, касаеща същите влезли в сила НП, в която освен
постановеното временно отнемане на СУМПС до заплащане на глобите, е посочено,
че е отнето СУМПС . Всъщност дори в официалната справка/ л.16 гръб/ е отбелязано , че СУМПС № 28271977 е отнето. Тази
заповед има предварително изпълнение на основание чл. 172, ал. 6 вр.ал.3 от ЗДвП, като нейните правни последици
възникват от момента на издаване на заповедта -05.02.2018г., а не от влизането
й в сила, т. е. налице е предходна заповед, която вече е породила правното си
действие от момента на издаването й- т.е вече е разпоредено врменно отнемане на
СУМПС до заплащане на дължими глоби и статуса на това СУМПС е, че е отнето и
налично в АНД / л.12 и л.16/. И именно и поради това в АУАН от 22.01.2020г. е
констатирано нарушение по чл.150 а ЗДвП ,което е индиция за вече разпореденото на
по-ранен момент отнемане на СУМПС. Действително законодателят не е ограничил
във времето налагането на ПАМ по чл.171 ал.1 б. д ЗДвП при наличие на
предпоставките в нормата и разбира се при наличието на изискуемо и изпълняемо
задължение, и е обвързано с настъпването на положителен юридически факт – заплащане
на дължимата глоба, който в случая не е налице, но при положение, че вече СУМПС
е отнето с предходна З НПАМ на същото основание и по отношение на същите
визирани глоби, настоящата заповед се явава без предмет.
Няма данни по преписката
оспорващият да е предприел мерки за връщане на вече отнетото свидетелството
чрез заплащане на дължимата сума, като и не е инициирал и подновяване
валидността на свидетелството си. Не е заплатил и глобите по съставените срещу
него наказателни постановления, което предвид разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП не допуска издаването на СУМПС или
негов дубликат, както и връщането на отнето свидетелство
При това положение към
датата на издаване на оспорената Заповед не са били налични нови основания /
различни от тези предмет на вече издадена през 2018г. заповед за отнемане на
СУМПС и при отнето такова/ и отново постановеното отнемане на същите фактически
и правни основания е безпредметно, с което не е приложен правилно закона. Предвид
изложеното по-горе съдът намира също, че оспорената заповед е издадена при
наличието и на отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК, а именно - в несъответствие с целта
на закона.
Относно възражението
на жалбоподателя, че задълженията по цитираните в ЗППАМ наказателни
постановления са погасени по давност на основание приложимите относно глобата
по влязло в сила наказателно постановление като вид публично задължение правни
норми на чл. 82, ал.
2, вр. с чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017
г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия, и становището на ответната
страна за противното с оглед позоваването на чл.171 ДОПК, установено
административно нарушение, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Давността, включително тази,
касаеща изпълнението на наказанието, е материално-правен въпрос. Съгласно чл.
171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. Такъв по-кратък срок по отношение на вземанията за глоби, наложени
с наказателни постановления е предвиден в чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН,
съгласно която норма, административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Съгласно чл. 82, ал. 3
и ал. 4 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността,
административното наказание не са изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по ал. 1, като изключение е предвидено за
случаите, при които за събирането на глобата в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство/ ал.3/. Разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН
определя, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
Цитираните норми, уреждащи погасителната давност, нейното спиране и прекъсване,
са специални по отношение на чл. 171 и чл. 172 от ДОПК и са приложими в
разглеждания случай предвид характера на процесното публично вземане, поради
което и възражението на ответната страна за 10 г.давностен срок е
неоснователно. По отношение на погасителната изпълнителската давност е
неприложима обаче препратката на чл. 79 ЗАНН като се има предвид, че давността е
институт на материалното, а не на процесуалното право, а чл. 79 ЗАНН препраща към уредения в ДОПК
процесуален ред за събиране. В ЗАНН се съдържа специална разпоредба, уреждаща
давността относно вземанията за глоби по влезли в сила наказателни
постановления – тази на чл. 82, която следва да се прилага безусловно при
преценката за изтичане на обикновената погасителна изпълнителска давност.
Разбирането, че относно обикновената изпълнителска давност изцяло е приложима
уредбата на чл. 82, ал. 1 и 2 ЗАНН освен, че недвусмислено следва от
систематичното и логическо тълкуване на разпоредбите, се налага задължително и
от приетото в тази връзка от Общото събрание на съдиите във ВАС РБ, Първа и
Втора колегия, Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по т. д. № 3/2016 г.
По преписката и от
отговора на ТД на НАП липсват данни за връчване на съобщение за доброволно
изпълнение на основание чл. 221 ДОПК на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна,което е от категорията действия, които
прекъсват давността,поради което не следва да се прави извод за прекъсване на
давността по отношение на вземането, посочено в цитираното НП.
В случая от отговора
на ТД на НАП е видно, че задължението „глоба“ по НП № 3/19.03.2013 г.
на ОД на МВР – Русе в сила от 24.06.2015г. е било присъединено към
изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване изх. №
001809/2009/000063/19.11.2015 г. на 19.11.2015 г., а задължение „глоба“ по НП №
14-3393-000118/24.07.2014 г. на ОД на МВР – Русе,в сила от 04.05.2015г. е било
присъединено към изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване изх. №
001809/2009/000030 на 07.07.2015 г. Т.е такова прекъсване е налице едва с
разпореждане за присъединяване съответно от 07.07.2015г. и на 19.11.2015г.,
макар че липсват данни тези разпореждания да са връчвани на жалбоподателя и да
е бил уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело. От този момент е
започнала да тече нова 2-годишна давност. Именно в този нов срок са предприети
действия по обезпечаване и изпълнение чрез налагане на 08.07.2015г. на запор на банкови
сметки във всички търговски банки в страната с издаването на Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № 001809/2009/000031/08.07.2015 г. по
отношение на изпълнението на наказанието по НП № 14-3393-000118/24.07.2014 г.
на ОД на МВР – Русе и издадено разпореждане за изпълнение по чл.228 ДОПК от
28.07.2015г. до две банки, а на 24.04.2017 г. бил наложен запор на трудово
възнаграждение с издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С170018-022-0022913/24.04.2017 г., преди изтичане на изпълнителната
давност по чл.82 ал.1 б.а ЗАНН. Макар, че липсват данни по преписката ПНОМ да
са били надлежно съобщени на жалбоподателя, по силата на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК
и специалния ред по чл.82 ал.2 ЗАНН - давността се прекъсва с предприемането на
действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва
да тече нова давност.
Т.е. последното прекъсване на
давността е от 24.04.2017г. и от този момент започва да тече нов давностен 2
годишен срок, който е изтекъл към дата на издаване на оспорената ЗНПАМ и е
погасена възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването/ изпълнението на наложеното
административното наказание.
По изложените съображения съдът приема, че подадената
жалба е основателна а оспорената заповед
е материалнонезаконосъобразна и следва да се отмени.
Предвид изхода на спора основателно
е своевременно направеното искане на жалбоподателя с оглед на представеното
пълномощно за присъждане на разноски в размер на 350лв. за адв.представителство
, платени по договор за правна помощ /л.12/и 10лв д.т.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 5 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.С.П. *** Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1085-000077 от 23.01.2020 г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция
на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане на дължимите глоби.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе да
заплати на П.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на сума от 360 лева
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: