РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Монтана, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20231600100205 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за сумата от 30 000лева.
Ищецът ФОРЕСТ ТРОЛ“ ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на
ЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. С , общ. С , с. Ж 1211,
ул. „Ж “ 2Г, представлявано от управителя М З П чрез И. Е. Г. - адвокат от Софийската
адвокатска колегия (САК) е предявел иск срещу: Г. А. Ж., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр. М ул. „М “ №хх, Й. Д. Г., ЕГН ********** и К. З. Г.,ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. С ул. „ххх“ № хх, вх. хх, ет. хх, ап.хх за сумата от 30000лева представляваща
предоставен им паричен заем.
В исковата си молба, ищецът твърди, че на 01.09.2022 г. между ищеца и
ответниците е сключен договор за заем. По силата на този договор ищецът им предостави в
заем сумата от общо 30 000.00 лева, която следвало да бъде върната до 01.10.2022 г. - един
месец след подписване на договора съобразно договорките в него.
Установяването на ефективното усвояване на средствата следва от представените към
настоящата искова молба разписки от 28.02.2022 г., 31.03.2022 г., 30.04.2022 г., 31.05.2022
г., 30.06.2022 г. и 31.07.2022 г. Наред с горното, моли да се вземе предвид и приложения
запис на заповед, видно от който на 02.10.2022 г. ответниците са потвърдили задължението
си към дружеството.
Търди също така, че в началото на настоящата 2023 г. управителят на ищцовото
дружество е отправил неколкократни телефонни обаждания към всеки един от ответниците с
цел да организира връщането на заетата сума. Въпреки настояванията от негова страна, те
така и не пожелали да поемат ангажимент за конкретен ден и час, в който да изпълнят
задължението си. Така, независимо от добросъвестното изпълнение на задълженията на
1
ищеца по договора, ответниците не са изпълнили своите поети задължения за предаване на
заетата сума и изчакване на период, продължаващ повече от този, уговорен със сключения
договор, ответниците и към настоящия момент не изпълняват задължението си да върнат
предадените суми.
До момента на подаване на исковата молба, неплатените ликвидни и изискуеми
задължения на ответниците към ищцовото дружество възлизат на сума в общ размер от 30
000 (тридесет хиляди) лева.
Моли съда след като се убеди в основателността на искането му да осъди солидарно
ответниците да му заплатят сумата от 30 000.00 лева, представляващи дължима сума,
предоставена им в заем със сключен писмен договор.
Ответниците по делото Г. А. Ж., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. М , ул.
„ххх № хх Й. Д. Г., ЕГН ********** и К. З. Г.,ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С , ул.
„ххх“ № хх, вх.хх ет. хх, ап. ххв срока по чл.131 от ГПК не са представили, отговор, не са се
явили в първото по делото съдебно заседание и не са взели становищи по иска, като не са го
оспорили.
По делото са събрани писмени доказателства след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, МОС приема следното
Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД по силата на който с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателя се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е двустранен, реален, комутативен и неформален, като за
действителността му е необходимо да бъде постигнато съгласие между страните и
заемодателят да е предал в собственост на заемателя паричната сума, респ. заместимите
вещи. Този договор има сложен фактически състав, който освен съглашение на страните по
него, изисква и реално предаване на сумите. Съгласно задължителната за съдилищата
практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и съответно обективирана в Решение №
524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. IV г. о. на ВКС "Заемът за потребление е реален
договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в зае Договорът за заем за
потребление е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и
комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите,
предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и
размер в срок от 1 месец от поканата /арг. чл. 240, ал. 3 ЗЗД/, ако друго не е уговорено от
страните
От събраните по делото писмено доказателства се установи, че на на 01.09.2022 г.
между ищеца и ответниците е сключен договор за заем. По силата на този договор ищецът
им предостави в заем сумата от общо 30 000.00 лева, която следвало да бъде върната до
01.10.2022 г. - един месец след подписване на договора съобразно договорките в него.Тази
сума не е върната след телефонна покана, нито следа завеждане на иска и получаване на
исковата молба.
2
Срещу задължението на заемодателя да предаде паричната сума кореспондира
задължението на заемателя да я върне в уговорения срок, включително и с лихва, ако такава
е уговорена. Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.
240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в
производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните
за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем,
както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК
се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника - заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. Това е
факт, от който ищецът черпи благоприятни за себе си правни последици и от недоказването
му за него са и последиците от неустановяването му. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици /така решение № 142/07.10.2016 г. на ВКС по т.д.
№ 1601/2015 г., II т.о., решение № 174/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5002/2008 г., IV г.о.,
решение № 142/27.04.2015 г. на ВКС по м парична сума.
Ответниците не са оспорили иска и не са направили каквито и да е
правопогасяващи възражения във връзка с връщането на заетата сума.Ето защо МОС
приема,че същите не са изпълнили поетото в договора задължение да върнат заема в
уговорения срок, поради което исковата претенция е изцяло основателна.
Ищецът претендира вземане по договор, имащ правните характеристики на договор
за потребителски кредит, предвид качеството на ответниците на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. По отношение на този договор важат всички
императивни изисквания по Закон за потребителския кредит и Закон за защита на
потребителите.
Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената проверка относно действителността на сключения между страните договор
въззивният съд намира, че договорът за паричен заем не страда от пороци, водещи до
неговата недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на посочените
разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно формата на
3
договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, поради което не са
налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия договор.
При този анализ на доказателствата по делото МОС намира исковата претенция
изцяло за основателна и като такава я уважава като ответниците следва да бъдата осъдени да
заплатят солидарно исковата сума, така, както епуговорено.
Ищецът не е поискал присъждане на съдебни разноски, поради което МОС не
присъжда такива.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. А. Ж., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. М , ул. „ххх“ № 17 Й. Д.
Г., ЕГН ********** и К. З. Г.,ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С , ул. „ххх № ххх,
вх.ххетхх ап. хх ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно НА хххх“ ООД, вписано в Търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл.
С общ. С с. ххх 1211, ул. „хххх“ 2Г, представлявано от управителя М З П , сумата от 30
000лева, представляваща получен заем на 01.09.2022година.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщението му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
4