ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 21.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 11396 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 вр. с
чл. 569, т. 5 ГПК вр. с чл. 32а ПВ вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „К.Б.“
АД срещу определение от 21.08.2020 г., постановено от съдия по
вписванията при Софийски районен съд по заявление с вх. № 46284/21.08.2020 г.,
с което е отказано вписването на прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека. Жалбоподателят посочва, че са
изпълнени всички изисквания на закона, за да бъде извършено вписването,
включително представения към заявлението договор за прехвърляне на вземането е
с изискуемата се по закон нотариална заверка на подписите. Посочва и че съдията
по вписванията не следва да проверява материалноправните предпоставки за
извършване на съответната сделка, за да разпореди да бъде вписана.
След като обсъди
доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира следното:
Производството пред Службата по вписванията – гр.
София е образувано по заявление на жалбоподателя „К.Б.“ АД, с което се иска
вписване на прехвърляне на вземане, което е обезпечено с ипотека.
Според чл. 32а, ал. 1 ПВ съдията по вписванията
може да откаже вписване на представения за вписване акт, ако той не отговаря на
изискванията на закона или ако не подлежи на вписване. Съдията по вписване може
да откаже вписването и ако той не е местно компетентен (чл. 570, ал. 1 ГПК) или
ако не е заплатена държавната такса за вписването. В случая последните две
хипотези не са налице. Към заявлението за вписване е представено доказателство
за заплатената държавна такса, а и в самото определение, с което е отказано
вписването, съдията по вписванията е посочил, че дължимата такса е заплатена.
Местната компетентност следва от обстоятелството, че вписването е поискано във
връзка с вече вписана ипотека върху имот, находящ се в гр. София (видно и
от представения към заявлението нотариален акт за учредяване на ипотека от
11.08.2008 г.). Не е налице и хипотезата на неподлежащ на вписване акт, тъй
като съгласно чл. 171 ЗЗД и чл. 17, ал. 1, б. „а“ ПВ прехвърлянето на
вземането, обезпечено с ипотека, подлежи на вписване.
По отношение на възможността на съдията по
вписванията да проверява дали актът, представен за вписване, отговаря на
изискванията на закона, следва да се посочи, че тази преценка е ограничена.
Поначало тя се ограничава само до формата (напр. наличие на нотариална форма
или акт на държавен орган) и съдържанието на акта по отношение на описанието на
недвижимия имот, който следва да е индивидуализиран съгласно изискванията на
чл. 6 ПВ. В случая обаче, тъй като става въпрос за вписване във връзка с вече
извършено вписване на ипотека, последното изискване не е налице – според чл.
17, ал. 2 ПВ заявлението за вписване на прехвърляне на обезпечено с ипотека
вземане не трябва да съдържа описание на имота, а само на тома и страницата на
ипотечната книга, в която е вписана ипотеката. Видно от самото заявление всички
тези изисквания на закона са спазени, както и изискванията във връзка с
индивидуализацията на заявителя (който е приобретателят на вземането съгласно
представения договор за цесия) и на договора за прехвърляне на вземането.
По изложените съображения посоченото от съдията по
вписванията, в мотивите му за отказ да разпореди вписването, обстоятелство, че
липсва нотариално удостоверяване на правото на собственост, не би могло да
представлява пречка за вписването. Законът не поставя подобно изискване, тъй
като при прехвърляне на обезпечено с ипотека вземане не се учредява нова
ипотека, а се запазва вече учредената, като се променя само кредиторът (чл. 99,
ал. 2 и чл. 171 ЗЗД). Следователно договорът за прехвърляне на обезпеченото
вземане не се отнася до разпоредителни действия с имота, върху който е учредена
ипотеката. Поради това законът не изисква да се прави проверка на собствеността
върху имота (такава е извършена при учредяването на ипотеката), като не изисква
и форма на нотариален акт, а само нотариална заверка на подписите на страните
под договора (чл. 171 ЗЗД).
Именно липсата на нотариална заверка на подписите
под представения за вписване договор за цесия е и другото основание, на което е
отказано вписването. Видно обаче от представения към заявлението договор за
цесия, подписите на страните под него – представителите на прехвърлителя на
вземанията „Юробанк България“ АД и на приобретателя „С.Г.Г.“ ЕАД (сега с
наименование „К.Б.“ АД – видно от вписванията в търговския регистър) – са
заверени от нотариуса.
Поначало приложенията към договора за цесия, в
които са описани договорите, от които произтичат вземанията, които се
прехвърлят, не е необходимо да бъдат също подписани и с нотариална заверка на
подписите. Това е така, тъй като подписът удостоверява волеизявленията на страните,
които представляват самия договор, а приложените към договора списъци са
допълнителна информация с технически характер. Достатъчно е по отношение на
тази допълнителна информация да е несъмнено ясно, че тя също е част от
постигнатото между страните съгласие по договора, което се удостоверява чрез
скрепването на приложенията към самия договор от нотариуса и поставяне на
съответните печати. В случая обаче страните са направили дори повече от
необходимото, като са подписали и самите приложения към договора за цесия, а
подписите им под тези приложения също са заверени от нотариуса. В приложенията
са описани и договорът за кредит, от който произтича вземането, обезпечено с
ипотека (както е описано в нотариалния акт за учредяване на ипотеката), включително
е описан и нотариалният акт, с който е учредена ипотеката за обезпечение на
прехвърляното вземане. Поради това не съществува съмнение нито относно
вземането, което е прехвърлено, нито относно ипотеката, учредена за неговото
обезпечаване.
Представеният за вписване договор за цесия не е в
оригинал, а представлява нотариално заверен препис (копие) от оригинала. Това
обстоятелство също не е пречка за вписването на прехвърлянето на вземането, тъй
като чл. 8, ал. 2 ПВ предвижда възможност да бъде извършено вписване и въз
основа на нотариално заверен препис от подлежащия на вписване акт, включително
това може да стане и въз основа на нотариално заверено извлечение от акта (чл.
8, ал. 3 ПВ). Подреждането в книгите на препис от подлежащия на вписване акт, а
не на оригинала, е предвидено и в чл. 12, ал. 2 ПВ, към която
разпоредба препраща и чл. 17, ал. 3 ПВ относно реда на вписване на прехвърляне
на обезпечено с ипотека вземане.
В заключение следва да се спомене, че действието
на прехвърлянето на обезпеченото с ипотека вземане е поставено под условие.
Условие се съдържа в чл. 99, ал. 4 ЗЗД, според която норма прехвърлянето има
действие спрямо третите лица от съобщаването на длъжника (за което в случая
липсват представени доказателства). В случая условия за действието на цесията и
между страните по договора са уговорени в самия договор – чл. 3.4 от договора
предвижда няколко условия (включително плащане на цената), които следва да
настъпят, за да бъдат придобити вземанията, обект на договора, от
приобретателя. Посочената условност на прехвърлянето на вземането, която следва
от закона и от самия договор, не е пречка за вписването на прехвърлянето, тъй
като съдията по вписванията не може да проверява наличието на
материалноправните предпоставки на акта, съответно на настъпването на правните
му последици, а и вписването цели да оповести наличието на съответния подлежащ
на вписване акт, дори и действието му да е отложено под условие (така т. 6
на ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, включително и изложеното в
мотивите към нея).
По изложените съображения липсват основания да
бъде отказано вписването на прехвърлянето на обезпеченото с ипотека вземане,
поради което обжалваното определение следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 21.08.2020
г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд по заявление с
вх. № 46284/21.08.2020 г., с което е отказано вписването на прехвърляне на
вземане, обезпечено с ипотека.
УКАЗВА на съдията по вписванията да
впише прехвърлянето на вземането, поискано с посоченото заявление.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.