Решение по дело №285/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1149      Година  2020, 03.07.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 03.06.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 285 по описа за 2020 година и като обсъди:

 

                            Производство пред първа инстанция.

 Производството е образувано по жалба на „САВИ 80“ЕООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул. “Съединение“ №55 против Заповед за налагане на принудителна администра­тивна мярка № ФК-964-0409099 от 30.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена принуди­телна административна мярка - Запечатване на търговски обект – ресторант „Орфей“, находящ се в гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“, ул.“Съединение“ №61, стопанис­ван от “САВИ 80”ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основа­ние чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.

Ответникът, чрез процесуалния представител е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжал­вания акт като правилен и законосъобразен по аргументи, изложени в предс­тавено по делото писмено становище. Претендира юрисконсултско въз­награж­дение.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгле­дана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

От доказателствата по делото се установява, че при извършена оперативна проверка, посочена в заповедта като извършена на 03.11.2019г. в 18,15 часа, а в протокола - на 20.12.2019г. в 23,00 часа, на търговски обект – ресторант „Орфей“, находящ се в гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“, ул.“Съединение“ №61, стопанисван от „САВИ 80“ЕООД, е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ/Наредбата/, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство, с което е допуснато нарушение на същата наредба.

За извършена контролна покупка от проверяващите на 1 бр. кока кола, 1 бр. минерална вода, 1 бр. елиники, 1 бр. шопска салата и 1 бр. пилешки хрупкави хапки на обща стойност 20,25 лв., платени в брой на С.Д.К.– серви­тьор, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/ - Датекс с ИН на ФУ:DT759732 и ФП №02759732 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредбата. Извършеното нарушение е прието, че се доказва и от установените в повече средства в касата в размер на контролната покупка – 20,51 лв. Като доказателства за извършеното нарушение се сочи Протокол за извършена проверка АА № 0409099/20.12.2019г., ведно със събраните доказателства.

При това положение е направен извод, че дружеството не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред.

Въз основа на тези фактически установявания е издадена и процесната заповед, с която на „САВИ 80“ЕООД е наложена принудителна административна мярка - Запечатване на търговски обект – ресторант „Орфей“, находящ се в гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“, ул.“Съединение“ №61, стопанисван от дружеството, като е постановена и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.

В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока, свързани с тежестта на нарушението и последиците от същото, популярността на обекта, предвид ниските цени и разнообразието на предлаганите стоки с възмож­ност за реализиране на големи обороти. Също така е посочено, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на неза­ко­но­съобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.

Между страните не се формира спор по установените факти. Оспорващият не отрича факта на извършеното нарушение.

Според чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомо­щено от него длъжностно лице.

В случая процесната ЗНПАМ е издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, надлежно упълномощен от Изпълнителния Директор на НАП съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., т.е. издадена е от компетентен орган.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията по чл.59 и чл.146 АПК. И по-конкретно, за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната администра­тивна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преслед­ваната от закона цел.

По смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

По аргумент от чл.186 ал.1 ЗДДС във вр. чл.1 от Наредба № Н-18/13.01. 2006г., конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.01.2006г./в прило­жимата редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и пла­тежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Зако­на за пощенските услуги. Съответно, според чл.36 ал.1 от Наредбата, продаж­бите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан в редица случаи, посочени в т.1 до т.7.

Цитираните разпоредби създават задължение за регистриране и отчитане на оборота от продажби, т.е. на приетите плащания за извършените в търговския обект доставки, поради което във всички случаи на получаване на плащане при доставка, лицето, получило плащането, е длъжно да издаде фискален бон или касова бележка от кочан в случаите по чл.36 ал.1 от Наредба № Н-18/13.01.2006г.

По делото няма спор, че сумата в размер на 20,25 лв. е платена в брой, а не по банков път. Поради това, получаването на тази сума е следвало да бъде доку­ментирано по предвидения в данъчното законодателство ред и начин, а именно чрез издавене на фискален бон или касова бележка от кочан в случаите по чл.36 ал.1 от Наредба № Н-18/13.01.2006г. към момента на получаване на плащането, и след като това не е сторено, без всякакво съмнение е налице нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.01.2006г.

Тук е мястото да се посочи, че при наличието на предпоставката по чл.186 ал.1, т.1 б.“а“ ЗДДС, компетентният административен орган поначало действа в условията на обвързана компетентност, като е длъжен да наложи предвидената в разпоредбата принудителна административна мярка.

Не така стои обаче, въпросът със срока, за който следва да се приложи мярката. В чл.186 ал.1 ЗДДС той е регламентиран единствено с горна граница/до 30 дни/, поради което във всеки отделен случай в условията на оперативна самос­тоятелност административният орган трябва да определи какъв точно ще бъде той в рамките на максималната нормативно зададена продължителност от 30 дни. Съг­ласно чл. 169 АПК съдебният контрол върху заповедта по чл.186 ал.3 ЗДДС, що се отнася до избраното с нея времетраене на принудителната администра­тивна мярка, се изчерпва с проверка дали действително административният орган е разполагал с такава/което е безсъмнено/ и спазил ли е изискването за законо­съоб­разност на административния акт. За да е законосъобразен актът относно срока за запечатване на търговския обект, трябва във всеки отделен случай конкретно да се обоснове избраната продължителност на запечатването като при това тя трябва да е такава, че с нея да не се нарушава прокламираният с чл.6 АПК принцип за съразмерност, според който административният акт и неговото из­пълнение не могат да засягат права или законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Какви са целите, които следва да се постигнат с налагането на принудителните административни мерки, сочи изрично чл.22 ЗАНН – те могат да се налагат за предотвратяване и преуста­новяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстра­няване на вредните последици от тях.

В случая, предвид установения размер на неотчетената чрез фискалното устройство продажба - 20,25 лв. и констатираната разлика между фактическата наличност и разчетената такава от ФУ – 20,51 лв., се установява, че освен извър­шената контролна покупка, разликата в касовата наличност е в размер на 0,26 лв., което навежда на мисълта, че в търговския обект не съществува практика да не се регистрират чрез фискалното устройство всички извършени продажби. Отделно от това, констатираният размер на неотчетената чрез фискалното устройство продажба/20,25 лева/, навежда на мисълта, че вредните последици за фиска биха били в незначителен размер, поради което е нелогично изложеното в мотивите на заповедта становище на административния орган, че при определяне на 14-днев­ната продължителност на мярката е взета предвид тежестта на извършеното нарушение.

Некоректно е и обосноваването на срока за запечатване на обекта, който е равен на почти половината от нормативно установения максимален 30-дневен срок, с посочването, че обектът е популярен, предвид ниските цени и разнообра­зие­то на предлаганите стоки с възможност за реализиране на големи обороти. От доказателствата по делото се установява, че „популярният“ ресторант, в края на работния си ден отчита оборот от само 305,30 лв., поради което и това твърдение на административният орган е всъщност несъстоятелно.

При положение, че административният орган не се е позовал в мотивите на заповедта по чл.186 ал.3 ЗДДС на никакви конкретни факти, които да са относими към други подобни случаи на нарушения в обекта по чл.25 ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, то изцяло несъответстващ на данните по преписката е изводът му, че „срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходи­мото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца“.

Останалите изложени в заповедта мотиви във връзка със срока за запечат­ване на обекта представляват бланкетна, обща фразеология, поради което по никакъв начин не са в състояние да обосноват каква трябва да бъде продължи­телността на запечатването. Всичко това налага извод, че избирайки необосно­вано висока продължителност на срока на действие на принудителната админист­ра­тивна мярка, административният орган е нарушил изискването на чл.6 ал.5 АПК да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъиз­мерими с преследваната цел. А вредите за търговеца безсъмнено ще бъдат свър­зани както с пропуснати имуществени ползи от продажбите в 14-дневния период на запечатване на ресторанта, така и с имуществени загуби от договорените доставки на нереализирани в този срок бързо развалящи се суровини за пригот­вяне на предлаганите ястия, а също и с необходимостта от принудителното изли­зане в отпуск на работещите в обекта служители.

При тази необоснованост на продължителност на срока се засяга същест­вено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защи­та на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки.

Следва да бъде посочено също така, че правото на защита на жалбопода­теля е нарушено и с погрешно посочената дата на извършване на проверката в оспорената ЗНПАМ - 03.11.2019г. в 18,15 часа, вместо посочената в Протокола за извършена проверка - 20.12.2019г. в 23,00 часа. Действително, от самия Протокол и приложените към него доказателства, жалбоподателят вероятно е разбрал из­вър­шената проверка на коя дата е била, но правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. В този смисъл наведените в жалбата доводи се явяват основателни. Това е така, защото посоч­ването на правилната дата, на която е била извършена проверка, съответно уста­но­вено нарушението, за което на лицето е наложена ПАМ, не могат да бъдат извли­чани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за незаконо­съоб­раз­ност на оспорената Заповед за налагане на принудителна административ­на мярка № ФК-964-0409099 от 30.12.2019г., издадена от Началник отдел „Опера­тив­ни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, поради което същата ще следва да бъде отменена.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-964-0409099 от 30.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дей­ности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна администра­тив­на мярка - Запечатване на търговски обект – ресторант „Орфей“, находящ се в гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“, ул.“Съединение“ №61, стопанисван от “САВИ 80”ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗ­НА.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :