Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25.03.2021
г. град С.З
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 25.03. 2021 година
В закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
изслуша докладваното от съдия
БОНЧЕВА
търговско дело № 69по описа
за 2021 година.
Производството е по реда на
чл. 25 от ЗТР и е образувано по жалба на „И.” ЕООД против Отказ
№20210107113743/08.01.2021г. на АВ – ТР и РЮЛНЦ по Заявление
№20210107113743/07.01.2021г. за вписване на промени в обстоятелствата по
партидата на „И.” ЕООД, ЕИК ***.
В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на постановения отказ. Жалбоподателят се
позовава на разп.на чл.129, ал.1, изр.1 от ТЗ, съгл. която дружественият дял
може да се прехвърля и наследява. Позовава се на практиката на ВКС, която
приема, че няма ограничения за разпореждането с дружествени дялове в ООД/ ЕООД
чрез частни завещателни разпореждания по смисъла на чл.16, ал.2 oт ЗН. В
случаите на частно завещание с предмет дружествени дялове в ООД/ЕООД,
последиците на придобиване на правата по завета на дружествени дялове настъпват
за заветника. С откриването на наследството на завещателя правото на
собственост върху неговите дружествени дялове в ООД/ЕООД се придобива от
заветника като частен правоприемник - въз основа на направеното в полза на
заветника частно завещание. Частното завещание има пряк транслативен ефект по
отношение на завещаните дружествени дялове в ООД/ЕООД, намиращи се в
патримониума на завещателя при откриване на наследството. Заветникьт има правен
интерес да защити правото си върху придобитите чрез завета дружествени дялове в
ООД/ЕООД по исков ред, вкл. и спрямо наследниците на завещателя.
Позовава се на Решение № 16
от 18.02.2019 г. по т.д.№ 777/2018 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 490 от 30.06.2009г. по гр.д.№
1470/2008 г. на ВКС, III г. о.
Счита, че съгласно практиката
на ВКС може да се направи разширително тълкуване на разпоредбата на чл.129,
ал.1, изр.1 ТЗ, като се приеме, че освен
да се прехвърля и наследява, дружественият дял в ООД/ЕООД може да бъде предмет
на частни завещателни разпореждания по чл.16, ал.2 от ЗН, в резултат на които
правото на собственост върху дружествения дял се придобива от заветника като
частен правоприемник - въз основа на направеното в негова полза частно
завещание.
Твърди, че при придобиване
на дружествения дял на починал едноличен собственик чрез частно завещание,
членството и членственото правоотношение на заветника с ЕООД възниква и се
учредява с решението му да продължи дейността на дружеството.
Счита отказа за
незаконосъобразен и необоснован, с оглед на подробно изложените в жалбата
оплаквания.
Моли съда да отмени отказа
на АВ – ТР и РЮЛНЦ и да задължи същата да извърши вписване на заявените със
Заявление №20210107113743/07.01.2021г. нови обстоятелства по партидата на „И.”
ЕООД, ЕИК ***.
Ответникът по жалбата - АВ е
подала писмен отговор, с който оспорва изложените в жалбата доводи. Навежда
доводи за недопустимост на жалбата поради просрочие и моли съдът да я остави
без разглеждане, като недопустима.
Излага съображения и по
същество, като счита същата за неоснователна. Позовава се на разп. на чл.157,
ал.1 ТЗ и счита, че само наследниците на починалия едноличен собственик на
капитала могат да вземат решение за продължаване на дейността на дружеството. Тъй
като в случая И.Б.К. няма качеството на наследник, а на заветник по частно
завещателно разпореждане, твърди, че едноличният собственик на капитала на ЕООД
не може да се разпорежда с части от имуществото си, тъй като имуществото на
дружеството е отделено от имуществото на собственика на капитала му като
физическо лице.
Моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и да му присъди направените разноски по делото.
Съдът като взе предвид
доводите в жалбата и писмения отговор, както и представените писмени
доказателства, приема за установено следното:
По първото оплакване,
свързано с недопустимост на жалбата поради просрочие, съдът намира същото за
неоснователно. Видно от данните по делото –Заявление А4 за вписване на
обстоятелства относно ДОО, заявителите И.К. и Г.К., в качеството на управители
на дружеството са посочили, че не са съгласни да получават указания/отказ по
електронен път. От приложените доказателства – препис от пощенски плик /л.19 от
делото/ и известие за доставяне /л.20 от делото/ не се установява по
категоричен начин, че отказът на АВ е надлежно връчен на заявителите.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от
Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети, приети с Решение №581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на
съобщенията, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя
пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на
пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не
по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската
служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на
уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите
условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не
по-малък от две.
В настоящия случай липсват
доказателства за спазване на правилото на чл. 5, ал. 3 от Общите условия и
конкретно – за датите, на които управителите на дружеството са търсени, но не са
намерени, за броя и времевия интервал на оставените служебни известия. Отказът
на АВ е изпратен на адреса, посочен от заявителите, който е и адрес на
управление на дружеството. На същия адрес са били търсени заявителите от
доставчика на пощенската услуга, но от приложените доказателства за връчване на
отказа не може да се установи спазване на правилата за доставяне на пощенската
пратка, регламентирани в нормата на чл. 5, ал. 3 от Общите правила.
Поради изложеното, съдът
счита, че отказът е ненадлежно връчен, поради което и жалбата против него не се
явява просрочена, в какъвто смисъл са доводите на АВ.
Предвид гореизложените
съображения, съдът приема, че жалбата е депозирана в срок и е процесуално
допустимо разглеждането й.
Разгледана по същество, съдът
счита, че жалбата се явява основателна.
Видно от приложеното Заявление
№20210107113743/07.01.2021г., И.Б.К. и Г.Д.К., в качеството на представляващи
/управители/ на дружеството са заявили за вписване следните нови обстоятелства
- заличаване на С.М.С. като едноличен собственик на капитала поради смърт и
вписване на И.Б.К. като едноличен собственик на капитала на „И.” ЕООД, ЕИК ***.
Видно от представените към заявлението Препис-извлечение от акт за смърт
№2756/31.12.2020г. на гр.С.З, Саморъчно завещание от 05.11.2020г. и Протокол за
обявяването му от 04.01.2021г. на нотариус Д.Н., едноличният собственик на
капитала на „И.” ЕООД С.М.С. е починал на 31.12.2020г. Същият е завещал на И.Б.К.
всички свои дружествени дялове, представляващи 100% от капитала на „И.” ЕООД.
Към преписката са представени Протокол за приети решения от 07.01.2021г. и
Учредителен акт на търговско дружество „И.” ЕООД, ЕИК *** от 07.01.2021г., от
които се установява, че И.Б.К. е приела завещаните й дялове, представляващи
100% от капитала на дружеството, взела е решение за продължаване дейността на
дружеството и е приела нов учредителен акт, съобразно правоприемството.
По делото липсват
доказателства И.Б.К. да е наследник по закон на С.М.С.. Представеното завещание,
предвид неговото съдържание, не е
универсално по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН, а завет, поради което и И.Б.К. в
случая има качеството на заветник.
Съгласно разп. на чл.157,
ал.1 ТЗ, дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се
прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не
поискат да продължат дейността. Съдът споделя съображенията на жалбоподателя,
че разпоредбата следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.129, ал.1 ТЗ, съгласно която дружественият дял може да се прехвърля и наследява.
Наследяването от своя страна може да бъде по закон или по завещание. Практиката
непротиворечиво приема, че дружествени дялове могат да бъдат предмет на
завещателни разпореждания, както универсални, така и частни такива.
В случая е налице завет, тъй
като е прехвърлено определено имущество /100% от капитала на „И.” ЕООД/ от това
на завещателя С..
Заветникът на определено имущество,
каквато в случая е И.Б.К., придобива правото върху имуществото от датата на
откриване на наследството / В т.см. Р.№ 300 от 17.12.2012 г. по гр.д. №127/2012
г., Първо ГО на ВКС,ГК/.
Съгласно чл.129, ал.1 ТЗ
дружественият дял може да се прехвърля или наследява. Под дружествен дял в
закона/ чл.129, чл.131 и чл.137 ал.1,т.2 ТЗ/ и в правната доктрина и практика
се разбира от една страна самото членствено правоотношение, като съвкупност от
взаимни насрещни права и задължения между съдружник и ООД, а от друга,
съответната на дела в капитала част от чистото имущество на дружеството-чл.127 ТЗ. При прекратяване на дружеството, този дружествен дял се трансформира в
ликвидационен дял. Следователно, при частно завещание с предмет дружествени
дялове в еднолично ООД, при положение, че са спазени съответните разпоредби на
Закона за наследството, последиците на придобиване от заветника на правата по
завета на дружествени дялове ще настъпят по отношение на него, независимо от
това, дали той разполага с правото да иска продължаване по чл.157 ал.1 ТЗ на
дейността на едноличното дружество, доколкото, при липса на такава възможност,
ще се пристъпи към прекратяване и ликвидация на самото дружество, а заветникът
ще разполага с правото на ликвидационен дял. /В този смисъл Решение № 16 от 18.02.2019
г., постановено по т.д.№777/2018г. на ВКС –II ТО/.
В случая, обаче, на
заветницата И.Б.К. са прехвърлени всички дружествени дялове от капитала на „И.”
ЕООД, представляващи 100% от капитала на дружеството. Следователно, съдът
приема, че придобивайки тези 100% от капитала на „И.” ЕООД, Кулбатирова е
придобила както съответната част от имуществото на дружеството, съответна на
дела й в капитала /в случая 100% от капитала-чл.127 ТЗ/, така и самото членствено правоотношение, като
съвкупност от взаимни насрещни права и задължения между единствен съдружник и
едноличен собственик по силата на завещанието и ЕООД, каквато е била волята на
праводателя й – завещателя С..
Съдът счита, че в случая
правоприемникът на целия капитал на дружеството е този, който може да учреди
членственото правоотношение с дружеството и няма пречка заветницата да учреди членствено
правоотношение и да заяви волята си да продължи дейността на дружеството, както
това е направено от заветницата И.Б.К. с приетите в посочения смисъл решения -
за приемане на завещаните й 100% от капитала на дружеството, за приемане на
решение „И.” ЕООД да продължи дейността си, както и за приемане на нов
учредителен акт на дружеството.
След като законът и съдебната
практиката признават на заветника правен интерес от иск за установяване на
правото му върху дружествени дялове в ЕООД, то на същия следва да се признае
правен интерес да изрази воля за продължаване дейността на дружество, на което
е едноличен собственик на капитала.
С оглед на гореизложените
съображения, Съдът счита, че мотивите на отказа на АВ са незаконосъобразни, като разп. на чл.157, ал.1 ТЗ следва в случая да се тълкува
разширително, като за „наследници” се приемат правоприемниците както при
наследяване по закон, така и по завещание, включително и частно, каквото е
настоящото.
Предвид изложеното,
постановеният от АВ Отказ №20210107113743/08.01.2021г.
следва да бъде отменен, като АВ следва
да бъде задължена да извърши вписване на заявените със Заявление
№20210107113743/07.01.2021г. нови обстоятелства по партидата на „И.” ЕООД, ЕИК ***.
Водим от горните мотиви,
Старозагорският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказ №20210107113743/08.01.2021г. на АВ – ТР и РЮЛНЦ
по Заявление вх.№20210107113743/07.01.2021г. за вписване на промени в
обстоятелствата по партидата на „И.” ЕООД, ЕИК ***.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията да
извърши вписване на заявените обстоятелства, съгласно заявление вх.№20210107113743/07.01.2021г.
до АВ – ТР и РЮЛНЦ.
Решението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред П. апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: