Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Ловеч, 19.11.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав, в
публично съдебно заседание на дванайсети октомври през две хиляди и двайсета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретар ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№29/2018г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл.71 от ТЗ.
Производството е образувано по подадена от „М.А.”ЕООД
с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление в гр.София-1407,р-н „Л.“, бул.“Д.Б.”№100,
представлявано от управителя М.Л.А., чрез пълномощник адв.И.Ц., със съдебен
адрес ***- Адвокатско дружество „Гугушев и партньори”, срещу „М.Л.”АД с ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,ул.”Б.М.“№12,
представлявано от изпълнителния директор Р.Г.А., искова молба с посочено правно
основание чл.71 от ТЗ.Петитумът е да се осъди ответното дружество да впише в
книгата на акционерите „М.А.”ЕООД като акционер, притежаващ самостоятелно 59 850
броя акции в „М.Л.”АД и 1 акция в съсобственост с Ю.П.Н.с ЕГН **********, Б.Б.Н.с
ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********, както и да се осъди ответникът да
издаде временни удостоверения на името на ищцовото дружество за притежаваните
от него самостоятелно 59 850 броя акции в „М.Л.”АД и за 1 акция притежавана в
съсобственост с Ю.П.Н.с ЕГН **********, Б.Б.Н.с
ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН ********** и да предаде на ищеца тези удостоверения.
Ищецът излага, че с Договор за продажба на
наследство от 04.01.2018г. с нотариална заверка на подписите с
peг.№112/04.01.2018г. (наричан за краткост Договор за продажба на наследство)
„М.А."ЕООД е закупило от Б.Б.Н.с ЕГН **********, П.Б.Н.с ЕГН ********** и Б.Б.Н.с
ЕГН **********, представлявани заедно от законния им представител А.П.Д.с ЕГН **********,
притежаваните от тях наследствени дялове, придобити вследствие на смъртта на
техния баща-Б.Г.Н.с ЕГН **********, починал на 14.05.2014г. Тези обстоятелства
се установяват от приложените към настоящата искова молба Акт за смърт № 670/15.05.2014г.
на Б.Г.Н.и Удостоверение за наследници изх.№1250/19.05.2014г. на Б.Г.Н.. От
удостоверение за наследници изх.№1250/19.05.2014г.е видно, че освен тримата
малолетни наследници-продавачи по Договор за продажба на наследство от
04.01.2018г., Б.Г.Н.е оставил още трима наследници- Ю.П.Н.с ЕГН **********, Б.Б.Н.с
ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********. Следователно, посочените 6 лица
притежават качеството на наследници с еднакви размери на наследствените им
дялове, а именно 1/6 от наследеното имущество.
Сочи,че с Решение №147/14.10.2014г.,
постановено по гр.д. №39313/2014г., по описа на РС-София, шестимата наследници
са приели по опис наследството на починалия Б.Г.Н., част от което са и 119 701
броя поименни налични акции, с номинална стойност на всяка една от по 2 лева,
представляващи общо 23,25% от капитала на ответника „М.Л.” АД. Твърди, че всеки
един от наследниците е получил в дял по 19 950 броя акции, а правата по
останалата 1 неподелена акция се упражнява съгласно чл.177 ТЗ. Поради наличието
на яснота относно размера на наследствените дялове на продавачите по Договора
за продажба на наследство от 04.01.2018г. счита, че е налице е яснота и относно
имуществото, включително акциите в „М.Л." АД, които „М.А" ЕООД е
придобило чрез покупката на наследствените дялове от Б.Б.Н., П.Б.Н.и Б.Б.Н.. Твърди,че
в резултат на закупените наследствени дялове, всеки от които е по 1/6 ид.ч. от
цялото наследство, „М.А." ЕООД е придобил собствеността върху 59 850 броя
акции, представляващи 11,62% от капитала на „М.Л."АД, а 1 брой акция е
придобило в съсобственост с останалите наследници - Ю.П.Н., Б.Б.Н.и Г.Б.Н..
Като последица „М.А."ЕООД е придобило и качеството
акционер в „М.Л."АД. В тази връзка ищецът е изпратил до изпълнителния
директор на „М.Л."АД Нотариална покана с per.№ 891/08.02.2018г., том I,
акт 49 на Нотариус Анна Ценкова с район на действие PC - Ловеч и с per. № 565
на НК. С Нотариалната покана ищецът е поканил изпълнителния директор на
ответника на основание чл.179,ал.2 от ТЗ да предприеме необходимите правни и
фактически действия за отразяване в книгата на акционерите на „М.Л."АД
придобитото от „М.А."ЕООД акционерно участие, както следва: 59 850 броя
акции, притежавани самостоятелно от „М.А."ЕООД и 1 акция, притежавани в
съсобственост с Ю.П.Н., Б.Б.Н.и Г.Б.Н.. Със същата нотариална покана
„М.А." ЕООД е поканило „М.Л."АД да изпрати свой представител на
22.02.2018г. в кантората на Нотариус Анна Ценкова, за да представи книгата на
акционерите в „М.Л." АД, в която „М.А." ЕООД с ЕИК***** да е вписано
като акционер, притежаващ самостоятелно 59 850 броя акции и 1 акция в
съсобственост с Ю.П.Н., Б.Б.Н.и Г.Б.Н.и това вписване да бъде извършено пред Нотариус
Анна Ценкова, както и да предаде на представителя на „М.А."ЕООД
предвидените в закона документи, с които се установява акционерното участие,
придобито от „М.А."ЕООД в „М.Л."АД.
Обяснява,че на 22.02.2018г. в кантората на Нотариус
Анна Ценкова от името на „М.Л."АД се е явил пълномощник на дружеството.
Нотариусът е съставил констативен протокол, в който е отразено, че от името на
„М.Л."АД не е извършено нито едно от действията във връзка с
удостоверяване на придобитото от „М.А."ЕООД акционерно участие.
Пълномощникът на ответника изрично е заявил, че дружеството отказва да изпълни
поисканото в нотариалната покана.
Развива,че от правна и фактическа страна за него
е налице правен интерес от предявяване на настоящите обективно съединени
искове. Твърди, че притежаваните от наследодателя Б.Г.Н.акции в „М.Л."АД
са от един и същ клас, а броят им позволява да бъдат поделени между наследниците,
т.е. всеки от наследниците да получи в дял по 19950 броя акции, а правата върху
едната акция, която не може да бъде поделена, счита, че следва да бъдат
упражнявани при условията на чл. 177 от ТЗ. Към исковата молба е приложен
констативен протокол с peг.№ 1209/22.02.2018г., съставен от Нотариус Анна
Ценкова, в който е отразено,че ответното дружество изрично е отказало да
изпълни поисканото с нотариалната покана. Изпълнителният директор не е
представил доказателства, че е изпълнил задължението си съгласно чл.179,ал.2 от ТЗ да впише в книгата на акционерите придобиването от „М.А."ЕООД на
посочения по-горе брой акции. Чрез тези неправомерни бездействия на ответника
ищецът е възпрепятстван да упражнява активно членствените си права и да
изпълнява съответните си задължения. Това от своя страна би могло да доведе до
понасяне на съществени имуществени вреди, както на ищеца, така и в патримониума
на „М.Л."АД. Затова счита, че предявените искове са основателни и доказани
и моли да бъде постановено решение, с което се уважат. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК е поаден
отговор от отв. „М.Л.”АД с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,ул.”Б.М.“№12,
представлявано от изпълнителния директор Р.Г.А., чрез пълномощник адв.Н.Г.от
САК, упражняващ дейността в АД „Тодоров и Дойкова”, със съдебен адрес:***,р-н „Т.“,
ул.”Д-р Х.С.”№3, ет.3. Оспорва допустимостта на исковете с правно основание
чл.71 от ТЗ, поради липса на активна процесуална легитимация за ищеца, а по
основателността моли да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
Излага,че исковете за защита на членствени
права изискват като процесуална предпоставка ищецът да установи притежаването
на качеството акционер върху определен брой акции. Счита,че в случая ищецът не
може да се легитимира като акционер в ответното дружество, притежаващ
самостоятелни акции от неговия капитал, тъй като сключеният от него с част от
наследниците на Б.Г.Н.(П., Б., Б.Н.) Договор за продажба на наследство от
04.01.2018г., е нищожен и не поражда правно действие, включително и не
прехвърля права върху акции от капитала на ответника. Липсата на качеството на
акционер на ищеца води до недопустимост на предявените искове поради липсата на
активна процесуална легитимация. Доколкото ищецът не е акционер на ответника,
за последния не възниква и задължение да го впише в книгата за акционерите,
като такъв и да издаде временни удостоверения.
Твърди,че договорът за продажба на наследство
е нищожен поради накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26,ал.1, пр.3 от ЗЗД, с оглед на което ищецът не е
придобил самостоятелни акции от капитала на ответника и не може да се
легитимира в настоящия процес като негов акционер. Смята,че добрите нрави са
накърнени с предвидените в Договора за продажба на наследство от 04.01.2018г.
отлагателни условия за плащане на цената, които изцяло зависят от волята на
трети лица. В Приложение № 2 от договора е предвидено,че „М.А."ЕООД ще
заплати цената единствено при настъпването на следните условия: 1.Ответното
дружество да издаде конкретен брой временни удостоверения/акции, съответстващ
на наследствения дял на продавачите по договора към момента на
покупко-продажбата; 2. Купувачът да бъде вписан от ответното дружество като
акционер, самостоятелен притежател на конкретен брой акции, съответстващ на
наследствения дял на продавачите по договора към момента на покупко-продажбата
и 3. Лице, посочено от купувача, да е избрано в управителните органи на
ответника.
Счита, че настъпването на тези условия за
плащане не зависи от волята на страните по договора, а от ответника по
отношение на издаването на временни удостоверения, неговите акционери по отношение
на избирането на лице на купувача за член на управителните органи на
Дружеството, а така и от останалите наследници на Б.Н.- Ю., Б. и Г. Н.-по
отношение на извършването на доброволна делба на наследените акции от капитала
на дружеството. Така в договора за продажба на наследство със съгласието на
страните по него е заложена обективна и много вероятна възможност предвидените
условия за плащане никога да не настъпят. Така срещу прехвърленото право на
собственост върху полученото от Б., П. и Б. Н. наследство, което обстоятелство
е настъпило със сключването на договора, малолетните деца няма да получат насрещна престация- продажбена цена,
както и не могат да изискат по принудителен ред тази цена да им бъде заплатена
или да бъдат удовлетворени от дадената към договора банкова гаранция. Определя
тази последица като значително накърняваща интересите им.
На следващо място договорът за продажба на
наследство е нищожен заради продажбената цена на наследството в размер на 3099000лв.,
която е значително по-ниска от нейната пазарна цена от 4000000 евро, по
сключения на 10.11.2016 г. между същите страни предварителен договор за
продажба на наследство,който представя.
Счита, че договорът за продажба на наследство
е нищожен и поради заобикаляне на закона–чл.26,ал.1,пр.2 от ЗЗД. Сочи, че към
датата на сключване на договора за продажба на наследство се прехвърлят права
на малолетни деца безвъзмездно, тъй като ищецът ще разполага с полученото
наследство, ще може да се разпорежда с него, да събира неговите плодове, без за
това да дължи нещо на децата - т.е. отново безвъзмездно. Твърди, че договорът
за продажба на наследство по своята правна същност представлява привиден
договор, с който се прикрива договор за дарение от ненавършили пълнолетие деца.
Подобен договор за дарение е нищожен на основание чл.130,ал.4 от СК.Нищожността
на договора прегражда възможността за ищеца да е придобил права по него,
включително и да е станал акционер на дружеството. Последното влече недопустимост,
евентуално неоснователност на предявените искове.
На следващо място твърди,че дори да се
приеме, че договорът за продажба на наследство е валиден, то той не поражда
прехвърлително действие, тъй като не е влязъл в сила, съотв.ищецът не е
придобил самостоятелни акции от капитала на ответника и не може да се
легитимира като негов акционер. Посочва,
че ищецът и малолетните наследници на Б.Г.Н.са сключили Анекс № 1 към договора
за продажба на наследство, съгласно който действителната воля на страните е
договорът да влезе в сила от деня на подписване на Анекс №1/08.01.2018г.
относно частта от наследството, за чието разпореждане е дадено разрешение с
Определение № 677/21.12.2016г., пост.по гр.д.№832/2016г. на Костинбродския
районен съд, а по отношение на останалото наследство договорът ще влезе в сила
след постановяване на определение по чл.130, ал.3 от СК от компетентния съд.
Т.е. като резултат една част от наследството се прехвърля в полза на
„М.А."ЕООД на 08.01.2018г., а останалата част евентуално в един по-късен
момент, ако въобще бъде получено подобно разрешение. Това означава, че до
влизане в сила на договора за продажба на наследство ищецът не би могъл да
придобие права от него, включително и права върху акции от капитала на ответника,
което води до недопустимостта, в евентуалност на неоснователността на
предявените искове по чл.71 от ТЗ срещу „М.Л.” АД.
На следващо място счита, че дори и да се
приеме, че договорът за продажба на наследство е валиден и е влязъл в сила, то
същият е относително недействителен спрямо ответника, с оглед разпоредбата на
чл.185,ал.2 от ТЗ, поради което и спрямо същия не може да се приеме, че ищецът
е негов акционер и е активно легитимиран в настоящия процес. Сочи,че
задължително изискване на чл.212 от ЗЗД е полученото наследство да се прехвърли
в цялост, а не да отделни активи от него. С оглед на това настоящият договор за
продажба на наследство представлява обикновен договор за разпореждане с акции,
за какъвто и законният представител и майка на малолетните деца реално е
получил разрешение по чл.130, ал.3 от СК видно от Определение
№677/21.12.2016г.,пост. по гр.д.№832/2016г. на Костинбродския районен съд.
Твърди,че така сключеният между малолетните Б.,
П. и Б. Н. и „М.А."ЕООД договор за разпореждане с акции не обвързва
ответника, доколкото не са спазени изискванията за прехвърляне на акции от
капитала на „М.Л.” АД, въведени с чл.185, ал.2 от ТЗ, както и в неговия Устав. Не
са спазени изискванията за джиросване на поименните акции, поради което
придобивната сделка не поражда правно действие спрямо него, съответно купувачът
по нея-ищецът, не може да противопостави правните й последици на ответника. Твърди,че
сделката се явява относително недействителна по отношение на дружеството - по
арг. от чл.185 ал.2,изр.2, във вр. с изр.1 от ТЗ. Позовава се на решение №
679/24.03.2017 г. на САС, постановено по в.т.д. № 5664/2016 г. и влязло в сила
на 22.02.2018г., с което окончателно се отхвърлят предявените от малолетните
наследници установителни искове, че всяка една от тях е наследила отделно по
определен брой обикновени поименни акции от клас А, с номинална стойност от 10
лева от капитала на „Б.Х.” АД, както и на Определение № 84/22.02.2018г.
постановено по т.д.№2272/2018г.на ВКС, с което решението на САС не е допуснато
до касационно обжалване и окончателно е разрешен идентичен спор относно
наследяването на акции и начина, по който се упражняват правата върху наследени
акции, между малолетните ищци и дружеството „Б.Х."АД (мажоритарен акционер
в „М.Л.” АД). Въпреки че предмет на спора по това решение не са акциите от
капитала на ответното дружество, а акциите от капитала на „Б.Х." АД,
основанието, на което се придобиват правата върху акциите и от капитала на двете
е идентично. Акциите от капитала и на двете дружества са включени в
наследството на Б.Н.и се придобиват по идентичен начин от неговите наследници.
Счита, че изводите на влязлото в сила съдебно решение на САС следва да се
приложат и към настоящото дело, тъй като в противен случай би се достигнало до
възможност за разрешаване на спорен въпрос между страните по различен начин на
вече съдебно установения. Това би нарушило принципа на предвидимост на
правосъдието.
Аргументира тезата си и с правната теория,
като цитира статия на проф.И. Русчев „Върху наследяването на налични акции и на
членствено правоотношение” публикувана с сп.”Норма” бр.3/2017 г.
Ответникът не оспорва и потвърждава, че към
момента не е налице вписване на ищеца като акционер, притежаващ самостоятелно
59 850 броя акции от капитала на дружеството и 1 акция в съсобственост с Ю., Б.
и Г. Н..
От ищеца е подадена допълнителна искова
молба,
в която излага подробно съображения за неоснователност на наведените от
ответника твърдения и аргументи, както и за неприложимост на цитираната съдебна
практика. Заявява,че дори притежаването на идеална част от акции обуславя
процесуалната му легитимация за предявяване на иска по чл.71 ТЗ.
Твърди, че с оглед даденото на основание
чл.130 от СК разрешение за разпореждане с Решение № 279/26.04.2018г. по гр.д.№
320/2018г. на PC-Костинброд, договорът за продажба на наследство е породил
прехвърлително действие по отношение на цялото имущество, включено в наследствените
дялове на продавачите, считано от 26.04.2018г.
Излага,че активната процесуална легитимация
на ищеца, определяща го като надлежна страна в процеса, предполага в полза на
„М.А.”ЕООД да съществува право на иск, т.е. искът трябва да е предявен от лице,
което не е чуждо на правния спор. Допустимостта на иска е свързана с
процесуалната легитимация на страните, която се определя единствено от
твърденията на ищеца,описани в исковата молба, за разлика от материалната
легитимация, която е свързана с основателността на иска. В случая ищецът
претендира защита на свои субективни права и по-конкретно на притежавани от
него членствени права, които са нарушени от ответното дружество. С оглед така
очертаното в исковата молба твърдение, ищецът се явява надлежна активна страна
в производството и е обоснована пасивната му процесуална легитимация. Обстоятелството
дали ищецът е акционер би имало значение за основателността на предявените
искове, но не може да рефлектира по какъвто и да било начин на тяхната
допустимост.
Оспорва и тезата за неоснователност на иска.
Сочи, че твърденията на ответника за накърняване на добрите нрави винаги следва
да се разглеждат в светлината на принципа за свобода на договаряне, закрепен в
чл.9 от ЗЗД. За всеки конкретен случай на прогласяване на сделка за нищожна на
това основание е необходимо бланкетът да се запълни със съдържание. Това
означава при прилагането му да се издири конкретното неписано правило, което тя
нарушава и да се прецени дали то се включва в тесния обхват на понятието „добри
нрави" по смисъла на закона. Не е допустимо общо позоваване на
накърняването на добрите нрави без конкретизация.
Определя като неоснователно твърдението на
ответника, че в договора за продажба на наследство от 04.01.2018г. не е
предвиден механизъм, който да гарантира, че продавачите по него ще получат
нещо, включително при разваляне или прекратяване на договора. Именно в
цитирания, избирателно и частично от ответника, чл. 5 от договора, е
предвидено, че „Страните се споразумяват, че в случай, че условията за плащане
по Приложение 2 не са изпълнени в срок до една година от подписването на
настоящия договор, то Продавачът има право по свой избор или да прекрати
договора едностранно без уведомление или да поиска всяка от страните да върне
на отсрещната страна това, което е получила по този договор в съответната
предвидена от закона форма, за което Продавачът дава своето предварително
съгласие с подписването на този договор". От цитираната клауза на договора
се установява, че е предвиден механизъм, гарантиращ че отлагателното условие за
плащането на цената не би довело до безкрайна висящност на вземанията на
продавачите.
На следващо място, като напълно неоснователно
приема и твърдението на ответника, че с
Договора за продажба на наследство са накърнени добрите нрави, тъй като
продажната цена в размер на 3 099 000 лева е значително по-ниска от пазарната
цена. Акцентира,че продажбената цена е уговорена между страните при свобода на
договаряне, като при определянето й страните са взели предвид всички особености
на включеното в наследствените дялове имущество. Всички условия на договора са
постигнати между страните при условията на свобода на договаряне и съответстват
на техните интереси. Гарантирането на интереса на продавачите се установява и
от даденото разрешение на основание чл.130 от СК, постановено по гр.д.№320/2018г.
на РС-Костинброд, с което изрично е посочен размерът на продажбената цена,
която съответства на пазарната стойност на имуществото.
По отношение твърденията за нищожност на
Договора за продажба на наследство от 04.01.2018г. поради заобикаляне на закона
и привидност, сочи, че целта на страните е била да прехвърлят целите
наследствени дялове, притежавани от продавачите, поради което е предвидено
задължение да поискат разрешение по чл.130 от СК за разпореждане с цялото
имущество, включено в наследствените дялове. Сочи, че продажбата на наследени
акции не е забранена от закона сделка, доколкото липсва изрично указание, че
същите се придобиват в съсобственост. Напротив, според съдебната практика акциите
се наследяват по подобие на вземанията, поради което не е необходимо извършване
на делба.
На следващо място ищецът намира за
неоснователно твърдението на ответника, че договорът за продажба на наследство
прикрива договор за дарение от ненавършили пълнолетие деца.Обстоятелството, че
е предвидено отлагателно условие за плащане на цената, не означава, че „към
момента на неговото сключване се прехвърлят права на малолетните деца
безвъзмездно". Фактът, че е предвидена продажна цена прави договора възмезден.
Не може да се приемат твърденията на ответника, че липсата на фактическо
плащане, до сбъдване на условието за плащане на цената, прави договора
безвъзмезден. Към допълнителната искова молба е представено платежно нареждане.
На
следващо място счита за неоснователни твърденията на ответника, че договорът за
продажба на наследство от 04.01.2018г. не е влязъл в сила. Посочва, че от
представеното с исковата молба Решение № 279/26.04.2018г., постановено по гр.д.
№ 320/2018г. на PC - Костинброд, е влязъл в сила по отношение на цялото
имущество, включено в наследствените дялове на продавачите, поради сбъдване на
условието за това, а именно даване на разрешение за разпореждане по чл.130 от СК.
За неоснователни счита и твърденията на
ответника, че договорът за продажба на наследство от 04.01.2018г. е относително
недействителен спрямо дружеството. Обяснява,че е сключен в предвидената в чл.
212 от ЗЗД форма, а след постановяване на Решение № 279/26.04.2018г., по гр.д.
№ 320/2018г. на PC-Костинброд и след получаване на разрешението за разпореждане
по чл.130 от СК. Породил е действие по отношение на цялото имущество от
наследствените дялове, не само по отношение на акциите в търговски дружества.
За неоснователно намира твърдението на
ответника, че праводателите на ищеца са придобили идеални части от всяка една
акция от капитала на ответника. Счита, че върху множество наследени акции от
един и същи клас не възниква съсобственост върху всяка една акция, а те се
разпределят между наследниците съразмерно с наследствените дялове, по начина,
по който се разпределят и наследените вземания. Позоваването на разпоредбата на
чл.177 от ТЗ от ответника смята за неправилно и не обосновава, че в случаите на
придобиване на акции по наследство то те се придобиват от наследниците в съсобственост.
Позовава се на Решение № 1604/10.07.2017г. по в.т.д.№1716/2017г. на Софийски
Апелативен съд, в което е прието, че „Невъзможността на акциите да се разделят
по право и недопустимостта по отношение на тях да се извършва съдебна делба, би
означавало да се приеме, че съществува принудителна съсобственост, която да не
може да бъде прекратена и да е обусловена единствено от волята на другите
сънаследници за изкупуване на дела от акцията или доброволна делба, което е
немислимо", на Решение от 06.01.2017г по в.т.д.№297/2016г. на АС-Велико
Търново, което е влязло в сила и което съответства на установената съдебна
практика по въпроса за наследяване на акции и на Определение № 94 от
09.03.2011г. по ч.гр.д. № 24/2011 на ВКС: „Ценните книги по своята правна природа
са по-близо до вземанията, отколкото до вещите...”. Възразява по
доказателствените искания на ответника и поддържа своите доказателствени
искания, направени с иковата молба.
В
срока по чл.373 от ГПК е поадден допълнителен отговор от ответника, с който поддържа
изразеното становище за недопустимост и неоснователност на иска по вече
изложени съображения.
Счита,
че исковата молба е нередовна, тъй като държавната такса, която ищеца е внесъл
по предявените искове по чл.71 от ТЗ е определена при условията на неоценяем
иск. Твърди, че исковете са оценяеми и държавната такса следва да се изчисли
като % от номиналната стойност на акциите, които ищецът твърди, че е придобил.
Противопоставя се на становището че са налице новонастъпили факти и
обстоятелства относно влизане в сила на договора за продажба на наследство от
04.01.2018г. с постановяването на
Решение № 279/ 26.04.2018 г. на РС Костинброд и Анекс № 2 от 11.05.2018 г. към
договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г., не оказват влияние върху
действителността на договор от 04.01.2018 г.
На следващо място твърди, че исковата молба
следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, с оглед липсата на
активна процесуална легитимация на ищеца. Последният е предявил осъдителни
искове по чл.71 от ТЗ във вр. с чл.179,ал.2 от ТЗ. Твърди, че това не е необходимият и процесуално допустим ред за защита на
членствените му права, оспорвани от ответника. Ищецът следва първо да установи
със сила на присъдено нещо правата си върху акции от капитала на ответника,
след което евентуално да търси осъждането му, за да го впише в книгата за
акционерите.
Оспорва твърдението на ищеца, че при
наследяване всеки от наследниците придобива самостоятелно определен брой акции,
пропорционално на наследствения си дял, а в съсобственост остават единствено
акциите, чийто брой е практически неделим между наследниците. Подчертава, че
неделимостта на акциите е законодателно решение, чрез което се цели в най-пълна
степен да защитят както интересите на лицата- наследили акции, така и на
останалите акционери, а и на самото търговско дружество
В съдебно заседание страните се представляват
от пълномощниците, които поддържат заявените позиции по спора.
От приетите по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност и съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори по делото,че на 14.05.2014г. е
починал Б.Г.Н.и негови наследници са от
една страна Б.Б.Н., П. Б.Н., Б.Б.Н.,а от друга и Ю. П.Н., Б.Б.Н.и Г.Б.Н..
Наследството се разпределя по 1/6 ид.ч. за всеки от наследници.
От представеното Решение №147/14.10.2014г.
пост.по гр.д.№39313/2014г. на РС-София се установява,че са приели наследството
по опис по реда на чл.61,ал.2 ЗН. Не се спори,че част от приетото наследство са
и 119 701 бр. акции, всяка с номинална стойност от 2 лева, от капитала на „М.Л.“АД,представляващи
23.25% от капитала.
С Определение №677/21.12.2016г.,пост.по
гр.д.№832/2016г. на РС-Костинброд, по реда на чл.130,ал.3 от СК, е дадено
разрешение на законния представител А.Д. да се разпореди с наследените от децата
акции в търговски дружества, между които и по 19 950 бр. акции за всяко от
капитала на „М.Л.“АД.
С
Решение №279/26.04.2018г.,пост.по гр.д.№320/2018г.на РС-Костинброд, по реда на
чл.130,ал.3от СК, на А.Д.,като майка и законен представител на децата, е дадено
разрешение да продаде цялото наследство като съвкупност от права и задължения,
получено от баща им и прието по опис,на „М.А.“ЕООД, за сумата
3 099 000лв.,или по 1 033 000лв.за всяко дете.
Не се спори,че на 04.01.2018г. е сключен Договор
за продажба на наследство, с който Б.Б.Н., П. Б.Н., Б.Б.Н.,представлявани от
майка им и законен представител А.П.Д., продават наследството им,прието по опис
съгласно Решение №147//14.10.2014г.на РС-София, на „М.А”ЕООД. Уговорена е обща
цена в размер на 3 000 000лв.-по 1 000 000лв.за всяко дете.
Плащането на цената е регламентирано в Приложение 2 от договора и следва да се
извърши в 2-годишен срок от подписване
на договора,но сами при изпълнение на следните условия- „-конкретен брой
временни удостоверения/акции, съответстващи на наследствения дял на продавачите
към момента на покупко-продажбата, а не в идеална съсобственост с други лица,
да са джиросани на купувача;-купувачът да е вписан като акционер, самостоятелен
притежател на конкретен брой акции,съответстващи на наследствения дял на
продавачите към момента на покупко-продажбата,а не в идеална съсобственост,в
книгата на акционерите…съответно да е вписан като съдружник в дружеството и
това е отразено в Търговския регистър.; -лице, посочено от купувача, да е
избрано в управителните органи на дружествата,от които са придобити
акции/дялове и това е и това е отразено в Търговския регистър.“
В чл.3 от Договора продавачите са се
задължили в 1-месечен срок от
подписването му,да подадат молба по чл.130,ал.3 от СК пред компетентния съд, за
издаване на разрешение за разпореждане с останалата част от наследството, извън
описаната в Определение №677/21.12.2016г.на РС-Костинброд,по гр.д.№832/2016г. В
чл.5 е предвидено,че при неизпълнение на условията за плащане (съгл.Приложение
2) в срок до 1 година от подписването на Договора, Продавачът има право по свой
избор да прекрати едностранно и без уведомление договора или да прекрати и
поиска извършване на двустранна реституция на полученото по Договора. Страните
са регламентирали,че „Договорът влиза в действие при наличие на окончателно
определение по чл.130,ал.3 от СК от компетентния районен съд, с което се
разрешава на законния представител на продавачите да се разпореди със
съответната част от наследството,за
която не е дадено разрешение с Определение 0677/2112.2016г. на РС-Костинброд,
по гр.д. №832/2016г.“
Ответникът твърди,че страните са сключили и Анекс
№1 от 08.01.2018г. към договора, с който е изменен размерът на продажбената
цена на 3 099 000лв. или по 1 033 000лв. за всеки продавач. Уговорено е, че
договорът за продажба на наследство от 04.01.2018г. влиза в сила от деня на
подписване на анекса по отношение на частта от наследството, за която е дадено
разрешение с Определение №677/21.12.2016г.,по гр.д.№832/2016г. на РС-Костинброд,
а за останалата част от наследството ще има действие след постановяване на
определение по чл.130,ал.3 от СК от
компетентния районен съд. Твърди също,че е сключен и Анекс № 2/11.05.2018г., с
който се изменя заключителната разпоредба на договора във вида- „Настоящият
договор, в частта си относно наследеното имущество, за което е дадено
разрешение за разпореждане с Определение № 677/21.12.2016г. по гр.д.№832/2016г.
на Районен съд - Костинброд, влиза в сила от деня на подписването му.
Настоящият договор влиза в сила по отношение на цялото имущество, включено в
наследствените дялове на продавачите, след наличие на окончателно определение
по чл. 130, ал. 3 от СК от компетентния районен съд, с което се разрешава на
законния представител на продавачите да се разпореди с наследствените дялове на
Продавачите.".
Цитираните два анекса не са приложени като
доказателства по делото, поради което съдът не може да се произнесе по тях и не
ги съобразява при решаване на делото.
По делото е приложена Нотариална покана (с
per.№ 1076 от 05.02.2018г.по описа на Нотариус с рег.№701 в НК и район на
действие РС-София), от „М.А.“ЕООД до „М.Л.“АД,връчена на последния чрез
Нотариус с рег.№565 в НК и район на действие РС-Ловеч, на 13.02.2018г. С
Нотариалната покана ищецът е поканил изпълнителния директор на ответника „..на
основание чл.179,ал.2 от ТЗ и приложените към поканата документи, да бъдат
предприети в определения от закона срок, необходимите действия за отразяване в
книгата на акционерите на „М.Л."АД придобитото от „М.А."ЕООД
акционерно участие, както следва: 59 850 броя акции, притежавани самостоятелно
от „М.А."ЕООД и 1 акция, притежавани в съсобственост с Ю.П.Н., Б.Б.Н.и Г.Б.Н..“. Отправена е и покана представител на „М.Л."АД
да се яви на посочена дата в кантората на Нотариус Анна Ценкова в гр.Ловеч, „..за
да представи книгата на акционерите в „М.Л." АД, в която „М.А." ЕООД
с ЕИК***** да е вписано като акционер, притежаващ самостоятелно 59 850 броя
акции и 1 акция в съсобственост с Ю.П.Н., Б.Б.Н.и Г.Б.Н.и това вписване да бъде
извършено пред Нотариус Анна Ценкова, както и да предаде на представителя на
„М.А."ЕООД предвидените в закона документи, с които се установява
акционерното участие, придобито от „М.А."ЕООД в „М.Л."АД.“
Приложен е Протокол–Акт №58, т.І,
рег.№1209/22.02.2018г., на Нотариус Анна Ценкова, от 22.02.2018г.,с който са
удостоверени извършените пред нотариуса действия по изпълнение на отправената
покана. В протокола е вписано, че явилият се представител на „М.Л."АД е
отказал да изпълни описаните в поканата действия,като мотивите са били изразени
с получен на 19.02.2018г. от пълномощници на дружеството отговор. В протокола е
записано, че при срещата представителят на „М.Л.“АД не е представил акционерната
книга на дружеството.
Ответникът е представил и Предварителен
договор от 10.11.2016г. между Б.Б.Н., П. Б.Н., Б.Б.Н.,представлявани от майка
им и законен представител А.П.Д.и „М.А.“ЕООД за продажба на наследството,като
съвкупност от права ,задължения и фактически положения, подробно описано в
договора.
Пред настоящата инстанция се представиха
платежни нареждания за извършено плащане от „М.А.“ЕООД на Б.Б.Н., П. Б.Н., Б.Б.Н.по
1 033 000лв.,на 20.08.2018г.,с посочено основание „съгл.т.2 от
договор от 04.01.2018г.“.
Не се спори,че „М.Л.“АД е вписано в ТРРЮЛНЦ с капитал от 1 029 688лв.,разпределен в 514 844
поименни акции,с номинал 2лв.
Настоящето производството е спряно с протоколно определение от 22.11.2018г., на
осн.чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, до приключване на т.д.№176/2018г. по описа на
СГС,което е прието за преюдициално,с оглед предмета му-прогласяване на
нищожността на Договор за продажба на наследство от 04.01.2018г. по отношение
на отв.“Б.Х.“АД-мажоритарен собственик и на „М.Л.“АД. С Определение
№28/28.02.2019г.,пост.по в.ч.т.д.№37/2019г. АС-Велико Търново отменя определението,като
приема, че липсва идентичност на страните в споровете.
С Определение №138/14.03.2019г.
производството е възобновено, но и отново спряно на основание чл.229,ал.1,т.4
от ГПК до приключване на спора по т.д.№83/2017г.на ОС-Ловеч, с предмет предявен
от настоящите праводатели на ищеца иск с чл.71 от ТЗ срещу ответното
дружество,с искане за признаване за установено притежанието в индивидуална
собственост на всеки от наследниците на 19 950 бр. поименни акции от
капитала на дружеството. С Решение №52/11.05.2018г.,пост.по т.д.№83/2017г.
ОС-Ловеч е уважил исковете. С Решение №56/27.03.2019г.,пост.по в.т.д.№
259/2018г. АС-Велико Търново е отменил решението и отхвърлил исковете, като
неоснователни и недоказани. С Определение №515/09.09.2020г.,пост.по т.д.№2284/2019г.,ТО
на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.
По допустимостта.
Допустимостта на исковете е обсъдена в
Определението по чл.374 от ГПК и няма основания за промяна в приетото. Известно
е,че процесуалната легитимация на ищеца се определя и произтича от твърдението
му,че спорното материално право му принадлежи. Съответствието между
процесуалната и материалната легитимация се установява по пътя на доказването и
обосновава основателността, а не допустимостта на иска. Това важи и за иска по
чл.71 ТЗ, когато с него се цели установяването на членствени права отричани от дружеството
и задължаване на последното да изпълни определени действия за легитимиране на
ищеца като акционер. Строго личният характер на неимуществените права, произтичащи
от притежанието на акциите, не ограничава съсобствениците да упражняват и
защитават правата си заедно,с оглед на което и не е поставено изискване за съвместна процесуална
легитимация (т.н.задължително другарство) при предявяване на иска за защита по
чл.71 от ТЗ. По въпроса е налице непротиворечива съдебна практика,която се
споделя от състава- Реш.№62/28.06.2017г. по т.д. № 298/2016г., I ТО на ВКС,
Определение на ВКС по ч.т.д.№518/2009г., Опр.№88/15.02.2016г.,пост.по
ч.т.д.№2857/2015г., II ТО на ВКС, Опр.№942/14.12.2016г.,пост.по
т.д.№298/2016г.,на / ТО на ВКС и др. При категоричния отказ на ответното
дружество да изпълни исканите действия,е налице и правият интерес на ищеца да
предяви настоящия осъдителен иск.
По същество.
Съдът приема,че е сезиран с искове с правно
основание чл.71 от ТЗ. Ищецът твърди,че е по силата на Договор за продажба на
наследство от 04.01.2018г. е придобил качеството акционер в „М.Л.“АД, поради
което предявява искане към дружеството да бъде задължено да изпълни ангажиментите
си съгласно чл.179 от ТЗ,като го впише в книгата на акционерите с участие в
изключителна собственост с общо 59 850 бр.акции от капитала на дружеството
и да му издаде временни удостоверения, легитимиращи го в горното качество и
притежание.
Ответникът оспорва исковете и счита,че ищецът
не е акционер, тъй като твърдяното от него придобивно основание е нищожно поради
наличие на пороци, съгласно нормата на чл.26 от ЗЗД.
Материално-правна предпоставка за уважаване
на иска по чл.71 от ТЗ е да се докаже наличието на валидно членствено
правоотношение към момента на извършване на действието, с което се твърди, че
са увредени правата на ищеца.
Както се посочи „М.А.“ЕООД твърди,че активната
му легитимация произтича от сключения Договор за продажба на наследство от
04.01.2018г., сключен с част от наследниците на Б.Г.Н.-поч.на 14.05.2014г. Съгласно
чл.212 от ЗЗД действителността на договора е обусловена от формата, в която
следва да е обективиран- писмена с нотариално заверени подписи на съдоговорителите,
която не се спори,че в случая е изпълнена.
Страните са поставили редица условия за настъпване
на правните последици от този договор. Изпълнението им е условие да се приеме
че е произвел целеният транслативен ефект. При съобразяване на приложените
доказателства, съдът приема, че тези условия са осъществени. Налице са
предвидените разрешения по реда на чл.130,ал.3 от СК от компетентния съд,
оправомощаващи законния представител на наследниците да се разпореди с
придобитото по наследство от баща им имущество. Първото разрешение е само за притежаваните
дялове и акции в търговските дружества- Определение №677/21.12.2016г.,пост.по
гр.д.№832/2016г.на РС-Костинброд. След сключване на договора е получено и разрешение
за продажба на цялото наследство като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения- Решение №279/26.04.2018г.,пост.по гр.д.№320/2018г. на
РС-Костинброд. Макар да не е осъществено условието на Приложение 2-т.2, се
установи, че купувачът е изпълнил задължението си за заплащане на уговорената
цена. Видно от приложените платежни нареждания на 20.08.2018г. „М.А.“ЕООД е
превело на Б.Б.Н., П. Б.Н., Б.Б.Н.по 1 033 000лв., с посочено
основание „съгл.т.2 от договор от 04.01.2018г.“. Изпълнението на условието в
т.2 от Приложение 2 е именно предмет на настоящото производство.
Като последица от настъпване на условията на
договора по чл.212 от ЗЗД следва да се приеме,че в патримониума на купувача е
преминало наследството като цяло, представляващо съвкупност от права и
задължения, съгласно съставения опис по реда на чл.61 от ЗН.
Спорният въпрос е под каква форма са
придобити правата върху процесните акции, част от капитала на ответното
дружество- дали в съпритежание в идеални части - в случая по 1/6 ид.ч. на всеки
или в реално изражение по 19 950 бр.,или общо 59 850бр.
Отговорът следва да се търси в нормата на
чл.175 от ТЗ и чл.177 от ТЗ, регламентиращи спецификите на акцията и правата, които
тя материализира. Като ценна книга акцията удостоверява, че притежателят й
участва с посочената в нея номинална стойност в капитала и е титуляр на свързаните
с това членствени права. Съгласно чл.158 от ТЗ акцията представлява част от
капитала на дружеството,на който то се разделя-т.н.номинална сума. Съгласно чл.177
от ТЗ акциите са неделими. Това означава, че правата, които се материализират с
тях, може да се притежават само от едно лице-собственик на отделната акция. В
случаите, когато една акция е притежание на няколко лица в съсобственост, всеки
от тях притежава съответна идеална част. За упражняване на правата по съсобствената
акция заедно, е нужно да определят пълномощник. При несъгласие между
съсобствениците имат възможност чрез доброволна делба да ги разпределят и така
всеки от тях да участва в дружеството с индивидуално притежавани акции.
Известно е,че съдебна делба на акции е недопустима. По изложената
характеристика на акциите и упражняването на правата по нея вече е налице
трайна и богата съдебна практика,вкл.и по множеството казуси, във връзка с
процесното наследство,която се споделя от настоящия състав.
В случая не се установява, не се и твърди,
сънаследниците на Б.Г.Н.-поч.на 14.05.2014г., да са постигнали доброволна делба
за разпределение на притежаваните в съсобственост акции в „М.Л.“АД. От това
следва,че между тях е налице съпритежание в идеални части- а именно по 1/6
ид.ч.,а не в индивидуално определен и реален брой акции. В този смисъл е
разрешен и спорът с правно основание чл.71 от ТЗ между праводателите на
„М.А.“ЕООД- Б.Б.Н., П. Б.Н., Б.Б.Н.и ответното дружество, по т.д.№83/2017г. по
описа на ОС-Ловеч.
По изложените съображения съдът приема,че с
Договор за продажба на наследство от 04.01.2018г. „М.А.“ЕООД е могло да
придобие единствено собствеността върху
притежаваните от наследниците-праводатели акции от капитала на ответното
дружество, но в идеални части -т.е.по
1/6 ид.ч. от всеки от тримата продавачи. Затова претенцията на ищеца, че се
легитимира като индивидуален притежател на общ брой от 59 850 броя акции, следва
да се приеме като неоснователна и недоказана. Имущество в този вид „М.А.“ЕООД
не е придобило и няма основание да заявява претенции в такъв вид срещу
дружеството. С оглед на това отказът на
ответното дружество да впише ищеца като индивидуален акционер не се явява
незаконосъобразен,а съответстващ на действителните права на акционерите и
разпределението им. Като последица не противоречи на закона и не нарушава
правата на „М.А.“ЕООД и отказът да се издадат временни удостоверения,
легитимиращи го като акционер с индивидуално притежавани 59 850бр.акции от
капитала на дружеството,тъй като липсва основание за това.
По изложените съображения съдът приема,че
исковете с правно основание чл.71 от ТЗ са неоснователни и недоказани.
Ответникът е заявил възражения за
нищожност на Договора за продажба на наследство от 04.01.2018г.,по които съдът
следва да се произнесе.
С оглед тежестта на сочения порок първо
следва да се разгледа възражението за нищожност поради накърняване на добрите
нрави-чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД. Известно е, че като понятие „добрите
нрави“ включва установени
нравствено-етични правила,въведени като общи принципи, на които са основани
обществените отношения. Касае се за правила, които са единни за всички правни
субекти и спазването им е в интерес на обществото. Такива са принципите на
справедливост, добросъвестност, закрила на определени субекти. С оглед
значимостта им на нарушаването на тези общовалидни неписани норми законодателят
е придал правно значение, приравнявайки го по последица на нарушение на закона.
В случая ответникът твърди,че с договора за
продажба на наследство е нарушен принципът,на който е основана регламентацията
на правата на децата,а именно-да се търси обезпечаване на най-добрият
възможен интерес на детето.
На първо място съдът намира,че ответникът не
притежава надлежна легитимация да търси защита на конкретните интереси на
малолетните деца-продавачи по договора. В случая той се явява трето лице,без
представителни правомощия за да изразява воля от името на малолетните продавачи,
поради което възражението му следва да се приеме за неоснователно.
С оглед служебният ангажимент за следи за
защитата на интересите на децата, съдът следва да се извърши проверка и приема,че
не е налице накърняване на добрите нрави,в сочените от ответника форми-
обусловеност на изпълнението на задължението за плащане единствено от волята на
трети лица и липсата на гаранции, че при несбъдване на поставените условия за
плащане на цената интересите на децата няма да бъдат защитени. Следва да се съобрази,че за
сключване на договора е приложена законовата процедура, гарантираща спазване
правата на децата,а именно необходимостта от съдебна намеса по реда на
чл.130,ал.3 от СК, преценка и издадено разрешение за разпореждането с
имуществото им. Също така видно от договора е,че са регламентирани гаранции в
случай на неизпълнение в предвидените срокове,възможност за едностранно
прекратяване и връщане но полученото. На практика се установи,че въпреки
неизпълнението на условието по т.2 от Приложение 2, купувачът е внесъл
уговорената цена, с което материалният интерес на децата реално е обезпечен.
Следваща увреждаща интересите на малолетните
продавачи уговорка се сочи изпълнението на задължението съгласно чл.213 от ЗЗД
за връщане на сумата 102 000лв.,за разпореждането с която майката и
законен представител е получила разрешение преди сключване на процесната
сделка.
Не може да се сподели това твърдение,тъй като
то възниква по силата на закона и произтича от особеностите на предмета на
продажбата, а именно съвкупността от всички права и задължения, включени в
наследството такова, каквото е то към момента на откриването му. Разпореждането
с вземане от тази съвкупност преди продажбата нарушава целостта й, поради което
полученото следва да се възстанови от продавача.
Неоснователно е възражението за накърняване
на добрите нрави с уговарянето на значително по-ниска цена на наследството от
действителната му. Ответникът не е ангажирал доказателства за реалната стойност
на наследството към момента на откриването му-конкретно стойността на
притежаваните в идеални части права върху акции. Приложената „Финансова оценка“
касае друго дружество - „Б.Х.“АД. Независимо,че то е мажоритарен собственик на
„М.Л.“АД, оценката на стойността на неговите акции не може директно да бъде
приложена като критерий. Доказателства за пазарната стойност на процесните
акции от капитала на ответното дружество не е представена. Уговорената цена
съответства на тази, за която съдът е дал разрешение по реда на чл.130,ал.3 от СК.
Следващ порок,който се твърди е нищожност на
основание чл.26,ал.2,пр.5-то от ЗЗД- ответникът развива съображения за привидност
на процесния договор за продажба на наследство като прикриващ договор за
продажба на акции, и също и привиден, като прикриващ договор за дарение.
Както се посочи по-горе-с факта на реално
плащане на уговорената цена,се оборва тезата за безвъзмездност на сделката.
Въпреки,че договорът е сключен с редица отлагателни условия по отношение на
плащането, реално те вече са се осъществили и цената вече е в патримониума на
малолетните продавачи. С оглед на това възражението следва да се приеме за
неоснователно.
По възражението за наличие на прикрит договор
за продажба на акции съдът не би могъл да се произнесе,тъй като по делото е
приложен единствено договорът за продажба на наследство,не и цитираните от
ответника анекси,на които основава това си възражение. В последната уговорка на
договора страните са се съгласили същият да има действие едва след получаване
на окончателно разрешение за продажба на цялото наследство,не само това,за
което е дадено разрешение с Определение №677/21.12.2016г. по гр.д.№832/2016г.на
РС-Костинброд. В този си вид договореностите не разкриват белези за наличие на
прикрита сделка за продажба на акции,поради което съдът приема възражението за
неоснователно.
Следващо възражение е за нарушение на
изискваната форма за прехвърляне на акции,предвидена в чл.185,ал.2 от ТЗ.
Съдът намира възражението за основателно.
Макар да е спазена формата за действителност по отношение на договора за
продажба на наследство, съгласно чл.212 от ЗЗД,с оглед включените в него акции,
за легитимацията на купувача пред дружеството, е нужно да е спазена и
специалната форма за продажба на акции. Съгласно чл.185,ал.2 от ТЗ поименните
акции се прехвърлят чрез джиро и трябва да е вписано в книгата на поименните
акции, за да има действие спрямо дружеството. В този смисъл е и чл.8,ал.2 от
Устава на „М.Л.“АД,където е предвидено,че прехвърлянето на акции се вписва „при
условие,че са спазени изискванията на закона и устава“. Следователно задължение
за „М.Л.“АД да впише в книгата на акционерите на нов такъв,съотв. да му издаде временни
удостоверения, възниква едва след представяне на надлежно джиросани акции. По
делото не са представени такива доказателства,няма и твърдения в този смисъл от
ищеца. Като последица не се явява незаконосъобразен отказът на ответното
дружество да извърши действията по чл.185 и чл.179 от ТЗ и няма основания да се
твърди,че са нарушени права на акционер.
По изложените съображения съдът намира,че
предявените от „М.А.“ЕООД против „М.Л.“АД искове с правно основание чл.71 от ТЗ,
за осъждане на последното да извърши вписване в книгата на акционерите придобито
от „М.А."ЕООД акционерно участие с 59 850 броя акции, притежавани
самостоятелно и 1 акция, притежавани в съсобственост с Ю.П.Н., Б.Б.Н.и Г.Б.Н., както
и осъждане да издаде временни удостоверения на името на „М.А.“ЕООД за
притежаваните от него самостоятелно 59 850 броя акции в „М.Л.“АД и 1
акция, притежавани в съсобственост с Ю.П.Н., Б.Б.Н.и Г.Б.Н., и ги предаде на
„М.А.“ЕООД, като неоснователни и недоказани,следва да се отхвърлят.
По разноските.
При този изход на спора ответникът има право
на възстановяване на направените разноски. В представения списък по чл.80 от ГПК се претендират разноски за адвокатски хонорар в размер на 1200 лв.с ДДС.
Приложен е Договор за правна защита и съдействие,с уговорен хонорар от 1000лв.без
ДДС, от дружеството е издадена фактура за услугата,приложено е и извлечение от
разплащателната сметка за извършване на банковия превод. Тези доказателства са
достатъчни за обосноваване реалното
извършване на този разход, поради което ищецът „М.А.“ЕООД следва да се осъди да
го заплати на „М.Л.“АД.
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни и недоказани, предявените от „М.А.”ЕООД с ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление в гр.София-1407, р-н „Л.“, бул.“Д.Б.”№100,
представлявано от управителя М.Л.А., чрез пълномощник адв.И.Ц., със съдебен
адрес ***, Адвокатско дружество „Гугушев и партньори”, „М.Л.”АД с ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,ул.”Б.М.“№12, представлявано
от изпълнителния директор Р.Г.А.,чрез пълномощник адв.С.Б.-САК,упражняващ
дейност в Адвокатско дружество „Тодоров и Дойкова“,със съдебен адрес ***, искове с правно основание чл.71 от ТЗ за
осъждане на ответното дружество да впише в книгата на акционерите придобито от
„М.А."ЕООД акционерно участие с 59 850 броя акции, притежавани
самостоятелно и 1 акция, притежавани в съсобственост с Ю.П.Н.с ЕГН **********, Б.Б.Н.с
ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********, както и осъждане да издаде временни
удостоверения на името на „М.А.“ЕООД за притежаваните от него самостоятелно
59 850 броя акции в „М.Л.“АД и 1 акция, притежавани в съсобственост с Ю.П.Н.с
ЕГН **********, Б.Б.Н.с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********, и ги предаде
на „М.А.“ЕООД.
ОСЪЖДА
„М.А.” ЕООД с ЕИК*****, с горните данни, да заплати на „М.Л.”АД с ЕИК
*****,с горните данни, сумата 1200(хиляда и двеста)лева,представляваща
разноски за адвокатски хонорар в производството.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: